Разпореждане № 27327 от 02.07.2025, Районен съд - Варна

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 27327 гр. Варна, 02.07.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 24 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: М. С. като разгледа докладваното от М. С. Частно гражданско дело №

20253110108544 по описа за 2025 година като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 8544 по описа за 2025 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпило е заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от „П.“ *****, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление гр. С., бул. Б. №*****, бл.*****, вх.*** срещу Д. Д. Я., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес: гр. В., район П., ж.к.

,,Ч.“ № ****, вх. ****, ет. ****, ап.****, за сумата от 4000 лева (четири хиляди лева) главница по договор за потребителски кредит № *******/20.01.2022г., ведно със законната лихва върху главницата считано от депозиране на заявлението в съда – 27.06.2025г. до окончателно изплащане на задължението, сумата от 1635,58 лева (хиляда шестстотин тридесет и пет лева и петдесет и осем стотинки) договорно възнаграждение за периода от 25.02.2022г. до 07.03.2023г., сумата от 1400 лева (хиляда и четиристотин лева) възнаграждение за закупена и използвана услуга „Ф.“, сумата от 2600 лева (две хиляди и шестстотин лева) - възнаграждение за закупена и използвана услуга „Ф.“, сумата от 30 лева (тридесет лева) - неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането начислени на 12.03.2022г., сумата от 500 лева (петстотин лева) - неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни начислени на 27.05.2022г., сумата от 402,12 лева (четиристотин и два лева и и дванадесет стотинки) - законна лихва за забава за периода от 26.02.2022г. до 07.03.2023г.; сумата от 2941,52 лева (две хиляди деветстотин четиридесет и един лева и петдесет и две стотинки) - законна лихва за забава дължима за периода от 07.03.2023г. до 26.06.2025г.

Претендира заплащане на сумата от 270,18 лева - заплатена в заповедното производство държавна такса и сумата от 180 лева юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство.

Съдът осъществи формална проверка за редовност на заявлението, като констатира, че производството му е подсъдно съобразно правилата за местна подсъдност. Заявлението 1 отговаря на изискванията за редовност, посочени разпоредбата на чл. 410, ал. 2 във вр. чл.

127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 ГПК и не са налице визираните в разпоредбата на чл. 411, ал.

2, т. 3 и 4 ГПК пречки.

Освен проверка на формална редовност на заявлението, заповедният съд е длъжен служебно да провери и съответствието на искането, с което е сезиран, със закона и добрите нрави, като при констатирано противоречие между тях заповед за изпълнение не следва да бъде издавана – арг. от чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК.

Видно от твърденията, изложени в т. 9 и т. 12 от заявлението, в конкретния случай заявителят сочи като правопораждащ съдебно предявените притезателни права юридически факт договор за паричен заем. Въпросният заем по същество представлява договор за потребителски кредит, поради което процесното правоотношение се регулира от нормите на Закона за потребителския кредит, които са императивни и за спазването им съдът следи служебно (арг. от чл. 21, ал. 1 ЗПК, чл. 5 ГПК и т. 1 от Тълкувателно решение по тълк. дело № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС), включително и в настоящото заповедно производство.

Обстоятелството, че същото е едностранно, не изключва задължението на правораздавателния орган да гарантира законността като основен принцип в гражданския процес, предвид изричната разпоредба на ГПК – чл. 411, ал. 2, т. 2, и общоевропейския стандарт на закрилата на потребителите, изяснен и в практиката на СЕС (решения по дела С-618/10, С-243/08, С-472/11, С-397/11 и С-473/00).

По отношение на вземанията за главница, договорна и мораторна лихва по кредита съдът счита, че са налице законоустановените предпоставки за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Съобразявайки служебното си задължение за проверка съответствието на искането с императивните материалноправни норми и добрите нрави, съдът намира за неоснователни останалите претенции на заявителя, като съображенията за това са следните:

По отношение на претендираното със заявлението възнаграждение за закупена и използвана услуга „Ф.“ и услуга „Ф.“:

Съобр.аст“, потребителят ще получи приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит, а услугата „Ф.“, давала право на потребителя да променя погасителния си план при изпълнение на съответни изисквания. Съдът намира, че с тази такси кредиторът цели да си набави допълнителни плащания извън предвидените в закона. Изводът на съда за нищожността на тази уговорка се подкрепя и от това, че липсва предоставяне на допълнителна услуга от страна на кредитора, която да обоснове начисляването на претендираната от него такса – не е ясно каква е разликата между приоритетното и обичайното преглеждане на документите и дали въобще има друга процедура освен тази, която е наречена от кредитора „приоритетно разглеждане и отпускане на поискания кредит“.

Отделно от това, самото възмездяване на участник в преговорен процес за срочно довършване на преговорите и изпълнение на принципно поето задължение за предоставяне 2 на договорен кредит не може да се приеме за справедливо и икономически обосновано договаряне при сравняване на позитивните интереси на насрещните страни.

Систематичното тълкуване на чл.10а, чл.19, ал.3 и ал.4 чл. 21, ал.1 от ЗПК налагат извод за ограничаване на свободата на кредитора, предоставящ потребителски кредит, да договаря условия, при които освен обявената договорна лихва на потребителя се възлагат и други плащания като допълнителни такси и фиксирани по размер разходи, включително и когато такива плащания са договорени отделно, но икономическото им основание не може да се обособи като предмет на специфична услуга, предоставяне на потребителя.

Уговарянето на цената на пакета с необоснованите предимства, събирана по начин, идентичен с лихвата несъмнено налага квалифицирането на допълнителното споразумение към потребителски договор като средство за заобикаляне на забрани.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че заявлението следва да бъде отхвърлено в частта му относно вземанията за възнаграждение за закупена и използвана услуга „Ф.“ и услуга „Ф.“ , на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК.

По отношение на претендираното със заявлението такса по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането и такса по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни:

Така начислените такси противоречат и на императивната норма, обективирана в разпоредбата на чл. 33, ал. 1 във вр. чл. 2 ЗПК, според която при забава на потребителя кредиторът има право само на законната лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Начисляването на допълнителни такси за извънсъдебно събиране на вземането на практика заобикаля посочената законова разпоредба, като разширява отговорността на потребителя при допусната забава. Освен това посочените такси са свързани с управлението на просрочения кредит и същите са недължими, на основание чл. 10а, ал. 2 ЗПК.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че заявлението следва да бъде отхвърлено и в частта му относно вземанията за възнаграждение за допълнително закупен пакет от услуги, такса по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането и такса по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни, на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК.

В останалата част заявлението следва да бъде уважено, като се издаде заповед за изпълнение за претендираните суми за главница, договорна и мораторна лихва.

С оглед направеното искане, в полза на заявителя следва да бъдат присъдени и направените по делото разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с уважената част от заявлението в размер общо на 212,82 лева, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК във вр. чл. 26 НЗПП. Искането за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение над размера от 50лв. е неоснователно, тъй като противоречи на разпоредбата на чл. 78 ал. 8 ГПК /в ред. ДВ бр. 8 от 2017 г./ вр. чл. 37 ЗПрП вр. чл. 26 НЗПП Приета с ПМС № 4 от 06.01.2006г.

По изложените съображения, съдът:

3

РАЗПОРЕДИ:

ДЛЪЖНИКЪТ Д. Д. Я., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес: гр. В., район П., ж.к. ,,Ч.“ № ****, вх. ***, ет.***, ап. ****, ДА ЗАПЛАТИ на „П. К. Б.“ *****, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление гр. С., бул. Б. №****, бл.****, вх.*****, сумата о т 4000 лева (четири хиляди лева) главница по договор за потребителски кредит № *******/20.01.2022г., ведно със законната лихва върху главницата считано от депозиране на заявлението в съда – 27.06.2025г. до окончателно изплащане на задължението; сумата от 1635,58 лева (хиляда шестстотин тридесет и пет лева и петдесет и осем стотинки) договорно възнаграждение за периода от 25.02.2022г. до 07.03.2023г., сумата от 402,12 лева (четиристотин и два лева и и дванадесет стотинки) - законна лихва за забава за периода от 26.02.2022г. до 06.03.2023г. вкл; сумата от 2941,52 лева (две хиляди деветстотин четиридесет и един лева и петдесет и две стотинки) - законна лихва за забава дължима за периода от 07.03.2023г. до 26.06.2025г., както и сумата от 212,82 лева (двеста и дванадесет лева и осемдесет и две стотинки) съдебно-деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство в заповедното производство съразмерно с уважената част от заявлението, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК във вр. чл. 26 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в полза на „П. *****, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление гр. С., бул. Б. № *****, бл.****, вх.***.

ДЛЪЖНИКЪТ може да подаде писмено възражение срещу заповедта за изпълнение или части от нея в едномесечен срок от връчването й.

ОТХВЪРЛЯ заявление № ****/27.06.2025г. от „П.я“ *****, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление гр. С., бул. Б. №**, бл.****, вх.***, срещу Д. Д. Я., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес: гр. В., район П., ж.к. ,,Ч.“ № *****, вх. *****, ет.

***, ап. ****, в ЧАСТТА с която се иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, за сумата от 1400 лева (хиляда и четиристотин лева) - възнаграждение за закупена и използвана услуга „Ф.“, сумата от 2600 лева (две хиляди и шестстотин лева) възнаграждение за закупена и използвана услуга „Ф.“, сумата от 30 лева (тридесет лева) неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането начислени на 12.03.2022г., сумата от 500 лева (петстотин лева) - неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни начислени на 27.05.2022г.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО в отхвърлителната му част може да се обжалва с частна жалба пред В. окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.

4

УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск за вземането в отхвърлената част срещу длъжника, при условие и след влизане в сила на настоящото разпореждане, в едномесечен срок от настъпване на това обстоятелство, като довнесе дължимата по сметка на ВРС държавна такса, на осн. чл.415, ал.1, т.3 вр. ал.3 ГПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

5