Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 122 от 06.02.2024, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно гражданско дело 108/2024
Вид
Решение № 122
Подписан
06.02.2024
В сила
05.02.2024
Състав
Мариана Георгиева Карастанчева, Тихомир Руменов Рачев, Пламена Костадинова Георгиева Върбанова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 122 гр. Бургас, 05.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Георгиева Върбанова

Тихомир Р. Рачев при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Въззивно гражданско дело № 20242100500108 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от В. Н. К. и И. С. К. срещу Решение № 243 от 15.12.2023 г. по гр. д. № 768/2023 г. на Районен съд – Поморие, с което по искане на Дирекция „Социално подпомагане“ – Поморие на основание чл.

28, вр. с чл. 26 и чл. 25, ал. 1, т. 4 от ЗЗДет детето им В. В. Н. е настанено в Център за настаняване от семеен тип в с. Бата, ул. „Иван Вазов“ № 31, за срок от датата на влизане в сила на решението до навършване на пълнолетие.

В жалбата си въззивниците излагат, че са упражнили физическо насилие над ***** си поради силно притеснение за развитието и бъдещето й – под влияние на нейния приятел С.А. започнала да пуши цигари и да употребява наркотични вещества, както и да бяга от вкъщи; искала да заживее на семейни начала с него. Оценяват поведението си като недопустимо и съжаляват за случилото се, което са споделили с ***** си.

Сочат, че са взели решение да се преместят в гр. София и да живеят там при роднини, за да предпазят детето си от влиянието на А.. Иска се решението да бъде отменено и искането на Дирекция „Социално подпомагане“ – Поморие да бъде отхвърлено.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от В. В. Н., чрез назначения й особен представител адв. Тодор Чакъров. В него също се поддържа, че решението е неправилно и следва да бъде отменено, като бъде съобразено желанието на детето да се върне при родителите си, защото това е в неговия 1 най-добър интерес.

Дирекция „Социално подпомагане“ – Поморие не е подала отговор на въззивната жалба и не е взела становище по съществото на делото.

Относно валидността и допустимостта на решението:

Страните нямат оплаквания във връзка с валидността и допустимостта на решението. В съответствие със задължението си по чл. 269 ГПК съд извърши служебна проверка и установи, че решението е валидно, а в обжалваната част е и допустимо.

Като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Със Заповед № 3Д-Д-А-П-020 от 02.11.2023 г. на основание чл. 27а от ЗЗДет Директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – Поморие е настанил детето В. В. Н. в Център за настаняване от семеен тип в с. Бата до произнасяне на съда. В заповедта е посочено, е на 31.10.2023 г. е получен сигнал от М.В., старши експерт от Министерството на здравеопазването, че на 30.10.2023 г. детето е прието в болница с охлузвания на ръката, синини и подутини. Изтъкнато е също, че родителите В. Н. К. и И. С. К. са признали, че са упражнили физическо насилие над ***** си, тъй като не са одобрявали желанието й да съжителства на семейни начала с непълнолетния си приятел.

На 02.11.2023 г. Детето е изявило писмено съгласие да бъде настанено в центъра и че не желае да се връща при родителите си (л. 8 от първоинстанционното дело).

В първоинстанционното производство е приет социален доклад от 02.11.2023 г. Констатирано е, че детето е на ** г., завършило е 8-ми глас през 2022-2023 г., но не е продължил обучението си. В доклада е отразено, че детето е емоционално привързано към родителите си, но към момента им е много обидено заради упражненото насилие и се чувства леко стресирано.

Детето произхожда от *** ***. Посочило е, че иска да живее на семейни начала с приятеля си С.Е. А.. Родителите на детето работят като дървосекачи и обитават къща под наем с добри хигиенно-битови условия. Социалният работник е счел, че има риск от насилие и неглижиране на детето.

Препоръчал е да бъде настанено в центъра за настаняване от семеен тип.

На 21.11.2023 г. детето писмено е изявило желание да се върне при родителите си. Посочило е, че е взело решение, без някой да го принуждава.

На 21.11.2023 г. майката на детето е подала молба до Директора на „Социално подпомагане“ – Поморие, с която моли то да се върне в семейството. Заявява, че повече няма да използва физическо насилие над детето.

В открито съдебно заседание на 07.12.2023 г. пред първоинстанционния съд социален работник е заявил, че е проучен роднинският кръг на детето, но не е открита възможност за настаняването му. Социалният работник смята, че 2 отглеждането на детето в семейна среда е в негов интерес, но не е ясно дали родителите няма да направят втори опит за насилие и дали ще могат да задоволяват потребностите на детето.

Първоинстанционният съд е изслушал родителите на детето, които признават извършеното насилие и изразяват съжаление за случилото се.

Приел е, че не е в интерес на детето да бъде изслушано лично. Въззивният съд е счел този извод за необоснован, поради което е постановил изслушване на детето на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДет.

Пред въззивния съд детето е заявило, че и в центъра не ходи на училище. Разбира се с майка си и баща си, въпреки допусната от тях грешка.

Смята, че ще й бъде по-добре при родителите й и че не смята, че ще я бият.

Пред въззивната инстанция педагогът Т.К. заявява, че детето често си мени мнението. Планира се то да бъде записано на училище от следващата учебна година.

Въззивният съд също е изслушал родителите, които заявяват, че никога не са възразявали детето да ходи на училище, а то не е искало. Притеснени са за него и искат да се върне при тях. Изразяват съжаление за постъпката си.

При тази фактическа обстановка настоящият съд намира, че първоинстанционният съд неправилно е преценил, че е в интерес на детето да остане в центъра от семеен тип. Вярно е, че чл. 25, ал. 1, т. 4 ЗЗДт позволява едно дете да бъде настанено извън семейството, когато е жертва на насилие в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие.

Преценката обаче е предоставена на съда, който следва да прецени найдобрия интерес на детето. Съгласно § 1, т. 5 от ЗЗДет „най-добър интерес на детето“ е преценка на: а) желанията и чувствата на детето; б) физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; в) възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; г) опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; д) способността на родителите да се грижат за детето; е) последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; ж) други обстоятелства, имащи отношение към детето. В случая съдът намира, че следва да бъде даден превес на желанията и чувствата на детето над вредата, която му е причинена. То изразява твърдо желание да се върне при родителите си и не се страхува от тях. Родителите също осъзнават грешката си и съжаляват за случилото се. Вероятността на детето да бъде нанесена нова вреда е малка, тъй като родителите вече са разбрали сериозността на извършеното от тях и последиците, които биха могли да настъпят. Родителите разполагат с възможност да се грижат за детето и не възразяват то да продължи образованието си.

Предвид изложеното, първоинстанционното решение следва да бъде отменено и вместо това искането на Дирекция „Социално подпомагане“ да бъде оставено без уважение.

Мотивиран от изложеното, Окръжен съд – Бургас

3

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 243 от 15.12.2023 г. по гр. д. № 768/2023 г. на Районен съд – Поморие, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Дирекция „Социално подпомагане“ – Поморие по чл. 28, вр. с чл. 26 и чл. 25, ал. 1, т. 4 от ЗЗДет за настаняване на В. В. Н., ЕГН **********, в Център за настаняване от семеен тип в с. Бата, общ. Поморие, с адрес: ул. „Иван Вазов“ № 31, от датата на влизане в сила на решението на съда до навършване на пълнолетие от детето.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване (чл. 28, ал. 6 ЗЗДет).

Страните да бъдат уведомени по телефона за постановеното решение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4