Решение № 412 от 03.01.2023, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 412 гр. гр. Добрич, 29.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Галина Д. Ж.а

Жечка Н. Маргенова Томова при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно гражданско дело № 20223200500642 по описа за 2022 година Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба вх.№ 2131/18.07.2022 г. от „Водоснабдяване и канализация” АД гр.Д., ЕИК 204219357 със седалище и адрес на управление: гр.Д., бул.”Т.м**, представлявано от изп.директор инж.Т. Г., срещу Решение № 71/24.06.2022 г., по гр. д. № 178/2021 г. на Районен съд – Каварна, с което дружеството е осъдено да заплати на Й. Ж. П. с ЕГН ********** от гр.К., ул.”Н.В.*, сумата от 2671,50 лв. съставляваща неплатено обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение с работник придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на брутното му възнаграждение за още три месеца, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, по предявения иск с правно основание чл.222 ал.3 от КТ, както и такси и разноски по делото.

Въззивникът намира решението за неправилно поради неправилно прилагане на материалния и процесуалния закон, противоречи на действителното правно положение и събраните доказателства. Излагат се доводи за липсата на трудово правоотношение между страните до датата 26.04.2016 г., от когато е възникнало такова, прекратено на 14.12.2020 г.; за изплатено на ищеца обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ в размер на брутното 1 трудово възнаграждение за три месеца съгласно чл.41 от Колективния трудов договор от 04.11.2019 г. Обосновава се тезата за недължимост на обезщетение в претендирания над платеното размер, тъй като ищецът не е придобил от работа в дружеството или от работа в същата група предприятие 10 години трудов стаж през последните 20 години. Преди 26.04.2016 г. ищецът работил в „Б.“ ЕООД, което е с различен предмет на дейност от „Водоснабдяване и канализация Д.“ АД съгласно справките от Търговския регистър, не са свързани по какъвто и да е начин, не е налице правоприемство или реорганизация на работодател по силата на който и да е закон, съответно не са предприятия от една група, каквото е изискването на чл.222, ал.3 от КТ, легална дефиниция на което понятие била дадена с нормата на пар.1, т.2а от КТ. Оспорва изводите на съда в обратния смисъл и подробно анализира доказателствата въз основа на които е изведен. Иска отмяна на решението и постановяване на ново за отхвърляне на иска.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор по въззивната жалба е подаден от насрещната страна, която я счита за неоснователна. Счита да е налице хипотеза на структурно преобразуване/закриване на работодателя „Б.“ ЕООД и прехвърляне дейността по поддържане, експлоатация и стопанисване на ПСОВ - К. на „ВиК Д.“ АД, извършено с договор, по който една от страните е „ВиК Д.“ АД, в който случай правата на работниците били уредени с Постановление № 31/11.02.1994 г. Иска потвърждаване на решението.

При данни, че постановеното неизгодно за въззивника решение му е съобщено на 04.07.2022г., въззивната жалба се явява подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от процесуално легитимирано лице с правен интерес от обжалване на неизгодното за него първоинстанционно решение, отговаря на изискванията на чл.260, т.1, 2, 4 и 7 и чл.261 от ГПК.

По повод жалбата Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства провери обжалваното решение и основателността на исковете, като приема за установено следното:

Атакуваното решение е постановено по предявен от Й. Ж. П. с ЕГН ********** от гр.К., ул.”Н.В.*5, срещу „Водоснабдяване и канализация” АД гр.Д., ЕИК 204219357 със седалище и адрес на управление: гр.Д., бул.”Т. м.” 2

**, представлявано от Т. И. Г., иск с правно основание чл.222, ал. 3 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2671,50лева неплатена част от обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение след придобиване на права но пенсия за осигурителен стаж и възраст, дължимо в увеличен размер на брутното трудово възнаграждение за срок от шест месеца, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

Не е било спорно между страните, установява се и от доказателствата по делото, че по силата на трудов договор №22/12.05.2008г. ищецът е заемал в „Б.”ЕООД гр.К. длъжност „***“ с място на работа ПСОВ/Пречиствателна станция за отпадъчни води/- К. /Подем -1 и Подем - 2/. Дружествотоработодател е извършвало дейностите по експлоатация на ПСОВ-К. по силата на договор с Община К. от 03.01.2003г. При този работодател ищецът има трудов стаж от 7години,11месеца и 19 дни. Трудовото му правоотношение е прекратено , считано от 01.05.2016г. на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ, съобразно вписванията в трудовата му книжка и данните от предизвестието, връчено му на 01.04.2016г. Според ищеца за прекратяване на трудовото му правоотношение е издадена и заповед № 14 от 03.05.2016г. , каквато по делото няма представена. В предизвестието не е посочено конкретното фактическо основание за прекратяване. Налице е в него позоваване от работодателя на Протокол №1/07.03.2016г. от редовно заседание на Общото събрание на Асоциацията по водоснабдяване и канализация на обособената територия, обслужвана от „Водоснабдяване и канализация“ООД/сега с гр.Д..

Представеният по делото протокол документира приети от Общото събрание решения за приемане на Годишен отчет за дейността на Асоциацията, отчет за изпълнение на бюджета на Асоциацията, приемане на бюджет за 2016г., съгласуване на допълнителен бизнес план за развитие на дейността на „Водоснабдяване и канализация“ООД гр.Д., и решение за сключване на договор между

Асоциацията и оператора

„Водоснабдяване и канализация“ООД гр.Д. за стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК системи и съоръжения и предоставяне на ВиК услуги на потребителите, съгласно чл.198, ал.4, т.2 от ЗВ и чл.34, ал.1, и ал.2 от Правилника за организацията и дейността на асоциациите по водоснабдяване и канализация.

Очевидно с позоваването на Протокол №1/07.03.2016г. работодателяттърговец „Б.“ЕООД е имал предвид сключения по реда и при условията на чл.

3

198а и сл. от Закона за водите договор №АВиК-01-1-1/07.03.2016г. между Асоциацията по ВиК и „Водоснабдяване и канализация“ООД гр.Д. за възлагане стопанисването, поддържането и експлоатацията на ВиК-системите и съоръженията и предоставянето на ВиК-услуги. След сключване на този договор стопанисването, поддържането и експлоатацията на ПСОВ-К. се извършва от оператора на обособената територия „Водоснабдяване и канализация“ООД гр.Д./сега с променена правна форма-АД/.

По силата на трудов договор №ВиК -1089#1/26.04.2016г. ищецът е заел във „Водоснабдяване и канализация Д.“АД длъжността *** КПС/каналнопомпена станция/ с място на работа ПСОВ-К.. Трудовото му правоотношение е прекратено, считано от 14.12.2020г. със заповед №ЛС-05-1670/14.12.2020г. на управителя на основание чл.328, ал.1,т.10 от КТ, т.е. поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Със заповедта е разпоредено изплащането на обезщетение по чл.223, ал.3 от КТ в размер на брутното трудово възнаграждение на ищеца за три месеца.

Не е спорен фактът, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение ищецът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Не е спорен между страните и факта на плащане на обезщетение по чл.223, ал.3 от КТ в размер на сумата от 2671.50лева при брутно трудово възнаграждение от 890.50лева и за срок от три месеца, съгласно чл.41 от Колективния трудов договор от 04.11.2019 г..

Спорен е въпросът относно дължимостта на обезщетение по чл.223, ал.3 от КТ в увеличения размер от брутното трудово възнаграждение за 6 месечен срок. Отговора на този въпрос е предпоставен от отговора на въпроса дали през последните 20 години, считано от датата на прекратяване на трудовия договор назад, ищецът е придобил 10 години трудов стаж при същия работодател или в същата група предприятия, или са налице условията на ПМС № 31/11.02.1994 г.

Според разпоредбата на чл. 222, ал. 3 о т КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от два месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия десет години трудов 4 стаж през последните двадесет години – на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от шест месеца. „Същият работодател“ се явява работодателя, при който е възникнало правото на обезщетение и това в случая е „Водоснабдяване и канализация Д.“АД. При този работодател ищецът има трудов стаж от 4години,7месеца и 13 дни,т.е. работил е при него по-малко от десет години и за този трудов стаж има право на обезщетение по реда на чл.222, ал. 3 КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за два месеца /в случая му е платено за три, доколкото при колективното договаряне са предвидени по-големи размери/, а не в увеличен размер-за срок от 6 месеца. Не е налице и втората хипотеза- придобит 10 години трудов стаж през последните 20години в същата група предприятия, респ. не е налице основание за прибавяне към трудовия му стаж при „Водоснабдяване и канализация Д.“АД на трудовия му стаж при „Б.“ЕООД, тъй като двете дружества не се явяват „група предприятия“.

В § 1, т. 2а от ДР на КТ е дадена дефиниция на понятието "група предприятия" по смисъла на кодекса, а имено понятие по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗТМТМ- "две или повече свързани предприятия, като едното предприятие по отношение на другото предприятие пряко или непряко притежава преимуществен дял от записания капитал на второто предприятие; контролира по-голямата част от гласовете, свързани с емитирания от второто предприятие акционерен капитал; има право да назначава повече от половината от членовете на административния, управителния или надзорния орган на второто предприятие, или предприятията се намират под единното управление на предприятието майка.

По данни от Търговския регистър, справки от който са представени от ищеца, към релевантния момент-прекратяване на трудовия договор на ищеца 14.12.2020г., акционери във „Водоснабдяване и канализация Д.“АД са Държавата чрез МРРБ-75.39% и „Водоснабдяване и канализация “ЕАД гр.Б.24.61%, дружеството се управлява от съвет на директорите, който се състои от трима члена- С.Х.К., М.К. Т.ова, Т. И. Г., който е и представляващ дружеството изпълнителен директор. Едноличен собственик на капитала на „Б.“ЕООД е Община К., негов управител е Н.С.С..

Липсват обстоятелства за връзки и отношения на свързаност, които да разкриват наличието на която и да е хипотеза на § 1, т. 5 от ДР на ЗТМТМ. Не 5 ги прави „група предприятия“ по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗТМТМ обстоятелството, че до м.март 2016г. услугата по пречистване и канализация чрез експлоатация на ПСОВ-К. е била предоставяна от „Б.“ЕООД по възлагане от собственика Община К. с договор от 2003г., а след м.март 2016г. от „Водоснабдяване и канализация Д.“АД като ВиК-оператор, действащ на обособена територия, на която се намира ПСОВ-К., по силата на договор №АВиК-01-1-1/07.03.2016г. с Асоциацията по ВиК, сключен от името и за сметка на собственика Община К., нито, че във връзка с осъществяваната от всеки работодател-търговец от свое име и за свой риск конкретна търговска дейност ищецът е бил наеман по трудов договор последователно в двете дружества. Не са налице и условията на чл.123 и чл.123а от КТ преобразуване на предприятието, смяна на собственика на предприятие, прехвърляне на дейност от едно предприятие на друго, прехвърляне на материални активи, отдаване на предприятието или на част от него под наем, аренда или концесия..