Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 861 от 15.04.2024, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно търговско дело 359/2023
Вид
Определение № 861
Подписан
15.04.2024
В сила
15.04.2024
Състав
Тотка Калчева, Вероника Николова, Мадлена Желева

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 861 гр. София, 09.04.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тотка Калчева

Членове:

Вероника Н.а

Мадлена Желева като разгледа докладваното от Вероника Н.а Касационно търговско дело № 20238002900359 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. К. Д. против решение №703 от 09.11.2022г. по т.д.№748/2022г. на Софийски апелативен съд, ТО, 11 състав. С него е отменено решение от 23.06.2022 г. по т. д. № 270/2021г. на Софийски градски съд, VІ-18 състав, и вместо това е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решението от 29.03.2022 г. по т. д. №270/2021г. на Софийски градски съд, VІ-18 състав, като в диспозитива след думите „И. К.

Д. да внесе допълнителна парична вноска в размер на 116 680,39 лв.“ са добавени и думите: „Агроинженеринг – 90“ ЕООД да внесе сумата 58 333,33 лв., а „Литаско“ С.А. да внесе сумата 524 986,27 лв.“. Със същото решение САС е отменил решението от 29.03.2022 г. по т. д. № 270/2021 г. на Софийски градски съд, VІ-18 състав, и вместо това е отхвърлил предявения срещу „Енергико Трейдинг България“ ООД, гр. София, иск по чл. 74, ал. 1 от ТЗ за отмяна на решението от 29.01.2021г. на общото събрание на дружеството по т. 1 от дневния ред, а именно: за внасяне от съдружниците на допълнителни парични вноски в общ размер на 700 000 лв. съразмерно на дяловете в капитала, от които ищецът И. К. Д. следва да внесе сумата 116 680,39 лв., съдружникът „Агроинженеринг – 90“ ЕООД – сумата 58 333,33 лв. и 1 съдружникът „Литаско“ С.А. – сумата 524 986,27 лв., като вноските следва да се внесат в 10- дневен срок по посочената банкова сметка на дружеството, а дружеството дължи пазарна лихва върху тях и следва да върне внесените суми в срок до 2 години“.

Касационният жалбоподател поддържа, че въззивното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон и нарушения на съдопроизводствените правила. Счита, че въззивният съд в противоречие с разпоредбата на чл.134 ал.1 пр.2 от ТЗ е формирал неправилен извод, че материалните предпоставки за преценка на спорното решение на общото събрание на съдружниците не следва да са налице към момента на приемането на съответното решение, а следва да се преценяват с оглед на бъдещ момент. Изтъква, че макар установената от заключението на съдебно счетоводната експертиза необходимост от парични средства към датата на оспореното ОСС да е била в размер на 18 000 лева, съдът е приел, че необходимостта от парични средства отговаря на приетия от мнозинството от съдружниците размер от 700 000 лева именно въз основа на финансовите резултати на дружеството към бъдещ период спрямо момента на приемането на решението на ОСС. Също счита, че съдът неправилно е приел за необходима предпоставка за задължаване на съдружниците да извършат допълнителни парични вноски, освен наличието на изискуеми задължения, също наличието на неизискуеми такива, определени от съда като бъдещи сигурни разходи в обозрим период. Излага доводи, че в случая не е налице приетият в съдебната практика материален критерий за законосъобразност на решението на ОСС – реалност на необходимостта от парични средства.

Поддържа, че е допуснато и нарушение на императивните норми на чл.12, чл.235 ал.2 и чл.236 ал.2 от ГПК поради необсъждането на доводи и възражения на ищеца – въззиваем, конкретно посочени в касационната жалба, както и поради това, че съдът не е основал изводите си на събраните по делото доказателства, а на предположения, догадки и прогнози. Прави оплаквания и за необоснованост на изводите на въззивния съд, които според касатора не кореспондират на събраните по делото доказателства, тъй като ответното дружество не е установило нито възникването, нито настъпването на изискуемостта на конкретни задължения в рамките на съдебното производство. Посочва, че предвид неопределеността на цените на природния газ в краткосрочен план, както и предвид обстоятелството, че 2 цените се определят от множество фактори извън волята на страните, то прогнозирането на финансовите резултати на дружеството на практика се явява невъзможно, а още по – малко възможно е определянето на конкретния размер на необходимостта от парични средства за по – продължителни периоди. Подробни съображения излага в касационната жалба, като моли обжалваното решение да бъде отменено, като бъде постановено друго, с което да бъде уважен изцяло предявеният от него иск.

Допускането на касационно обжалване е обосновано с основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и чл.280 ал.2, пр. 3 от ГПК, а като значими за изхода на делото се поставят следните правни въпроси: 1. Следва ли материалните предпоставки за приемане на спорното решение на общото събрание на съдружниците на ответника от 29.01.2021г. за извършване на допълнителни парични вноски по реда на чл.134 ал.1 от ТЗ, в частност предпоставката – наличие на временна необходимост от парични средства, да са налице / да е налице/ към датата на приемане на съответното решение? 2. Следва ли наличието на временна необходимост от парични средства по смисъла на чл.134 ал.1 от ТЗ да се обоснове с конкретни съществуващи и осчетоводени задължения, като се отчита моментът на настъпване на тяхната изискуемост, или наличието на предпоставката може да се обоснове чрез прогнози и предположения? 3. Може ли въззивният съд да основава изводите си на предположения и прогнози, или следва да изхожда от конкретните установени по делото факти и произтичащите от тях права и задължения? 4.

Към кой момент следва да се извърши преценката относно конкретния размер на паричните средства, които са предмет на допълнителни парични вноски по реда на чл.134 ал.1 от ТЗ при преценка на ОСС за тяхната необходимост – към момента на приемането на решението на ОСС – 29.01.2021г. или към друг, бъдещ момент? 5. Следва ли да се приеме, че определянето на конкретния размер на допълнителните парични вноски е въпрос на материална законосъобразност на решението на общото събрание на съдружниците, респективно върху същия съдът може и следва да упражни контрол при разглеждането на иск за отмяна на решението по чл.74 от ТЗ или обратното – размерът на допълнителните парични вноски е въпрос на целесъобразност, респ. върху същия съдът не може и не следва да упражнява контрол?

3

Касаторът твърди, че въпросите по т.1 и т.2 са решени в противоречие с практиката на ВКС, формирана с решение №60174 от 02.03.2022г. по т. д.

№2404/2020г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение №342 от 12.12.2018г. по т. д.

№152/2018г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и решение №26 от 02.04.2009г. по т. д.

№533/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., а въпросът по т.3 – в противоречие с разрешенията, дадени с решение №60155 от 16.08.2021г. по гр. д.

№3441/2020г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение №106 от 02.07.2020г. по гр. д.

№1897/2019г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение №132 от 29.05.2015г. по гр. д.

№7298/2014г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., решение №310 от 31.12.2019г. по гр. д.

№1166/2019г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение №273 от 17.11.2017г. по гр. д.

№4347/2016г. на ВКС, ГК, ІV г.о. и др. По отношение на въпросите по т.4 и т.5 от изложението счита, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Позовава се и на очевидна неправилност на постановеното по делото решение.

Ответникът по касация „Състейнабъл Енерджи Съплай“ ООД /с предишно наименование „Енергико Трейдинг България“ ООД/, оспорва жалбата, като твърди липса на основания за допускане на касационно обжалване. Поддържа, че обжалваното решение е правилно, законосъобразно и постановено при спазване на съдопроизводствените правила, а касаторът приписва на обжалваното решение изводи, които то не съдържа и на ценените от съда доказателства съдържание, което те нямат. Посочва, че съдът е преценявал наличието на предпоставките на чл.134 ал.1 от ТЗ към момента на решението на ОС, като е ценил съдържанието на двете заключения на съдебно – икономическата експертиза съвкупно с другите доказателства.

Излага доводи, че допълнителните парични вноски са способ за кредитиране на дружеството, който е равностоен на останалите начини на финансиране, съответно след като дружеството би могло да получи кредитиране за посрещане на задължения, които още не са изискуеми или чието възникване е предстоящо, или за извършване на инвестиции, то няма причина да се отрече, че във всяка от тези хипотези небходимите парични средства биха могли да бъдат осигурени и чрез допълнителни парични вноски. Подробни съображения излага в писмен отговор. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

4

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е установил, че ответното дружество е регистрирано на 24.04.2020 г., като след няколко вписани промени понастоящем, а и към датата на процесното ОС от 29.01.2021г., е с капитал от 51 000 лв., с трима съдружници – „Литаско“ С.А. , Швейцария, с дялово участие от 75 % от капитала, „Агроинженеринг – 90“ ЕООД с дялово участие от 8,33 % и ищеца И. Д. с дялово участие от 16,67 %, който до 3.12.2020г. е бил вписан и за управител на дружеството. Основният предмет на дейност на същото е търговия с природен газ с основен клиент – „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, която започва да развива активно от началото на 2021г., а през 2020г. такава на практика не е развИ.а.

Установил е също, че на проведено на 29.01.2021 г. общо събрание е прието решение по т. 1 от дневния ред за внасяне от съдружниците на допълнителни парични вноски в общ размер на 700 000 лв. съразмерно на дяловете в капитала, от които ищецът И. Д. следва да внесе сумата 116 680,39 лв., „Агроинженеринг – 90“ ЕООД – сумата 58 333,33 лв. и „Литаско“ С.А. – сумата 524 986,27 лв., като вноските следва да се внесат в 10-дневен срок по посочената банкова сметка на дружеството, а дружеството дължи пазарна лихва върху тях и следва да върне внесените суми в срок до 2 години.

Решението е прието с гласовете на съдружниците „Агроинженеринг – 90“ ЕООД и „Литаско“ С.А., притежаващи общо 83,33% от капитала. Посочено е, че решението се приема на осн. чл. 134 от ТЗ и предвид временната нужда от допълнителни парични средства за текущата дейност на дружеството. От заключенията на ССЕ, съдът е приел за установено, че по счетоводни отчети към 31.12.2020г. и към 31.01.2021г. /най-близките дати до процесното ОС от 29.01.2021г./ дружеството е отчело счетоводен финансов резултат „загуба“ – съответно - 68 хил. лв. и 313 хил. лв. с натрупване. Изложил е съображения, че понятието „загуби“ по смисъла на чл.134, ал.1 от ТЗ е с по-тясно значение от счетоводното, тъй като счетоводната загуба не подлежи на покр И . е с поемането на нови парични дългове, увеличаваща я все повече, а подлежи на покрИ.е само с реализирани печалби /приходи/ от основната дейност. Счел е за релевантно за наличието на „непокрити загуби“ по смисъла на чл.134, ал. 1 от ТЗ наличието на непогасени задължения, които са изискуеми към момента на приемане на решението за допълнителни парични вноски и които не се „покриват“ от налични парични средства или други ликвидни краткотрайни активи на дружеството. Позовайки се на заключението на ССЕ, в което са 5 конкретизирани краткосрочните задължения към 31.12.2020г. и към 31.01.2021г. по размер, кредитор и основание, но липсват данни кои от тези задължения са падежирали, съдът е приел за недоказано, че краткосрочните задължения са изискуеми към тези дати, макар да са възникнали. С оглед на това е приел за недоказано, към същите дати е имало „непокрити загуби“ по смисъла на чл.134, ал.1 от ТЗ.

Изследвайки наличието на втората алтернативна предпоставка на чл.

134, ал.1 о т Т З - „временна нужда от допълнителни парични средства за текущата дейност на дружеството“, въззивният съд е изразил становище, че временна необходимост от парични средства е налице, когато дружеството има нужда от финансиране на съществуващи към момента на решението на ОС задължения с ненастъпил падеж, но и за покрИ.е на други бъдещи сигурни разходи в обозрим период. При анализа на събраните по делото доказателства въззивният съд е установил, че към 31.01.2021г., а следователно и към 29.01.2021г., дружеството е имало осчетоводени краткосрочни задължения в общ размер на 7 117 хил. лв., като впоследствие, в рамките на същата календарна година размерът на тези краткосрочни задължения бележи прогресивен ръст – към 28.02.2021г. са 8 323 хил. лв., а към 31.03.2021 г. – вече 9 428 хил. лв. Изтъкнал е, че съобразно извършената от вещото лице разбивка по пера на тези задължения основната им част /над 85 %/ обхваща задължения във връзка с основния бизнес на дружеството – към доставчици на природен газ и към оператора на газопреносната мрежа за мрежови услуги /резервиране на капацитет и пренос/. Изложил е съображения, че отношенията с доставчиците на газ са базирани на дългосрочни договори при предварително ясни времеви, количествени и ценови параметри, поради което възникването на тези краткосрочни задължения е било сигурно и прогнозируемо към момента на провеждане на процесното ОС от 29.01.2021г.