Решение № 5091 от 20.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5091 гр. София, 20.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА при участието на секретаря ПЕТЯ М. Г. като разгледа докладваното от ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА

Административно наказателно дело № 20241110212652 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба от П. Х. М., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. Х. П., против наказателно постановление № СО-ОД-П-24-25КС-533/06.08.2024 г., издадено от заместник-кмет на Столична община, направление „Транспорт и градска мобилност“, за извършено нарушение по чл. 29а, ал. 1, т. 17 от Наредбата за организация на движението на територията на Столична община /НОДТСО/. На основание чл. 53, ал. 1 и ал. 2 ЗАНН и чл.

154а, ал. 2 вр. чл. 135 НОДТСО му е наложена глоба в размер на 5 000 /пет хиляди/ лв.

В жалбата са изложени оплаквания относно материалната незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление и противоречието му с процесуалните правила.

Поддържа се, че извършването му не е доказано, както и че е налице неяснота по отношение на административното нарушение, предвид липсата на посочване на конкретни обстоятелства по извършването му. Като процесуално нарушение при издаване на наказателното постановление е изтъкната липсата на описание на доказателствата, подкрепящи тезата на актосъставителя, че нарушение е извършено. Наведени са и аргументи в насока маловажност на случая по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Алтернативно се застъпва, че размерът на наложената глоба е завишен, предвид факта, че нарушението е първо по ред и не са произтекли вредоносни последици. По изложените съображения в съвкупност е направено искане наказателното постановление да бъде отменено и в полза на жалбоподателя да бъдат присъдени направените в производството разноски.

За проведеното на 22.10.2024 г. открито съдебно заседание страните са редовно призовани. Жалбоподателят се представлява от адв. П., а наказващият орган - от юрк. П..

В дадения ход по същество адв. П. поддържа аргументите, релевирани в жалбата, и прави искане наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно. Претендира присъждане на разноските, направени от жалбоподателя за 1 адвокатско възнаграждение в производството.

Юлк. П. моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Застъпва, че въведеното с Наредбата изискване за наличие на устройство за измиване на ходовата част при извършване на СМР е свързано с безопасността на живота и здравето на гражданите на гр. София и с отделянето на фини прахови частици при движението по пътната мрежа на автомобили с неизмита ходова част. Намира нарушението за установено от обективна и субективна страна. Обосновава налагането на глобата в предвидения максимален размер от 5 000 лв., с цел оказване на възпиращо въздействие по отношение на нарушителя, както и с цел превенция. Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски, с оглед невисоката фактическа и правна сложност на делото. Моли в полза на Столична община да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, о т надлежно легитимирано лице, против акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима.

От фактическа страна се установи:

На 09.05.2024 г. около 13:40 ч. свидетелят П. Й., на длъжност старши инспектор в Столичен инспекторат към Столична община, заедно с колегата му Г. Г., посетили строителен обект, находящ се в гр. София, район „***“, ул. „***“, „Многофамилна жилищна сграда с подземен гараж“ в УПИ IV-1493, кв. 34, м. „***“. Технически ръководител на обекта бил жалбоподателят П. М.. В хода на проверката инспекторите констатирали, че в обекта се извършвали строително-монтажни работи, без налично устройство за измиване на ходовата част на излизащите строителни машини. За съответното обстоятелство бил изготвен констативен протокол № КП-24-0016200/09.05.2024 г., към който бил приложен снимков материал.

Извършена била допълнителна проверка по документи, след което на 14.05.2024 г. свид. Й., в присъствието на колегата му Г. и жалбоподателя, съставил срещу М. АУАН № 2425КС-553/14.05.2024 г. за нарушение на разпоредбата на чл. 29а, ал. 1, т. 17 от Наредбата за организация на движението на територията на Столична община /НОДТСО/ - за това, че в качеството на технически ръководител на обекта допуснал извършването на СМР без устройство за измиване на ходовата част на строителните машини, излизащи от строителния обект. Жалбоподателят М. подписал предявения му АУАН. Като възражение вписал, че е съгласен да сключи споразумение за допуснатото нарушение.

Въз основа съставения АУАН и материалите по преписката, при идентично фактическо описание на извършеното нарушение и дадена му аналогична правна квалификация съобразно разпоредбата на чл. 29а, ал. 1, т. 17 от Наредбата за организация на движението на територията на Столична община /НОДТСО/, заместник-кметът на Столична община, направление „Транспорт и градска мобилност“, наложил на М. глоба в размер на 5 000 /пет хиляди/ лв. на основание чл. 154а, ал. 2 вр. чл. 135 НОДТСО. Отправеното от страна на жалбоподателя предложение за сключване на споразумение било отхвърлено от наказващия орган.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, както следва: гласни - показанията на свидетеля П. Й., писмени - констативен протокол № КП-24-0016200/09.05.2024 г.; заповед № 16/03.05.2022 г.; известие за доставяне; заповед № СОА24-РД09-2149/20.02.2024 г.; длъжностна характеристика за длъжността старши инспектор в Столичен инспекторат към Столична община; удостоверение за завършване на сграда в груб строеж, и веществени - снимков материал.

2

Посредством показанията на разпитания свидетел се установяват времето и мястото на извършената проверка и релевантните за съставомерността на нарушението обстоятелства, а именно, че в качеството си на технически ръководител на строителен обект, находящ се в гр.

София, район „***“, ул. „***“, „Многофамилна жилищна сграда с подземен гараж“ в УПИ IV-1493, кв. 34, м. „***“, жалбоподателят М. допуснал извършването на строителномонтажни работи, без устройство за измиване на ходовата част на строителните машини, излизащи от строителния обект.

Съдът кредитира депозираните от свидетеля показания, намирайки ги за обективни, последователни, логични и лишени от заинтересованост, и в корелация с изготвените на място снимков материал и констативен протокол, който не е оспорен от жалбоподателя.

Длъжностното качество на М. - технически ръководител на проверения обект, е изводимо от заповед № 16/03.05.2022 г. на управителя на „БГ Строителство“ ООД, съгласно която му е възложено изпълнението на строително-монтажните работи на обекта.

Компетентността на актосъставителя и на административнонаказващия орган по съставяне на АУАН, респективно издаване на НП, съдът прие за доказани, предвид длъжностните им качества и правомощията, възложени им съобразно представените писмени доказателства - заповед № СОА24-РД09-2149/20.02.2024 г. и длъжностна характеристика.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни органи, в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН и при изяснена фактическа обстановка, като съдържанието им е съобразено с разпоредбите на чл. 42, ал. 1 ЗАНН и 57, ал. 1 ЗАНН. Налице е редовна процедура по връчването им на жалбоподателя.

Изтъкнатите в жалбата процесуални пороци и неясноти не се констатират, а напротив и двата акта съдържат пълно и точно описание на фактическите обстоятелства по извършване на нарушението, времето и мястото на извършването му, и цитиране на приложените нормативни актове, с което отговарят на законовите изисквания. В наказателното постановление са посочени и доказателствата, които потвърждават нарушението, предвид което и това оплакване е неоснователно. Отказът на наказващия орган да сключи споразумение с жалбоподателя също не представлява нарушение, обуславящо отмяна на издаденото НП, по аргумент от разпоредбата на чл. 58г, ал. 15 ЗАНН.

Фактическата обстановка е правилно изяснена от актосъставителя и наказващия орган, доколкото от обективна страна се доказа, че на 09.05.2024 г., около 13:40 ч., в качеството на технически ръководител на строителен обект, находящ се в гр. София, район „***“, ул.

„***“, „Многофамилна жилищна сграда с подземен гараж“ в УПИ IV-1493, кв. 34, м. „***“, жалбоподателят М. допуснал извършването на строително-монтажни работи, без в строителния обект да има устройство за измиване на ходовата част на строителните машини, излизащи от същия.

С това обективната съставомерност на нарушението по чл. 29а, ал. 1, т. 17 от Наредбата за организация на движението на територията на Столична община /НОДТСО/ е изпълнена, като цитираната разпоредба забранява извършването на строително-монтажни работи /СМР/, ремонтни дейности и премахване на строежи без устройство за измиване на ходовата част на строителните машини, излизащи от строителният обект. Обстоятелството, че към момента на проверката обектът е имал издадено удостоверение за завършване на сграда в груб строеж /Акт 14/, е ирелевантно за съставомерността на нарушението.

Изпълнителното деяние е осъществено под формата на допустителство по смисъла на чл. 135 НОДТСО, като от субективна страна М. е действал виновно, при форма на вината евентуален умисъл, като е съзнавал всички елементи от обективната страна на нарушението, въпреки което е допуснал настъпването на общественоопасните му последици, а именно 3 извършването на строително-монтажни работи без налично устройство за измиване на ходовата част на строителните машини, излизащи от строителният обект.

Административнонаказателната му отговорност е правилно ангажирана, тъй като в качеството си на технически ръководител на обекта не е следвало да допуска извършването на нарушението.

Основания за преквалифициране на случая в маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН не се констатират, доколкото жалбоподателят не изтъква факти и обстоятелства, които да занижават обществената опасност на извършеното в сравнение с обичайното проявление на нарушенията от съответния вид. Напротив, видно от приложения по делото снимков материал, прилежащите към строителния обект площи са били силно замърсени, което неизбежно е довело до замърсяване и на околното пространство при излизане на строителни машини от обекта. Последното изключва маловажността на случая. Възраженията в обратна насока са неоснователни.

Предвидената съгласно санкционната разпоредба на чл. 154а, ал. 2 НОДТСО глоба за физически лица е в размер от 100 до 5 000 лв., като на жалбоподателя е наложена глоба в максималния размер от 5 000 лв. Като аргументи, обуславящи индивидуализацията й, наказващият орган е изтъкнал ограничаването на източниците на замърсяване и намаляване на емисиите на фини прахови частици, превенцията на ПТП и цялостната програма на Столична община, насочена към предотвратяване на нерегламентирани замърсявания и опазване на чистотата на атмосферния въздух и градската среда.

Независимо от горните аргументи, които настоящият съдебен състав споделя в принципен план, изхождайки от конкретиката на случая, а именно, че нарушението е първо по ред за жалбоподателя и М. е оказал съдействие на контролните органи при проверката, съдът прецени, че размерът на наложената му глоба се явява необосновано завишен. Поради това прие, че следва да бъде намален до размер от 500 лв., в който ще се яви справедлив, в съответствие с тежестта на нарушението и обществената опасност на дееца, и ще произведе търсения поправителен и превъзпитателен ефект. Съответните доводи в жалбата са основателни и се споделят от настоящия съдебен състав.