Решение № 1302 от 18.07.2018, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Административно наказателно дело 2565/2018
- Вид
- Решение № 1302
- Подписан
- 18.07.2018
- В сила
- 07.11.2018
- Състав
- ВАЛЯ ИЛИЕВА ЦУЦАКОВА НАНКОВА
Цитирани разпоредби
- чл.52 ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.185 ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.185 ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност
Р Е Ш Е Н И Е
№....../..........г. 2018 година гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД -
ПЕТНАДЕСЕТИ наказателен състав в публичното съдебно заседание на десети юли през две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ при ВРС:ВАЛЯ ЦУЦАКОВА при секретаря МИРОСЛАВА ИВАНОВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД
№ 2565 по описа на ВРС за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано по жалба на „Х.М. “ЕООД-Варна, депозирана от представляващия Н.Д.Л., против НП336292-F 365557/ 09.05.2018г. на Директора на ТД-НАП- Варна, с което на дружеството, за нарушение на чл.33 ал. 1 от Наредба № Н-18/ 2006г. на Министъра на финансите, е наложена „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 1000 лв./ хиляда/лева, на основание чл.185 ал.2 вр.чл.185 ал.1 от ЗДДС.
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, поради което, като допустима е приета от съда за разглеждане.
С жалбата не се оспорва фактическата обстановка, твърди се, че е извършено нарушение поради незнание и недобра комуникация, като единствено се излагат аргументи относно наличие на предпоставки за редуциране размера на наложеното административно наказание към законоустановения минимум.
В съдебно заседание въз. дружество не се представлява и не се излагат аргументи в хода на делото по същество.
Въззиваемата страна се представлява в с.з. от ю.к. Николова, която оспорва жалбата, а в хода на делото по същество моли НП да бъде потвърдено изцяло, аргументирайки доказаност и съставомерност на нарушението.
След преценка на доказателствата по делото, съдът възприе следната фактическа обстановка:
На 02.12.2017г., около 02,20ч. св.А.- служител на ТД на НАП, в присъствието на свой колега-Явни И., извършил проверка в търговски обект по смисъла на пар.1т.41 от ДР на ЗДДС- бар –клуб „Мачете”, находящ се в гр.Варна, на ул.“Никола Кънев“ №1, стопанисван от „ХОЛИ МАКЕРЕЛ”- ЕООД гр.Варна.При проверката се установило, че фактическата наличност на паричните средства в касата на търговския обект, е 102,00лв., като тази сума в наличност била отразена от представляващия дружеството на бял лист, с изписване на дата, имена и подпис.Подробен опис на паричните средства не бил изготвен, като същите били установени в кутия, намираща се зад бара в обекта.От ЕКАФП бил изведен междинен финансов отчет от който се установило, че до момента на проверката, оборотът за 02.12.2017г. бил 00,00лв.В този смисъл била констатирана разлика между фактическата наличност в касата и тази, отразена от фискалното устройство, в размер на
102,00лв. в повече.Тази промяна не била отразена във фискалното устройство.Обяснения на какво се дължи горепосочената разлика не били дадени в хода на проверката, като причината за разликата, съгласно свидетелските показания, не била установена в хода на проверката.
Предвид горното Я.И.-*** приел за установено, че в проверения търговски обект е нарушена отчетността на касовата наличност и дружеството, стопанисващо обекта не е изпълнило задължението си извън случаите на продажба, да отбележи всяка промяна в касовата наличност на ФУ чрез операциите
„служебно въведени” и „служебно изведени” суми..
Като доказателство за резултатите от проверката е бил съставен Протокол за проверка и са били иззети като доказателства междинен финансов отчет от ФУ и бял лист с отразена налична сума в обекта.
Тъй като било прието ,че констатираното по време на проверката в търговския обект съставлява нарушение на разпоредбите на чл.33 ал.1 от Наредба
№ Н-18/ 2006г. на Министъра на финансите, въз основа на резултата от проверката и събраните доказателства, на 05.12.2018г. бил съставен АУАН, срещу „ХОЛИ МАКЕРЕЛ”- ЕООД гр.Варна .АУАН бил съставен в присъствието на представляващия дружеството, който след запознаване със съдържанието му го подписал без възражения.
В законоустановения срок не били депозирани писмени възражения срещу съставения АУАН, поради което въз основа на материалите по преписката на 09.05.2018г. Директорът на ТД НАП-Варна издал НП, предмет на настоящата въззивна проверка, като наложил на търговеца наказание на основание чл.185 ал.2вр.чл.185 ал.1 от ЗДДС.
Със същото е наложена „Имуществена санкция” в размер на 1000 лева на „ХОЛИ МАКЕРЕЛ”- ЕООД гр.Варна.
Съдът изцяло кредитира писмените материали от АНП, приобщени към доказателствата по делото, тъй като същите са непротиворечиви по между си и кореспондират с установената по делото фактическа обстановка, която не е била оспорена в нито един момент от АНП.
Съдът не кредитира показанията на св.А. единствено в частта, в която същият сочи, че е бил изготвен опис на паричните средства, тъй като видно от материалите по преписката такъв опис липсва, има бял лист с изписана сума 102лв., дата, имена и подпис на представляващия дружеството.В останалата им част съдът кредитира показанията на св.А., като последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по делото.Доказателства за фактическа обстановка, различна от приетата за установена, не са ангажирани в с.з..
Гореизложеното се установява от гласните доказателства по делото-показанията на св.А. в кредитираните части, от приетия като доказателство по делото Протокол за извършена проверка, междинен финансов отчет, лист с изписана сума от 102лв. и от останалите, приетите писмени доказателства по делото, съдържащите се в АНП.
Като прецени изложената фактическа обстановка, с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, настоящият състав на ВРС, достигна до следните правни изводи:
Актът за установяване на нарушението, както и издаденото, въз основа на него НП, са издадени от оправомощени лица, при спазване на регламентираните от ЗАНН срокове.Срещу АУАН не са били депозирани възражения, но в конкретния случай съдът намира, че е била нарушена нормата на чл.52 ал.4 от ЗАНН, тъй като АУАН не е бил преценен в пълнота по отношение на законосъобразността и обосноваността му.
В конкретния случай съдът намира, че както в АУАН, така и в НП липсва пълно, точно и ясно описание на нарушението, като не са посочени и всички обстоятелствата, при които същото е извършено.
Чл. 33 от Наредба Н-18/2006г. визира два начина за отразяване на разликата между фактическата касова наличност и тази, разчетена от ФУ, а именно чрез регистриране във ФУ чрез операциите „служебно въведени” и служебно изведени” суми или в случай, че ФУ не притежава възможност за извършване на горните операции- чрез отразяване на разликата в книгата за дневните финансови отчети.Съгласно становището на Административен съд-Варна/ /Р №55/11.01.2013г. на V касационен състав но к.адм.д.№ 4464/12г./, само първата алинея на посочената като нарушена норма се отнася до фискалното устройство, а ал.2 касае единствено отбелязване в касовата книга, т.е. визират се два различни състава на административно нарушение.Приема се, че липсата на факти в АУАН и НП относно техническите характеристики на фискалното устройство, въведено в експлоатация в съответния търговски обект, възпрепятства възможността да се прецени какво точно е извършеното нарушение, което съставлява основание за отмяна на НП.Фактите не следва да се установяват в с.з., а да фигурират в НП.
Освен горното, в посоченото решение се излагат аргументи, че за да се приложи разпоредбата на чл.185ал.2вр.ал.1 от ЗДДС, то следва да са посочени и факти, дали нарушението е довело или не до неотразяване на приходи, каквито факти липсват в обжалваното НП.Установяването на факти, касаещи съставомерни признаци на нарушението едва в с.з. е недопустимо, тъй като от една страна същите императивно следва да фигурират в НП, а от друга страна съдът не следва да подменя волята на АНО, която следва да е ясна и категорична.
Съгласно
Решение на Адм. съд-Варна по КНАХД № 689/2017г. следва да се има предвид, че именно с АУАН се повдига обвинението срещу лицето и то предопределя пределите на неговата защита. При издаване на НП органът е счел, че не са налице спорни обстоятелства, поради което е възпроизвел изцяло констатациите от АУАН. Проверяващите са установили фактическа наличност в касата на обекта в размер на 102,00 лв./ в кутия зад бара/, а дневният оборот от монтирания в обекта ЕКАФП, съгласно междинен отчет от ФП е в размер на 0,00 лв. Неправилно според Адм. Съд-Варна по пътя на логическото съждение, а не на основание взети обяснения на лицето работещо с ФУ в обекта, респ. от представителя на стопанисващия обекта търговец, е направен извода, че в случая несъответствието на касовата наличност на наличността отразена на апарата се дължи на неспазване на изискването за въвеждане на служебно въведени пари в касата и че се касае за случай извън реализирани средства от продажби, които не са регистрирани на ФУ. При липса на доказателства изясняващи причината за разликата между наличността в касата с тази по ФУ, обвинението в АУАН и в НП почива на предположение за част от фактите и обстоятелствата свързани с изпълнителното деяние. Това е така, защото колкото е вероятно наличните средства в брой да са повече от тези въведени във ФУ поради невъвеждане на внесени служебни пари в касата, толкова е вероятно да се дължи на нерегистрирани продажби на стоки в обекта на ФУ, а видно от материалите по преписката и от свидетелските показания, обяснения за разликата в хода на проверката не са били дадени. Административно-наказателната, а и наказателната отговорност не могат да почиват на предположения, а на установени от доказателствата факти и обстоятелства, при които са осъществени нарушенията.
Неустановяването на конкретните факти и обстоятелства за даденото нарушение влече незаконосъобразност на НП и е основание за отмяната му.
Съдът е в невъзможност да установи на какво се дължи разликата между касовата наличност и фискалното устройство, като органът е приел, че са налице хипотезата на – „служебно невъведени“ суми, но също така може разликата може да се дължи и на не издаване на касов бон на клиенти. Административно-наказващия орган не е изяснил и изследвал напълно фактите, по установяване на административното нарушение, поради което остава неясно изпълнителното деяние, в какво се изразява то - дали дружеството не е изпълнило задължението да отрази суми чрез „служебно въвеждане“ или пък се касае за не издаване на касов бон.
В горния смисъл е и решение на Адм. Съд Варна по КНАХД №
3577/2017г.
Предвид допуснатите съществени процесуални нарушения съдът намира, че не е необходимо да обсъжда справедливостта на наложеното административно наказание.
В конкретния случай следва да се отбележи, че налагането на административно наказание за конкретно нарушение, което не е било безспорно установено, че е извършено в хода на АНП, обуславя и неправилно приложение на материалния закон.
В този смисъл съдът счита, че НП следва да бъде отменено поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, поради което и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, настоящият състав на ВРС:
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ НП№ 336292-F 365557/ 09.05.2018г. на Директора на ТД-НАП- Варна, с което на „Х.М. “ЕООД-Варна, представлявано от Н.Д.Л., за нарушение на чл.33 ал. 1 от Наредба № Н-18/ 2006г. на Министъра на финансите, е наложена „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 1000 лв./ хиляда/лева, на основание чл.185 ал.2 вр.чл.185 ал.1 от ЗДДС.
Решението подлежи на касационна проверка пред Административен съд-Варна в четиринадесетдневен срок от съобщението до страните.
След влизане в сила на решението, АНП да се изпрати на АНО по компетентност.
СЪДИЯ при ВРС: