Решение № 429 от 11.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 429 гр. София, 08.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО X ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Руси Алексиев

Членове:

Христина Михайлова

Диана Василева при участието на секретаря Елка Ант. Григорова в присъствието на прокурора Й. К. Ч. като разгледа докладваното от Руси Алексиев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241100601049 по описа за 2024 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XXI НПК.

С присъда № 532 от 05.12.2023 г. по НОХД № 8715/2023 г., Софийски районен съд – Наказателно отделение (СРС – НО), 7-ми състав, е признал подсъ. М. В. Е. за виновен в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, поради което и на основание чл. 343б, ал. 3, вр. чл. 54 от НК, го е осъдил на наказание „лишаване от свобода“, за срок от една година, чието изпълнение, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, е отложил, за срок от три години, както и на наказание „глоба“, в размер на 500 (петстотин) лв., като го е лишил и от правото да управлява моторно превозно средство (МПС), за срок от една година, на основание чл. 343г от НК, от което време е приспаднал, на основание чл. 59, ал. 4 от НК, времето, през което е бил лишен от това право по административен ред със ЗППАМ № 3964/02.10.2022 г., считано от 22.10.2022 г. Осъдил е подс. Е., на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, да заплати направените по делото разноски, в размер на 281.00 лв. – по сметка на СДВР, както и да заплати 5.00 лв. – държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай на липса на доброволно изпълнение.

Недоволен от така постановената присъда е останал упълномощеният защитник на подс. М. В. Е. - адв. И. В. – Т., САК, който, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, е депозирал въззивна жалба с допълнение. В нея се твърди, че присъдата е необоснована, постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при нарушение на материалния закон. Излага се, че обвинението срещу подсъдимия не е доказано по безспорен начин, поради което постановената осъдителна присъда се явява необоснована и в 1 противоречие със закона. Сочи се, че както на досъдебна фаза, така и в съдебната фаза на производството са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с допускането, събирането и оценката на доказателствените средства. Същите са довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия в производството и в частност – на правото му на повторен химически анализ на представените проби. Отправя се искане за отмяна на обжалваната присъда и постановяване на нова такава, с която подс. Е. да бъде признат за невинен по повдигнатото му обвинение.

В допълнението към подадената въззивна жалба се излага, че неправилно първият съд е приел, че са били налице основания подс. М. Е. да бъде проверен за употреба на наркотични вещества. Излага се, че СРС не е отчел, че самата проверка за установяване на употребата на наркотични вещества е извършена без да е било налице фактическо основание за започване на проверката, съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредба № 1 от 2017 г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, тъй като не са били налице външни признаци, поведение или реакция от страна на водача за употребата на наркотични вещества. Акцентира се, че изводите на СРС, че подсъдимият „бил тревожен“, не кореспондират със събрания доказателствен материал и не намират опора в показанията на свидетелите Х., Б. и Г., които се анализират подробно.

Защитата изтъква, че изводите на СРС за безспорна доказаност на обвинението, че подсъдимият е управлявал автомобила си след употреба на наркотични вещества, не се подкрепят от доказателствената съвкупност. В тази връзка се навеждат съображения, че по делото не е установено по нужния несъмнен и категоричен начин, че в кръвната проба на подсъдимия е открито наркотично вещество. Изразява се несъгласие с доводите на районния съд, че законът – разпоредбата на чл. 343б, ал. 3 от НК, в редакцията му към датата на извършване на деянието, не поставя изискване наркотичното вещество да е установено именно в кръвта на водача. Развиват се обстойни съображения, че за съставомерността на деянието по визирания престъпен състав се изисква наличието на наркотично вещество у водача да е установено „по надлежния ред“, в какъвто смисъл е законодателното изменение след извършване на деянието, явяващо се по-благоприятен наказателен закон, по смисъла на чл. 2, ал. 2 от НК, а именно по реда на Наредба № 1 от 2017 г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, чрез резултата от изследването на кръвната проба. Навеждат се и съображения, че от протокола за химико – токсикологично изследване за употреба на наркотични вещества не става ясно, дали наркотичните вещества са установени в кръвта, в урината или в кръвта и в урината на подсъдимия, като не са посочени и използваните аналитични методи, нито резултатът от самостоятелното изследване на кръвта и на урината на подсъдимия. Застъпва се, че изводите на СРС, че наркотични вещества са открити и в кръвта, и в урината на подс.

Е., представляват недопустимо допълване на експертното заключение.

В жалбата се излага и че правото на подсъдимия да прави доказателствени искания е било ограничено, както на досъдебна, така и на съдебна фаза от производството.

Ограничението се състояло в това, че не било уважено искането му за повторен анализ на пробите от кръв и урина. Сочи се, че наблюдаващият прокурор е отказал извършването на повторен анализ на биологичните проби със свое постановление от 23.06.2023 г., в нарушение на чл. 27, ал. 3 от Наредбата, а първият съд е оставил без уважение същото искане на подсъдимия, направено в откритото разпоредително заседание на 28.09.2023 г. С тези произнасяния била възпрепятствана възможността на подсъдимия да реализира в пълен обем правото си на защита и конкретно да подкрепи довода си, че наркотикът се открива само в урината, не и в кръвта му. Изтъква се, че от събрания доказателствен материал не се установява наркотичните вещества да са открити в кръвта на подсъдимия, поради което и не е преодоляно съмнението по отношение на съставомерността на деянието на подсъдимия по визирания законов текст, респективно – постановената по отношение на същия осъдителна 2 присъда почива на недопустими предположения.

С подадената въззивна жалба с допълнение не се правят искания за събиране на доказателства от въззивния съд.

В разпоредително заседание от 07.03.2024 г., въззивният съд, по реда на чл. 327 от НПК, след като се запозна с жалбата и с приложените материали към делото, прецени, че за правилното му изясняване не е необходим разпитът на подс. Е.. Въззивният съд намери обаче, че за обезпечаване на правомощието на въззивната инстанция по чл. 313 и чл. 314 от НПК и правилното решаване на делото, е необходимо да бъде проведен допълнителен разпит на свидетеля В. А. Х., със служебен адрес гр. София, бул. „*******. Поради това, за разпит на посочения свидетел, се налага провеждането на въззивно съдебно следствие.

С оглед разпоредбата на чл. 329, ал. 2 от НПК и повдигнатото срещу подсъдимото лице обвинение за престъпление, което не се явява тежко, по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, а именно наказуемо с наказание „лишаване от свобода“ повече от пет години, въззивният съд констатира, че присъствието му в съдебното заседание не е задължително.

В рамките на проведеното въззивно съдебно следствие е извършен допълнителен разпит на свидетеля В. А. Х. (л. 48/гръб от въззивното съдебно производство).

В хода на съдебните прения пред въззивния съд, защитата на подс. Е. – адв. И. В. – Т., САК, поддържа въззивната жалба с допълнението към нея, по съображенията, изложени в тях. Намира постановената първоинстанционна присъда за неправилна, като сочи, че по делото не е било установено, че именно в кръвната проба на водача е било налично наркотично вещество. Сочи, че самата проверка за употреба на наркотични вещества е била извършена в нарушение на установения ред, тъй като при проверявания водач не са били налице външни признаци или поведение, което да наведе на съмнение, че е употребил наркотични вещества. Излага доводи, че по делото е останало неясно, дали наркотичните вещества са установени само в кръвта, само в урината или и в кръвта, и в урината на водача, което обстоятелство намира за съществено за преценка на съставомерността на деянието.

Защитата изтъква, че протоколът за химико – токсикологично изследване не е убедителен и не обуславя извод, че наркотични вещества са открити в кръвта на подсъдимия, а изводите на първия съд в тази насока почиват на предположение и представляват недопустимо допълване и дописване на заключението на вещите лица. Аргументира тезата, че правото на защита на подсъдимия е било нарушено, тъй като не е бил допуснат повторен анализ на кръвната му проба. Отправя искане за отмяна на обжалваната присъда и постановяване на нова, с която подс. Е. да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.

Представителят на СГП развива доводи, че по делото е била доказана по несъмнен и категоричен начин вината на подсъдимия по повдигнатото му обвинение. Намира, че по делото е било безспорно установено, че на инкриминираната дата подсъдимият е управлявал МПС, като впоследствие е било установено, че е бил употребил два вида наркотични вещества, като това е било сторено по предвидения в Наредба № 1 от 2017 г. ред. Излага, че при разглеждането на делото от първата инстанция не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Пледира присъдата на първия съд да бъде потвърдена, като правилна.

Подсъдимият Е., в правото си на лична защита, се присъединява към становището на защитата си. При упражняване на правото си на последна дума, отправя искане да бъде оправдан.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното във въззивната жалба с допълнение, както и доводите и възраженията, направени в съдебното заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционната присъда, по отношение на нейната законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

3

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

За да постанови обжалваната присъда, СРС е провел съдебно следствие по общия ред.

Приобщил е по реда на чл. 283 от НПК, а именно чрез прочитане, събраните на досъдебното производство писмени доказателствени средства. Съобразил е събраните пред него и на досъдебното производство относими гласни и писмени доказателствени средства, писмени доказателства и заключения на способ за доказване – експертизи, а именно: гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите И.И. Б. (л. 30 от съдебното производство пред СРС), Б.Н.З. (л. 30/гръб от съдебното производство пред СРС), В. А. Х.

(л. 30/гръб – л. 31 от съдебното производство пред СРС) и М.В. Г. (л. 31 – л. 31/гръб от съдебното производство пред СРС); писмените доказателствени средства и писмени доказателства – писмо от О „ПП“ – СДВР, рег. № 4332р-59288/07.10.2022 г. (л. 25 от досъдебното производство), ведно с приложения – оригинали на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 751609/02.10.2022 г. (л. 26 от досъдебното производство), заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, ал.

1, б. „б“ от ЗДвП № 3564/02.10.2022 г. (л. 27 от досъдебното производство), талон за изследване бл. № 113150/02.10.2022 г. (л. 30 от досъдебното производство), протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества от 02.10.2022 г.

(л. 31 от досъдебното производство), разпечатка на проба № 149/02.10.2022 г. от техническо средство DrugTest 5000 № ARPJ – 0013 (л. 32 от досъдебното производство), заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, ал. 2а, б. „б“ от ЗДвП № 3565/02.10.2022 г. (л. 33 от досъдебното производство), справка – картон на водача Е. (л. 34 – 35 от досъдебното производство), справка относно собствеността на лек автомобил марка „Форд“, модел „Фокус“ с рег. № СА ******* (л. 36 от досъдебното производство), заверено електрофотографско (ксерографско) копие на протокол № 202141442 – 140000/25.11.2021 г. за сервизна проверка на Drеger DrugTest 5000 (л. 37 от досъдебното производство); писмо от Военномедицинска академия (ВМА), рег. № И – 524/20.01.2023 г. (л. 39 от досъдебното производство), ведно с приложения – оригинал на талон за изследване бл.

Разпечатката съдържа 33 от 138 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/37a9de45-595e-448b-a685-c6b288dd54d9