Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 93 от 15.03.2021, Районен съд - Силистра

Съд
Районен съд - Силистра
Дело
Гражданско дело 1252/2020
Вид
Решение № 93
Подписан
15.03.2021
В сила
06.04.2021
Състав
Люба Стоянова Стоилкова

Цитирани разпоредби

  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.92 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 93 гр. Силистра , 15.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на шестнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Люба С. Стоилкова при участието на секретаря Н.Д. Г. като разгледа докладваното от Люба С. Стоилкова Гражданско дело № 20203420101252 по описа за 2020 година

ИЩЕЦЪТ “ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД, със седалище и адрес – гр.В., с ЕИК ............................., моли съда да признае за установено,че ответникът му дължи сумата от 3 601.30 лева, представляваща главница за консумирана ел.енергия и обезщетение за забава в размер на 86.04 лева.

Претендира направените в настоящото производство разноски.

Твърди, че за тези суми се е снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение № 1529/31.07.2020г. издадена по ч.гр.д.№ 662/2020г. по описа на СРС, срещу която длъжникът е възразил. По разпореждане на съда, ищецът предявява настоящите искове, с цел да установи вземанията си.

Твърди, че ответницата е наследник на негов абонат –Иван Николов Кьосев.

На 03.12.2019г. служители на „Енергоразпределение север“АД са извършили проверка на електроснабден обект, собственост на ответницата, намиращ се в с.Калипетрово, обл.Силистра, ул.“Нов живот“№ 76, с абонатен № 0100104136 и клиентски № 1900000885, и установили че в невизуализирани регистри има показания. Електромерът е подменен с нов и е изпратен на метрологична експертиза в БИМ.

Издаден е протокол № 1901161/03.12.2019г. който е подписан лично от ответника.

Проведена е корекционна процедура и е установено, че ответникът дължи претнедираните суми.

1

На 09.07.2020г. ищецът е подал Заявление за издаване за заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д.№ 662/2020г. по описа на СРС. Издадена е Заповед 1529/2020г. срещу която длъжникът е възразил.

ОТВЕТНИКЪТ Н. И. Ж., с ЕГН **********,от с.К., обл.Сс, ул.”Н. ж.”№...., не е подала писмен отговор. В съдебно заседание заяви, че не е съгласна с всичко изложено в исковата молба, но моли съда да разсрочи задължението , тъй като няма средства да заплати цялата претендирана сума наведнъж.

Като прецени становищата на страните и събраните по делото писмени доказателства, съдът прие за установено следното:

ПРЕДЯВЕН Е ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.422 от ГПК във връзка с чл.79 от ЗЗД /Закона за задълженията и договорите/ и акцесорен иск с правно основание чл.92 от ЗЗД.

Не се оспорва факта, че ответницата е наследник на И. Н. К., който е бил собственик или съсобственик на електроснабден имот, намиращ с в с.Калипетрово, ул.“Нов живот“№76. Подробно описание на имота не е направено в исковата молба, поради което не е ясно какво представлява той.

Ответницата не оспорва изложените от ищца и подкрепени с писмени доказателства обстоятелства, а именно, че на 03.12.2019г. служители на „Е лектроразпределение север“АД са извършили проверка и са установили че в невизуализирани регистри на средството за техническо измерване има показания. Електромерът е подменен с нов и е изпратен на метрологична експертиза в БИМ. Издаден е протокол № 1901161/03.12.2019г. който е подписан лично от ответника и не беше оспорен в съдебно заседание.

Исковата молба е пестелива по на обстоятелствата, касаещи процесуалната легитимация на ответника. Твърди се, че претенцията е насочена спрямо нея, тъй като е наследник на баща си И. Н. К., починал на 18.11.2018г. От представеното удостоверение за наследници изд. На 01.06.2020г. от Община Силистра /л.21 по делото/ е видно, че тя не е единствен негов наследник. Такава е и сестра М. И. Н.. От друга страна, от представените три броя справки от Службата по вписвания по партидите на И. К., Н.Ж. и М. Н., се установява, че още през 1999г. И. К. е дарил на двете си дъщери 4/6 ид.ч. от дворното място и втори етаж от двуетажна масивна жилищна сграда. В исковата молба няма разграничение, дали електроснабдения имот е именно този втори етаж- обособен в отделно жилище или цялата сграда, по отношение, на която няма данни чия собственост е и какви са квотите на отделните съсобственици. Същото важи и в случай, че вторият етаж е самостоятелен обект.

От сочените от ищеца доказателства не може да се направи извода, че ответницата е едноличен собственик на имота. Напротив, доказано е, че той е съсобствен- между нея и сестра , а е възможно да има и други съсобственици. Освен това, периодът, за който се претендира заплащане на ел.енергия- 14.04.2016г. – 03.12.2019г., обхваща време, през което бащата на ответницата е бил жив и в случай, че той не е прехвърлил изцяло правата си на 2 своите дъщери/ факт, който не е установен/, то за периода до смъртта си също дължи заплащане на доставената ел.енергия. В този случай, следва да се ангажира отговорността на ответницата в качеството на негов наследник, а за останалата част от периода отговаря лично вече в качеството й на ползвател. Но ако към този момент И.К. вече е прехвърлил правата си над имота, то негов ползвател, по смисъла на закона са двете му дъщери, които отговарят за задълженията на лично основание, а не в качеството си на наследници.

Налице е противоречие е неяснота в твърденията и изложените от ответника обстоятелства.

Именно поради липсата на доказателства относно тези факти, претенцията на ищеца не може да бъде уважена, тъй като е видно, че ответницата не е единствен потребител, изхождайки от качеството на собственик на имота, съответно не дължи цялата претендирана сума, а такава, отговаряща на правата в съсобствеността над имота. Те, обаче, не могат да бъдат определени по изложените по-горе обстоятелства, за които липсват доказателства.

Поради тези съображения и недоказаност, претенциите на ищеца следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Мотивиран от тези съображения, СРС

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ

КАТО

НЕОСНОВАТЕЛНИ

ИСКОВЕТЕ, предявени от

“ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД, със седалище и адрес – гр.В., с ЕИК ...................., да признае за установено, че Н. И. Ж., с ЕГН **********, му дължи сумата от 3 601.30 лева, представляваща главница за консумирана ел.енергия и обезщетение за забава в размер на 86.04 лева, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 1529/31.07.2020г. по ч.гр.д.№ 662/2020г. по описа на СРС.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Сс в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________

3