Решение № 249 от 27.03.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 249 гр. София, 27.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Снежина Колева

Членове:

Мария Д. Кавракова Аршева

Петър В.. Сантиров при участието на секретаря Снежана Н. Колева Маринова в присъствието на прокурора А. В. К. като разгледа докладваното от Снежина Колева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251100605274 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда от 11.04.2025 г., постановена по н.о.х.д. № 1771/2024 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 7-ми състав, подсъдимият К. В. А. е признат за виновен в това, че на 05.08.2022 г. в гр. София, ж.к. „****“, бул.

„Александър Малинов“, в близост до блок № 23, се заканил с убийство на другиго – П.

С. М., като насочил срещу нея газ-сигнален пистолет марка „EKOL“, модел „Р29“, със сериен № V21EKCMYS***, и й казал: „Ще те убия“, като това заканване би могло да възбуди у М. основателен страх от осъществяването му, поради което и на основание чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 2, ал. 1, вр. чл. 54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено с изпитателен срок от три години.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подс. К. А. е осъден да заплати направените по делото разноски, както следва: 677,55 лева по сметка на СДВР за разноски в досъдебното производство, 560 лева по сметка на СРС за разноски в съдебното производство, 2 250 лева на ЧО П. М. – разноски за адвокатско възнаграждение, и по 5 лева държавна такса за служебно издаване на всеки изпълнителен лист.

С присъдата е постановено веществените доказателства – газ-сигнален пистолет марка „EKOL“, модел „Р29“, със сериен № V21EKCMYS***, ведно с пълнител, патрони, гилзи и куфар, намиращи се на съхранение в 07 РУ – СДВР, на основание чл. 53, ал. 1, б. „а“ от НК да бъдат отнети в полза на държавата.

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от подс. К. А. чрез защитника му, с която се поддържа неправилност на атакувания 1 съдебен акт, поради което се иска неговата отмяна и постановяване на нов, с който подсъдимият да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.

От ЧО П. М. чрез повереника й е постъпила въззивна жалба, с която оспорва присъдата в наказателно-осъдителната й част. Иска се увеличаване на наложеното наказание до една година, а определеното намира за занижено.

В проведеното по реда на чл. 327 от НПК закрито съдебно заседание въззивният съд е приел, че за правилното решаване на делото се налага разпит на св.

П. М..

В открито съдебно заседание във въззивната инстанция е разпитана повторно св. П. М., а подс. К. А. е дал допълнителни обяснения.

В хода на съдебното производство пред въззивната инстанция представителят на Софийска градска прокуратура изразява становище, че въззивната жалба на подсъдимия е неоснователна, тъй като събраните по делото доказателства категорично установяват извършването на инкриминираното деяние. Посочва, че обясненията на подсъдимия са вътрешно противоречиви и не следва да бъдат кредитирани.

Прокурорът поддържа за основателна жалбата на частния обвинител в наказателната й част, като пледира за изменение на присъдата чрез увеличаване размера на наказанието.

Повереникът на ЧО П. М. оспорва изцяло жалбата на подсъдимия, като акцентира върху трайното и настойчиво поведение на последния спрямо пострадалата, върху данните за упражняван спрямо нея тормоз и прави искане за потвърждаване на осъдителната част на присъдата, респективно завишаване на наказанието.

ЧО П. М. поддържа казаното от повереника си.

Защитникът на подс. К. А. поддържа въззивната жалба и направените с нея искания, като развива доводи за недоказаност на състава на престъплението, липса на годна закана, способна да възбуди основателен страх, противоречивост и недостатъчност на доказателствата, както и за допуснати пороци в мотивите на първоинстанционния съд и явна несправедливост на наложеното наказание.

В своя защита подс. К. А. поддържа казаното от защитника си.

В последната си дума подс. К. А. иска да бъде оправдан.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, XVII-ти въззивен състав, след като обсъди доводите във въззивните жалби, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното.

Въззивните жалби са подадени в законоустановения срок от надлежно легитимирани страни срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което са допустими.

Разгледани по същество жалбите са неоснователни.

Подсъдимият К. В. А. е роден на **** г. в гр. Пловдив, българин, български гражданин, неженен, с висше образование, неосъждан.

Подс. К. А. и ЧО П. С. М. се запознали през 2017 г. чрез интернет сайт за запознанства, след което между тях възникнала интимна връзка, продължила около две години. Двамата не заживели съвместно, като срещите им се осъществявали предимно в жилището, обитавано от подсъдимия. След преустановяване на потрайните им отношения те продължили да поддържат епизодични контакти, включително и през началото на 2022 г., но постепенно взаимоотношенията им се влошили, тъй като подсъдимият проявявал силна ревност и настойчивост по 2 отношение на св. М..

Впоследствие подсъдимият започнал многократно да търси М. по телефона и на работното й място – павилион за продажба на пица на парче в гр. София, ж.к.

„****“, бул. „Александър Малинов“, в района, известен като „Пътеките“, като поведението му било възприемано от нея като нежелано, натрапчиво и смущаващо. За тези негови действия пострадалата нееднократно споделяла и на своя работодател – св.

С.А., който знаел, че подсъдимият я търси настойчиво и създава у нея притеснение на работното й място. При един от тези случаи същият възприел чрез видеонаблюдението в обекта присъствието на подсъдимия до М., която видимо изглеждала притеснена.

Влошаване в отношенията между двамата настъпило през м. април 2022 г. след пътуване на М. до Република Турция на 18.04.2022 г. След завръщането й между нея и подсъдимия възникнал конфликт, вследствие на който тя преустановила комуникацията с него, блокирала телефонния му номер и на следващия ден подала сигнал до правоохранителните органи. Въпреки това подсъдимият продължил да търси контакт с нея чрез общи познати, чрез нейни колеги и чрез посещения на работното й място, а впоследствие и самият той сезирал Агенцията за закрила на детето.

На 17.06.2022 г. подсъдимият отново потърсил М. в близост до работното й място. След като тя слязла от автомобила си, между двамата възникнал конфликт, в хода на който подсъдимият я ударил в областта на корема, а тя му отвърнала с шамар.

Във връзка с този случай на следващия ден – 18.06.2022 г., М. подала нова жалба в 09 РУ-СДВР. И след този инцидент подсъдимият не преустановил опитите си да установява контакт с нея, включително във връзка с подадените от нея жалби.

На 02.08.2022 г. подсъдимият закупил газ-сигнален пистолет марка „EKOL“, модел „Р29“, калибър 9 mm P.AK., със сериен № V21EKCMYS***, за което му била издадена фактура на негово име. Три дни по-късно, на 05.08.2022 г. сутринта, без предварителна уговорка със св. М., той отишъл в района на работното й място, носейки със себе си посочения пистолет, и я причакал на улицата зад павилиона, по която тя обичайно преминавала, за да отиде на работа. Когато М. се появила около 08:30 часа, подсъдимият я пресрещнал и поискал да разговаря с нея. След като тя отказала, той я ударил в дясната поясна област, извадил пистолета, издърпал горната му част, зареждайки го, насочил го първоначално към гърдите й, а след това по-ниско към тялото й и й казал: „Ще те убия“, като едновременно с това отправил и обидни думи по неин адрес. Поради появата на преминаващи хора по алеята подсъдимият прибрал оръжието, след което хванал пострадалата под ръка и двамата се придвижили към павилиона, където в продължение на около половин час разговаряли, докато тя се стремяла да го успокои и да го накара да си тръгне.

Непосредствено след като подсъдимият напуснал мястото, М. се обадила на спешен телефон 112. В проведения разговор тя съобщила, че бившият й приятел токущо я е нападнал, заплашил я е с убийство, носел е пистолет, извадил го е пред нея, след което го е прибрал в панталона си, както и че случилото се е станало в ж.к.

„****“, на „временния пазар на Пътеките“, на метри от павилиона, в който работи. По повод на този сигнал около 09:20 часа на място пристигнали полицейските служители при 07 РУ – СДВР - свидетелите М.К. и М.А.. Те установили М. в силно разстроено, стресирано и уплашено състояние. Тя им разказала, че малко по-рано същата сутрин, докато отивала на работа, подсъдимият я нападнал, насочил към тялото й пистолет, казал й, че ще я убие, а след това я ударил с ръка в дясната част под кръста. Видими телесни увреждания по нея не били констатирани.

На следващия ден – 06.08.2022 г., било извършено претърсване и изземване в жилището, обитавано от подсъдимия в гр. София, кв. „Витоша“, ул. ****. Върху холна 3 маса във всекидневната били намерени и иззети като веществени доказателства черна пластмасова кутия, съдържаща газ-сигнален пистолет марка „EKOL“, модел „Р29“, със сериен № V21EKCMYS***, пълнител, боеприпаси и фактура за закупуването му. В писмените си обяснения към протокола за претърсване подсъдимият посочил, че вещите са негови. Пистолетът представлява стандартно, заводски произведено и непреправяно газ-сигнално оръжие, технически изправно и годно да възпроизвежда изстрели с предоставените за изследване газ-сигнални патрони.

На инкриминираната дата, във връзка с осъществените спрямо нея действия и отправените заплахи, М. е преживяла остра стресова реакция с протрахиран ход, съпроводена с реален страх за живота й. Преживяното е довело до съществено нарушаване на адаптационните й възможности, а в периода след инцидента при нея се е развило разстройство в адаптацията, проявявало се с тревожност, безпокойство, субективен стрес и емоционално разстройство, нарушаващи обичайното й социално функциониране и качеството й на живот за период от около шест месеца след случилото се.

За да постанови присъдата, първоинстанционният съд е събрал следния обективно съществуващ и относим към предмета на делото доказателствен материал: гласни доказателствени средства: обясненията на подсъдимия К. В. А. (л. 141, 142144 от съд. д.) и показанията на свидетелите П. С. М. (л. 109-111, 141, 145-146 от съд. д.), М.М.К. (л. 111 от съд. д., вкл. приобщените на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т.

2 от НПК – л. 60 от ДП в цялост), М.В.А. (л. 111-112 от съд. д., вкл. приобщените на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК – л. 61 от ДП в цялост), С.И.Б. (л. 112114 от съд. д.), Р.М.М. (л. 140-141 от съд. д., вкл. приобщените на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 от НПК – л. 59 от ДП отчасти), С.М.А. (л. 146-147 от съд. д.); писмени доказателства и доказателствени средства: протокол за претърсване и изземване от 06.08.2022 г. (л. 62-63 от ДП), експертна справка № 39/2023 г. (л. 68 от ДП), справка за съдимост на подсъдимия (л. 103 от ДП, л. 21 от съд. д.), писмо – справка от 02.05.2023 г. от Районен център 112 – София към Дирекция „Национална система 112“ към МВР (л. 129 от ДП), 5 бр. хартиени листове, А4, съдържащи кореспонденция през мобилни приложения и 3 бр. изображения от Google Maps (л.

127-134 от съд. д.); експертни способи на доказване: комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза (л. 71-78 от ДП), балистична експертиза по протокол № 208/2023 г. (л. 84-86 от ДП) и аудио-техническа експертиза по протокол № 216/2023 г. (л. 90 от ДП).

В хода на съдебното следствие пред въззивната инстанция е разпитана повторно св. П. М., а подс. К. А. е дал допълнителни обяснения.

От съвкупната преценка на ангажираните по делото доказателства, се установява по безсъмнен начин авторството, времето и мястото на инкриминираното с обвинителния акт деяние. Чрез законосъобразно извършени процесуални действия, настоящата съдебна инстанция счита, че са събрани необходимите от гледна точка разпоредбата на чл. 102 от НПК доказателства, описани и в мотивите на първоинстанционната присъда. Възприетите от първата инстанция фактически положения относно основните факти са правилно установени, като при съвкупната оценка на събраните по делото доказателства не са допуснати логически грешки.