Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2568 от 07.07.2025, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 2048/2024
Вид
Решение № 2568
Подписан
07.07.2025
В сила
23.03.2026
Състав
Иван Стойнов

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 183, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 212 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 101 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 102 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143, ал. 2 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 107, ал. 1 · Семеен кодекс
  • чл. 57, ал. 1, изр. 1 · Семеен кодекс
  • § 1 · Семеен кодекс
  • чл. 327, ал. 1 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 2568 гр. Варна, 07.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Стойнов при участието на секретаря Диана Н. Найденова като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №

20243110102048 по описа за 2024 година

Производството е образувано по постъпила искова молба, с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни искове от „*” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, срещу П. С. С., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. *, ЗА ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че ответницата дължи на ищеца сумата от 1 854,57 лв. /хиляда осемстотин петдесет и четири лева и петдесет и седем стотинки/ общ сбор от главници за доставена топлинна енергия и такси за услуги за периода 10.2020 г. – 07.2022 г., сумата от 410,38 лв. /четиристотин и десет лева и тридесет и осем стотинки/ обезщетение за забава върху главниците за периода 01.12.2020 г. – 25.10.2023 г., сумата от 583,05 лв. /петстотин осемдесет и три лева и пет стотинки/ общ сбор от главници за доставена топлинна енергия и такси за услуги за периода 10.2022 г. – 09.2023 г., сумата от 42,34 лв. /четиридесет и два лева и тридесет и четири стотинки/ обезщетение за забава върху главниците за периода 01.12.2022 г. – 25.10.2023 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението /13.11.2023 г./ до окончателното погасяване на задължението, всички суми, дължими във връзка с топлоснабден имот находящ се в гр. *, партида № *, за които суми е издадена Заповед № *от *г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № */*г. на ВРС.

Приет е за съвместно разглеждане в производството предявен от ответницата П. С.

С., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. *, срещу „*” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, инцидентен установителен иск с правно основание чл. 212 вр. чл. 124, ал.

1 ГПК за ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че между страните по спора НЕ СЪЩЕСТВУВА облигационно правоотношение по покупко-продажба и доставка на топлинна енергия.

В исковата си молба ищецът „*“ ЕАД твърди, че предоставя на ответницата, в качеството й на потребител, топлинна енергия на топлофициран обект, находящ се в гр. *, по партида *. Доставката на топлинна енергия дружеството обосновава с факта, че сградата, в която се намира имотът, е присъединена към топлопреносната мрежа от 1996 г., като до настоящия момент доставката не е прекъсвана или спирана. В този смисъл счита, че между страните по спора е налице валидно възникнало облигационно правоотношение, регулирано 1 от Закон за енергетиката, Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и ОУ на ищцовото дружество, одобрени с Решение № ОУ-062/19.11.2007 г. /тогава с наименование „*“ ЕАД/. Твърди, че в изпълнение на задължението си, вменено му с посочените ОУ, е доставил топлинна енергия за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване на ответницата за процесния период, при цени, съобразени със законовите изисквания, за които суми са издавани и съответни фактури, съгласно чл. 31, ал. 1 ОУ. Сочи обаче, че от своя страна потребителят не е заплащал задълженията си в 30-дневния срок от датата на фактурирането им, съобразно чл. 34, ал. 1 от ОУ /в сила от 13.01.2008 г./, поради което намира претендираните суми за дължими. Предвид посоченото и предвиденото в чл. 44, ал.

1 ОУ, счита и че в полза на дружеството се следва обезщетение за забава за незаплатените от ответницата главници за доставена топлинна енергия и такси за услуги. В този смисъл се моли за уважаване на така заявените претенции. Иска се присъждането на съдебноделоводни разноски както за заповедното производството, така и за настоящото.

В срока по чл. 131 ГПК от ответницата П. С. С. е депозиран отговор на исковата молба, както и е предявен инцидентен установителен иск по чл. 212 ГПК. Изложени са доводи за недопустимост на заявените претенции, поради липса на активна процесуална легитимация, която обосновава с факта, че страна по сключения Договор № */*г. с етажните собственици сграда, находяща в гр.* не е ищецът „*“ ЕАД, а „*“ ЕАД. От друга страна е изтъкнато, че в същия договор за собственик на ап. *, находящ се на посочения адрес, е отбелязан В. В. Д., а не ответницита, с оглед на което липсва и пасивна процесуална легитимация. В подкрепа на това било и установеното от извършената от страната справка в АВ по партида на В. В. Д. и Нотариален акт № *от *г., съгласно които документи, единствен собственик на жилището е посоченото лице. Намира, че исковата молба по реда на чл. 422 ГПК е предявена след изтичане на едномесечния срок за това по смисъла на чл. 415 ГПК. В евентуалност, страната поддържа становище за неоснователност на така заявените претенции. Изтъква, че никога не е била собственик на процесния имот, поради което и не е налице възможност за ответницата да е страна по договора от *г., респ. да бъде валидно обвързана от същия. Ответницата сочи, че представеният от ищеца протокол от ОС на ЕС от *г., съобразно който е упълномощена да сключи от името на етажната собственост договор с топлоснабдителното дружество, касае отоплителен период */**г., а договорът от *г. топлоснабдителен сезон */*г., предвид което и процесният период попада извън обхвата на действието на договора. За неотносими по спора страната намира представените от ищеца декларации от *г. и *г., изхождащи от ответницата, доколкото същата счита, че представляват частни свидетелстващи документи и не материализират нейно волеизявление за наличието на облигационна връзка между страните по делото. Отделно от това страна оспорва да е искала или да се е съгласявала на нейно име да бъде открита партида при дружеството, като това действие на последното, ответницата намира за неправомерно.

Независимо от изложеното, страната намира, че за процесния период ищецът не е доставял топлинна енергия до ап. *, предвид това, че още през *г. отоплителните тела в жилището – баня, кухня и хол, са изключени, за което служител на ответника е съставил Констативен протокол № */*г., в който допълнително било отразено и че „отоплителните тела са отделени от аншлусите, същите са закапени“. Оспорва се от ответницата същата да е получава фактурите, обективиращи процесните вземания, както и правилното отчитане на доставената топлинна енергия и извършеното дялово разпределение. Сочи се, че процесните фактури не са осчетоводени от ищцовото дружество и не са декларирани пред НАП.

Отделно от това страната счита, че представения от ищеца договор съдържа неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143, ал. 2 ЗЗП, поради което се иска прогласяването му за нищожен. Съобразно изложеното, счита, че между страните по делото не съществува облигационно правоотношение по покупко-продажба на топлинна енергия, в който смисъл и иска съдът да се произнесе по предявения инцидентен установителен иск. Предвид това ответницата намира и за неоснователни претенциите на ищеца за установяване дължимостта на суми за доставена топлинна енергия и такси за услуги по отношение на нея, поради което моли за отхвърляне на исковете. Моли се за присъждане на разноски по делото.

В срок е депозиран отговор от „*“ ЕАД на предявения инцидентен установителен 2 иск, в който се поддържа становище за неговата недопустимост, предвид това, че по същество в хода на производството по реда на чл. 422 ГПК на изследване ще подлежи именно въпросът за наличието на валидна договорна обвързаност между страните по спора, поради което и не е налице интерес у ответницата от разглеждането на инцидентния установителен иск. В евентуалност, излага доводи за неоснователност на претенцията. Сочи, че ответницата се явява потребител на топлинна енергия за процесния обект, независимо, че собственик на същия е В. В. Д.. Последният страната твърди, че е бивш съпруг на П. С., като по силата на Решение № */*г., постановено по гр.д. № */*г. на ВРС, семейното жилище, находящо се в гр. *, е предоставено на съпругата, поради което същата е ползвател на имота, респ. обуславя потребителското й качество. В този смисъл и съобразно чл. 62 от ОУ, от собственика на процесния имот – В. Д., било депозирано и заявление пред дружеството за откриване/актуализиране на партида с вх. № */*г., поради което и такава е открита на името на ответницата. Твърди се, че дори да е настъпила промяна в собствеността, респ. ползването на имота, дружеството не е било уведомявано за това, предвид вмененото с чл.

63, ал. 1 ОУ задължение за това на ответницата. Във връзка с представения от ответницита констативен протокол № */*г., от ищеца е отбелязано, че насрещната страна се е подписала като собственик на процесния обект. Освен това твърди, че в протокола е посочено, че в апартамента има включена инсталация в банята – щранг лира, което е намерило израз и в протокол № */*г., поради което намира доводите на ответницата, че жилището не е топлоснабдено, за несъстоятелни. Изтъкнато е и обстоятелството, че между страните по делото е налице изпълнително дело № */***г. по описа на ЧСИ **, във връзка с издаден по ч.гр.д. № */*г. на ВРС изпълнителен лист за незаплатени суми за ползвана топлинна енергия за същия апартамент *, но за периода * г. Съобразно изложеното се иска отхвърляне на предявения инцидентен установителен иск, както и присъждане на разноски. От дружеството e oтправено искане за привличане на негова страна на трето лице – помагач по делото – В. В. Д.. Искането е обосновано с факта, че собственик на процесния топлоснабден имот е именно посоченото лице, поради което и мотивите на решението на съда по предявения инцидентен установителен иск биха обвързали третото лице в отношенията му с дружеството.

Третото лице помагач В. В. Д. е подал отговор, с който е изразил становище за вероятна основателност на предявените искове на *. Твърди, че е собственик на процесния имот, но не го владее от 2014 г., когато по силата на съдебно решение го е предал на бившата си съпруга П. С., която упражнява безвъзмездно фактическата власт, заедно с децата им. Посочва, че основанието, на което е предоставен имота отдавна е отпаднало, но ответницата отказвала да му предаде владението. Сочи, че с оглед реализираното от ответницата право по силата на съдебния акт той е инициирал промяна на партидата през *г.

Счита, че между С. и *и са налице облигационно правоотношение, като ответницата е ползвател на имота. Моли за отхвърляне на предявения инцидентен установителен иск.

С молба преди съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба.

С молба преди съдебно заседание ответникът, чрез особения представител, поддържа отговора.

Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:

От Нотариален акт № *. на нотариус * /л. 72-73, л. 89, л. 113-114/ се установява, че **Д. и **Д.а са дарили на сина си В. В. Д. недвижим имот – ап. * находящ се в гр. *.

Прехвърлителите са си запазили безвъзмездно правото на ползване върху вещта.

Представени са справки от АВп от партидите на В. Д. и на П. С. /л. 73-74, л. 90-91, л. 115116/, от които е видно, че имотът не е отчуждаван. Представени са справки от партидата на П. С. от АВп /л. 261-264/, от които се установява, че тя няма учредено вещно право на ползване на процесния апартамент.

3

Представените с исковата молба доказателства касаещи взети решения на ОС на ЕС на адрес: гр. * и договори с топлофициращото дружество относно топлоснабдяването на входа /л. 32-52/ са изключени от доказателствения материал с определение на съда от о.с.з. от *г., на основание чл. 183, ал. 1 ГПК, предвид неизпълнение на указанията на съда за представяне на оригиналите на документите в предоставения срок.

Представени са Общи Условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „*“ ЕАД, правоприемник на „*“ ЕАД на потребители в гр. */л. 16-21/. Представена е Заповед № А-616/11.09.2018 г. на Държавна Агенция за Метрологичен и технически надзор във връзка с периодичността на последващите проверки на средствата за измерване/л. 269/ От Решение № *от *г. на ВРС /л. 140-141/ се установява, че бракът между В. В. Д. и П. С. Д.а е прекратен и ползването на семейното жилище, находящо се на адрес: гр. * е предоставено на П. С. Д.а, където е определено и местоживеенето на децата *Д. и *Д..