Решение № 18821 от 20.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18821 гр. София, 20.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. Н. като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20251110120075 по описа за 2025 година

РЕШЕНИЕ

20.10.2025 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I I Г. О., 156-ти състав, в открито публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ при секретаря Димитрина Н., като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. дело № 20075/2025 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от „т.с.“ ЕАД срещу М. Н. И. и И. Н. Н., като наследници на Н. И. П., поради което се твърди, че ответниците били потребители на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Н. 1“, бл. 143, вх. А, ап. 22, аб. № ., като била доставена топлинна енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия. Поддържа, че е доставил топлинна енергия на стойност 2880,01 лева за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., но ответниците не я били заплатили, поради което изпаднали в забава и дължали и обезщетение за забава върху главница за топлинна енергия в размер на 732,48 лева за периода от 01.05.2021 г. до 28.03.2025 г. Навежда доводи, че била предоставена услугата дялово разпределение, която също не била заплатена, като се дължала сумата от 40,95 лева за периода от м.02.2022 г. до м.04.2023 г., а освен това поради 1 изпадането в забава се дължала и мораторна лихва в размер на 12,68 лева за периода от 16.04.2022 г. до 28.03.2025 г. Иска ответниците да бъдат осъдени по отделно да заплатят дължимите суми, както и сторените деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответницата М.

Н. И., която сочи, че не оспорва предявените искове и счита същите за основателни по основание и размер. Твърди, че към 20.06.2025 г. исковите претенции, включително в предявените срещу ответницата И. Н. части, са погасени изцяло. Иска производството по делото да бъде прекратено или спряно.

Извън срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответницата И. Н. Н., която сочи, че не оспорва предявените искове, като твърди, че с подадения от ответницата М. И. отговор са представени писмени доказателства за погасяване на претендираните от ищеца вземания в пълен размер, вкл. в предявените срещу нея части. Иска производството по делото да бъде прекратено.

Третото лице-помагач на страната на ищеца е представили писмени доказателствени средства, като е изразило становище за доказаност и основателност на предявените искове.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно и пасивно субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл.

200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2) продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача; 3) ответниците да са приели наследството на Н. И. П..

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б ДР ЗЕ „Потребител на енергийни услуги“ е: краен клиент, който купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между 2 ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й… Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на принципа за договорна С., регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.

Представена е молба от Н. И. П. до „д.с.к.“ от 07.09.1993 г., като се установява, че последният е поискал да му бъде отпуснат кредит за закупуването на недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Н. 1“, бл. 143, вх. А, ап. 22.

От Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от 25.08.1993 г. се установява, че Н. И. П. е станал собственик на следния недвижим имот, находящ се в гр.

София, ж.к. „Н. 1“, бл. 143, вх. А, ап. 22.

Приложена е молба-декларация от 23.10.2002 г. подадена от Н. И. П. до „т.с.“ ЕАД, с която последният е поискал да му бъде открита партида и да му бъде доставяна топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Н. 1“, бл. 143, вх. А, ап. 22.

Молбата-декларация по правното си естество представлява оферта по смисъла на чл. 13 и чл. 14 ЗЗД, като след като ищецът е приел последната и е продължим да доставя топлинна енергия до процесния недвижим имот, то същата обективира съгласие за сключването на договор, вкл. с оглед постановките на т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК.

От Удостоверение за наследници с изх. № РНД25-ВК08-665/22.04.2025 г. се установява, че Н. И. П. е починал на 04.12.2011 г., като е оставил за наследници по закон – М. Н. И. и И. Н.в Н. (дъщери – арг. чл. 5, ал. 1 ЗН).

Между страните не се спори, че ответниците са приели наследството на Н. И. П. е починал на 04.12.2011 г., поради което с оглед разпоредбите на чл. 48 и чл. 49 ЗН, съдът счита, че безспорно се установява наличието на собственически права в патримониума на ответниците по отношение на процесния недвижим имот, като с оглед чл. 153 ЗЕ, същите се явяват потребители на топлинна енергия. Тоест, между страните е установено наличието на облигационно отношение по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия.

3

Правното действие на сключения договор за продажба между ищеца и ответника попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец и физическо лице и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е търговска продажба, тъй като негов предмет представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачите са физически лица. По това гражданско (облигационно) правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни задължения – да прехвърли правото на собственост върху описаните във фактурите стоки и да предаде тяхното владение на купувачите, а за ответника – да заплати уговорената продажна цена с ДДС и да получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС), предмет на договорите – арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД.

Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи условия – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.

Договорът за търговска продажба представлява консенсуален, двустранен и комутативен договор, като при неговото сключване се пораждат правните последици, към които са насочени насрещните волеизявления на страните. Предаването на вещите, предмет на договора и заплащането на уговорената цена не се включва в неговия фактически състав, а са в изпълнение на породените от него договорни задължения.

По силата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката, освен ако е уговорено друго. Следователно, за да възникне изискуемостта на правното задължение за заплащане на продажната цена, продавачът трябва да изпълни своето задължение за предаване на вещите, предмет на договорното правоотношение.

Настоящият съдебен състав намира, че с оглед отговорите на исковата молба в същите са обективирани признания по смисъла на чл. 175 ГПК, че ответниците не само са приели наследството, но и че им е доставена топлинна енергия в твърдяното от ищеца количество и качество, като същата е потребена, заедно с услугата дялово разпределение.

Приложен е фискален бон (л. 49 в кориците на делото, като се изяснява, че ответницата М. И. е заплатила сумата от 4014,07 лева – главница, лихви и деловодни разноски.

В о. с. з. от 13.10.2025 г. процесуалния представител на ищецът е посочил, че вземанията са погасени чрез извършеното плащане.

Съдът намира, че в случая са налице признанията на факти по смисъла на чл. 175 ГПК. А съдебните и извънсъдебните признания на факти са едни от най-сигурните доказателствени средства в гражданският процес, които преценени съобразно останалите доказателства по делото водят до изясняване на действителното фактическо и правно положение между страните – арг. чл. 175 ГПК и чл. 10 ГПК.