Решение № 2228 от 05.10.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2228 гр. Бургас, 05.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ при участието на секретаря ЗОЯ Г. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ Гражданско дело № 20262120101693 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод постъпила искова молба от „ВИКИНГ - Т” ООД с ЕИК 115140443, със седалище и адрес на управление: с.

М., ***, представлявано от управителя Т. В. К., с процесуален представител адв. Р. Н. А., съдебен адрес: гр. П., ***, срещу „БУРГАСПЪТСТРОЙ” АД с ЕИК 102005075, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ***, представлявано от Ц. И. Д., с искане ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищцовото дружество парична сума в общ размер на 1995,80 евро, от която: сумата 1863,84 евро, представляваща неизпълнено задължение за заплащане на доставени стоки /работно облекло/ по силата на трайно установени търговски отношения между страните, за което е издадена фактура № ***/**.**.**** г. и сумата 131,96 евро, представляваща лихва за забава за периода от **.**.****г. до **.**.****г., ведно със законната лихва върху претендираната главница от датата на исковата молба – **.**.****г. до окончателно изплащане.

В исковата молба се твърди, че между страните има установени трайни търговски отношения, поради което ищецът е доставил на ответника стоки – работни облекла на обща стойност 3645,36 лв. с вкл. ДДС, равняващи се на 1863,84 евро, за което е съставена фактура № ******/**.**.****г. Твърди се, че стоките са получени от ответното дружество, за което е съставена клиентска поръчка, подписана от представител на ответника. Плащането на доставените стоки е следвало да се извърши в срок до **.**.****г., но това не е сторено. Излага се, че ищецът е депозирал молба за обезпечение на бъдещ иск пред Районен съд Пловдив, като е образувано ч. гр. дело № 2360/2026г. по 1 описа на ПРС. По делото е издадена обезпечителна заповед и е наложен запор на банкови сметки на ответното дружество по образувано срещу ответника изпълнително дело № 566/2026 по описа на ЧСИ Таня Маджарова.

Моли се за уважаване на исковете и присъждане на сторените разноски, както в настоящото производство, така и в обезпечителното и в изпълнителното производства.

В законоустановения срок по делото не е постъпил отговор на исковата молба от ответното дружество.

Предявен е иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, който е допустим.

В проведеното по делото открито съдебно заседание ответникът, редовно призован, не изпрати представител и не ангажира становище по предявените спрямо него искове.

В заседанието процесуалният представител на ищеца прави искане за постановяване на неприсъствено решение спрямо ответника.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и закона, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 238 ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу него. Ответникът следва да е уведомен за последиците по чл. 238 ГПК, за да може да бъде постановено неприсъствено решение спрямо него. Наред с това, от изложените в исковата молба обстоятелства и доказателствата по делото следва да може да се направи извод за вероятна основателност на исковата претенция.

В случая, посочените по-горе предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице: ответникът не е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, уведомен е за последиците по чл.

238 ГПК, не изпраща представител в първото по делото съдебно заседание, редовно призован е и не е направил искане да се разглежда делото в негово отсъствие; ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.

От посочените в исковата молба обстоятелства и доказателствата по делото, може да се направи извод за вероятна основателност на предявените искове, още повече, че същите не са оспорени от ответника. От представените документи – извлечение от онлайн кореспонденция от мобилно приложение и банкови преводни нареждания, може да се направи вероятностен извод за сключване на твърдения договор, плащането по него и развалянето му.

Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не следва да се мотивира по същество. Ето защо, следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с което предявените искове за посочените погоре суми да бъдат уважени изцяло. С оглед изхода на делото, следва да се присъдят и разноските доказани от ищеца. В полза на ищеца следва да се присъдят сторените разноски в настоящото исково производство и в 2 производството по обезпечаване на този иск. Не следва да се присъждат разноските сторени от ищеца в изпълнителното дело по налагане на допуснатото обезпечение на исковете.

В тази насока настоящият съд споделя становището, обективирано както в практиката на ВКС, така и в тази на апелативните съдилища, че разноски, понесени в обезпечително производство, са тези по обезпечаване на 1/ бъдещи искове или 2/ в хода на висящо исково производство, докато в останалата част по налагане на допуснатите обезпечителни мерки, това са разноски по изпълнителното дело, които следва да се съберат чрез съдебния изпълнител.

Съдебните и деловодни разноски, които се дължат по реда на чл. 78 от ГПК съобразно изхода от съответния правен спор, не включват разходите в изпълнителното производство по налагане на допуснатите обезпечителни мерки /така напр. определение № 336/21.07.2016 г. на ВКС по ч.т.д. № 874/2016 г., I т.о./. Тези разноски не попадат в кръга на посочените в т. 5 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС разноски. На първо място, в т. 5 от посоченото тълкувателно решение е поставен на разглеждане и са дадени разяснения по въпроса кога следва да бъде реализирана отговорността за разноските, направени в обезпечителното производство. И на следващо място, макар и кръга на разноските в обезпечителното производство да не е основния поставен на разглеждане въпрос в същата т. 5-та от ТР № 6/2013 г., то от мотивната част на посочената точка следва извода, че в тълкувателното решение се имат предвид единствено направените в хода на съдебното производство разноски по обезпечаване на иска, респективно-разноските по съдебното производство за обезпечаване на бъдещ иск, но не и разноските, направени в изпълнителното производство по налагане на съответно допуснатите обезпечителни мерки – така изцяло определение № 318/24.09.2020 г. на Пловдивски апелативен съд по в.ч.т.д. № 475/2020 г., недопуснато до касационно обжалване с определение № 506/17.12.2020 г. на ВКС по ч.т.д. № 2158/2020 г., II т.о., като в съдебния си акт ВКС също приема, че разноски, понесени в обезпечително производство, са тези по обезпечаване на бъдещи искове или в хода на висящо исково производство, докато в останалата част /по налагане на допуснатите обезпечителни мерки/ това са разноски по изпълнителното дело, които следва да се съберат чрез съдебния изпълнител. В определение № 3816/29.12.2015 г. на Софийски апелативен съд по в.ч.гр.д. № 5193/2015 г., недопуснато до касационно обжалване с определение № 336/21.07.2016 г. на ВКС по ч.т.д. № 874/2016 г., I т.о., също е прието, че обезпечаването на иска е самостоятелна форма за защита на граждански права, която се реализира в рамките на обезпечителния процес. Той обхваща две производства – по допускане и по налагане на обезпечението. Съдебните и деловодни разноски не включват разходи в изпълнителното производство по налагане на допуснатите обезпечителни мерки. Този извод следва от легалното определение но чл. 78, ал. 1 ГПК и дефинирането на разноските по т. 5 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК като направени от страните разходи в обезпечителното производство по молба за обезпечаване на иска. На присъждане с решение по съществото на спора подлежат направените от страните разноски в съдебната фаза на 3 обезпечителното производство при благоприятен изход на спора за тях.

В определение № 336/21.07.2016 г. на ВКС по ч.т.д. № 874/2016 г., I т.о., и цитираните в него определение № 845/05.12.2011 г. на ВКС по ч.т.д. № 648/2011 г., I т.о., определение № 876/ 02.12.2014 г. на ВКС по ч.т.д. № 3490/2014 г., I т.о., също се приема, че разноски, понесени в обезпечително производство, са тези по обезпечаване на бъдещи искове или в хода на висящо исково производство, докато в останалата част /по налагане на допуснатите обезпечителни мерки/ това са разноски по изпълнителното дело, които следва да се съберат чрез съдебния изпълнител.

Следователно с оглед на изложеното и приемано в съдебната практика на ВКС и апелативни съдилища обсъжданите разноски по изп.д. № 20217650401641 /т. 4 от списъка с разноски/ следва да се съберат от съдебния изпълнител, а неговите действия биха подлежали на контрол за законосъобразност по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК пред съответния Окръжен съд.

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 239 ГПК, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА „БУРГАСПЪТСТРОЙ” АД с ЕИК 102005075, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ***, да заплати на „ВИКИНГ - Т” ООД с ЕИК 115140443, със седалище и адрес на управление: с. М., ***, сума в общ размер на 1995,80 евро, от която: сумата 1863,84 евро, представляваща неизпълнено задължение за заплащане на доставени стоки /работно облекло/ по силата на трайно установени търговски отношения между страните, за което е издадена фактура № **********/**.**.****г. и сумата 131,96 евро, представляваща лихва за забава за периода от ******г. до *******г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба – ***********г. до окончателно изплащане.

ОСЪЖДА „БУРГАСПЪТСТРОЙ” АД с ЕИК 102005075, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ***, да заплати на „ВИКИНГ - Т” ООД с ЕИК 115140443, със седалище и адрес на управление: с. М., ***, сумата от 827,65 евро представляваща разноски по исково производство и в производството по обезпечаване на иска.

Решението не подлежи на обжалване – чл. 239, ал. 4 ГПК. Защитата срещу него може да се осъществи по реда и в срока по чл. 240 ГПК.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 4