Решение № 170 от 15.07.2025, Районен съд - Девня

РЕШЕНИЕ

№ 170 гр. Девня, 15.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, І НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНТОНИ ИВ. НИКОЛОВ при участието на секретаря СВ.ЕМ. Г. като разгледа докладваното от АНТОНИ ИВ. НИКОЛОВ Административно наказателно дело № 20253120200147 по описа за 2025 година Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по въззивна жалба от М. И. А., ЕГН: **********, срещу НП № 9141 / 25. 02. 2025 г. на Началник О – КРПМ – Д - АРОК – А – ПИ. Със същото на жалбоподателя: за нарушаване разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. А, чл. 8, ал. 1, чл. 7, ал. 1, т. 5, б. В, всички от ЗП, чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 03. 07.

2001 г. за движение на извънгабаритни и / или тежки пътни превозни средства и на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП е наложено административно наказание Глоба в размер на 2 500. 00 лв. /две хиляди и петстотин лв./.

Жалбоподателят моли съда за цялостна отмяна на атакуваното НП, с довод незаконосъобразност, в частност процесуални нарушения, необоснованост.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна и следва да бъде разгледана.

Въззивникът, редовно призован, в съдебно заседание не се явява лично, 1 не се представлява от процесуален представител. Депозира писмено становище. Поддържа въззивната жалба, а в условията моли съда да намали размера на наложеното, с довод инцидентност. Претендира за присъждане на разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от процесуален представител. Счита, че жалбата е неоснователна и моли НП да бъде потвърдено. Сочи, че същото е законосъобразно, като наложената санкция е в рамките на закона и е съобразена с тежестта на нарушението. Претендира за присъждане на разноски при прекомерност на такива за другата страна.

ТО – Девня – РП – Варна, редовно призовано, в съдебно заседание не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установена следната фактическа обстановка:

На 10. 02. 2025 г. в землището на гр. Девня, обл. Варна, възз. М. И. А. управлявал пътно превозно средство - т. а. с ДК№ ****. Д вижението му било преустановено от свид. Е. Г. Г. - служител при РД – АА – Варна. Било установено: с ролетка № 1305 / 18 / 5 м. разстояние между осите 1. 36 м., с електронна везна с № 118873 натоварване на ос на двойна задвижваща такава 29. 100 т., при нормативно позволена до 19 т., т. е. налице е било претоварване с 10. 100 т., при документална проверка липса на разрешение за движение на извънгабаритно / тежко пътно превозно средство. Съставен бил АУАН, предявен и подписан с възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не били депозирани писмени такива. Административно - наказващият орган приел констатациите на актосъставителя, като ангажирал отговорността на въззивника.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на свидетелските показания, както и от писмените материали, приобщени към доказателствения материал по делото, които кредитира като единни, последователни, непротиворечиви, взаимно допълващи се, логични, безпристрастни, обективно и компетентно дадени, кореспондиращи с 2 приетата от съда фактическа обстановка и относими към предмета на доказване. Следва да се отчете незаинтересоваността на свидетеля от изхода на делото.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Настоящият състав намира, че производството е проведено без нарушаване на процесуалните правила визирани в ЗАНН, от категорията на съществените такива, даващи основание за отмяна. АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответните компетенции, съдържа необходимите реквизити, лимитирано изброени в чл. 42 от ЗАНН и е надлежно предявен. НП е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчен. Фактическата обстановка и правната квалификация са еднакво отразени в АУАН и НП.

Съдът намира, че е осъществен състава на визираното нарушение.

От обективна страна за съда не остава съмнение, че въззивникът е управлявал моторно превозно средство, което е всяка една манипулация и боравене с уредите, приборите и механизмите му. Движението е извършено на 10. 02. 2025 г. в землището на гр. Девня, обл. Варна, с п ътно превозно средство - т. а. с ДК№ ****, което с оглед натоварването на ос се характеризира като извънгабаритно / тежко. Установено е: с ролетка № 1305 / 18 / 5 м. разстояние между осите 1. 36 м., с електронна везна с № 118873 натоварване на ос на двойна задвижваща такава 29. 100 т., при нормативно позволена до 19 т., т. е. налице е било претоварване с 10. 100 т., при документална проверка липса на разрешение за движение на извънгабаритно / тежко пътно превозно средство. Горното съдът извежда от свидетелските показания, както и от приложените и приети по делото писмени документи.

От субективна страна нарушението е извършено умишлено. Горното съдът извежда от цялостното поведение на въззивника, обективирано по делото, от вида и последователността на неговите действия.

Предвид факта, че нарушения от подобен вид касаят безопасността на 3 движението по пътищата, както и тяхното поддържане в по – добро състояние съдът намира, че формират сравнително висока обществена опасност, поради което не могат да бъдат приравнени към маловажните случаи, респективно правилно в случая е ангажирана административно – наказателната отговорност, още повече, че конкретния случай по нищо не се различава от обикновените такива, именно за които законодателя е предвидил налагане на санкция.

Същевременно съдът счита, че размера на наложеното е явно несправедлив. Административно – наказващият орган е възприел изцяло фактическата обстановка описана в АУАН и е наложил за извършеното нарушение наказание, което съдът намира за прекалено тежко, в предвид следното: при налагане на такова следва да се вземе в предвид тежестта на нарушението, смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя, като се наложи наказание в границите на предвиденото. В случая съдът отчете сравнително висока тежест на нарушението, доколкото касае безопасността на движението по пътищата, както и тяхното поддържане в по – добро състояние, ниска такава при дееца, предвид липсата на други наказания, смекчаващи отговорността обстоятелства - липса на вредни последици, съдействие за установяване на обективната истина, неналичие на други наказания, което доказва формирано трайно правилно отношение към законоустановения ред в страната, като извършеното се явява изолиран акт, отегчаващи такива – не се установиха, имотно състояние - видно от доказателствата по делото, налице е индиция за наличие на доходи, доколкото въззивникът формира доход, но няма доказателства за сравнително висок техен размер, обуславящ по – висок такъв на наказанието. С оглед на горното съдът счита за справедливо да измени размера на наложеното наказание.

Съдът намира наведеното от въззивника за неоснователно, поради следното: не са допуснати процесуални нарушения, от категорията на съществените такива, което да обуслови цялостна отмяна, като по безспорен и категоричен начин се доказа осъщественото. АУАН и НП съдържат описание на нарушението в степен позволяваща на въззивника да разбере в какво се обвинява, респективно да организира адекватно защитата си. Мястото е индивидуализирано в достатъчна степен, като посоката на движение е без значение за конкретния казус. Измерването е било извършено с технически 4 проверен уред, на подходящо място, от квалифициран служител.

Проверяващият е положил необходимите усилия да извърши замерването на място, което да не се характеризира с наклон, като в тази връзка следва да бъде отбелязано, че самата електронна везна не функционира при наличие на такъв, който да попречи на правилното отчитане. Техническото средство с което е било осъществено измерването е индивидуализирано в достатъчна степен, същото е преминало метрологичен контрол, респективно няма никакво основание да се игнорират показанията му. При разрешени 19 т., натоварването е било 29. 100 т., т. е. от една страна чувствително над законовия лимит, а от друга обективно е невъзможно водачът да не разбере претоварване от над 50 %. Съобразно казуса са приложени относимите норми, като актосъставител и административно – наказващ орган разполагат с необходимата представителна власт. Правилно превозното средство е определено като извънгабаритно / тежко предвид законовите разпоредби в тази връзка. Следва да бъде съобразено, че с техническото средство е измерено натоварване на ос, а не на цялото превозно средство, като се събраха доказателства относно годност. За съдът не съществуват съмнения относно обективираните от проверяващия служител стойности, още повече съобразявайки огромното претоварване. По – горе съдът изложи мотиви относно маловажност и размер, поради което не следва да ги повтаря, като относно първото може единствено да се добави, че този род нарушения способстват за деформиране на асфалтовото покритие, респективно предполагат опасност за другите участници в движението, както и разходи за поддържащите пътната настилка.

Съгласно чл. 63 Д от ЗАНН, страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. С оглед оказаната правна помощ като вид и количество, изхода на спора, своевременно направено искане и приложени доказателства, предвид съразмерност съдът намира, че в полза на всяка от страните следва да се присъдят разноски, съответно в полза на М. И. А., ЕГН:

********** сумата от 330. 00 лв. /триста и тридесет лв./, а в полза на А – ПИ сумата от 32. 00 лв. /тридесет и два лв./.

С оглед изложеното съдът счита, че разглежданото НП следва да бъде изменено, поради което и на основание чл. 63 от ЗАНН 5

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ НП № 9141 / 25. 02. 2025 г. на Началник О – КРПМ – Д АРОК – А – ПИ, с което на М. И. А., ЕГН: **********: за нарушаване разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. А, чл. 8, ал. 1, чл. 7, ал. 1, т. 5, б. В, всички от ЗП, чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 03. 07.

2001 г. за движение на извънгабаритни и / или тежки пътни превозни средства и на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП е наложено административно наказание Глоба в размер на 2 500. 00 лв. /две хиляди и петстотин лв./, като вместо това:

НАЛАГА на М. И. А., ЕГН: **********: за нарушаване разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. А, чл. 8, ал. 1, чл. 7, ал. 1, т. 5, б. В, всички от ЗП, чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 03. 07.

2001 г. за движение на извънгабаритни и / или тежки пътни превозни средства и на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП административно наказание Глоба в размер на 1 000. 00 лв. /хиляда лв./.

ОСЪЖДА Агенция – Пътна инфраструктура да заплати на М. И. А., ЕГН: ********** сумата от 330. 00 лв. /триста и тридесет лв./, представляваща направени по делото разноски.

ОСЪЖДА М. И. А., ЕГН: ********** да заплати на Агенция – Пътна инфраструктура сумата от 32. 00 лв. /тридесет и два лв./, представляваща направени по делото разноски.

Решението подлежи на съдебен контрол в 14 – дневен срок от съобщаването пред Административен съд – Варна.

Съдия при Районен съд – Девня: _______________________ 6