Разпореждане № 878 от 20.03.2018, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

О

П Р Е

Д Е Л

Е Н И Е № 524

20.03.2018г. гр.Бургас

Бургаският окръжен съд гражданска колегия в закрито заседание на двадесети март през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател:

Симеон Михов като разгледа докладваното от съдия Михов гражданско дело № 1404 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод искова молба посочено правно основание чл.135 от ЗЗД от М. Н. П., с адрес: гр. Поморие, кв. „Свобода“, бл. 18, вх. Б, ет. 1, чрез пълномощник адв. Николай Рачев от АК-Бургас, с адрес: гр.

Бургас, ***, вх. А, ет. 3 против Т. Т. Г., ЕГН **********, и Г. Г. Г., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, за обявяване за недействителен по отношение на ищцата М. Н. П. на брачен договор, сключен между ответниците Т. Т. Г. и Г. Г.

Г. на 04.12.2014 г., вписан в Служба по вписванията – Бургас с вх.рег. № 15351/ 04.12.2014 г., както и да бъдат осъдени да заплатят направените по делото разноски. Приложени са писмени доказателства. Направени са нарочни искания.

При изменението на иска си в частта относно описаните в атакувания договор имоти, направено с допълнителна молба вх. № 15457/ 01.11.2017 г., ищцата заявява, че се отказва от претенцията си относно имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в гр. Созопол, *** и вписан под № 1 в брачния договор. Ищцата заявява, че поддържа исковата претенция за обявяване за недействителен спрямо нея брачния договор досежно следните недвижими имоти: 1) ¼ ид. част от дворно място в гр. Созопол, ул.

„Лозенградска“ № 20, представляващо парцел XVII – 605, в кв. 46 по плана на гр.

Созопол, обл. Бургас, урегулиран от 430 кв.м. със собствено място от 405 кв.м., при граници: улица, п. XVIII – 605, VII – 613 и XVI – 604 по плана на гр.

Созопол, който имот съгласно действащите кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Созопол, одобрени със заповед № РД-18-60/04.10.2007 г. на изпълнителния директор на АГКК, представлява поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 437 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 метра/, при съседи: ***, ***, ***, ***, ***; и 2) ¼ ид. част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в гр. Созопол, ***, ет. 0

/сутерен/, в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, който обект е с предназначение: жилище, апартамент, с площ от 130 кв.м., съгласно действащите кадастрална карта и кадастрални регистри на гр.

Созопол, заповед № РД-18-60/04.10.2007 г. на изпълнителния директор на АГКК, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – няма; под обекта – няма; над обекта: обект с идентификатор ***.

След изправяне на указаните с разпореждане № 4252/ 20.09.2017 г. нередовности на исковата молба, е последвала констатация на съда при последваща проверка на основание чл.129 от ГПК, че исковата молба е редовна съобразно чл.127 и чл.128 от ГПК и въз основа на разпореждане по чл. 131 от ГПК са изпратени преписи от нея и приложенията на ответниците, на които е указано да подадат писмен отговор в законния едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването му и неупражняването на права. В срока по чл.131 от ГПК ответниците са депозирали общ писмен отговор.

С оглед изпълнената законова процедура, съдът счита, че книжата по делото са разменени редовно. Искът е предявен съобразно правилата за родова и местна подсъдност.

Налице са активна и пасивна легитимация за предявяване на настоящия иск. Не са направени от страните възражения, нито до настоящия момент са станали служебно известни на съда други факти или обстоятелства, които след проверка за възникването им, да водят до извода, че са налице процесуални пречки или не са налице положителни процесуални предпоставки за разглеждане на иска. При това положение той е допустим. За разглеждането на настоящата претенция, с оглед предмета й, не е въведено нарочно особено исково производство и следователно тя следва да се разглежда по правилата на общия исков процес на ГПК.

Съдът счита, че в настоящото определение следва да включи и проекта си за доклад по делото на основание чл.140, вр. чл.146 ГПК.

Проект за доклад:

Твърди се от ищцата, че първия ответник Т. Т. Г. е неин длъжник и за вземането й е издаден изпълнителен лист № 269/18.08.2016 г. от Бургаски окръжен съд, след като същия констатира, че Решение № 215/ 01.07.2014 г. по гр.д. № 2414/2013 г. по описа на ОС-Бургас, потвърдено с Решение № 106/ 17.11.2014 г. по гр.д. № 244/2014 г. по описа на АС-Бургас, последното оставено в сила с Решение № 453/ 03.08.2016 г. по гр.д. № 1742/2015 г. по описа на ВКС, подлежат на изпълнение. Заявява се в исковата молба, че на 04.12.2014 г. ответника Т. Т. Г. сключва брачен договор с втория ответник – съпругата си Г. Г. Г., явяваща се трето лице по смисъла на чл. 135 от ЗЗД. Твърди се, че с извършването на посоченото правно действие, имуществото на първия ответник намалява, което уврежда интересите й като кредитор, тъй като поставя в опасност удовлетворяването на вземането й. Към датата на сключване на брачния договор, Апелативен съд – Бургас с Решение № 106/ 17.11.2014 г. по гр.д. № 244/2014 г., като втора инстанция, вече се бил произнесъл в нейна полза относно гражданския спор помежду им. Предвид факта, че страните по процесния договор са съпрузи, според ищцата е налице законовата презумпция за знание, като гражданския брак е сключен на 17.02.1980 г. Двамата ответници живеят на един и същи адрес, като на него са връчвани всички книжа по гореописаните дела относно гражданския спор между ищцата и Т. Т. Г., с оглед на което Г. Г.

Г. попада в кръга на лицата по чл. 135, ал. 2 от ЗЗД и се предполага, че същата е знаела за увреждането.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците Т. Т. Г. и Г. Г. Г., с който се заявява становище за неоснователност на иска. Излагат твърдение, че с брачния договор не се увреждат интересите на ищцата в частта на договора, в която съпрузите признават, че процесните имоти – земя и сграда, са еднолична собственост на Г. Г. Г.

Заявяват, че имотите са предмет на относително симулативна продажба, която прикрива дарение със запазване на правото на ползване на прехвърлителите – дарители. Посочват, че няма реално уговорена сделка по покупко-продажба и съответно продажна цена не е заплащана. Уточняват, че договорът е оформен като продажба, за да се обезпечат по еднакъв начин и двете дъщери на прехвърлителя, така че никоя от тях, в качеството си на евентуален бъдещ наследник, да няма правната възможност да атакува евентуално дарение. Според ответниците, при наличието на твърдяната от тях симулация, Г. Г. Г. е придобила имотите на своя баща изцяло поради дарствения характер на прехвърлителната сделка, поради което процесните имоти не попадат в предметния обхват на съпружеска имуществена общност. В този смисъл ответници считат, че изявленията в брачния договор не съставляват сделка на разпореждане с имущество на длъжника, която да уврежда кредитора. Заявяват, че тези изявления имат само декларативно, но не и вещнопрехвърлително действие. Твърди се, че ответникът Т. Т. Г. винаги е заявявал, чe няма никакъв принос в придобиването на процесните имоти и не претендира собственост върху тях. Ответниците считат, че липсата на принос е факт, който стои извън твърдяната симулация, с оглед на което дори да се приеме, че договора не е симулативен, то няма пречка въпреки това единия съпруг да няма принос в придобиването на имота и СИО да не е налице. На следващо място, ответниците възразяват срещу твърдението за наличие на знание у Г. Г. Г. по смисъла на чл. 135 от ЗЗД. Считат, че в конкретния случай, въпреки брачната връзка между ответниците, законовата презумпция е оборима. Заявяват, че съпругата Г. Г. не е знаела и не е могла да узнае за висящите дела между съпруга й и ищцата по облигационни спорове, исковата молба по които не подлежи на вписване и съответно тя като собственик на имота в гр. Созопол не е била уведомена. Твърди се, че Г. Г. е узнала за осъждането на съпруга й Т. Г. едва по повод висящността на настоящия съдебен спор.

Ответниците представят писмени и ангажират гласни доказателства в подкрепа на твърденията си. Молят да бъдат допуснати до разпит, при условия на довеждане, трима свидетели за установяване на следните факти: липса на принос у ответника – съпруг за придобиване на процесните имоти; липса на знание у ответницата за водените дела между ищцата и Т. Т. Г., както към момента на висящността на спора, така и към последващия момент на сключване на брачния договор.

По предварителните въпроси, на основание чл.140 от ГПК, Бургаският окръжен съд приема следното:

Предявеният иск има своето правно основание в чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, за обявяване за недействителен по отношение на ищцата М. Н. П. брачен договор, сключен между ответниците Т. Т. Г. и Г. Г. Г. на 04.12.2014 г. Налице е правен интерес от предявяването му. С иска по чл. 135 от ЗЗД се упражнява едно потестативно /преобразуващо право/, с което се цели настъпване на промяна в чужда правна сфера. Правен интерес от неговото предявяване съществува винаги, доколкото е предвидено, че потестативните права, които са техен предмет, могат да бъдат упражнени само чрез иск, по съдебен ред.

В производството по чл. 135 от ЗЗД страните по сделката, чиято относителна недействителност се иска, представляват необходими задължителни другари, ползват се със съвместна процесуална легитимация и тяхното участие в производството е условие за допустимост на иска. Съдебно установеното по настоящия спор следва да обвързва еднакво и двамата ответници.

На доказване подлежат спорните по делото факти и връзките между тях, като всяка от страните следва да докаже фактите и обстоятелствата, на които основава своите искания и възражения. При въведените твърдения и оспорвания, ищцата носи тежестта да докаже при условията на пълно и главно доказване качеството си на кредитор спрямо първия ответник, както и наличието на правно действие от ответника, с което той е намалил имуществото си в причинна връзка със затрудняването на удовлетворяването на кредиторите му. Предвид данните за брачна връзка между ответниците – съпрузи, съдът счита, че следва да намери приложение разпоредбата на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД, която посочва, че знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника, т.е. въведена е оборима презумпция за знание за увреждане при наличието на определени родствени връзки. С въвеждането на тази оборима презумпция ищцата - кредитор е освободена от задължението да доказва, че длъжникът и контрахента му знаят, че извършената от тях сделка го уврежда. Достатъчно е в случая кредиторът да докаже, че има вземане, че то предхожда сделката, че тази сделка го уврежда и че тя е сключена между лица, намиращи се в посочените родствени връзки.

Ответниците носят тежестта да докажат своите правоизключващи, правоунищожаващи и правопосагяващи възражения, както и да проведат обратно доказване по отношение на законовата оборима презумпция за знание за увреждане на кредитора у длъжника и лицето, с което е договарял.

По делото липсват въведени неподлежащи на доказване факти по смисъла на чл.154, ал. 2 и чл. 155 от ГПК.

Съдът намира направените от страните доказателствени искания – за приемане на представени от тях при предварителната размяна на книжа писмени доказателства за относими към предмета на делото, тъй като посредством тях те заявяват, че ще установяват твърдените от тях факти, за които носят доказателствена тежест.

Доказателствените искания са допустими и необходими, тъй като законът не поставя ограничения за събирането им за установяване на тези обстоятелства, а без събирането и преценката им решението ще бъде постановено при неизяснена фактическа обстановка.

Искането на ответниците Т. Т. Г. и Г. Г. Г. да бъдат допуснати до разпит трима свидетели, също е допустимо и следва да бъде уважено.

Доколкото възражението за принос е без правно значение и засяга отношенията само между съпрузите и няма връзка с отношенията между кредитора и длъжника по атакуваната сделка, поради което не може да бъде предмет на установяване в производството по чл.135 ЗЗД, броят на свидетелите следва да бъде редуциран до двама за установяване на следните факти: липса на знание у ответницата за водените дела между ищцата и Т. Т. Г., както към момента на висящността на спора, така и към последващия момент на сключване на брачния договор, като присъствието им бъде осигурено от ответниците.