Решение № 348 от 17.02.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 348 гр. Бургас, 17.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА

ЛЕФТЕРОВА при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА като разгледа докладваното от ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА ЛЕФТЕРОВА Гражданско дело № 20242120104526 по описа за 2024 година Производството по делото е образувано по искова молба (уточнена с молба от 24.10.2024 г.) от А. А. Г., с ЕГН **********, против П. Н. Т., с ЕГН **********, за ОСЪЖДАНЕ на ответницата да заплати на ищцата следните суми: 15 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от телесни увреждания, причинени на ищцата при пътнотранспортно произшествие, настъпило на ****, гр. Б., бул. Д. до номер ** по вина на ответницата, ведно със законната лихва върху главницата от датата на увреждането – 24.01.2024 г., до окончателното изплащане; 17, 40 лева – обезщетение за имуществени вреди под формата на претърпени загуби за заплащане на потребителска такса за болнично лечение на телесни увреждания, причинени на ищцата при пътнотранспортно произшествие, настъпило на ****, гр. Б., бул. Д. до номер ** по вина на ответницата; 930, 63 лева – обезщетение за забава върху главницата за неимуществени вреди в размер от 15 000 лева за периода от 24.01.2024 г. до 02.07.2024 г.; сумата от 1, 08 лева – обезщетение за забава върху главницата за имуществени вреди в размер на 17, 40 лева за периода 24.01.2024 г. до 02.07.2024 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба на 03.07.2024 г. до окончателното изплащане.

В исковата молба са изложени твърдения, че на 24.01.2024 г. ищцата пътувала с градския транспорт в гр. Бургас по линия № 15 в автобус с ДК № ***, по средата на последната седалка. Около 11:20 часа автобусът се намирал 1 на бул. „Д.“ в района пред входа на сградата на Трета поликлиника, когато внезапно спрял, като ищцата се изхлузила от седалката, но успяла да се хванe за ръкохватката. Твърди се, че докато ищцата се окопити, последвало второ по-рязко спиране, при което тя отново загубила равновесие и паднала по гръб на междинната пътека в автобуса. Сочи, че си ударила много лошо главата в областта на тила, както и ребрата. В областта на трета врата имало счупено стъкло, като ищцата паднала и върху парчетата от него. От изключително силните болки ищцата не можела да диша. Притекли й се на помощ приятелката й, с която пътували заедно, други пътници, кондукторката и водачът на автобуса, който бил силно притеснен и казал, че жена внезапно му е пресякла пътя и е трябвало да удари спирачките, „за да не мине върху нея“.

Ищцата била отведена с линейка до спешния център на МБАЛ „Сърце и мозък“ гр. Бургас, където била хоспитализирана по спешност. Главата на ищцата била скалпирана, като отделно от това била натъртена и насинена по цялото тяло. На същия ден била направена операция на ищцата – реплантация на скалп с 8 шева. Болката била изключително силна, защото упойката не я хващала – нямало тъкан, в която да бъде инжектирана. След няколко дни ищцата била изписана за домашно лечение.

Твърди се, че инцидентът е бил посетен от служители на КАТ – Бургас, които съставили Констативен протокол за ПТП с пострадали лица. Виновна за настъпилия инцидент била пешеходката П. Н. Т., на която бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № ***от *** г, а впоследствие било издадено Наказателно постановление № ***** г. на Началник Сектор ПП при ОДМВР – Бургас за извършено нарушение по чл. 113, ал. 1 от ЗДвП.

Поддържа се, че в резултат на нарушението на правилата за движение от страна на пешеходката Т. е настъпило ПТП, от което са били причинени телесни увреждания на ищцата. Ребрата й били натъртени, цялото й тяло било в синини, косата и кожата на главата й били скалпирани, получавала световъртеж и главозамайваме, дълго време ползвала силни обезболяващи.

Възстановяването от кръвонасяданията отнело повече от месец, натъртванията на ребрата преминали за около два месеца, през които срещала затруднения при дишането. През този период ищцата трудно се обслужвала сама – имала нужда от помощ за извършване на елементарни битови дейности като ставане, лягане, хранене, обличане и други. Доста време не излизала от дома си. Възстановяването на скална отнело по-дълго време. 10 дни след операцията на ищцата били свалени шевовете на оперативната рана, след това на няколко пъти сменяли превръзката. Косата й била подстригана до нула, което налагало да ползва непрекъснато шапка. При контролния преглед в болницата предложили на ищцата за втори път да я хоспитализират, но тя предпочела възстановяване в домашни условия. Към днешна дата ищцата все още изпитвала дискомфорт в областта на шевовете. Сочи се, че телесните наранявания отминали, но не и емоционалните проблеми. В началото изпадала в паника да се качи в превозно средство, още повече градски транспорт. Сега вече пътувала, но винаги внимавала къде сяда, като винаги 2 гледала да е от вътрешната страна.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответницата П. Н. Т., чрез пълномощника адвокат К., който счита иска за допустим, но частично неоснователен. Намира, че обезщетението следва да се претендира от работодателя „Бургасбус“ или от застрахователя по застраховка „гражданска отговорност“ или „злополука“ - ДЗИ „Общо застраховане“.

Поддържа се, че вината за настъпването на процесното пътно - транспортното произшествие е не само на ответницата като пешеходец, но и на водача на автобуса, който се е движил с несъобразена с пътните условия и над разрешената за процесния участък скорост и не е възприел своевременно излизащата от поликлиниката пешеходка, като така е допринесъл за настъпването на произшествието. Излагат се доводи, че за настъпилото увреждане вина има и ищцата, която е била в нестабилно положение на седалката.

С определение № 5904 от 01.10.2024 г. на основание чл. 219, ал. 1, пр. 2 ГПК като трето лице – помагач на страната на ответницата П. Н. Т. е конституиран водачът на автобуса – Щ. Я. С.. Наличието на интерес от привличане на водача на автобуса като помагач на ответната страна следва от изложените в отговора на исковата молба факти, че и водачът на автобуса има вина за настъпване на претърпените от ищцата вреди. В подобна хипотеза отговорността на ответницата като пешеходец и на водача на автобуса би била солидарна спрямо ищцата като увредено лице съгласно чл. 53 ЗЗД, тъй като увреждането би било причинено от неколцина. Във вътрешните отношения между солидарните длъжници отговорността за платеното се понася от всеки от тях поравно, ако друго не следва /чл. 127, ал. 1 ЗЗД/, като изпълнилият в повече от неговата част на кредитора има право на регресен иск спрямо останалите длъжници за разликата /чл. 127, ал. 2 ЗЗД/. Следователно, при подобен изход на спора, в полза на ответницата ще възникне право на обратен иск спрямо третото лице, чието привличане се желае. Поради вероятността от възникване на подобно регресно право в полза на ответницата за водача на автобуса като трето лице съществува интерес от отхвърляне на предявените искове, което би предотвратило подобен регрес. Без значение е, че при други възможни хипотези на изход по спора тези предпоставки не биха били налице.

В съдебно заседание ищцовата страна поддържа предявените искове и моли за уважаването им в пълните им предявени размери, както и за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА.

В съдебно заседание ответната страна поддържа отговора на исковата молба и моли за частично отхвърляне на предявените искове.

В съдебно заседание подпомагаща страна на ответницата оспорва твърденията й, че той виновно е допринесъл за настъпване на претърпените от ищцата вреди.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 3

ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 45 ЗЗД. За уважаването им ищцата следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните материални предпоставки: 1. Противоправно поведение (действие или бездействие) на ответницата; 2. Настъпване на описаните в исковата молба имуществени и неимуществени вреди; 3. Пряка причинно-следствена връзка между поведението на ответницата и настъпилите за ищцата вреди. Ответницата има възможността да проведе насрещно и непълно доказване по посочените обстоятелства, да проведе обратно доказване на презумпцията за вината си, както и носи тежестта да докаже направеното възражение, че увреденият е допринесъл за настъпването на вредите.

В хода на производството са приети писмени доказателства, представени от ищцата, както и от трети неучастващи по делото лица по реда на чл. 192 ГПК. Прието е по делото и неоспорено от страните заключение, ведно със снимки към него, на вещото лице М. по допуснатата съдебно-автотехническа експертиза, което съдът кредитира като обосновано и компетентно изготвено.

Събрани са гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Р.П.П.

(приятелка на ищцата, която се е возела до нея в автобуса), Т.П.П. (съпруг на ответницата) и А.С. Г. (дъщеря на ищцата), кредитирани от съда, включително при условията на чл. 172 ГПК. По делото е извършен и оглед на веществено доказателство, представляващо диск, чрез възпроизвеждане на записаните на него четири видеозаписа от камерите на автобуса в присъствието на страните.

От преценката на събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка.

На 24.01.2024 г., около 11:15 часа, ищцата А. А. Г. ползвала услугите на обществения транспорт в град Бургас, като пътувала по бул. „Д.“ с линия № 15, обслужвана от автобус с марка „Урбино“ с ДК № А *** MB, управляван от водача Щ. Я. С.. Ищцата пътувала в автобуса заедно с приятелката й – свидетелката Р.П.П.. Двете били седнали в най-задната част на автобуса, като свидетелката П. била седнала на седалката до прозореца от дясната част на автобуса (по посока на движението му), а на седалката до нея отляво била седнала ищцата Г.. Ищцата била седнала стабилно на седалката – със седалище и бедра, разположени върху седалката, но тъй като водела разговор със свидетелката П., тялото й било позиционирано под ъгъл с наклон към събеседника отдясно. Пред седалката на свидетелката П. имало предпазно стъкло, а пред седалката на ищцата Г. попадала част от това предпазно стъкло, както и метален пилон за държане.

По същото време ответницата П. Н. Т. излизала от Диагностично консултативен център II (Трета поликлиника) с адрес: град Бургас, бул. „Д.“ № **, където била на изследване по повод здравословен проблем с коляното й. В този участък движението по бул. „Д.“ в посока ул. „Г.Г.“, се осъществява в две ленти за движение, като от дясната страна на пътното платно има начертани 4 паркоместа, предназначени за паркиране от граждани, таксита и инвалиди. От дясната страна на паркоместата има прилежащ към тях тротоар, а вдясно от него – бус-лента. Между бус-лентата и прилежащия към паркоместата тротоар има метални ограждения. От дясната страна на бус-лентата се намират последователно велоалея, зелена площ и тротоар за пешеходци, от който се осъществява достъпът до лечебното заведение. Пред входа/изхода на лечебното заведение, в бус-лентата, няма очертана пешеходна пътека, а само надписи „погледни“ върху самата бус-лента. Велоалеята и металните ограждения между тротоарната площ, прилежаща към местата за паркиране, са прекъснати само пред входа/изхода на лечебното заведение, където се намират надписите „погледни“ върху бус-лентата. Очертана пешеходна пътека, регулирана от светофарна уредба, се намира на кръстовището на бул.

„Д.“ и ул. „Г.Г.“ – на разстояние около 100 метра от входа/изхода на Трета поликлиника. В района на Трета поликлиника действа предупредителен знак за преминаване на пешеходци. Автобусната лента свършва непосредствено преди пътен знак, указващ задължение за даване на предимство на движещите се в дясната лента по бул. „Д.“ превозни средства, както и знак, указващ престрояване на движението в три ленти съобразно посоката на движение от кръстовището, образувано от пресичане на бул. „Д.“ и ул. „Г.Г.”, регулирано със светофарна уредба и пешеходна пътека. В тази част от пътното платно, където автобусната лента свършва, свършват и начертаните паркоместа, съответно обслужаващата ги тротоарна площ и металните ограждения между нея и бус-лентата. Ограничението на скоростта по бул. „Д.“ е 50 км/час, но същевременно по бул. „Д.“ действа и знак за препоръчителна скорост от 40 км/час заради т.нар. „зелена вълна“, при която с такава скорост на движение не се налага последователно спиране и потегляне от всеки светофар по булеварда.