Решение № 307 от 06.03.2018, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е Н И Е гр.София

, …………….2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД , НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XIV въззивен наказателен състав, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНДРЕЙ АНГЕЛОВ ЧЛЕНОВЕ : ЕМИЛ ДЕЧЕВ

ПЕТЪР МИНЧЕВ при секретаря Даниела Генчева и в присъствието на прокурора Божидара Ганева - Димова като изслуша докладваното от с-я Ангелов в.н.о.х.д.№ 3986 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда от 28.02.2017 г. по НОХД № 18

999 по описа за 2015 г., СРС, НО, 21 състав е признал подсъдимия В.Л.В. за виновен в това, че на 06.03.2008 г. в гр. София, кв. „Борово“, ул. „*********ет. 1, ап. 5, с цел да набави за себе си имотна облага, като се представил за длъжностно лице - управител на фирма „Т.“ ООД, ЕИК *********, възбудил и подържал у 1Д.В.Х. заблуждение, че ще й съдейства при закупуването на имот, собственост на Министерство на отбраната, находящ се между Равда и Несебър в местност "Кулотерия" с площ 45 декара (гр. Несебър, местност „Акротиря“) и с това й причинил имотна вреда, в размер на общо 19558,30 лева (деветнадесет хиляди петстотин петдесет и осем лева и тридесет стотинки) , като причинената вреда е в големи размери, явяващо се престъпление по чл. 210, ал.1, т. 1 и т.

5, вр. чл. 209, ал. 1 от НК и му наложил наказание при условията на чл.54 НК – 2 (две) години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от 4 (четири ) години.

С първоинстанционната присъда е отхвърлен предявения от Ц.В.Х. срещу подс. В. иск с правно основание член 45 от ЗЗД за сумата 10 000,00 (десет хиляди) евро, представляващ обезщетение за причинени имуществени вреди от инкриминираното в обвинителния акт престъпление, като погасен по давност.

Според правилото на чл.189 ал.3 от НПК подсъдимият В.В. е осъден да заплати и направените по делото разноски в размер на 949.60 лв. по сметка на СРС, сумата от 104.68 лв. – по сметка на СДВР и сумата от 10 лв. са издаване на 2бр. изпълнителни листове.

От така постановената присъда е останал недоволен подсъдимия, който във въззивната жалба ( и допълнение към нея), подадена от упълномощения му защитник адв. В.Х., оспорва както приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така и правните изводи на съда. По отношение на фактите, приети от първата инстанция по делото, подсъдимият счита, че СРС превратно е тълкувал изходящите от пострадалата показания, като отправя упрек към достоверността им поради тяхната противоречивост и нелогичност, изходящи от заинтересувано лице и противоречащи на показанията на св. Н.; неправилно отхвърляне на обясненията на подсъдимия, които от своя страна са логични, житейски правдоподобни и последователни. Защитникът счита, че по делото не са събрани категорични доказателства за авторството на деянието, нито е установено чия собственост са средствата, представляващи имотната облага – на дружеството „С.“ ЕООД или на управителя му св. Х.. Оспорва се на следващо място наложеното на подс. В. наказание, като се счита същото за завишено. Прави се искане въззивният съд да отмени обжалваната присъда и да постанови нова, с която да оправдае подсъдимия по повдигнатото му обвинение.

В съдебно заседание, в хода на съдебните прения, адв. Х. поддържа жалбата и сочи, че въпреки проведеното въззивно съдебно следствие е останало неустановено по делото св. Х. да е предала сумата от 10 000 евро на подзащитния му, както и причинена й имотна вреда, а счита, че за доказано, че с издаването на записа на заповед е направен опит да се регулират правоотношения между две юридически лица. Поддържа искането си във въззивната жалба.

Подс. В. поддържа доводите на защитника си и не изтъква собствени такива.

Прокурорът от СГП счита жалбата за неоснователна и предлага атакуваната присъда да бъде потвърдена.

В предоставената му последна дума подсъдимият В. заявява, че не е виновен, не е взимал пари от пострадалата и моли съда да бъде оправдан.

Въззивният съд допусна и проведе съдебно следствие, в хода на което бе разпитан св. Я.Я. ( допуснат на страната на защитата) и бяха събрани писмени доказателства – писма и справка от „П.И.Б.“ АД и писмо от „Б.П.“ АД.

Съдът, като съобрази изложените доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата, намира за установено следното:

Фактическата обстановка по делото е обстойно и прецизно изяснена от районния съд. Установени са по безспорен начин всички обстоятелства, релевантни за правилното му решаване и визирани в чл.102, т.т.1-3 от НПК – фактът на извършване на престъплението, авторството на подсъдимия в него, вредите, причинени с деянието, субективната страна на престъплението, личността на подсъдимия, конкретното своеобразие на обстоятелствата, при които е извършено престъплението.

Фактическите констатации на първоинстанционния съд са направени след пълен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства – обясненията на подс. В. и показанията на свидетелите Ц.В.Х., В.К.Н., Г.Й.А., дадени в хода на съдебното следствие пред първата инстанция, заключенията на съдебно счетоводна, съдебно психиатрична и психологична и графическа експертизи, писмените доказателства, включително договор за поръчка от 05.03.2008г., запис на заповед от 06.03.2008 г., решение № 1/ 04.10.2006 г. по ф.д. № 11272/ 2006 г. по описа на Софийския градски съд и удостоверение изх. №

20141017125903/ 17.10.2014 г. на Агенцията по вписванията, свидетелство за съдимост на подсъдимия.

Събраните в хода на въззивното съдебно следствие гласни и писмени доказателства не променят в съществените й части възприетата от първостепенния съд фактическа обстановка, а имат допълващо значение.

Установява се, че подс. В.Л.В. е роден на *** г. в гр. Видин, българин, български гражданин, неосъждан, неженен, със средно специално образование, не работи, живущ ***, с ЕГН **********.

Същият заедно със св.Я.Я. ( род. на ***г.), тогава на 21 години, през 2006г. регистрирали дружество „ Т.“ ООД, в което двамата били съдружници, а св.

Я. – управляващ и представляващ дружеството.

Св. Ц.Х. била управител и представител на „С.“ ЕООД, като в началото на 2008г. осъществила контакт с неустановен по делото гражданин от гръцки произход, който имал желание да закупи имот, находящ се между Равда и Несебър в местност „Кулотерия“ с площ 45 дка (гр. Несебър, местност „Акротиря“) - със статут на публична държавна собственост, предоставен за ползване на служба „Военна полиция“. За целта между „С.” ЕООД и „А.Р.Е.Е.Д.Г.” ЕООД бил подписан договор за поръчка от 05.03.2008 година, по силата на който дружеството, представлявано от свидетеля Х. „С.” ЕООД се задължавало да закупи за сметка на доверителя посочения имот. Във връзка със сключения договор, св.Х. търсела начин да участва в търг за придобиване на този имот, като чрез Р.Н.(починал на 13.03.2015 г.) бил осъществен контакт между св. Х. и подс. В., за който Начев й споделил, че може да съдейства за осъществяване на покупко – продажбата с посредничеството на св.Г.А.. На среща, състояла се на 06.03.2008 г., в офиса на подсъдимия В. със св. Х.,***, на която присъствал и св. В.Н., подс.

В. се представил за управител на „Т.“ ООД, ЕИК *********, като заявил на Ц.Х. и В.Н., че ще й помогне в процедурата пред държавната администрация по придобиване на горепосочения недвижим имот. Същият е трябвало да осъществи действия по консултиране на Ц.Х., като я подпомогне в крайната й цел да придобие правото на собственост върху недвижимия имот, собственост на Министерството на отбраната на Република България. На същата среща подсъдимият заявил на свидетелите Х. и Н., че има добри позиции, които може да използва с цел по-бързото закупуване на имота, без да се чака. Условието, което поставил подсъдимият В., за да се задейства по-бързо процедурата, било св. Ц.Х. да му даде сума в размер от 10 000 евро до 30 000 евро. Св. Х. получила по фирмената си сметка в „Юнионбанк” сумата от 30 000 евро, преведени й от нейния бизнес партньор. Св. Х. след като се консултирала със св.Н. се съгласила да предостави на подсъдимия В. не цялата сума от 30 000 евро, а първоначално само сумата от 10 000 евро. Именно заради това св. Н., който упражнявал адвокатска професия, бил помолен от подсъдимия и Ц.Х. да изготви проект на запис на заповед, който да бъде подписан от В.В.. Тогава свидетелят Н., посетил свой клиент, който имал офис в непосредствена близост до офиса на подс. В., откъдето изтеглил по електронен път бланки на запис на заповед. След това се върнал в офиса на подсъдимия. Тогава подс. В. в присъствието на свидетелите Х. и Н. попълнил собственоръчно проекта на записа на заповед с личните си данни, след което подписал лично проекта на записа на заповед. Непосредствено след това св. Н. бил помолен да излезе, за да се извърши разплащането между св. Х. и подс. В..

Тогава св. Х. предала лично на под. В. сумата от 10 000 евро, като последният обещал на св. Х., че до края на месец март 2008 г. ще придобие собствеността върху недвижимия имот. След изтичането на месец март 2008 г. обаче подсъдимият системно не отговарял на повечето от обажданията на Х., а в случаите, когато провеждали телефонна комуникация, заявявал, че се намира в чужбина или че има много ангажименти. Впоследствие подсъдимият осъществил отново контакт със Х. през лятото на 2008 г., като искал отново пари, които трябва да му послужат за задействане на процедурата по придобиване на недвижимия имот.

Цитираният недвижим имот, находящ се между Равда и Несебър в местност „Кулотерия“ с площ 45 дка (гр. Несебър, местност „Акротиря“), освен че е със статут на публична държавна собственост, не е включван като ДМА в капитала на търговски дружества към Министерство на отбраната, нито е обявяван за продажба.

Следва да се отбележи, че първоинстанционният съд внимателно и задълбочено е обсъдил доказателствената съвкупност, събрана по делото, преди да приеме за установена изложената фактическа обстановка, като новосъбраните от въззивния съд доказателствени източници не привнасят нови обстоятелства, а част от тях ( писмените) подкрепят фактическите констатации на първата инстанция.

На базата на непосредствено събраните и проверени материали, законосъобразно в доказателствено отношение СРС е дал вяра на показанията на свидетелите Х. и Н., поставяйки в основата на изводите си по фактите именно показанията на пострадалата Х. и е игнорирал достоверността на изнесената от подс.В. информация, приемайки същата единствено като израз на правото му на защита. Аргументирано е обсъдил достоверността на последното гласното доказателствено средство както с оглед на неговата вътрешна убедителност, изводима от последователността, логичността и непротиворечивостта му, така и с оглед на подкрепеността му от останалия събран по делото доказателствен материал, като именно въз основа на тези установените в съдебната практика критерии и съобразно правилата на формалната логика е достигнал до доказателствения си извод за тяхната недостоверност. Подкрепящите обясненията на подс. В. показания на св. Я., дадени пред въззивния съд, също се преценяват от този съдебен състав като недостоверни – обслужващи защитната версия на подсъдимия и несъответни на обективната истина. Както подс. В., така и св. Я. ( опосредствано, чрез информация, предадена му от подсъдимия в онзи период) твърдят, че са набирали капитал / инвеститори, за да започне дейност в търговския оборот дружеството „Т.“ ООД и именно св. Хаджова е била един от тези потенциални инвеститори, като е обещала да внесе сума от 8 000 евро, а за да се гарантира бъдещото й плащане и печалба, подс. В. е издал приложения по делото запис на заповед от 06.03.2008г. за по – висока сума от 10 000 евро; фактически св. Х. не е предавала сума от 10 000 евро на подс. В.. Тази версия в гласните доказателствени средства, освен че е оборена от показанията на св. Х. и Н. – изрично и от тези на св. Г.А. – опосредствано ( тъй като свидетелят посочва, че е запознал Х. и В. именно във връзка с дейността на последния по отчуждаване на имоти – собственост на МО) е в противоречие с правилата на гражданския оборот и житейската логика, и последователността при размяна на престации. Казано по друг начин версията на подсъдимия В. и св.Я. съдържа вътрешни противоречия и доведена до край съдържа взаимоизключващо се съдържание – уговорена е инвестиция, инвеститорът без да я направи, получава от бенефициента документ с гаранционна (обезпечителна) функция – запис на заповед, в който е включена и бъдещата печалба на инвеститора, Т.е. версията е абсурдна, не кореспондира с установените правилата на функциониране на гражданския оборот и утвърдената последователност при размяна на престации и обезпечения при сделки от подобен вид.