Решение № 6068 от 05.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6068 гр. София, 05.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Наталия Г. Халачева при участието на секретаря Е. К. Тодорова като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно гражданско дело № 20261100504949 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Същото е образувано по въззивна жалба на Е. А. А., чрез процесуален представител адв. К. С., ответник в първоинстанционното производство срещу решение № 1 942/02.02.2026 г. на СРС, 164 състав, постановено по гр.д. 74 429/2024 г. в частта, в която са уважени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД искове по реда на чл. 422 от ГПК вр. с чл. 153 от ЗЕ искове за признаване за установено, че ответникът дължи сума в размер на 991, 08 лв. – главница за начислена топлинна енергия в периода 01.08.2021 г. – 30.04.2023 г., сумата от 219, 92 лв. - мораторна лихва за забава върху присъдената главница за топлинна енергия за периода 15.09.2022 г. – 07.08.2024 г., както и сумата от 20, 52 лв. – цена на услугата дялово разпределение за периода 01.07.2021 г. – 30.04.2023 г.

В жалбата са наведени възражения, че решението в обжалваната част е неправилно. Заявени са твърдения, че СРС неправилно е обосновал извод за съществуваща валидна облигационна връзка между страните. Твърди се, че топлоотделящите тела в имота били демонтирани, считано от 21.10.2022 г., за което бил съставен нарочен протокол. Твърди се, че неправилно била изчислена сумата за потребена топлинна енергия. Твърди се, че липсва покана до ответницата, която да я постави в забава, поради което вземанията за мораторна лихва върху главницата за 1 топлинна енергия били неоснователни.

Иска се отмяна на съдебното решение в обжалваната част и постановяване на ново, с което исковете в тази част да бъдат изцяло отхвърлени. Претендират се съдебни разноски.

В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ищеца в първоинстанционното производство „Топлофикация София“ ЕАД, чрез процесуален представител юрк. Б.А., в който са обосновани съображения за правилност на съдебния акт, в неговата обжалвана част.

Третото лице помагач на страната на ищеца в първоинстанционното производство „Топлоконтрол“ ООД не заявява становище.

При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.

Предметът на въззивното производство, което се разглежда по реда на ограничения въззив е очертан само от посоченото в жалбата и приложимите към спорния предмет императивни материалноправни норми.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Предмет на производството са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 от ЗЕ.

Правно-релевантните обстоятелства, подлежащи на установяване са наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по повод доставка на топлинна енергия през процесния период, изпълнение на задължението по доставка на топлинна енергия в конкретно количество в процесния топлоснабден имот, начислени суми за доставена и потребена топлинна енергия, съобразно действащата нормативна уредба.

Страните не са формирали спор, че въззивника – ответник в първоинстанционното производството е собственик на процесния имот през процесния период, а това се установява и от приложените по делото писмени доказателства, установяващи факта на придобито право на собственост на основание разпоредителни сделки.

Съобразно нормата на чл. 153 ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. В качеството си на такъв клиент за ответницата съществува задължение да заплаща цената на доставяната топлинна енергия, доколкото видно от данните по делото, 2 сградата в режим на ЕС е топлоснабдена, а заявените възражения в жалбата се възприемат като неоснователни от състава на съда.

Не могат да бъдат споделени възраженията, обосновани с наличието на протокол за демонтаж на топлоотделящите тела в имота, считано от 21.10.2022 г. доколкото това обстоятелство е съобразено от ищеца и отчетено от вещото лице по СТЕ, което е обосновало извод, че топлинна енергия за отопление на имот е отчетена за отоплителни сезони м.10.2020 – м.04.2021 и за м.10.2021 г. – м. 04.2022 г. като след демонтажа на топлоотделящите тела е начислявана единствено ТЕ за сградна инсталация.

По повод следващото възражение във въззивната жалба следва да се има предвид, че приложимият в отношенията между страните метод на определяне, отчитане и заплащане на консумираната топлинна енергия за имота е този по чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ. Клиентите на топлинна енергия в сграда-етажна собственост, заплащат консумираната топлинна енергия на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска. Съгласно чл. 155, ал. 2 и 3 ЗЕ, топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия фактурира консумираното количество топлинна енергия въз основа на действителното потребление най-малко веднъж годишно. Съгласно чл. 32, ал. 1 от Общите условия месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в сграда в режим н а ЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от НТ, се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. Според ал. 3 на същия член, след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 1, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а според ал. 2 – клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Според чл. 33, ал. 4, продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, а според ал. 5 при неизпълнение в срок на задълженията по ал. 2, клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия.

При анализа на цитираната нормативна уредба и приложимите общи условия, може да се направи обоснован извод, че за да бъде издадена общата фактура, следва първо да бъде извършено отчитане на измервателните уреди и да бъде изготвена изравнителна 3 сметка. Сроковете за извършването на тези действия съгласно действащата за процесния период Наредба за топлоснабдяването № Е-РД-04-1/12.03.2020 г., са до 10 юли за отчитане и до 15 юли за изготвяне на изравнителна сметка / чл. 70 ал. 5 и ал.6 от цитираната наредба/.

Настоящият съдебен състав намира, че нормите на чл. 33, ал. 2 вр. ал. 4 и 5 от ОУ следва да се тълкуват по правилата на чл. 20 ЗЗД – отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора и добросъвестността.

Отложеното във времето издаване на общата фактура не може да дерогира задължението на клиента да заплати задълженията по нея в предвидения 45-дневен срок и е единствено в ущърб на комуналното дружество, защото датата на нейното издаване определя падежа й. Забавата на кредитора да издаде общата фактура не накърнява интересите на потребителите, а напротив, отлага във времето изискуемостта на задълженията им. Решаващият извод на съда е, че след издаване на общата фактура започва да тече 45- дневния срок за плащане, с изтичането на който вземането става изискуемо, а длъжникът изпада в забава съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД – без да е необходимо получаването на покана от „Топлофикация София“ ЕАД, поради което и това възражение в жалбата не може да бъде споделено от състава на съда.

При липсата на други наведени възражения във въззивната жалба и поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции, решението на СРС като правилно следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна, която е претендирала юрисконсултско възнаграждение, което по мнение на съда в решаващия му състав не се следва предвид бланкетния отговор и липсата на осъществено процесуално представителство в открито съдебно заседание.

Предвид изложените съображения съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1 942/02.02.2026 г. на СРС, 164 състав, постановено по гр.д. 74 429/2024 г. в частта, в която са уважени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД искове по реда на чл. 422 от ГПК вр. с чл. 153 от ЗЕ искове срещу Е. А. А. за признаване за установено, че ответникът дължи сума в размер на 991, 08 лв. – главница за начислена топлинна енергия в периода 01.08.2021 г. – 30.04.2023 г., сумата от 219, 92 лв. - мораторна лихва за забава върху присъдената главница за топлинна енергия за периода 15.09.2022 г. – 07.08.2024 г., както и сумата 4 от 20, 52 лв. – цена на услугата дялово разпределение за периода 01.07.2021 г. – 30.04.2023 г.

В останалата си част решението на СРС е влязло в сила като необжалвано от страните.

Решението е постановено при участие на трето лице помагач на ищеца – „Топлоконтрол“ ООД.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5