Решение № 20217 от 08.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20217 гр. София, 08.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МОНИКА ХР. ХРИСТОВА при участието на секретаря ИННА Т. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело № 20251110110648 по описа за 2025 година

С искова молба ищецът „ПКБ“ЕООД е предявил против ответника Е. С.

Ш. обективно кумулативно съединени искове, както следва: положителни установителни искове по реда на чл.422 ГПК с правно основание 240 ЗЗД вр. чл.9 ЗПК, с които се иска да бъде установено, че ответникът дължи сумите, за които има издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 18.11.2024г. по ч.гр.д. №66202/2024 по описа на СРС, 126 състав, както и осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК за сумата от 1259,44 лв.- договорно възнаграждение за периода от 20.05.2023г. до 05.06.2024г. осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 1040лв. - възнаграждение за закупена услуга „Ф“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателно плащане; осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 1950лева - възнаграждение за закупена услуга „Ф“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателно плащане.

Ищецът твърди, че на 17.08.2022г. между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 40011473646, по силата на който на ответника е предоставен кредит с общо задължение 3000лв. с краен срок на погасяване 30м. от подписване на договора, при ГПР в размер на 49,12% и годишен лихвен процент 41%. Твърди се, че по договора е избран и закупен пакет от допълнителни услуги, съгласно който се дължало възнаграждение в размер на 1200 лв., за закупена услуга „Ф“ и 2250 лева – за закупена услуга „Ф“, като 1 така общото задължение по кредита възлиза на 8287,05 лева. Твърди се, че след като ищецът превел паричната сума от 3000лв. по посочената от ответника банкова сметка, последният е преустановила плащанията си по кредита, така и на 05.06.2024г. ищецът прекратил „автоматично“ договора и изпратил писмо на ответника за предсрочна изискуемост.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Прави възражение за нищожност на потребителски договор и клаузите за допълнителни услуги на основание чл. 10, ал.1, чл. 10а, чл. 11, ал.1, т.7-12 и 20, ал. 2 и чл.12, ал.1, т.7-9 ЗПК, заобикаляне на закона и противоречие с добрите нрави, като развива подробни съображения в тази насока. Сочи, че договорът е недействителен и на основание чл. 22 ЗПК, вр. с чл. 19, ал.4 ЗПК, а лихвата в размер на 41% е в противоречие с чл. 33, ал. 2 ЗПК. Моли за отхвърляне на исковете.

Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 126 състав, като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:

Исковете по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са допустими, подадени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК след подадено възражение от длъжника срещу издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Предявените осъдителни искове също се явяват допустими по аргумент от чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК.

По основателността на исковете, съдът намира следното:

По делото не се спори, а и от представените писмени доказателства се установява, че на 17.08.2022г. между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 40011473646, по силата на който на ответника е предоставен кредит с общо задължение 3000лв. с краен срок на погасяване 30м. от подписване на договора, при ГПР в размер на 49,12% и годишен лихвен процент 41%. Видно от договора е избран и закупен пакет от допълнителни услуги, съгласно който се дължало възнаграждение в размер на 1200 лв., за закупена услуга „Ф“ и 2250 лева – за закупена услуга „Ф“, като така общото задължение по кредита възлиза на 8287,05 лева.

Установява се от писмените доказателства по делото, че между страните е сключен Анекс № 1 от 18.11.2022г. към договор за потребителски кредит да отлагане на вноски поради дългосрочна нетрудоспособност по здравословни причини, при ГЛП в размер на 41 % и ГПР в размер на 39,64 %.

С Анекс № 2 от 27.04.2023 г., страните са договорили отлагане на вноски при запазване на ГЛП в размер на 41 % , а ГПР след сключване на анекса е в размер на 37,43 %, за което приет между страните нов погасителен план, приложен погасителен план. Съгласно последния, договорът е следвало да бъде погасен на 34 месечни погасителни вноски, считано от 20.04.2023г. до 20.06.2025 г.

Установява се също, че част от сумата по договора за кредит в размер на 2000 лв. е използвана за рефинансиране – съгласно т. V от договора за кредит.

Видно от приложените по делото платежни нареждания ищцовото дружество е превело в полза на „ЮтеКредит Б“ сумата от 1500 лева, а в полза на „МК“ 2

ЕАД сумата от 500 лева. Останалата сума в размер на 1000 лв. се установява, че е преведена на ответника.

По делото е прието уведомително писмо от 05.06.2024 г. от ПКБ ЕООД до Е. Ш. за обявяване на предсрочна изискуемост на вземанията по договора за кредит, като видно от обратна разписка на Български пощи ЕАД пратката е непотърсена.

Основателната на предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 240, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК е обусловена от установяването при условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца на следните правопораждащи факти: 1) наличие на валидно сключен между страните по делото договор за потребителски кредит със съдържанието, посочено в исковата молба; 2) усвояване на сумата от страна на ответника; 3) изискуемост и размер на вземането. При установяване горните предпоставки, в тежест на ответника е да докаже, че е платил.

По отношение на направените от ответника възражения за неспазени изисквания на ЗПК относно съдържанието на договора за потребителски кредит съдът намира следното:

В съответствие с разпоредбата на чл. 5 ГПК и т.1 и т.3 от Тълкувателно решение 1/09.12.2013г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да се отбележи, че съгласно императивната разпоредба на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК – изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.

Тази недействителност също е по-особена по вид с оглед на установените в чл.

23 ЗПК последици, а именно че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, тъй като съгласно цитираната разпоредба той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи връщане на лихви и другите разходи.

Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

При извършената проверка относно действителността на сключения между страните договор, съдът приема, че в конкретния случай не са спазени императивните изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

В договора е посочен годишен процент на разходите /ГПР/, но единствено като абсолютна процентна стойност. Липсва посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК.

Според разпоредбата на чл. 19, ал.1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или 3 косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В посочения процент следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Тези съставни елементи обаче в настоящия случай, остават неизвестни и се създават предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса, предоставен за ползване на кредитополучателя. След като кредиторът при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, то следва ясно да посочи какво точно е включено в тях.

Бланкетното посочване единствено на крайния размер и формулировката на законовата разпоредба, която посочва какво следва да се включва, обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се образува дали те са в съответствие с чл. 19, ал. 1 от ЗПК.

В настоящия случай остава неясно какви са разходите, които формират допълнително оскъпяване, доколкото е налице разлика между размера на ГЛП и размера на ГРП.

Видно от представения договор за потребителски кредит в същия е предвидено възнаграждение за закупена услуга "Ф" в размер на 1 200 лв. и "Ф" в размер на 2250 лв. при главница по кредита – 3000 лв.

Съгласно чл. 10а, ал. 1 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК обаче установява забрана за кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

Съгласно чл. 15. 1 от общите условия към договора – клиентът закупил допълнителна услуга "Ф" получава приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит преди клиентите, без закупена допълнителна услуга "Ф". След одобрение отпуснатата сума се нарежда към клиента по избрания от него начин на изплащане до 24 часа след получаване от кредитора на подписаните от клиента договор за потребителски кредит и неговите приложения. Според чл. 15. 2 всеки клиент, пожелал и закупил услуга "Ф", получава право да променя погасителния си план при изпълнение на специфични изисквания, описани в чл. 15.2.1, чл. 15.2.2 и чл. 15.2.3.

Следователно допълнителните услуги се явяват в две насоки: услуги, свързани със сключването на договора за кредит и отпускането на потребителския кредит, и услуги, свързани с неговото изпълнение.

В тази връзка следва да се има предвид, че услугата "Ф" касае действия, свързани с отпускането на кредита, начисляването на такса, за които попада в процесната забрана. Наред с посоченото, по този начин в тежест на икономически по-слабата страна – потребителя е възложена такса, срещу която да получи приоритетно разглеждане на заявлението си и предоставяне на сумата по кредита до 24 часа след получаване на подписан договора за кредит, с което неминуемо се нарушава равновесието в отношенията между 4 страните по правоотношението, едната от които всякога има интерес да получи средствата във възможно най-кратни срокове.

За пълнота следва да се посочи и че в договора за потребителски кредит не се съдържа клауза, изясняваща характера на дължимата насрещна престация при заплащане на "услугата" - неясен остава въпросът в какво се изразява приоритетното разглеждане на документи, какъв е редовният срок за разглеждането им и какъв – приоритетният, респ. – какво преимущество в тази връзка получава кредитополучателят срещу заплащане на таксата.

Същото се отнася и по отношение на допълнителната услуга "Ф", уговорена в раздел V от договора. Съгласно цитираната разпоредба процесната услуга представлява осигуряване на право на кредитополучателя да променя погасителния си план при изпълнение на съответните специфични изисквания, описани в чл. 15.2., чл. 15.2.1., чл. 15.2.2. и 15.2.3. от общите условия. Освен, че така уговореното възнаграждение е свързано пряко с дейността на кредитодателя с управлението на кредита, съдът приема, че независимо дали кредитополучателят се е възползвал или не от предоставената допълнителна услуга, същата на практика представлява предварително уговорено и заплащано заедно с погасителната вноска възнаграждение с обезщетителен характер за продължаването на срока на договора, на което кредитодателят няма право поради изричната забрана на чл. 33, ал. 2 от ЗПК.