Решение № 59 от 30.09.2022, Окръжен съд - Смолян

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. Смолян, 30.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Любен Д. Хаджииванов при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева като разгледа докладваното от Любен Д. Хаджииванов Търговско дело № 20215400900031 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 432, ал. 1 КЗ във вр.чл. 498, ал. 3 във вр. чл. 86 ЗЗД

Образувано е по искова молба на Н. Б., М. Б. и В. Б. от гр. М., първите двама като родители, третата като сестра, всички чрез адв. В.Р., в която твърдят, че на 12.03.20г., около 19,20часа, на главен път ІІ-86-59+400, в посока гр.Пловдив – гр. Чепеларе, в района на с. Хвойна, възникнало ПТП между лек автомобил, марка М. МЛ 350, рег. № ********, управляван от Х.

Ч., и лек автомобил марка Ауди А3, рег. № ** **** **, управляван от Евг. Б., вследствие на което последният получил множество изключително тежки травми в областта на гърдите, торса, главата и крайниците.

След инцидента пострадалият Б. бил транспортиран в КАИЛ при УМБАЛ Св.Г., в състояние на травматичен шок и безсъзнание. При приемането му били установени контузия на глава и мозък, травматична субарахноидна хеморагия, травматичен субдурален хематом вдясно, интравертикуларна хеморагия в ляв латерален вентрикул, мозъчен оток, тежки гръдни травми - травматичен пневмоторакс вдясно, контузия на гръден кош, множество фрактури на ребра 5-то, 6-то, 7-мо и 8-мо вляво, фрактура на скапулата, сублуксация на стерноклавикуларната става, контузия на бял дроб, фрактура на илиачна кост вдясно. Предприети били животоспасяващи манипулации, предвид констатираните тежки наранявания. Пострадалият бил интубиран и поставен на механична вентилация. Поради тежкото травматично състояние на белия дроб, бил поставен торакоцентезен дрен вдясно. След първоначалното реанимиращо лечение, продължило до 1

16.03.2020г., Б. бил рехоспитализиран във Втора хирургична клиника на същата болница. Било продължено лечението с картина на тежка гръдна травма и остра дихателна недостатъчност, което наложило продължителна механична вентилация. Последвало влошаване състоянието на пострадалия, поради наличието на пневмоторакс, което от своя страна наложило извършването на гръдна хирургична операция на 18.03.20г., лявостранна торакоцентеза на 18.03.2020г.

В следоперативното лечение на Б. настъпили редица усложнения, които наложили продължаване на принудителната механична вентилация, седиращо и обезболяващо лечение, както и антибиотично такова. Образната диагностика на белите дробове показвала задълбочаване на контузионните и инфилтративни промени в състояние на остър респираторен дисстрес синдром, което наложило провеждането на механична вентилация с все поагресивен режим.

Въпреки положените усилия, извършените манипулации и лечение, след 01.04.20г. състоянието на пострадалия прогресивно се влошило, с картина на двустранна пневмония, сепсис и многоорганна недостатъчност /церебрална и дихателна/. На 07.04.2020г. към многоорганната недостатъчност се добавила и циркулаторна - с нестабилна хемодинамика, наложила постоянна инфузия на вазопресор /Noradreanalin/, в повишаващи се дози. Същия ден, около 20,15ч. настъпило остро смущение в сърдечната област /асистолия/ и били проведени кардио- пулмонални мероприятия в пълен обем. За кратко била стабилизирана хемодинамиката на пострадалия, но последвала нова асистолия. Възобновена била кардио-пулмоналната ресусцитация, но без клиничен ефект. Около 20,40ч. на 07.04.2020г., въпреки предприетите животоспасяващи мероприятия, пострадалият Б. не успял да преодолее последствията на претърпените тежки наранявания, вследствие възникналото ПТП, и починал.

Пряката и непосредствена причина за смъртта на Б. били настъпилите усложнения от тежките травми - съчетана гръдна и черепномозъчна и настъпилите усложнения от тях - двустранна пневмония, сепсис, резистентен септичен шок и многоорганна недостатъчност.

По повод на настъпилото ПТП било образувано досъдебно производство № 51/2020г. на РУ-Чепеларе, пр.пр. №595/20г. на ОП - Смолян, за престъпление по чл.343, ал.1, б.”в” във вр. с чл.342, ал.1 от НК, за причиняване по непредпазливост смъртта на Евг. М.в Б.. Досъдебното производство към момента на завеждане на исковите претенции, не било приключило.

От момента на произшествието до смъртта на сина си, ищците Н. и М.

Б.и, били неотлъчно до него. Били непосредствени свидетели на болките и страданията на сина си. За да бъдат близо до него наели квартира в гр.Пловдив и доколкото им било позволено от болничните заведения се грижели и помагали, за да може синът им да оздравее и да се възстанови. По 2 време на болничното лечение, виждайки състоянието му, съпреживявали болките и страданията му. За родителите нямало по-страшно от това да виждат страданията и болките на детето си, и да бъдат безпомощни да му помогнат. Не можело да се опише с думи преживяното от тях. През всичкото това време те били в един непрекъснат стрес и ужас, че не можели да му спестят болките и страданията, и че синът им може да си замине от този свят.

Това било така, тъй като между починалия и родителите му отношенията били много близки и топли, основани на привързаност и взаимна обич.

Живеели заедно, споделяли са и радости и несгоди. Ищците се радвали и съпреживявали израстването на сина си, надявали са се той да създаде семейство и да се радват на внуци, но съдбата им отредила да понесат найтежката загуба – смъртта на обичния им син. Въпреки, че от смъртта на Евг. била изминала повече от една година, мъката и болката от загубата на любимия им син не стихвала. Напротив, с времето тя се задълбочавала. И при двамата се наблюдавало прогресивно влошаване на физическо и психическо състояние, изразено в постоянни депресивни състояния, съпътствани от тъга и отчаяние. По изключително болезнен начин ищците Н. и М. Б.и осъзнавали, че загубата на сина им била невъзвратима и занапред щели да живеят единствено със спомена от него.

В резултат на произшествието, причинило смъртта на Е.Б., на ищцата В. Б. също били нанесени непоправими неимуществени вреди. Починалият и В.Б. отраснали и живеели в едно домакинство. Ищцата била по-голямото дете и тъй като баща им М.Б. работел извън гр. М., в т.ч. и в чужбина тя поемала част от грижите за него, като му помагала и в училище. Ищцата и починалият били изключително привързани един към друг, като през годините се създала трайна и дълбока емоционална и душевна връзка помежду им. Ищцата преживяла силно лечението на брат си, непрекъснато посещавала болницата, с Н. да му помогне или поне да го види. След смъртта му животът й се преобърнал, изпаднала в шок, не можела да повярва, че брат й го няма и да се примири с това. Ищцата страдала от постравматично стресово разстройство, изпаднала в депресия, налагало се да приема успокоителни лекарствени средства. И до момента мъката на ищцата от загубата на брат й не била преодоляна. За нея останали само спомените, като непрекъснато посещавала гроба му и тъжала безкрайно.

От деня на произшествието и вследствие смъртта на Е.Б., животът на ищците бил белязан от нестихващи душевни болки и страдания. Неизменни техни спътници били мъка, тъга и усещане на празнота. Починалият бил едва на двадесет години, в началото на житейския си път. Към близките си Евг. изпитвал чиста и искрена обич, която им показвал всеки ден. За ищците нямало по-голямо щастие, когато се радвали на успехите на Евг. и когато семейният дом бил огласян от веселия му смях, от шегите му и закачки. В семейството на ищците царели любов и радост, когато виждали как Евг. расте здрав и щастлив, когато виждали, че започнал работа и успявал да се изгради като пълноценна личност.

3

Отношенията между починалия и ищците били основани на силна обич и привързаност. След смъртта му болката от загубата не стихвала и се засилвала при всеки спомен и досег с негова вещ. Ищците завинаги щели да бъдат лишени от радостта да виждат любимото дете и брат. Никога повече нямало да споделят с него малките си ежедневни радости, нямало да бъдат заедно в най-значимите моменти в живота, нито щели да изпитат щастието да видят порастването и изграждането на най-малкия член на семейството като мъж, създал семейство и отгледал деца. Занапред всеки ден от живота на ищците щял да е белязан от загубата на Евг.. За тях оставал само чистият и светъл спомен за любимото дете и брат.

Ищците поддържат, че за ангажиране отговорността на застрахователя по застраховка гражданска отговорност на автомобилистите следвало да е налице виновно и противоправно деяние от водача на застрахованото МПС, при което на трети лица са нанесени вреди, пряка и непосредствена последица от деянието.

Към момента на настъпване на ПТП на 12.03.20г., за лек автомобил М.

МЛ350, рег. № ********, управляван от Хр. Ч. била налице застраховка гражданска отговорност по застрахователна полица № G***, със срок на покритие от 26.06.2019г. до 25.06.20г. със застрахователя-ответник, според която дружество се задължило да обезпечи гражданската отговорност на водача на лекия автомобил за причинените от него вреди на трети лица, при управлението на същия.

При спазване изискванията на чл. 380 КЗ и във връзка с уреждане на задълженията на отговорния застраховател към пострадали лица, ищците заявили пред ответното дружество претенцията за изплащане на обезщетение за понесените от тях неимуществени вреди, с молба с вх. № 5293/15.05.2020г.

Към молбата били приложени необходимите доказателства, установяващи настъпването на ПТП.

В отговор на молбата, с писмо изх. № 10559/24.09.2020г., ответникът отказал да изплати обезщетение по заведената щета на ищцата В.Б.. По отношение на ищците Н. и М. Б.и, въпреки представените доказателства за настъпилото застрахователно събитие и изминалия дълъг период от време, в който ищците очаквали изплащане на обезщетение, застрахователят все още не бил изпълнил задълженията си.

Ищците поддържат в молбата, че физическите и психически болки и страдания не можело да се съизмерят в пари, но пълното обезщетяване на неимуществените вреди изисквало същото да е съотносимо с болките и страданията, претърпени от пострадалия, с психическите травми и негативните последици в живота му. Обезщетението следвало да представлява справедлив еквивалент на нанесените щети. Законодателят определял минимален лимит на отговорност, по смисъла на чл. 558, ал. 2 КЗ във вр. с чл. 492 от КЗ от 10 000 000лв. към момента на възникване на застрахователното събитие, който лимит очертавал и рамката на паричната 4 отговорност в зависимост от тежестта на неимуществените вреди.

Синхронизирането на българското законодателство с европейското и приемането на новия Кодекс за застраховането, в сила 01.01.2016г., било съпроводено с промени относно размерите на застрахователните премии и тенденция към увеличаването им, с оглед пълното компенсиране на вредите.

Тази тенденция била необратима и оказвала влияние както при определяне на по-голям размер на обезщетенията, присъждани от съдилищата, така и на увеличаване на размера им от самите застрахователни компании. Рамката на справедливия размер на обезщетенията, се определяла от законодателните промени и от динамиката на икономическите процеси в страната, и за да е адекватно като размер, следвало да е съобразено с тях. Тълкувателно решение № 1/2016г. от 21.06.2018г. по т.д.№ 1/2016г. ОСНГТК на ВКС допълнило и преразгледало общите критерии за правилно прилагане на принципа на справедливост, залегнал в чл. 52 ЗЗД. Претендираните от ищците суми, били съобразени с интензитета и характера на търпените душевни болки и страдания, както и с принципа на справедливост, установен в най-новата съдебна практика. Цитират практика в тази насока.

Молят съда да постанови решение, с което осъди ответника да заплати н а : Н. С. Б., сумата от 200 000лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от възникналото застрахователно събитие на 12.03.20г. неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания, в резултат на загубата на нейния син Евг. М.в Б., ведно със законните лихви, считано от датата на произнасяне на отказ от ответника за изплащане на заведената претенция - 29.05.2020г., ведно със законните лихви от датата на завеждането на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата; М.