Определение № 22103 от 15.06.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22103 гр. С., 15.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20251110140206 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба на ищеца Ц. С. Ц. срещу ответницата Е. Б.

Н., с която са предявени претенции за признаване за установено по отношение на ответницата, че:

– издадено в нейна полза от В.С.Г пълномощно с нотариална заверка на подписа и съдържанието от 25.01.2024 г. е нищожно поради противоречие с добрите нрави, или се иска същото да бъде унищожено като издадено по време, когато упълномощителката не е можела да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи, и

– договор за покупко-продажба на идеални част от недвижим имот – 5/8 идеални части от самостоятелен обект в сграда – апартамент с площ 74,87 кв.м. с идентификатор ******************, и административен адрес: С., кв.

„О.К“, ул. „Н.Х“, *************, който се съдържа в Нотариален акт № ********** г., том IV, рег. № *****, нот. дело № ******** г. на С.Н – нотариус с № *** в регистъра на Нотариалната камара, е недействителен спрямо ищеца, тъй като е сключен без представителна власт (вкл. при липса на право за договаряне сам със себе си), или с цел увреждане на представлявания, или в условия на евентуалност – този договор да бъде развален поради неплащане на цената.

Ищецът твърди, че е наследник по закон на починалия на 09.05.2023 г.

Б.Н.Г, който при смъртта си е оставил като наследници съпругата си и частна праводателка на ответницата – В.С.Г, и три деца – Е. Б. Н., С.Б.К и С.Б.Н, като ищецът е син на С.Б.К, която е наследил заедно с баща си – Б.Н.К, при нейната смърт. Поддържа се, че ищецът има дял 5/48 от наследството на В.С.Г, а ответницата – 5/8 идеални части (или 30/48). Преди смъртта на В.С.Г на 09.10.2024 г. обаче последната продала на ответницата по делото с оспорения нотариален акт от 18.06.2024 г. идеалните си части от спорния апартамент в цялост. Продажбата била извършена само от ответницата за сума от 9100 лева при условията на договаряне сама със себе си, като се поддържа, че към датата на издаване на пълномощното упълномощителката (баба на ищеца) е страдала 1 от сериозно мозъчно заболяване, освен това договорът несправедливо облагодетелствал ответницата, поради което пълномощното няма действие и договорът е относително недействителен спрямо ищеца. Оспорва се пълномощното да е било издадено с клауза за договаряне сам със себе си, а при условия на евентуалност се поддържа, че с извършената сделка ответницата ощетила съзнателно своята упълномощителка. При условия на евентуалност се претендира, че по договора не е имало плащане и се иска развалянето му. Претендират се разноски.

В законоустановения срок е подаден отговор от ответницата – Е. Б. Н., с който предявеният иск се оспорва като частично нередовен и недопустим, в останалата част – като неоснователен. Поддържа се, че не е ясно от исковата молба какво точно нарушение на добрите нрави има в подписаното в полза на ответницата пълномощно. По същество се поддържа, че упълномощителката на ответницата е можела да разбира постъпките си и да ги ръководи, като е страдала от параноидна шизофрения, която според ответницата е причинена от майката на ищеца с насилнически действия. Поради това упълномощителката ясно е съзнавала извършваното от нея и е била мотивирана от желание да преодолее последствията от упражненото насилие.

Поддържа се, че в пълномощното има клауза за уговаряне сам със себе си, поради което не е относително недействително спрямо ищеца. По отношение на уговорената цена се посочва, че става въпрос за сделка между близки роднини в особени отношения на грижи. По иска за разваляне се поддържа, че ищецът не бил „встъпил в правата на кредитор“ и затова не можело да иска разваляне на договора. При условия на евентуалност се поддържа неоснователност на иска.

Съдът намира, че са предявени обективно съединени искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1, предл. второ ГПК във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД и чл. 31, ал. 2 ЗЗД – за пълномощното, свързани с иск по чл. 42, ал. 1 ЗЗД по отношение на договора, и по чл. 124, ал. 1, предл. второ ГПК във връзка с чл. 40 ЗЗД, както и евентуален иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, като разпределя доказателствената тежест по исковете в съответствие с правилото на чл. 154 ГПК, че всяка от страните е длъжна да докаже фактите, на които основава своите искания или възражения, по начина, описан в диспозитива на настоящото определение.

С оглед становищата на страните се установяват като безспорни между тях следните факти: че ищецът е племенник на ответницата, като и за двамата В.С.Г е наследодател; че последната е била към 2023 г. собственик на 5/8 идеални части от апартамент с идентификатор ******************, и административен адрес: С., кв. „О.К“, ул. „Н.Х“, *************; че общата наследодателка на страните приживе е издала на 25.01.2024 г. пълномощно в полза на ответницата за продажба на идеалните си части; че на 18.06.2024 г. ответницата при условия на договаряне сама със себе си придобила идеалните части за 9100 лева.

Тъй като делото е за сделки за права върху недвижим имот, не попада в категориите по чл. 140а, ал. 1 ГПК и съдът не може да задължи страните да се 2 явят лично за информационна среща по медиация.

По направените от страните доказателствени искания в исковата молба и отговора, съдът намира, че следва да допусне като допустими, относими и необходими към предмета на спора следните доказателства: писмените доказателства, представени с исковата молба; задължаване на нотариуса да представи заверени преписи от нотариалното пълномощно и нотариалното дело (относими с оглед на установяване на състоянието на упълномощителката при тези сделки); двама поискани от ответницата свидетели за състоянието на упълномощителката.

Съдът намира, че не следва да допусне на основание чл. 146, ал. 4 ГПК следните доказателства: изискване на удостоверение за граждански брак на упълномощителката, тъй като не е относимо към предмета на спора – ответницата не оспорва твърдените дялове в наследството; третият свидетел на ответницата, тъй като не е необходим за правилно разрешаване на делото.

По отношение на възражението на ответниците за частична недопустимост на исковата претенция за разваляне на договора, то е само частично основателно. Ищецът се легитимира по делото като наследник по закон, което ответниците не оспорват, поради което съгласно чл. 49, ал. 2 ЗН няма специфичен ред за „встъпването му в правата“ на продавачката по договора – той е направил това „встъпване“ с конклудентни действия, като е приел наследството с подаване на исковата молба. В наследствената маса обаче ищецът не участва като единствен наследник по закон, а само спрямо дела си. При смъртта на дядото на ищеца и баща на ответницата собствеността върху спорния апартамент се е разделила на две части – половината е била на упълномощителката като неин дял от съпружеската имуществена общност, получен след прекратяване на брака, и останалата половина е раздЕ. на четири (т.е. по една осма) на всеки от четиримата наследници по закон на дядото на ищеца и баща на ответницата. От своя страна наследството на упълномощителката при смъртта е разделено между трима наследници – т.е. знаменателят на наследствените дялове би бил произведението от осем и три, или 24, а тъй като ищецът е наследил майка си със своя баща и неин съпруг, се налага разделянето на наследствените дялове на още две, за по-удобно смятане, или в дроби със знаменател 48.

При това положение към смъртта на дядото на ищеца и баща на ответницата, упълномощителката като съпруга на починалия е получила своя дял от бившата съпружеска имуществена общност от 24/48, към който по наследство се прибавят още 6/48, или е имала 30/48 идеални части в съсобствеността на спорния апартамент (или, съгласно описанието по нотариалния акт – 5/8). Ищецът, легитимирайки се като наследник по закон на упълномощителката и негова баба, би имал право само на такава част от тези 30/48 идеални части, която се равнява на собствения му наследствен дял по закон. Към датата на смъртта си упълномощителката е имала трима наследници – трите си деца, които съгласно чл. 5, ал. 1 ЗН наследяват поравно, т.е. по 10/48 идеални части, а ищецът по трансмисия съгласно чл. 57 ЗН има право на част от това имущество, равно на дела му като наследник на едно от 3 тези деца – починалата си майка, която съгласно чл. 10, ал. 1 ЗН наследява по заместване, но заедно със своя баща като преживял съпруг съгласно чл. 9, ал.

1 ЗН, т.е. ищецът би имал в качеството си на наследник по закон на упълномощителката половината дял от всяко дете, или само 5/48 идеални части от апартамента.

Тъй като никой не може да предявява пред съд чужди права – чл. 26, ал.

2 ГПК, то ищецът няма интерес да иска прогласяване на нищожност, или унищожаване или разваляне на прехвърлителната сделка спрямо ответницата за повече от онова, което би получил като наследник по закон, или 5/48 идеални части. Следователно на основание чл. 130 ГПК производството по делото следва да се прекрати по всички искове срещу оспорената нотариална сделка за идеалните части в повече от посочените 5/48 части.

Няма пречки ищецът да атакува сделки, извършени от пълномощници на наследодателката си като относително недействителни, тъй като няма спор, че е наследник – неин универсален правоприемник, легитимиран за това съгласно т. 2 и 3 от Тълкувателно решение № 5/2014 г. на Общото събрание на гражданската и търговската колегии (ОСГТК) на Върховния касационен съд (ВКС).

По възражението на ответника, съдът констатира, че исковата молба е нередовна в частта за обявяване на пълномощното за нищожно поради накърняване на добрите нрави, тъй като не е уточнено в какво точно се изразява нарушаването им – нередовност по чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, като поради това на ищеца следва да се дадат указания да уточни конкретните параметри на пълномощното, които според него нарушават добрите нрави, а за икономия делото да се насрочи за разглеждане в открито заседание, като ако междувременно ищецът не изпълни указанията на съда, делото ще бъде прекратено в тази част.

Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,

ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на съдебния деловодител да изпълни точно разпореждането на листа след лист 2 от делото за подвързване на съобщение от Службата по вписванията с вх. № 319596/01.10.2025 г. на правилното място в хартиената папка по делото (като лист 47а).

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 130 ГПК във връзка с чл. 26, ал. 2 ГПК производството по всички предявени от Ц. С. Ц. искове за оспорване (поради относителна недействителност, нищожност или разваляне) на ЧАСТТА от сделката по Нотариален акт № ********** г., том IV, рег. № *****, нот. дело № ******** г. на С.Н – нотариус с № *** в регистъра на Нотариалната камара, с която В.С.Г, с ЕГН: **********, е продала на Е. Б. Н., с ЕГН: **********, 25/48 (двадесет и пет четиридесет и осми) идеални части от самостоятелен обект в сграда – апартамент с площ 74,87 кв.м. с идентификатор ******************, и административен адрес: С., кв. „О.К“, ул. „Н.Х“, *************.

4

УКАЗВА на страните на основание чл. 7, ал. 1, изр. второ ГПК, че делото продължава само за прехвърлянето на 5/48 идеални части (пет четиридесет и осми идеални части) от правото на собственост върху описания по-горе апартамент.

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба с вх. № 242052/11.07.2025 г.

УКАЗВА на основание чл. 129, ал. 4 ГПК във връзка с чл. 129, ал. 2 ГПК на ищеца Ц. С. Ц. да уточни с молба (ако подава уточнението на хартия – с препис за насрещната страна) в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото разпореждане конкретните параметри на пълномощното, които според него нарушават добрите нрави.

ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ исковата молба ще бъде върната, а делото – прекратено в частта за иска нищожност на пълномощното.

ПРЕПИС от отговора на исковата молба и приложенията към него да се изпрати на ищеца по електронен път (ССЕВ).