Решение № 477 от 07.11.2024, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 477 гр. Плевен, 07.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РЕНИ М. СПАРТАНСКА при участието на секретаря ЕВГЕНИЯ М. РУСЕВА като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Гражданско дело № 20244400100243 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано на основание постъпила искова молба от М. В. Ц. от гр. Плевен,чрез пълномощника му адвокат Р. И. от ПАК против „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК *** гр.

Плевен,представлявано от управителя К.Х.Т..

Ищецът твърди, че е собственик на масивна жилищна сграда, построена чрез отстъпено право на строеж в общински урегулиран поземлен имот № XI, находящ се в с. ***, община Долна Митрополия, обл. Плевен, с административен адрес: ул. „***" № 43, в кв.11 по плана на селото.Твърди се, че на 25.09.2023 г. на тротоара пред къщата на ищеца на ул. „***" се е получил теч на вода от тръба на „ВиК“, като е бил извършен ремонт от страна на „Водоснабдяване и канализация" ЕООД на 26.09.2023г. и причината за теча е била отстранена,като за случилото се ищецът е разбрал от съсед.Твърди се ,че вследствие на теча на къщата му са причинени щети,изразяващи се в поддаване на основите на сградата, пропукване - хоризонтално и диагонално по външните зидове и основите, покривът е усукан и деформиран,като къщата е изцяло компрометирана, започнала е да се свлича и не е годна за обитаване.Посочено е, че при последното му посещение на имота,непосредствено преди аварията, къщата е била в състоянието, в което е закупена, а именно здрава и годна за обитаване,по нея не е имало пукнатини и 1 други щети.След като е бил уведомен за аварията на 25.09.2023 г., ищецът е отишъл и е констатирал посочените щети, като е направил снимки с телефона и е свалил снимков материал от собствените си камери. Ищецът твърди, че по време на огледа се е чувало пукане от къщата и от прозореца към улицата са хвърчали стъкла,като на огледа е присъствало и лицето от „ВиК“, което засича водомерите.Твърди, че водата в къщата е спряна още през 2013 г.

С ИМ е посочено,че по молба на ищеца е проведено производство по реда на чл.207 от ГПК за обезпечаване на доказателства ,като е образувано ч.гр.д.№ 6261/2023 г. по описа на ПРС, по което е изготвена експертиза за установяване на повредите на имота, тяхната стойност и причинната връзка с получената авария на водоснабдителната и канализационна система в с.

***.Ищецът посочва, че от заключението на приетата по делото комплексна строително-техническа експертиза се установява, че при възникналата авария на уличния водопровод на 25.09.2023 г. на ул. „***“ и ул. „***" е изтекъл определен обем вода, който повърхностно се оттича по терена до достигане на най-ниската точка, в случая, това е тревната площ, подхода към имота, портата, където е и водомерната шахта. Според експертизата, допълнителното заливане с вода от уличния водопровод на 25.09.2023 г. залпово е довело до внезапното пропадане на терена и оттам до последващо компрометиране на сградата в имота, в резултат на което основите на сградата са поддали и са се появили големи диагонални и хоризонтални пукнатини по външните зидове и основите на жилищната сграда, като покривната конструкция също е деформирана и усукана. За да може да се използва по предназначение, на сградата трябва да се извърши основен ремонт, изразяващ се в укрепване на основите на къщата, възстановяване целостта на напукани, деформирани и депланирани тухлени зидове, възстановяване на покривна конструкция, дървен гредоред, подови настилки, вътрешни и външни мазилки по стени и тавани, боядисване по стени и тавани и облицовка по стени, подмяна на дограма, като стойността на необходимите ремонтни дейности по възстановяване на сградата възлиза на 41 973, 40 лв. Ищецът посочва, че към момента на завеждане на настоящото дело, все още не е отстранил щетите.

В заключение, ищецът моли съда, да постанови решение, с което да осъди на основание чл.49 вр. чл.45 от ЗЗД ответника да му заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на 41 973 лв., причинени на 2 собствения му недвижим имот, представляващ масивна жилищна сграда, находящ се в с. ***, ул. „***“ № 43 в резултат на настъпила на 25.09.2023 г. авария на уличен водопровод, разположен на 10 метра на юг от жилищната сграда в зелената площ, представляваща стойността на необходимите ремонтни дейности за възстановяване на сградата.Претендират се направените по делото разноски, вкл. и тези в производството по обезпечение на доказателства.

С молба-уточнение /л.17/ищецът е уточнил,че претендираната сума е 41 793лв.

В съдебното заседание на 08.10.2024г. бе допуснато уточнение на исковата молба, като искът се счита предявен за сумата 41 793 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба – 25.03.2024 година, до окончателното й изплащане.Съдът прие,че заявената след завеждане на ИМ претенция за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба 25.03.2024 година до окончателното изплащане на сумата,е допустима и следва в тази част да се допусне уточнение на исковата молба. Съгласно чл.214, ал.2 от ГПК прибавянето на изтекли лихви не се смята за увеличение на иска след неговото предявяване.В съдебната практика на ВКС е възприето становището, че искането за присъждането на законна лихва върху главницата след завеждане на иска ,по смисъла на чл.214, ал.2 от ГПК, не представлява самостоятелен иск, поради което тази претенция може да бъде заявена от ищеца и пред въззивната инстанция. В този смисъл е Определение на ВКС №869/02.11.2023 година по к.ч.т.д №1360/2023 година и Решение на ВКС №10/12.02.2021 година по г.д. №1298/2020 година, I-во гр.отделение, в които е прието, че претенция за присъждане на законна лихва върху главницата,след завеждане на исковата молба може да се направи от ищеца най-късно до приключване на устните състезания във второинстанционното производство.

В останалата част ,в която от ищеца след завеждане на ИМ бе заявена претенция за присъждане на законна лихва върху главницата за минал период,респ.от датата на аварията 25.09.2023 г.до датата на завеждане на исковата молба – 25.03.2024 г.съдът прие ,че искането за присъждане на законна лихва на практика представлява нов самостоятелен иск,който не е предявен с исковата молба,поради което в тази част молбата на ищеца бе 3 оставена без разглеждане.

В съд.заседание на 08.10.2024г.пред ПОС,на което бе даден ход по същество, ищецът лично и чрез своя пълномощник адвокат Р. И. от ПАК поддържа подадената искова молба и моли съда да постанови решение,с което да бъде уважен предявения иск ,като ответното дружество бъде осъдено да му заплати сумата 41 793лв.,обезщетение за претърпени имуществени вреди върху собствената на ищеца сграда,вследствие авария на уличен водопровод, ведно със законна лихва върху сумата,считано от датата на завеждане на ИМ.

Претендират се и направените разноски,съгласно списък по чл.80 ГПК,вкл.и тези в производството по обезпечение на доказателства.Адвокат И. претендира на осн.чл.38 ал.2 от ЗА да й бъде присъдено адвокатско възнаграждение.Направено е възражение за прекомерност на адв. възнаграждение на пълномощника на ответника.

В едномесечния срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр. Плевен, ЕИК ***, представлявано от управителя К.Т., чрез пълномощника адвокат Н. Д. от САК, в който се изразява становище,че искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.ИМ се оспорва като неоснователна и недоказана.Изложени са доводи,че исковата претенция се основава на изготвеното заключение по ч.гр.д. № 6261/2023 г. по описа на ПРС, като няма данни за фактическото състояние на имота, преди настъпването на процесната авария,че при констатиране на значителни щети по къщата,налични преди настъпване на аварията ,това би довело до отпадане или ограничаване отговорността на дружеството.Дружеството – ответник е изпълнило всички нормативно уредени правила за поведение при настъпването на процесната авария, с оглед на което същото не следва да отговаря за вреди, причинени на ищеца.В случай, че съдът приеме, че е налице доказаност на основанието на иска, ответникът счита, че размерът не е доказан,че голяма част от описаните щети не са в причинно-следствена връзка с настъпилата на 26.09.2023 г. авария, като твърди, че още преди да настъпи процесното събитие, състоянието на къщата не е било добро,същата е била значително амортизирана, необитаема, неподдържана, обрасла с треви и храсти.Къщата е построена през 1965г., т.е.същата е на възраст повече от 60 години,като изоставена без поддръжка и изложена на метеорологичните условия същата е била значително 4 амортизирана. Ответникът посочва, че в публично достъпната база данни на „Google street View" се съхраняват снимки от 2012 г. на процесния имот, от които е видно, че къщата е с порутена мазилка, съборена тухлена ограда, счупени прозорци, стените на къщата са с големи пукнатини, а покрива е с видимо компрометирани участъци - пропаднал и усукан.Посочена е разпоредбата на чл.51 ал.1 ЗЗД,според която обезщетение се дължи за всички вреди,които са пряка и непосредствена последица от увреждането,изразено е становище,че не подлежат на обезщетение вреди, които са настъпили преди вредоносното събитие, тъй като между тях не е налице причинно-следствена връзка,че ищецът със своето поведение, изразяващо се в бездействие по отношение поддръжката на имота и изоставяне на същия да се саморазрушава, е създал предпоставки и е допринесъл за механизма на увреждането.

Ответникът твърди, че неподдържането на водомерната шахта, която се намира в имота,полузасипана с израснали храсти, без капак и липсваща стена допълнително е допринесло за навлизането на големи обеми вода директно в основите на къщата. Твърди, също така, че ако шахтата е била поддържана и не е била разрушена и без капак, би се предотвратило навлизането на вода в нея и същата не би попаднала директно в основите на къщата.

Непредприемането на действия от страна на ищеца за предотвратяване на описаните процеси допринася за трайно овлажняване на льосовата почва в имота и до компрометиране на постройките върху него, като доказателство за това е наличието на значително по-големи щети по къщата именно от тази страна, от която се намира и самата шахта. Шахтата се е превърнала във „фуния“,която засмуква всички повърхностни води,в т.ч.и дъждовните ,като през годините непрекъснато е наводнявала основите на къщата.Според ответника бездействието на ищеца фактически е предизвикало непрекъснатото овлажняване на льосовата почва в имота,което от своя страна е задействало процесите по пропадане още преди настъпване на аварията.Становището на ответника е ,че първопричината за аварията на водопровода е именно лошото състояние на водомерната шахта,която засмуква всички повърхностни води и наводнява льосовата почва под себе си,вследствие на което предизвиква пропадане на земята ,което води и до пропадане на самата тръба,положена там. Когато отклонената от централния водопровод тръба пропадне,тя къса/спуква/ тръбата на централния водопровод,към която е свързана,съответно причинява авария.Изложени са 5 доводи, че ищецът обективно е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия и улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно, като твърди, че е налице принос на ищеца по смисъла на чл.51 ал.2 от ЗЗД.Посочени са нормативни актове ,предвиждащи регулация и редица задължителни мерки и предписания относно строителството в льосови почви.Твърди се ,че в процесния имот не са изпълнени нормативните изисквания и не са предприети необходимите действия за отводняване и недопускане на наводняване и пропадане на льосовите почви под основата на къщата, като в имота няма изградена отводнителна система за повърхностни и подпочвени води, липсват водосточни тръби, които да заустват покривните води в канал или в дренажна система, което позволява същите да се стичат свободно в основите на къщата и в прилежащите дворни площи. В дворните площи непосредствено около къщата липсва плътна водонепропусклива настилка, което позволява директна инфилтрация на вода в основите на къщата. Според ответника, липсата на отводнителни мерки,които са задължителни при строителство на къщи в поземлени имоти с льосова почва, е причинило дългогодишно инфилтриране на повърхностни води в основите на къщата, което е активирало пропадъчните свойства на льоса ,като процесите на пропадане на льосовата почва под къщата са започнали много преди да настъпи аварията,доказателство за което е влошеното състояние на къщата още преди 12 години.Отделно от това, ответникът посочва, че около къщата няма изграден тротоар с плътна настилка и височина поне 20 см, което позволява уличната вода при проливни дъждове да се стича директно в имота на ищеца, като твърди, че къщата не отговаря на изискванията за строителство в льосови почви.Направено е възражение за съпричиняване от страна на ищеца, тъй като посоченият имот е бил стопанисван по начин, който е допринесъл за настъпване на претендираните вреди.