Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 273 от 14.02.2022, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 1528/2021
Вид
Решение № 273
Подписан
14.02.2022
Състав
МАГДАЛЕНА СТОЯНОВА МАРИНОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 273 гр. Бургас, 14.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, V СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАГДАЛЕНА СТ. МАРИНОВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТ. МАРИНОВА Гражданско дело № 20212120101528 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по повод искова молба от К. АНГ. АНГ. ЕГН **********, с адрес: град Бургас, ** представлявана от адвокат П.Й. Н., Варненска адвокатска колегия, срещу „Сити Кеш“ ООД ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Славянска“ №29, ет.7, представлявано от Николай Пенчев Пенчев, за осъждане на ответника да плати на ищцата сумата 704,82 лева, представляваща сбор от платени без основание недължими вноски за периода от август 2019 година до февруари 2020 година за неустойка по договор за паричен кредите Корект № 342803, начислена за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение по договор за паричен заем от 25.07.2019 година, тъй като клаузата за неустойка е нищожна, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, както и за присъждане на разноските, направени по водене на делото.

Исковата молба е основа на фактически твърдения за това, че между ищцата, от една страна, и ответното дружество – от друга, е сключен договор за заем Кредирект № 342803 от 25.07.2019 година за предоставяне на сума в размер от 900 лева. Сумата следвало да бъде върната от ищцата на 7 месечни погасителни вноски до 25.02.2020 година, при фиксиран лихвен процент от 40,05 % и ГПР от 47,33 %. В договора е посочено, че сумата, която ищцата е следвало да плати, е 1 052, 18 лева, като е предвидено първите две вноски да са в размер от 30, 04 лева, а останалите – в размер от 198, 42 лева. В исковата молба са конкретизирани размерите на всяка една от месечните вноски, както и падежните им дати.

1

На следващо място в исковата молба е посочено, че т.6.1 от договора за паричен заем се съдържа уговорка за задължаване на ищцата в срок от три дни, считано от усвояване на сумата, да предостави обезпечение по начина и вида уговорени в чл.33 от Общите условия и по – конкретно поръчител, който да отговаря на определени изисквания, или банкова гаранция, подробно описани в исковата молба. Съгласно чл.6, т.2 от договора при неизпълнение на това задължение заемополучателят дължи неустойка в размер от 704, 82 лева и е предвидено това задължение да се начислява автоматично от заемодателя, като тя се заплаща разсрочено съгласно погасителния план. В исковата молба е посочено и как са формирани размерите на задълженията, заедно с неустойката, прибавена към всяка една месечна вноска. В исковата молба е посочено, че в предоставения срок кредитополучателят трудно би могъл да предостави исканите обезпечение относно поръчител, отговарящ на посочените условия, или банкова гаранция за посочения в договора период. Поради това е изложен правен довод, че неустойката е уговорена при неравноправни условия. В случая тя не служи като обезщетение за неизпълнение на договорни задължения, а е послужила за неоправдано и непосочено в договора оскъпяване на заема и увеличаване на заемната тежест на длъжника. Посочено е още в исковата молба, че клаузата цели да заобиколи нормата на чл.16 от ЗПК и по тази причина по силата на чл.21 от ЗПК уговорката е нищожна. На следващо място е изложено, че клаузата е нищожна и на основание чл.26, ал.1 предложение трето от ЗЗД, тъй като неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и гаранционно функция, в която насока са изложени подробни фактически и правни доводи.

В петитума на исковата молба е посочено, че клаузата противоречи на добрите нрави и е в разрез с принципа на добросъвестността при договарянето и води до заобикаляне на закона – Закона за потребителския кредит.

На следващо място по фактите в исковата молба е посочено, че ищцата е изплатила всички задължения по договора, включително и неустойката, като го е рефинансирала, подписвайки договор за паричен заем Кредирект № 387664 от 11.01.2020 година. Поради нищожността на посочената уговорка ищцата счита, че не дължи на ответника сумата 704, 82 лева, която е заплатила като неустойка и отправя искане ответникът да бъде осъден да й върне тази сума, ведно със законната лихва върху датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане.

Към исковата молба са приложени писмени доказателства.

В преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба от името на ответника „Сити Кеш“ ООД, представляван от адвокат Г.И., вписан в Адвокатска колегия – Шумен, е постъпил писмен отговор, в който искът е оспорен като неоснователен и недоказан. По фактите ответникът не оспорва сключване на договора с посоченото в исковата молба съдържание, но твърди, че ищцата не е изпълнила задълженията си по този договор за заплащане на сумите. Посочва, че преценката за необходимост от обезпечение е свързано с носения от кредитора риск, в която насока са изложени подробни фактически и правни доводи. На следващо място е посочено, че предоставяне на посоченото обезпечение 2 зависи от волята на кредитополучателя и в случай, че тя изначално е знаела, че не може да предостави обезпечението е договаряла недобросъвестно, в нарушение на изискванията на чл.12 от ЗЗД. В писмения отговор са изложени подробни доводи, обосновани със съдебна практика, относно неприложимостта в случая на основанието за нищожност по чл.26, ал.1, предложение второ от ЗЗД- заобикаляне на закона. По тези и други подробно изложени фактически и правни доводи от името на ответника е поискано отхвърляне на предявените искове.

В съдебно заседание ищцата не се представлява. В писмени молба процесуалният й представител поддържа предявения иск и сочи доказателства.

В съдебно заседание ответникът не се представлява.

Предявените искове са с правно основание чл.26, ал.1, предложение първо и чл.26, ал.1, предложение трето от ЗЗД вр. чл.55, предложение първо от ЗЗД.

От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, се установява следното от фактическа страна:

Като доказателство е приет договор за заем Кредирект № 342803 от 25.07.2019 година за предоставяне на сума в размер от 900 лева. В договора се съдържат уговорките, посочени в исковата молба както следва: сумата да бъде върната от ищцата на 7 месечни погасителни вноски до 25.02.2020 година, при фиксиран лихвен процент от 40,05 % и ГПР от 47,33 %.

Съгласно уговорките ищцата е следвало да плати по договора сума в размер от 1 052, 18 лева, като е предвидено първите две вноски да са в размер от 30, 04 лева, а останалите – в размер от 198, 42 лева. Съгласно т.6.1 от договора за паричен заем е посочено, че ищцата се задължава в срок от три дни, считано от усвояване на сумата, да предостави обезпечение по начина и вида уговорени в чл.33 от Общите условия. Съгласно чл.33 от общите условия обезпеченията са следните: По т.1- Поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най – малко 7 пъти размера на минималната работна заплата в страната; в случай на двама поръчители размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени със заемодателя; не са заемополучатели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със заемодателя; нямат кредити към банки и небанкови финансови институции с класификация различен от „Редовен“, както по активи, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания доход от тях. Втория вариант за обезпечение /чл.33, т.2 от Общите условия/ е предоставяне на банкова безусловна гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка за период, включващ от сключване на договора за заем до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включваща договорената главница и лихва. В чл.33, ал.2 от общите условия е посочено, че заемодателят си запазва правото еднолично и без да се мотивира да прецени дали предложеното му обезпечение е 3 годно да обезпечи заема и да откаже сключване на договора за заем, докато не бъде предоставено исканото обезпечение или да откаже сключване на договора за заем при непредставяне на исканото обезпечение.

Съгласно чл.6, т.2 от договора при неизпълнение на описаното по – горе задължение заемополучателят дължи неустойка в размер от 704, 82 лева и е предвидено това задължение да се начислява автоматично от заемодателя, като тя се заплаща разсрочено съгласно погасителния план.

Като писмено доказателство е приет договор за паричен заем Кредирект № 387664 от 11.01.2020 година, в който е посочено, че кредиторът, ответник в настоящото производство, предоставя на кредитополучателя сума в размер от 1 300 лева, която следва да бъде върната на осемнадесет погасителни вноски, от които 4 броя вноски в размер от 43, 39 лева и 14 броя вноски в размер от 117, 75 лева. ГПР и по този договора е 48, 2 %, договорната лихва е 40, 05 %. Вноските са месечни и следва да бъдат заплащани в периода от 11.02.2020 година до 12.07.2021 година. Общият размер на сумата, която следва да бъде върната, е 1 822, 06 лева. Уговорена е неустойка за заплащане в идентичен размер. Съгласно чл.6.1 с подписване на договора страните се съгласяват да се рефинансира сключения на 25.07.2019 година договор за паричен заем № 342803, като заемателят заявява изрично, че желае да погаси изцяло задължението си по посочения договор, в това число дължимите главница, лихви, такси и неустойки, възлизащо на сумата 493 лева. Вт.6.4 от договора е посочено, че заемодателят се задължава да изплати на заемателя дължимия след извършеното прихващане остатък от заемна сума по настоящия договор в размер от 807 лева.

Предвид посочената уговорка в договора от 11.01.2020 година /т.6.1 / за рефинансиране на договора от 25.07.2019 година изцяло, като е посочено, че дължимата по този договор сума е в размер от 493 лева, настоящият състав приема, че задълженията по договора от 25.07.2019 година са погасени, включително е погасено задължението за неустойка, тъй като е посочено като основание и част от тази сума в т.6.1. От заключението на вещото лице, изготвила допуснатата по делото съдебно – икономическа експертиза се установява, че по повод нейно искане за представяне на информация по договора, необходима за изготвяне на заключението, е получила писмо от ответното дружество, че потребителят К.А. не е извършвала никакви плащания по договора за кредит № 342803.

Поради това дружеството не разполага със счетоводни документи, отразяващи извършените от ищеца плащания, доколкото такива не са извършвани, съгласно посоченото в писмото.

Поради това от експертизата не се установява погасяване на задълженията, но предвид посочената по – горе уговорка в т.6.1 от договора за погасяване на дълга изцяло и липсата на друга уговорка за опрощаване на част от сумата, следва да се приеме, че задълженията, посочени в т.6.1 са заплатени, включително и неустойката за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на поръчителство.

При тази фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

В чл.6.1 от договора е посочено че заемателят се задължава в срок от три дни, 4 считано от усвояване на заемната сума, да предостави обезпечение по начина и реда и отговарящо на изискванията на чл.33, ал.1 от ОУ: поръчител или банкова гаранция, съгласно изложените по – горе условия. Посочено е в т. 6.2 от договора, че при неизпълнение на това задължение кредитополучателят дължи неустойката, предмет на спора.

Ищецът счита, че клаузата за предоставяне на обезпечение след сключване на договора цели да заобиколи нормата на чл.16 от ЗПК и на основание чл.21 от ЗПК е нищожна.