Решение № 1718 от 19.10.2018, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1462/2018
- Вид
- Решение № 1718
- Подписан
- 19.10.2018
- Състав
- МАРИАНА РАДЕВА ХРИСТОВА, ИРЕНА НИКОЛОВА ПЕТКОВА, НАТАЛИЯ ПАНАЙОТОВА НЕДЕЛЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.193 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.307 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 307 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 308 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 55, ал. 1, пр. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 116, ал. 7 · Закон за енергетиката
- чл. 98а · Закон за енергетиката
- § 1, т. 42 · Закон за енергетиката
- чл. 55, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99 ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………../……………гр.Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание проведено на двадесет и шести септември, през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИРЕНА ПЕТКОВА
НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА при участието на секретаря Галина Славова като разгледа докладваното от съдията МАРИАНА ХРИСТОВА въззивно гражданско дело
№ 1462 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 308 ГПК и се развива след отмяна по реда на чл. 307 ал. 3 ГПК.
С
Решение № 72/19.06.2018г. по т.д. № 15/18г. по описа на ВКС е отменено Определение от 25,05.2015г. по в.гр.д. №
1353/15г. по описа на ВОС, с което е обезсилено решение № 1107/06.03.2015 год., постановено по гр.д. № 11329/2014 г. по описа на ВРС, и е прекратено производството по гр.д. № 9789/2014 г. по описа на ВРС и по в.гр.д. № 11329/2014 по описа на ВОС.
Въззивното производство е образувано по жалба на „Енерго-про Продажби” АД срещу Решение № 1107/06.03.2015 год., постановено по гр.д. № 11329/2014 г. по описа на ВРС, с което дружеството е съдено да заплати на „КНМ ГРУП” ЕООД, сумата 1485,54лв. като платена без основание за недоставена и непотребена електроенергия по дебитно известие № **********/27.04.2011г. представляваща корекция на сметка за периода от 12.05.2011г. до 07.11.2011г., начислена служебно по констативен протокол за обект находящ се в с. Балкански, ул. „Васил Левски“ № 7, с абонатен № ********** и клиентски № **********, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба -
05.09.2014г. до окончателното и изплащане, и с което дружеството е осъдено да заплати на „КНМ Груп” ЕООД сумата 459.45лв., представляваща сторени разноски в производството пред ВРС.
Въззивникът инвокира доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението, противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в неправилна преценка на доказателствата и необсъждане на релевантните за спора доказателства, в резултат на което решението е и необосновано. Сочи се, че неправилен е изводът на съда за действителност на цесията, както и че същата е породила действието по отношение на длъжника. Претендира отмяна на решението и за постановяване на ново, с което искът да бъде отхвърлен.
Въззиваемият изразява становище за неоснователност на жалбата.
По предмета на предявеният иск с правно основание чл. 99, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, пр. 1 и чл. 86 от ЗЗД, се излагат следните твърдения от страните:
Ищецът
„КНМ Варна“ ЕООД твърди, че по силата на договор за цесия, от 02.07.2014год. е придобил от Г. М. М., негово вземане срещу „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД – Варна, за сумата 1485,54лв., която е платена без основание от праводателя, представляваща заплатена сума по корекция на сметка за периода от 12.05.2011г. до 07.11.2011г. Вземането произтичало от извършена проверка на електромер на обект в с. Балкански, ул. „Васил Левски“ № 7, с абонатен № ********** и клиентски № ********** и титуляр на партидата Г. М. М..
При корекцията била начислена ел. енергия на абоната за сочените период и стойност, и издадено дебитно известие № **********/27.04.2011г. Ищецът твърди, че праводателят му е заплатил без основание на ответника същата сума и претендира връщането и. Излага възражения по корекционната процедура във връзка с нейната действителност, оспорва констативния протокол, правомощията на служителите на “Енерго Про Мрежи” АД. Сочи, че цедентът е заплатил сумата единственото поради страх от спиране на захранването.
Претендира ответника да бъде осъден да заплати платената от цедента без основание сума на цесионера- ищец.
Ответникът оспорва иска. Твърди, че договор за цесия, от 02.07.2014год. е нищожен поради липса на предмет, т.к. прехвърленото вземане не съществува. Не оспорва, че с праводателя на „КНМ Варна“ ЕООД по цесията- са в договорни отношения. Твърди, че за периода от 12.05.2011г. до 07.11.2011г. е доставена до обекта ел. енергия, като не оспорва, че праводателят по цесията е заплатил сумата. Възразява, че сумата е платена на годно правно основание – съществуващо между страните облигационно отношение по доставка на ел. енергия и представлява стойността на доставена и реално потребена ел. енергия за посочения период, за която ел. енергия праводателят на ищцовото дружество дължи и съответната цена, а не е платена на основание справката за корекция и издаденото въз основа на нея дебитно известие. Сочи, че плащането е станало въз основа на споразумителен протокол.
Навежда също, че потребената ел. енергия е отчетена на основание Правилата за измерване на количеството ел.енергия, след извършена проверка на място от служители на „Енерго-Про Мрежи“ АД- Варна, за което е съставен констативен протокол, според който при проверката е установено, че в електромера е нарушена схемата на свързване.
Съдът, като съобрази становищата на страните, събраните по делото доказателства и приложимите законови норми намира за установено от фактическа страна следното:
Прието е за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че между цедента и ответното дружество е налице твърдяната договорна връзка по повод доставка на електроенергия, регулирана от публично известни Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия, че процесната сума е начислена като корекция на сметката на ищеца, както и че същата е заплатена от цедента в полза на ответника.
От представения по делото КП № 029503/07,11,2011г. се установява, че на същата дата, в присъствието на въззиваемия, служители на „Е.он България Мрежи“ са извършили проверка на средството за търговско измерване /СТИ/ монтирано на обекта на абоната, и са констатирали, че същото измерва преминаващата през него ел. енергия с отрицателна грешка.
Въз основа констатациите от извършената на място проверка на СТИ „Енерго-про Мрежи” АД е начислило служебни количества ел. енергия в съответствие с чл. 38, ал.3, т.1 от ОУ на ДПЕЕЕМ на сметката на потребителя за период от общо 180 дни, на база на което за този период „Енерго-про Продажби” АД /Е-ОН България Продажби АД/ е съставило дебитно известие № **********/27.04.2011г. на стойност сумата 1485,54лв., с получател ГАНА МИНЧЕВА МАЛЧЕВА.
Изготвено и прието е заключение на СТЕ, което съдът намира за обективно и компетентно дадено и като съответстващо на останалите доказателства по делото кредитира изцяло.
Прието е за безсторно и ненуждаещо се от доказване, че Г.М. М. е платил, а въззивното дружество е получило исковата сума.
С договор за цесия, сключен с „КНМ ГРУП”
ЕООД от 02.07.2014год. Г. М. М., представляван от пълномощника си адв. К. Д. Т. е прехвърлил на ищцовото дружество вземането си за сумата 1485,54лв., представляваща платена без основание стойност на коригирана потребена ел. енергия, за периода от 12.05.2011г. до 07.11.2011г. за обект в с. Балкански, ул. „Васил Левски“ № 7, с абонатен № ********** и клиентски № **********.
Ответното дружество е уведомено за извършената цесия на 21.07.2014г. от цедента Г. М. М., чрез пълномощника и адв. К. Т.. По делото е проведена и процедура по реда на чл.193 от ГПК по оспорване на документ – представеното от ищеца пълномощно. От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-почеркова експертиза се установи, че ръкописния текст в долната част на пълномощното не е изпълнен от Г.
М. М..
С пълномощно, с нотариална заверка на подписите от 16,01,2015г. Г. М. М.е упълномощил адв. К. Т. да се разпорежда с всички негови вземания срещу „Енерго Про Продажби” АД, като изрично потвърждава сключеният от негово име договор за цесия, от 02.07.2014год., сключен с „КНМ
ГРУП” ЕООД от негово име, както и уведомяването на длъжника.
В хода на производството ищецът „КНМ Груп“ ЕООД е прехвърлил процесното вземане на трето за делото лице – „Интейк“ ЕООД, за което е надлежно е уведомил ответника.
При така установеното съдът намира следното:
Възраженията за недопустимост на производството предвид депозирания с молба от 19.05.2015г. отказ от иска са неоснователни. С влязло в сила решение по реда на чл.307 ГПК делото е върнато за разглеждане от онова процесуално действие, послужило като основание за отмяна. Настоящият състав счита, че това е разглеждането на депозираната от Д. молба за отказ от иск. Съдът, като съобрази влязлото в сила решение № 39/01.03.2017г. по т.д. № 722/16г. по описа на ВОС, с което е прието, че вписването на К. Д. като управител на „КНМ Груп“ ЕООД и заличаването на П.К. като такъв, са несъществуващи обстоятелства, както и факта, че отказът от иск е депозиран от Д., а не е изразено становище за поддържане на молбата намира, че същата следва да се остави без разглеждане. Предвид горното и не е налице валиден отказ от иска, заявен от лице, разполагащо с представителна власт по отношение на ищцовото дружество. Затова и съдът не е десезиран и производството е допустимо.
За да се приеме, че предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ГПК е основателен, в тежест на ищеца – въззиваем в настоящото производство, е да установи главно и пълно, при наличието на изрично оспорване, че е приобретател по валидна цесия, както и че праводателят по същата е платил процесната сума като стойност на потребена, но незаплатена ел. енергия за процесния обект, за процесния период. В тежест на ответника – въззивник е да установи чрез главно и пълно доказване, че е налице основание за плащането, респ. налице е основание да задържи платената сума.
Въз основа събраните доказателства договор за цесия, от 02.07.2014год., сключен с „КНМ
ГРУП” ЕООД съдът намира същия за валиден за валиден. Предмет на прехвърляне по същото е съществуващо, макар и спорно вземане, представляващо вземане от неоснователно обогатяване – платена без основание /при начална липса на основание/ от цедента Г.М. М. стойност на потребена, но неплатена ел. енергия за периода от 12.05.2011г. до 07.11.2011г., за обект в с. Балкански, ул. „Васил Левски“ № 7, с абонатен № ********** и клиентски № **********.
По делото не се спори, че праводателят на ищцовото дружество е потребител на ел. енергия съгласно § 1, т. 42 ЗЕ в приложимата редакция на нормата ДВ, бр. 55/2007 год. Не се спори, че имотът, където е бил монтиран процесния електромер, е бил присъединен към ел. мрежа, поради което потребителят има задължение да заплаща използваната ел. енергия.
Установено е също, че праводателят на ищеца е заплатил на ответното дружество сумата 1485,54лв., съставляваща стойността на служебно начисленото му количество ел. енергия за периода 12.05.2011г. до 07.11.2011г.
Спорно е налице ли са предпоставките за възникване на договорното право на ответника служебно да коригира сметка за ел. енергия за минал период, като основание за платената му от ищеца сума.
Начислената служебно (след корекция) ел. енергия е за периода 12.05.2011г. до 07.11.2011г., в който са били в сила Общите условия на ДПЕЕ на дружеството „Е.ОН България Продажби”, с променено понастоящем наименование “Енерго–Про Продажби” АД – Варна, които следва да намерят приложение в отношенията между страните, т.к. като съобразно чл. 98а ЗЕ крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия.
Доколкото тази хипотеза не се съдържа в пряко договореното от страните съдържание на договора, а в тази му част представлява ОУ, основен е въпросът дали клаузите на чл. 24 и чл. 25 от ОУ на ДПЕЕ и чл. 38, ал. 1; 2 и ал. 3, т. 1-3 от ОУ на ДПЕЕЕМ не противоречат на действащите към процесния период императивни разпоредби на законодателство и основни принципи на правото. Настоящият състав намира, че този спор е разрешен от константната съдебна практика на ВКС на РБ, постановена по реда на чл. 290  ГПК и имаща задължителен характер за настоящия съд. Тези решения на касационната инстанция са постановени след допускане до касационно обжалване именно по въпроса дали едностранната корекция на сметки е допустима и дали клаузите от ОУ, регламентиращи тази възможност са нищожни – напр. Решение № 79/11.05.2011г. на ВКС, постановено по т. д. № 582/2010 г., Решение № 189/11.04.2011г. на ВКС по т.д. № 39/2010г., Решение № 165/2009г. по г. д. № 103/2009г. на ВКС, Решение № 104/2010г. по т. д. № 885/2009г., Решение № 29/15.07.11г. по т. д. № 225/10 г. на ВКС, ІІ т.о. и др. В същия смисъл е и Решение № 12/11.02.2013 год. по т. д. № 1080/2011 год. на ВКС на РБ, Второ т. о. Настоящият състав е обвързан от възприетото в горните решения. За процесния период отношенията между страните се регламентират от Закона за енергетиката, Наредба № 6 от 09.06.2004 год. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи, Наредба за лицензиране на дейностите в енергетиката, Правилата за търговия с електрическа енергия и Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, обнародвани в ДВ, бр. 38 от 11.05.2007 г. /понастоящем отменени/. В Закона за енергетиката и издадената въз основа на чл. 116, ал. 7 ЗЕ Наредба № 6 от 09.06.2004г. не е предвидена възможността, съдържаща се в чл. 49 от отменената Наредба за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на производители и потребители от 2000 год., за извършване на едностранни корекции на подадената електрическа енергия и на сметките за минал период и методика за това. Такава възможност не е уредена и в Правилата за търговия с електрическа енергия и Правилата за измерване на количеството електрическа енергия от 2007 год., действали до 15.11.2013 год. и приложими в случая. При липса на предвидена в действащото през процесния период законодателство възможност за едностранна промяна от доставчика на доставено количество електрическа енергия и сметките за минал период, не съществува законно основание такава клауза да се уговаря в Общите условия.
Разпечатката съдържа 48 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/37ae964e-881b-40d9-a54e-54db9ad5e992