Решение № 3394 от 14.09.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3394 гр. София, 14.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА при участието на секретаря ИЛИЯНА ИЛ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА Административно наказателно дело № 20251110206874 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по постъпила жалба от А. В. К., ЕГН **********, с адрес *******, против наказателно постановление №******, издадено от заместниккмет на Столична община, направление „Транспорт и градска мобилност“, с което на основание чл.22, ал.5 от ЗМСМА, чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лева, за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят оспорва процесното НП, като твърди, че с пракринето на процесния автомобил не е извършено нарушение на чл.6 от ЗДвП, поради това, че амтомобилът е бил с поставен инвалиден стикер на предното стъкло, което не е в нарушение на знак Д21, паркирането е и съсгласието и по искане на г-жа Ц. К., същата не е сигнализирала ЦГМ за принудително отстраняване на нарушител на указаните на табелата Т17 телефони, правоимащата за ползването на това паркомясто Ц. Т. К. е изпратила на 28.11.2024 г. декларация по случая на Столична община, ЦГМ и Столичен инспекторат. Във връзка с изложеното, жалбоподателят излага доводи, че на 23.11.2024 г., превозвайки майка си Ц. Т. К. със служебен автомобил с рег.№********, действително е 1 паркирал автомобила на мястото за паркиране, което е определено на последната със Заповед №ССД 22-РД05-П53/20.06.2022 г., както и че впоследствие е получил фиш, Серия СО №*****, който е обжалван от ****** с жалба вх.№16834/29.11.2024 г.

Жалбоподателят лично в съдебно заседание, след приключване на съдебното следствие, поддържа изожените основания в жалбата и моли съда да отмени проценото НП, тъй като не е извършил вмененото му нарушение.

Ответната страна по жалбата в лицето на АНО – заместник кмет на Столична община, направление „Транспорт и градска мобилност“, чрез надлежно упълномощения си процесуален представител – юрк.М. К., след приключване на съдебното следствие, моли съда да постанови решение, с което да потвърди процесното НП, като правилно и законосъобразно.

Навежда доводи, че от приложената по делото заповед се установява право на безплатно денонощно паркиране на човек – Ц. К., и автомобил с рег.

№*******, с оглед на което правилно и законосъобразно е наложено административно наказание в размер за неправилно паркиране, а не в размера, установен за паркиране на инвалидно място. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в определен от съда размер.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва НП и в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Процесното НП е връчено лично на жалбоподателя на 09.04.2025 г., а жалбата против него е изпратена по пощата на 22.04.2025 г., видно от датата на пощенското клеймо, т.е. в законоустановения 14-дневен преклузивен срок за обжалване, считано от датата на връчване, поради което жалбата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява следната фактическа обстановка:

На 23.11.2024 г., в 09:45 часа, свидетелят Ф. Б. М. – *** при „ЦГМ“ ЕАД, при изпълнение на служебните си задължения – обход на терен в ***, 2 установил неправилно паркиран товарен автомобил ***, с рег.№********, при несъобразяване с комплект от пътни знаци Д21 и Т17. За така направената констатация, свидетелят М. съставил фиш в отсъствие на нарушител, Серия СО, №*****, срещу собственика на автомобила ******, с който на основание чл.186, във вр. с чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП му наложил глоба в размер на 20 лева, за нарушение на чл.6, ал.1 от ЗДвП.

Срещу така съставения фиш постъпило възражение от ******, поради което на 29.01.2025 г., свидетелят М. съставил в присъствието на жалбоподателя А. В. К., в качеството му на управител на юридическото лице, собственик на процесното МПС - ******, АУАН с бл.№004065, за това, че на 23.11.2024 г., в 09:45 часа, е установено паркиране на автомобил, собственост на фирма ******, с рег.№********, на място за преференциално паркиране, предоставено за ППС с рег.№*******, обозначено с комплект от пътни знаци Д21 и Т17, на ул.***, с което е нарушил разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП – несъобразяване с комплект пътни знаци Д21 и Т17.

АУАН е надлежно предявен и връчен лично на жалбоподателя на 29.01.2025 г., срещу негов подпис и вписано саморъчно обяснение против направените в акта констатации, че възраженията му са същите като изложените в жалбата, против издадения фиш. Жалбоподателят не се възползвал от правото си по чл.44, ал.1 от ЗАНН и не представил пред АНО писмени възражения против съставения акт в законоустановения 7-дневен срок.

Въз основа на направените констатации в АУАН, заместник-кмет на Столична община, направление „Транспорт и градска мобилност“, издал на 13.02.2025 г. процесното НП против жалбоподателя А. В. К., в качеството му на управител на юридическото лице, собственик на процесното МПС - ******, с което след като възпроизвел описаната в акта фактическа обстановка, на основание чл.22, ал.5 от ЗМСМА, чл.53 от ЗАНН и чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП, му наложил административно наказание глоба в размер на 20 лева, за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.

Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни доказателства: обясненията на жалбоподателя К.; показанията на свидетеля М., които съдът кредитира с доверие, доколкото 3 изхождат от лице, даващо показания за непосредствено възприетото по време на изпълнение на служебните си задължения, без наличие на данни за възможна заинтересованост от изхода на делото; от приобщените по делото писмени доказателства: процесните АУАН и НП; глоба с фиш; възражение против глоба с фиш; покана за съставяне на АУАН; осем броя снимков материал; заповеди за компетентност; допълнително споразумение към трудов договор; длъжностна характеристика; Инструкция и списък на запознатите служители с нея.

АУАН и НП са издадени от териториални и материално компетентни органи, съгласно представените заповеди на кмета на Столична община, и в изпълнение на делегираните им правомощия по закон /чл.189, ал.1 и ал.12 от ЗДвП, във вр. с чл.22, ал.5 от ЗМСМА/, в кръга на техните функции и по предвидения в закона ред и форма, както и в сроковете по чл.34 от ЗАНН. По делото са представени документи, удостоверяващи компетентността на актосъставителя и АНО – Заповед №СОА22-РД95-506/12.09.2022 г. на кмета на Столична община; списък на служителите в сектор „Контрол паркиране „Синя“ и „Зелена“ зона“, запознати със Заповед №СОА22-РД95506/12.09.2022 г., след които поименно е посочен под №114 и актосъставителя Ф. Б. М., заемащ длъжността *** и ***, съгласно допълнително споразумение към трудов договор и длъжностна характеристика. Налична е и Заповед №СОА24-РД09-1872/02.02.2024 г. на кмета на Столична община, с която заместник-кмета на Столична община от направление „Транспорт и градска мобилност“ е оправомощен да изпълнява функциите на АНО по преписки, образувани по съставени АУАН по ЗДвП, като издава НП.

Съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени по тежест нарушения на процесуалните правила при съставяне на АУАН и издаване на НП, които да са довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице до степен да не може да разбере кога, къде и какво нарушение е извършило.

Спазени са изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, относно задължителните реквизити на АУАН и НП, доколкото се съдържат данни за датата, мястото, описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено, законовите разпоредби, които са нарушени.

По делото, въз основа на събраните доказателства – обяснения на 4 жалбоподателя и свидетелските показания, писмени и веществени доказателства, се установява по един безспорен и категоричен начин от обективна страна, че жалбоподателят е осъществил състава на административното нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП, тъй като не е изпълнил задължението си, като участник в движението, да съобрази поведението си с комплект пътни знаци Д21 и Т17. Ясно е посочено в процесните АУАН и НП, че автомобил *** с рег.№******** е паркиран на място, определено за преференциално паркиране, предоставено на ППС с рег.№*******, обозначено с комплект пътни знаци Д21 и Т17, като това е станало на 23.11.2024 г., в 09:45 часа, в ***, на ул.***. Съгласно чл.127 от Наредба №2 от 17.01.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътна маркировка, с пътна маркировка, пътен знак Д21 „Място за паркиране на ППС, обслужващи хора с увреждания“, се използва за сигнализиране на едно място, предназначено за паркиране само на ППС, обслужващи хора с увреждания. Съгласно чл.192 от същата наредба, допълнителна табела Т17 „Табела с текст“ се поставя под пътен знак в случаите, когато е необходимо да се изясни или ограничи неговото действие и това не може да се изпълни с други допълнителни табели. Видно от приложения снимков материал е, че мястото, на което е паркирал жалбоподателя автомобил с рег.№********, е обозначено с комплект пътни знаци – Д21 „Място за паркиране на ППС, обслужващи хора с увреждания“ и Т17 – „Табела с текст: *******“. От показанията на свидетеля М. става ясно, че процесният автомобил е паркиран на място, предоставено за преференциално паркиране на съвсем друг автомобил с право на ползване, т.е. при несъобразяване с поставените пътни знаци. Уточнява, че само другият автомобил – с рег.№*******, може да престоява на това място, именно поради наличието и на допълнителната табела Т17, обозначаваща номера на ППС. В обясненията си жалбоподателят не отрича, че на описаното в АУАН и НП място е паркирал лек автомобил с различен регистриционен номер от посочения на поставената допълнителна табела, но доколкото това място е предназначено за паркиране на друго ППС – с рег.№*******, и именно то е посочено, че обслужва хора с увреждания, и с оглед нормативните предписания за конкретните означения с процесните пътни знаци, съдът не споделя релевираните възражения в жалбата, че не е извършил вмененото му нарушение, тъй като ползвател на мястото е неговата майка Ц. К., а правото за паркиране не е за автомобил, а за ползвател.

5

Правният анализ на събраните по делото доказателства дават основание на съда да приеме, че описаните в АУАН и НП фактически констатации отговарят на обективната действителност. Фактът, че жалбоподателят е паркирал собствения на управляваното от него дружество лек автомобил с рег.

№********, на място, определено за преференциално паркиране, предоставено на ППС с рег.№*******, обозначено с комплект пътни знаци Д21 и Т17, дава основание на съда да приеме, че е осъществен състава на вмененото нарушение от обективна страна.

От субективна страна, жалбоподателят е извършил нарушението виновно, при форма на вината - пряк умисъл, защото е съзнавал, че паркира процесния автомобил на място, предназначено за преференциално паркиране на ППС - с друг регистрационен номер, без да се съобрази с комплекта от пътни знаци – Д21 и Т17, съзнавал е общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е целял настъпването им, поради което следва да понесе административнонаказателна отговорност за него.

Правилно приложената санкционна разпоредбата на чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП предвижда на водач, който неправилно престоява или е паркирал неправилно, да се наказва с глоба в размер на 20 лева. В случая, процесният автомобил е бил неправилно паркиран, в нарушение на комплект от два пътни знака, което не се позволява от нормата на чл.6, т.1 от ЗДвП, поради което жалбоподателят, в качеството си на законен представител на дружеството – собственик на процесното МПС, правилно е санкциониран с предвиденото в закона по вид и размер административно наказание глоба в абсолютно определения размер. АНО правилно е приложил материалния закон, като правилно за конкретното нарушение е наложил на жалбоподателя наказание глоба в размер на 20 лева, който размер по аргумент от чл.27, ал.5 от ЗАНН не подлежи на намаляване.