Решение № 112 от 19.02.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 112 гр. София, 19.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Снежанка Николова

Членове:

Гергана Никова

Соня Найденова при участието на секретаря Теодора К. Иванова като разгледа докладваното от Соня Найденова Касационно гражданско дело № 20238002104655 по описа за 2023 година

Производството е по чл.290-293 ГПК.

Образувано е по допустима касационна жалба на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД – ответник в производството, чрез процесуален представител адв. Л. М., срещу въззивно решение № 101 от 06.06.2023 г. по в. гр. д. № 207/2022 г. на Апелативен съд - Велико Търново. Сочи се, че въззивното решение е недопустимо, евентуално неправилно, иска се неговото обезсилване, евентуално отмяна и отхвърляне на иска. Претендират се разноски.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК не са постъпили писмени отговори на касационната жалба от другите страни - съответниците Р. Л. В. и И. Л. В., и ищците Л. Р. В. и Д. И. В..

Върховният касационен съд, в настоящият състав на Второ гражданско отделение, като прецени данните по делото, доводите на страните, и извърши проверка на обжалваното решение, приема следното:

Делото е за втори път пред касационната инстанция.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск по чл. 440 ГПК, предявен от съпрузите Л. и Д. В., против Р. и И. В., и „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД (като правоприемник на ипотекарния кредитор „Алфа Банк-България“ АД), за признаване на установено, че първите двама ответници –ипотекарни длъжници и техни синове, не са собственици на извършено от ищците през 1999 г. пристрояване и надстрояване на собствената им сграда, находяща се в дворно място с площ 936 кв. м., съставляващо УПИ *-*, в кв. 11 по плана на [населено 1 място], вследствие на което са изградили къща-близнак откъм североизточната страна на сградата, на калкан, и трети жилищен етаж, като РЗП на сградата се е увеличила от 300.40 кв. м. на 488 км. м. - със 188 кв. м. жилищна площ. В молба-уточнение от 4.11.2019 г. по реда на чл.129 ГПК, ищците са конкретизирали изградените от тях допълнителни постройки и надстройки: на първи етаж – стълбище за другите два етажа, пристроена стая, гараж и разширен напред гараж, с обща площ от 65,86 кв. м.; на втори етаж – стълбище и две стаи с площ от 49 кв. м.; на трети мансарден етаж с площ от 98,75 кв. м. – хол, стая-кухня, стая, коридор, тоалетна до стълбището и баня. Твърдят ищците, че направеното от тях пристрояване и надстрояване по време, в което те са били собственици на дворното място, са станали тяхна собственост съгласно чл. 92 от ЗС, не са предмет на дарението нито на акта за договорна ипотека, поради което изпълнението е насочено срещу имот, който не е собственост на длъжника по изпълнението.

Така предявеният иск е бил отхвърлен с първоинстанционното решение № 212 от 26.06.2020 г. по гр. д. № 711/2019 г. Окръжен съд-Русе, потвърдено с първото въззивно решение № 42 от 31.03.2021 г. по гр. д. № 347/2020 г. на Апелативен съд – Велико Търново.

С решение № 54 от 20.05.2022 г. по гр. д. № 3440/2021 г., на I г. о. ВКС, е отменено първото въззивно решение и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, с указания за назначаване и приемане на нова СТЕ, предвид необосноваността на извода, че новоизградената пристроена и надстроена част не съставлява самостоятелно жилище, и противоречивите и неизяснени отговори на вещото лице, за което са били необходими специални знания. Касационният съд е констатирал, че в нарушение на процесуалните правила, са останали неизяснени въпросите относно вида на допълнително изграденото стълбище за втория етаж и начина на достъп до мансардния етаж; начина на влизане сега в първия етаж и в другите етажи, също и дали в съществуващото сега положение на сградата пристроената част към първия етаж, към втория етаж и на мансардния етаж по отделно всеки, или общо пристроената и надстроена част, представляват самостоятелни жилища, респективно самостоятелно жилище по смисъла на чл. 40 ЗУТ или друг обект на собственост, съобразно дефиницията за това в пар. 1, т. 1 ЗКИР. ВКС е посочил, че изясняването на тези въпроси им е важно, тъй като ако са съществували към момента на дарението самостоятелни обекти на собственост, които не са били предмет договора за дарение, те не са могли да бъдат ипотекирани от надарените. Ако пристроеното и надстроеното не съставлява самостоятелен обект на собственост, дори да не е описано в н. а. за дарение и в ипотеката, то е част от обекта, предмет на тези сделки, а ищците не са могли да останат негови собственици. Други указания на ВКС от гледна точка на тълкуване на установени по делото правнорелевантни факти и правните им последици, не са давани.

С новото въззивно решение, постановено по реда на чл. 294 ГПК, което е предмет на настоящото разглеждане, първоинстанционното решение е било отменено. Вместо това въззивният съд е признал за установено, по исковете по чл. 440, ал. 1 ГПК на Л. и Д. В. против И. и Р. В., и „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, че първите двама ответници не са собственици на пристроената и надстроена част към жилищна сграда с административен адрес: [населено място], [улица], изградена в УПИ *-* от кв. 11 по плана на [населено 2 място], с площ 936 кв. м., върху които е насочено изпълнението по изп. д. № 20118330400101 на ЧСИ В. М., с район на действие - ОС – Русе, а именно:

- пристроените помещения, след акта на узаконяване от 1993 г., в посока север, изток и юг към първия етаж, с посочена светла площ така : баня с WC (на север) - 6.62 кв. м; склад (на север) - 3.48 кв. м; преддверие (на север) - 2.37 кв. м; склад (на север) - 3.87 кв. м; склад (на изток) - 3.51 кв. м; баня с WC (на изток) - 3.76 кв. м; коридор (на изток) - 4.10 кв. м; стълбище (на изток) - 11.73 кв. м; преддверие (на изток) - 10.98 кв. м; навес за паркиране (на юг) - 22.50 кв. м; разширение на гаража (на юг) - 13.53 кв. м. Застроената площ на пристройката към първия етаж е 106.20 кв. м. (Приложение № 3 към заключението на арх. Ц.

В., инж. С. Г.);

- пристроените към втория етаж на сградата, след акта за узаконяване от 1993 г., с посочена светла площ така : спалня (на изток) - 13.80 кв. м; стълбище (на изток) - 11.73 кв. м, продължение на стълбището от допълнителното пристрояване на първия етаж и достъпно до надстройката на третия етаж; кухня със столова-дневна - 22.25 кв. м; тераса (на юг) открита с полезна площ 27.06 кв. м, ползвана като покрив-тераса върху разширението на гаража и навеса за паркиране от първия етаж (графика стр. 14 към заключението на експертите арх. Ц.

В., инж. С. Г.). Застроената площ на пристроените помещения на втория етаж е 85.83 кв. м., включително 30.89 кв. м. открита тераса;

- трети етаж - вътрешно стълбище, продължение на стълбището на втория етаж, WC-баня, дневна, два броя спални, склад към едната спалня със застроена площ 122 кв. м.

(Приложение № 1 към заключението на арх. Ц. В.). Приподписаното от състава на въззивния съд Приложение № 1 - Схема на самостоятелните обекти в триетажна жилищна сграда, към заключението на арх. Ц. В., е посочено в диспозитива на въззивното решение като неразделна част от него.

За да постанови този краен резултат, въззивният съд, след преценка на твърденията и възраженията на страните, както и на събраните по делото доказателствени средства (писмени, гласни и заключения по съдебни експертизи), е приел за установено от фактическа страна следното:

С н. а. № 166, том VI, дело № 2340/1984 г. на основание чл. 20 от ЗСГ (отм.), ищците Л. и Д.

В. се легитимират като собственици чрез покупко-продажба, на дворно място с площ 936 кв. м, в [населено място], образуващо парцел *-* в кв. 4 по плана на селото, заедно с изграденото в него масивно жилище със ЗП 43 кв. м.

С н. а. № 61, том IV, дело № 5540/1993 г. те са били признати за собственици на новопостроена еднофамилна, двуетажна жилищна сграда, състояща се от: приземен етаж всекидневна, гараж, гараж-навес, котелно и тоалетна; втори етаж - дневна, спалня, кухня и баня, с РЗП 300.40 кв. м., построена в дворно място (тяхна собственост) с площ 936 кв. м урегулиран парцел *-* в кв. 11 по плана на [населено място], област Р., идентичен с парцел ** в кв. 4 по плана на селото. При съставяне на този н. а. е бил представен Акт за узаконяване на жилищната сграда № 1/21.07.1993 г. на Отдел „Архитектура и селищно изграждане“ при община Русе.

С н. а. № 123 от 29.06.2000 г., том I, рег. № 2338, дело № 128/2000 г., Л. и Д. В. са дарили, 3 при равни права, на синовете си Р. и И. В. това дворно място, заедно с еднофамилна двуетажна жилищна сграда, идентично описана както в н. а. № 61/1993 г., като са си запазили пожизнено правото на ползване на имота.

С н. а. № 11от 29.01.2008 г., том I, рег. № 825, дело № 9/2008 г., И. и Р. В. са учредили в полза на кредитора „Алфа банка“ АД, чийто правоприемник е „Юробанк България“ АД, втора по ред договорна ипотека, за обезпечаване вземанията на банката по ипотечен кредит, върху получения по дарение недвижим имот - дворно място със сграда, описани по същия начин, както в н. а. № 61/1993 г.- легитимиращ родителите им, така и в н.а. за дарение № 123/ 2000 г., от 2000 г., легитимиращ ипотекарните длъжници.

Срещу ипотекирания в полза на банката недвижим имот е било насочено принудително изпълнение, като по образуваното изп. д. № 20118330400101 на ЧСИ В. М. са били насрочвани публични продажби, по които имотът е бил описван със същата разгъната застроена площ и помещения на приземния и на втория етаж, но вече и с трети мансарден етаж, обособен в подпокривното пространство на сградата, който мансарден етаж е бил констатиран по време на описа. По реда на чл.390 ГПК, изпълнението в частта спрямо триетажната къща, е било спряно, и няма данни да е възобновявано.

Установено е, че в архива на кметството на гр.Мартен не са намерени строителни книжа и документи за изграждането на къщата, включително и за извършено в периода 1995 г. - 1999 г. пристрояване и надстрояване, тъй като през 2004 г. значителна част от архивната документация на кметството в гр. Мартен, в това число и на техническата служба, е била унищожена при наводнение. От анализа на свидетелските показания на И. В. и Ж. В., въззивният съд е установил, че през 1995 г. е започнало оживено строителство по разширяване на къщата на ищците в гр. Мартен, която към 1994 г. е била на два етажа с плосък покрив, а две-три години по-късно е изглеждала по различен начин - имало е два гаража, изравнен втори етаж, трети етаж, оформен над втория, двускатен. Според св. В. именно ищците са осъществили строителството, тъй като по това време техните деца са били ученици.

При новото разглеждане на делото в производството по чл. 294, ал. 1 ГПК, в изпълнение на указанията по отменителното решение на ВКС, въззивният съд е допуснал и приел две технически експертизи: съдебно-техническа експертиза с вещо лице арх. Ц. В., и комплексна експертиза с вещи лица арх. Ц. В. и инж. С. Г.. Заключенията по тези две нови СТЕ са кредитирани, и установените факти от тях са възпроизведени в установителната част на въззивното решение.

От комплексна експертиза с вещи лица арх. Ц. В. и инж. С. Г. е установено местоположение на пристройките към първия и втори етаж на сградата. На първия етаж, от първоначално съществуващия гараж със светла площ 29.25 кв. м., чрез преграждане, е обособен склад със светла площ 18.68 кв. м; останалата част от същия гараж - светла площ 10.57 кв. м., е приобщена към неговото разширение, което е реализирано с изцяло нова пристройка на юг, така че новият гараж става вече със светла площ 24.01 кв. м. Описаното пристрояване е осъществено след събаряне на тоалетната, котелното и гаража-навес, посочени в нот. акт № 61/1993 г., легитимиращ ищците, и в Акта за узаконяване от 1993 г. Помещенията от 4 пристройката към първия етаж са изобразени на графиката по Приложение № 3 от заключението на комплексната СТЕ, и на стр.12 от същото. От тях е установено, че пристроеното към първия етаж е изградено върху площ, на която са били изградени изцяло или отчасти съществувалите преди преустройството и разрушени тоалетна, котелно и гаражнавес тоалетна, като последните заемат по-малка и различна площ от площта на всички пристроени помещения към първия етаж. Вътрешното стълбище (на изток) със светла площ 11.73 кв. м., е изцяло ново, реализирано е след Акта за узаконяване от 1993 г., със светла площ 11.73 кв. м. и местоположението му съвпада частично с площта на съборения и изцяло премахнат гараж-навес със светла площ 23.64 кв. м. (Приложение № 1) описан в нотариалните актове, и част от същото вътрешно стълбище е извън площта на съборения и изцяло премахнат гараж-навес. Това стълбище - оцветено в жълт цвят на схемата на стр. 12 от заключението, е единственият достъп до помещения на втория и на третия етаж, като оцветената в червено на схемата на стр. 12 от заключението част от гаража (разширението на гаража) няма връзка със стълбището, оцветено в жълто, или със следващите етажи - към него има самостоятелен подход от дворното място и от старата къща.