Решение № 28 от 06.02.2026, Районен съд - Видин
- Съд
- Районен съд - Видин
- Дело
- Административно наказателно дело 1482/2025
- Вид
- Решение № 28
- Подписан
- 06.02.2026
- В сила
- 27.02.2026
- Състав
- Андрей Живков Дечев
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.140 ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 143, ал. 10 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175, ал. 3, предл. 1 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 28 гр. Видин, 06.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, IV СЪСТАВ НО, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Андрей Ж. Дечев при участието на секретаря ВЕРОНИКА В. УЗУНОВА като разгледа докладваното от Андрей Ж. Дечев Административно наказателно дело № 20251320201482 по описа за 2025 година Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от М. И.
В., ЕГН **********, адрес за призоваване: ***, чрез адв. Г.Г. от ВАК, против Наказателно постановление №25-0291-000200 от 12.11.2025г. на Началник на РУ кула, ОД на МВР - Видин, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал.3 пр. 1 от ЗДвП – глоба в размер на в размер на 500.00 лева/ 255.65 евро и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, за извършено административно нарушение по чл. чл.140 ал. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят в жалбата си оспорва НП, като заема становище да се уважи жалбата като основателна, а атакуваното наказателно постановление да се отмени като незаконосъобразно и необосновано. Същият не се явява, но изпраща процесуален представител, който заема становище в с.з., с което се иска отмяна на НП като незаконосъобразно и необосновано.
Ответната страна не изпраща процесуален представител и не заема становище в с. з.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, Съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
1
На 06.10.2025 г. в 12:10 часа, в с.Подгоре, на ул. „Йосиф В. Сталин“ жалбоподателят М. В., като водач на лек автомобил, ДАЙХАТСУ ФЕРОЗА, ВН1047ВР, около 12.10 ч. на кръстовището с ул. „ Г. С. Раковски“, с посока на движение от центъра на селото към ул. „Йоло Гергов“, управлявал товарен автомобил ДАЙХАТСУ ФЕРОЗА с рег. № ВН1047ВР,лична собственост, като пре извършена проверка се установило, че автомобилът е с прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 ОТ ЗДвП, при уведомление на административнонаказващия орган, без сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ от 06.12,2016г. НП се издава на основание Постановление № 3690/05.11.2025г. по описа на РПВидин.
Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по делото писмени доказателства - административнонаказателната преписка.
Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което Съдът ги кредитира.
Съдът, за да се произнесе, взе предвид следните съображения:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от лице с правен интерес от обжалване на НП, поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна.
С Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 05.11.2025 г., прокурор в РП –Видин, след като приел, че деянието е осъществено от обективна страна и има формално признаците на престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 НК, но е отчел, че нарушителят следва да носи административнонаказателна отговорност. Преценката на прокурора за доказаност от обективна и субективна страна и за степента на обществената опасност на деянието не обвързва наказващия орган, нито пък съда, но всеки от решаващите органи следва да прецени наличието на деяние, неговата обществена опасност, авторството и вината на привлеченото към отговорност лице. В случая, издавайки наказателното постановление, наказващият орган неправилно е преценил, че от материалноправна страна се установява осъществяването на деяние от субективна страна. Действително, на пръв поглед формално извършеното консумира признаците от обективна страна на състава на административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от Закона за 2 движението по пътищата, както иначе правилно е квалифицирано, доколкото служебната дерегистрация по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, обосновава тезата, че превозното средство не е било регистрирано по надлежния ред след тази дата, в който момент действително е осъществено и процесното управление. Това деяние е наказуемо по чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, която е подбрана от наказващия орган в съответствие с описаните факти, но при преценка на материалноправните предпоставки за реализиране на отговорността е следвало, още на етапа на привличане на жалбоподателя със съставяне на акта за установяване на административно нарушение, а след това и при реализирането й - с издаване на наказателното постановление, да бъде отчетена в необходимата конкретика цялостната фактология по случая и всички обстоятелства в тяхната взаимовръзка. Това е така, тъй като във всеки конкретен случай е необходимо да бъдат изследвани и доказани всички елементи от състава на административното нарушение, в т. ч. вината, която в административнонаказателния процес не се предполага. В случай, че това е било сторено от АНО, тогава щеше да бъде изначално ясно, че моторното превозно средство първоначално е било регистрирано по надлежния ред и същото е било с регистрационни табели, поставени на съответното място, а жалбоподателят, освен че притежава, е и управлявал същото, но няма как изначално да се предполага, че е бил наясно, че щом управляваното от него МПС не е имало действаща задължителната застраховка "Гражданска отговорност", по тази конкретна причина същото е било със служебно прекратена регистрация. Липсват доказателства по делото, че собственикът е бил уведомен и че е знаел за служебното прекратяване на регистрацията. Така, при липсата на доказателства за знание за тези обстоятелства и управлявайки процесният автомобил, жалбоподателят е нямало как да действа виновно и оттам – да се осъществи субективната страна на деянието. В случая се касае за незнание на факт от обективната действителност - за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, тоест - на фактическо обстоятелство, което принадлежи към състава на административното нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП, а в тази насока в мотивите на задължителното за съдилищата Тълкувателно Постановление № 2 от 05.04.2023 г. на ОСКНК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС е прието, че в случаите, когато няма доказателства, че прекратяването на регистрацията е било съобщено на 3 собственика на МПС от отдел "Пътна полиция" или не се докаже по друг начин узнаването на това обстоятелство, деянието по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП ще е несъставомерно. Действително, налице е и законодателно изменение в нормата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП и към датата на деянието не е предвидено в законовия текст вече задължението за уведомяване, но то остава регламентирано по императивен начин в нормата на чл. 18б, ал. 2, вр. ал. 1, т. 8 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Загл. изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2002 г., изм., бр. 67 от 2012 г., бр. 20 от 2018 г.), издадена от министъра на вътрешните работи.
Или, макар от ниво закон, това задължение да е останало регламентирано на ниво подзаконов нормативен акт, то е все така задължително за приложение от страна на адресата на правната норма и постановките в цитираната задължителна практика остават актуални и при действащата нормативна уредба. Така, при липсата на други доказателства, следва да се приеме, че субективната страна на деянието е останала недоказана. Поради това се изключва и тезата за наличие на виновно поведение на жалбоподателя, което да може да бъде санкционирано на основание чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, както необосновано е приел наказващият орган. Впрочем изначално липсват и доказателства, представени пред съда – напр. справки от информационна система на Сектор "Пътна полиция" и др. за изпращане на уведомление от Гаранционния фонд, което да обосновава реализиране въобще на хипотезата по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП и в първата от изискванията на фактическия състав част, обосноваваща обективните предпоставки за служебно прекратяване на регистрацията.
По изложените съображения, подадената жалба е основателна и следва да бъде уважена, а наказателното постановление, като незаконосъобразно следва да бъде отменено.
Разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН препраща към тази на чл.
143, ал. 1 АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета 4 на органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от допълнителните разпоредби на АПК „поемане на разноски от административен орган“ означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Следователно в случая разноските следва да бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е част административно -наказващият орган, а това е ОД на МВР - Видин.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Видинският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №25-0291-000200 от 12.11.2025г. на Началник на РУ кула, ОД на МВР - Видин, с което на жалбоподателя М. И. В., ЕГН **********, адрес за призоваване: ***, е наложено административно наказание на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал.3 пр. 1 от ЗДвП – глоба в размер на в размер на 500.00 лева/ 255.65 евро и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, за извършено административно нарушение по чл. чл.140 ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР - Видин да заплати на М. И. В., ЕГН **********, адрес за призоваване: ***, сумата от 450 /четиристотин и петдесет/ лева, равностойност в евро 230,08 /двеста и тридесет евро и осем цента/, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщението до страните пред Административен съд-гр. Видин.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________ 5
----- следващ документ -----
РЕШЕНИЕ
№ 28 гр. Видин, 06.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, IV СЪСТАВ НО, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Андрей Ж. Дечев при участието на секретаря ВЕРОНИКА В. УЗУНОВА като разгледа докладваното от Андрей Ж. Дечев Административно наказателно дело № 20251320201482 по описа за 2025 година Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от М. И.
В., ЕГН **********, адрес за призоваване: ***, чрез адв. Г.Г. от ВАК, против Наказателно постановление №25-0291-000200 от 12.11.2025г. на Началник на РУ кула, ОД на МВР - Видин, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал.3 пр. 1 от ЗДвП – глоба в размер на в размер на 500.00 лева/ 255.65 евро и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, за извършено административно нарушение по чл. чл.140 ал. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят в жалбата си оспорва НП, като заема становище да се уважи жалбата като основателна, а атакуваното наказателно постановление да се отмени като незаконосъобразно и необосновано. Същият не се явява, но изпраща процесуален представител, който заема становище в с.з., с което се иска отмяна на НП като незаконосъобразно и необосновано.
Ответната страна не изпраща процесуален представител и не заема становище в с. з.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, Съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
1
На 06.10.2025 г. в 12:10 часа, в с.Подгоре, на ул. „Йосиф В. Сталин“ жалбоподателят М. В., като водач на лек автомобил, ДАЙХАТСУ ФЕРОЗА, ВН1047ВР, около 12.10 ч. на кръстовището с ул. „ Г. С. Раковски“, с посока на движение от центъра на селото към ул. „Йоло Гергов“, управлявал товарен автомобил ДАЙХАТСУ ФЕРОЗА с рег. № ВН1047ВР,лична собственост, като пре извършена проверка се установило, че автомобилът е с прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 ОТ ЗДвП, при уведомление на административнонаказващия орган, без сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ от 06.12,2016г. НП се издава на основание Постановление № 3690/05.11.2025г. по описа на РПВидин.
Разпечатката съдържа 38 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/37a81e6a-7ee2-475f-8dc0-0d6cbd3a61f5