Решение № 1753 от 10.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1753 гр. София, 10.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-2, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Атанас Маджев при участието на секретаря Камелия В. Славкова като разгледа докладваното от Атанас Маджев Търговско дело № 20241100901779 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба с вх. № 94354/30.08.2024 г., която е подадена от „СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ПО ДЕТСКИ БОЛЕСТИ

– „ПРОФ. ИВАН МИТЕВ“ ЕАД, с ЕИК 000662790, със седалище и адрес на управление – гр. София, р-н „Триадица“, ул. „Акад. Ив. Ев. Гешов“ № 11, срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление – гр. София, р- „Студентски“, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А.

Предявен за разглеждане е осъдителен иск с правно основание чл. 435 КЗ за заплащане на сумата в размер от 50 000,00 лв., съставляваща част от общо вземане в размер на 500 000,00 лв. - представляваща застрахователно обезщетение по застраховка "Професионална отговорност", сключена във формата на застрахователна полица № 00088140/13121910001453 от 12.02.2019 г., за вреди от събитие настъпило на 14.11.2019 г., ведно със законната лихва върху главното вземане, считано от 30.08.2024 г. до окончателното му плащане.

В исковата молба се твърди, че на 12.02.2019 г. между болницата-ищец и ответния застраховател е сключен застрахователен договор с предмет – застраховане професионалната отговорност на лечебното заведение, като за целта е подписана застрахователна полица № 00088140/13121910001453. Сочи се, че периодът на застрахователното покритие по полицата обхваща времето от 13.02.2019 г. до 12.02.2020 г. и покрива настъпването на имуществени и неимуществени вреди, вследствие на телесно увреждане или смърт, които са причинени виновно на пациент при или по повод изпълнението на медицинската професия от медицинския персонал ангажиран при застрахования. Изтъква се, че при сключване на застрахователния договор болницата-ищец е платила изцяло размера на определената в нейна тежест застрахователна премия. Според общите условия действащи по отношение на 1 сключената застраховка „Професионална отговорност“ минималната застрахователна сума е в размер на 500 000 лв. на застрахователно събитие и 2 000 000 лв. за всички застрахователни събития за срок от една година. Болницата поддържа, че през 2022 г. в СГС срещу нея били образувани две граждански дела /гр.д. № 8560/2020 г. по описа на СГС, ГО, VI-7 с-в с ищец – З.Г.П. и гр.д. № 10597/2022 г. по описа на СГС, ГО, VI-21 с-в с ищец – Г.А.П./. И по двете дела ищците изтъквали, че на 14.11.2019 г. в „СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ПО ДЕТСКИ БОЛЕСТИ

– „ПРОФ. ИВАН МИТЕВ“ ЕАД постъпил за лечение техният син - А.Г.П., като на същата дата починал. До този резултат се стигнало поради оказана в лечебното заведение недостатъчна по обем и качество медицинска помощ от лекарите работещи там. Исковете насочени към болницата-ищец били за заплащане на сумата от по 450 000 лева в полза на всеки родител-ищец по образуваните две граждански дела, като тези претенции били за обезщетения за претърпени неимуществени вреди от настъпилата смърт на сина им А.. Ведно с това е поискана за присъждане и законната лихва, считано от 14.11.2019 г. /деня на смъртта на А./ до окончателното плащане на обезщетенията. Ищецът поддържа, че незабавно след като е получил преписи от двете искови молби е извършил уведомяване на ответния застраховател /чрез електронно съобщение датиращо от 09.11.2022 г. изпратено по имейл/, като отново по този повод била проведена и среща с представител на застрахователя. Развитието на двете искови производства образувани пред СГС продължило с подаване на писмени отговори от болницата в срока по чл. 131 ГПК, както и с отправяне на изрични процесуални искания за привличане на нейна страна, като подпомагаща страна на ответния застраховател. Впоследствие исковите производства и по двете дела били спрени на основание чл. 229, ал. 1, т. 1 ГПК за да се осигури възможност на страните по тях – ищци и ответник да преговарят за приключване на спора им чрез постигане на съдебни спогодби. В тази връзка по време на провело се на 17.04.2023 г. заседание на СД на „СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ПО ДЕТСКИ БОЛЕСТИ

– „ПРОФ. ИВАН МИТЕВ“ ЕАД, като се преценила потенциалната основателност на претенциите заявени срещу болницата се взело решение за пристъпване към сключване на съдебни споразумения в рамките на производствата, като доброволно се изплатят обезщетения в полза на ищците, а именно по 250 000 лв. на всеки. На 22.05.2023 г. сключването на тези споразумения било одобрено и от едноличния собственик на болницата – министъра на здравеопазването. След изразено съгласие от ищците – П. с така предложеното обезщетение от болницата двете граждански дела били възобновени, като с определения от 13 и 15.06.2023 г. били одобрени съдебните спогодби за изплащане от „СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ПО ДЕТСКИ БОЛЕСТИ – „ПРОФ. ИВАН МИТЕВ“ ЕАД, както следва : в полза на З.Г.П. сумата в размер на 250 000 лв. на 12 равни месечни вноски /първата платима на 08.06.2023 г., а последната на 10.05.2024 г./, като ищцата се е отказала от претенцията си за останалата част от предявеното вземане, съответно производството по гр.д. № 8560/2020 г. по описа на СГС, ГО, VI-7 с-в било прекратено, а това определение влязло в сила на 21.06.2023 г.; и в полза на Г.А.П. сумата в размер на 250 000 лв. на 12 равни месечни вноски /първата платима на 08.06.2023 г., а последната на 10.05.2024 г./, като ищцата се е отказала от претенцията си за останалата част от предявеното вземане, съответно производството по гр.д. № 10597/2020 г. по описа на СГС, ГО, VI-21 с-в било прекратено, а това определение влязло в сила на 22.06.2023 г.

Придържайки се към уговорките постигнати в двете сключени и одобрени от съда съдебни спогодби ищецът поддържа, че в пределите на уговорените срокове /в периода от 08.06.2023 г. до 09.05.2024 г./ е извършил плащания в полза на З. и Г. П. на сумите в размер на от по 250 000 лв. за всеки. Съобразявайки тези си плащания ищецът образувал при ответния застраховател – преписка по щета за възстановяване под 2 формата на застрахователно обезщетение по задължителната застраховка „Професионална отговорност“ на платените в полза на трети лица суми, като по тази преписка на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД били предоставени всички релевантни документи по случая. Ищецът поддържа, че на 26.04.2024 г. е изпратил със съдействието на ЧСИ на ответния застраховател двете одобрени от съда съдебни спогодби, като на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД е предоставена изрична възможност да заяви, дали одобрява същите или не, като му е указано, че при липса на реакция от негова страна в упоменатия за това срок ще се счита от болницата за одобрение. Сочи се, че връчването на писмото е станало на 09.05.2024 г. и в определения в него срок, а така също и до момента на подаване на ИМ нямало никакво изявление от ответника. Предвид това поведение на ответника, от ищеца се иска съдът да приеме, че сключените спогодби със З. и Г. П. са били одобрени от застрахователя и така задълженията поети с тези спогодби са били надлежно признати от него по смисъла на чл. 434 КЗ.

Ответникът- „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД в отговора си на исковата молба, подаден в срока по чл. 367 ГПК, оспорва изцяло предявения за разглеждане частичен осъдителен иск, като го определя за неоснователен. Оспорва се, че ответника не е взел участие в исковите производства по гр.д. № 8560/2020 г. по описа на СГС, ГО, VI-7 с-в с ищец – З.Г.П. и гр.д. № 10597/2022 г. по описа на СГС, ГО, VI-21 с-в с ищец – Г.А.П., които са били образувани срещу болницата-ищец. В тези дела се е стигнало до постигането и одобряването на съдебни спогодби, в чието съдържание болницата се е съгласила да изплати на всеки от ищците сумата от по 250 000 лв. под формата на обезщетения за неимуществени вреди, вследствие на смъртта на сина им настъпила на 14.11.2019 г. Напомня се, че според приложимите ОУ към сключената застраховка „Професионална отговорност„ /чл. 30.3 от тях/ - спогодбата между увреденото лице и застрахования, както и признаването на задължението на застрахования имат действие за застрахователя, ако той ги одобри. Понеже ответника е бил лишен от възможността да вземе становище по цитираните искови производства, съответно липсва дадено от него одобрение за тяхното приключване с подписване на съдебни спогодби, то същият не може да бъде отговорен за възстановяване на платените по тях суми под формата на застрахователни обезщетения. Оспорва се, че неимуществените вреди заявявани от родителите на починалия техен син – А. не са настъпили в резултат от упражняване на медицинската професия от лица попадащи в приложното поле на застрахователна полица № 00088140/13121910001453 от 12.02.2019 г., което изключва ангажирането на гаранционно-обезпечителната отговорност на застрахователя. В частност нямало данни за реализирано противоправно действие или бездействие на медицинския екип работещ по случая на пациента – А.Г.П. в лечебното заведение, в това число изпълнение на медицински дейност в нарушение на правилата на Закона за здравето. Оспорва се и наличието на пряка причинна връзка между настъпилите неимуществени вреди и осъществено виновно поведение от лица упражняващи медицинска практика при ищеца. Ако все пак се приеме, че претенцията на ищеца е основателна, то се настоява относно размера и да се съобрази това, че лимитът на отговорност на ответния застраховател по полицата е до размер на сумата от 50 000 лв. за едно събитие.

На 22.11.2024 г. в срока по чл. 372 ГПК болницата-ищец е упражнила правото си да подаде допълнителна искова молба, с която пояснява и допълни първоначалната такава, съответно взема становище по направените с отговора оспорвания.

Възраженията на застрахователя за неоснователност на предявените парични претенции се квалифицират, като неоснователни. Относно възраженията на ищеца свързани с реализирания медицински деликт се настоява същите да не бъдат разглеждани, защото ищеца черпи основанието на иска си от сключените с третите 3 лица спогодби, което означава, че спорния предмет на делото е дали са осъществени предпоставките на чл. 435 КЗ във връзка с чл. 434 КЗ, а не дали е налице виновно и противоправно поведение на изпълнители на работа възложена от болницата-ищец, в т.ч. претърпяването на вреди и причинна връзка между вреди и такова поведение. На следващо място се възразява по оспорването на ответника, че не е взел участие по исковите производства приключили с постигане на съдебни спогодби между родителите на починалото дете и болницата-ищец. Ищецът изтъква, че своевременно е направил процесуално искане по чл. 219 ГПК за привличане на застрахователя като трето-лице помагач и по двете производства, а освен това са ангажирани доказателства за уведомяване на ответния застрахователя за образуването на двете искови производства срещу застрахования, което е създавало процесуални предпоставки за ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД ако желае да упражни правата си по чл. 218 ГПК. Следователно неучастието на ответния застраховател по тези две искови дела се дължи на неговата собствена процесуална небрежност, а не е последица от действия или бездействия на ищеца. Добавя се и това, че застрахователя е бил отлично запознат с образуването и предмета на тези дела, като същите са били коментирани между негов представител и представител на ищеца, в т.ч. и възможността за приключването им със спогодби и доброволно плащане, като по тези възможни изходи не са излагани възражения. Това показва, че ответника не е бил лишен от възможността да изрази становище по течащите производства срещу болницата, в т.ч. е бил лишен от възможността да одобри сключването на спогодбите по тях. По-скоро се касаело до самоволно бездействие на застрахователя, след като е бил информиран от застрахования за настъпилото застрахователно събитие, респективно за претенциите на третите лица към болницата, както и за проектите за приключване на делата със споразумения. Приповтаря се довода, че тези споразумения са били изпратени чрез ЧСИ на застрахователя, като същия ги е получил на 09.05.2024 г. с даден към него срок за реакция по тях, но от негова страна не са били направени никакви изявления, вкл. до датата на образуване на настоящото дело. На последно място се възразява и по въведеното евентуално възражение за лимит по застрахователната полица в размер до 50 000 лв. за едно събитие. Ищецът настоява, че лимитите по полицата са ясно разписани в чл. 19.1. от ОУ към застраховката и те са 500 000 лв. за едно събитие и 2 000 000 лв. за всички застрахователни събития за срок от 1 година.