Определение № 15425 от 14.08.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15425 гр. София, 14.08.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-В, в закрито заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена И.нова

Членове:

И.нина Ив. Пъстракова

Добромир Ст. Стефанов като разгледа докладваното от Добромир Ст. Стефанов Въззивно частно гражданско дело № 20251100508452 по описа за 2025 година Производството е по реда на Глава двадесета и първа ГПК.

Образувано е по частна жалба от И. Р. С. чрез адв. К. срещу разпореждане рег. № 96625 от 18.06.2025 г., постановено по гр. дело № 52624/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 159-и състав, с което на основание чл. 129, ал. 3 ГПК е върната исковата молба и е прекратено производството по гр. дело № 52624/2024 г. по описа на СРС, в частта, по предявените от И. Р. С. искове за осъждане на ответника „Норд Спорт“ ЕООД, да й заплати сумата от 23250 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба, 19.07.2024 г., и сумата от 1830,52 лв., представляваща обезщетение за забава.

В жалбата са изложения съображения за неправилност на определението.

Съдебната практика по чл. 45 ЗЗД приемала, че претърпените имуществени вреди се присъждат като общ сбор. Указанията на СРС за отстраняване на нередовностите на исковата молба не били точни и ясни. Искането към СГС е обжалваното разпореждане да бъде отменено и делото върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Въззивният съд, като съобрази изложеното в жалбата и материалите по делото, намери от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима – подадена е в срок от легитимирана страна и срещу 1 съдебен акт, който подлежи на съдебен контрол по реда на Глава двадесета и първа вр. чл. 129, ал. 3 ГПК.

По същество жалбата е основателна.

На 19.07.2024 г. в Софийски градски съд е входирана искова молба от И.

Р. С., с която са предявени искове срещу „Норд спорт“ ЕООД за заплащане на сумата от 20000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, сумата от 23250 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди и сумата от 3563 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 27.12.2023 г. до 19.07.2024 г., като вредите били настъпили в резултат на падане на ищеца от стена за катерене, стопанисвана от ответното дружество.

С определение от 05.08.2024 г. СГС е изпратил делото по подсъдност на Софийски районен съд на основание чл. 104, т. 4 ГПК, тъй като цената на всеки от отделните искове била под 25000 лева.

С разпореждане от 07.11.2024 г. районният съд е дал указания на ищеца да конкретизира всеки от исковете за лихва за забава по основание, период и размер.

С молба от 09.12.2024 г. ищецът е посочил, че претендираната от него лихва върху сумата от 23250 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, е 1830,52 лева, а претенцията за лихва върху сумата от 20000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, е 1574,63 лева. В молбата е посочено, че лихвата се претендира за периода от датата на деликта до датата на завеждане на исковата молба.

С разпореждане от 14.04.2025 г. съдът е дал повторни указания на ищеца по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК за отстраняване на нередовностите на исковата молба, като му е указал да конкретизира исковете за имуществени вреди в размер на 23250 лева и лихва върху тази сума в размер на 1830,52 лева, като наведе съображения как са формирани тези искови претенции и за какъв период.

С молба от 12.05.2025 г. ищецът е посочил, че сумата от 23250 лева се формира като сбор от всички основни, спомагателни, главни и последващи лечения и съответна рехабилитация, които били пряка и непосредствена последица от падането на ищеца в спортната зала. Те се доказвали от представените разходооправдателни документи. Посочено е, че лихвата се 2 претендира за периода от датата на непозволеното увреждане, 27.12.2023 г, до датата на предявяване на исковата молба, 19.07.2024 г.

С обжалваното разпореждане от 18.06.2025 г. СРС е върнал исковата молба на основание чл. 129, ал. 3 ГПК и прекратил производството по делото, в частта, в която се претендира плащане на сумата от 23250 лева и лихвата върху нея в размер на 1830,52 лева, тъй като ищецът не бил изпълнил дадените му указания да индивидуализира всяка една претенция и всеки един разход по основание и размер, доколкото всяка претенция била с различен произход.

По същество жалбата е основателна.

Спорният предмет на делото се въвежда от ищеца с исковата молба.

Ищецът индивидуализира спорното право чрез фактически твърдения в обстоятелствената част на исковата молба, които формират основанието на предявения иск (чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК), и искането към съда, което определя вида и съдържанието на търсената защита (чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК).

Редовността на исковата молба представлява абсолютна процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск, за която съдът следи служебно. Ако съдържанието на исковата молба не отговаря на посочените разпоредби, съдът е длъжен да предостави възможност на ищеца да отстрани констатираните нередовности съгласно чл. 129, ал. 2 ГПК. Изпълнението на това задължение от съда има за цел да внесе яснота относно предмета на делото и правната квалификация на предявения иск. То е предпоставка за осигуряване на правото на защита на ответника и постановяване на допустимо решение по съществото на спора.

Трайната практика на ВКС приема, че указанията на съда по чл. 129, ал. 2 ГПК, неизпълнението на които има за законосъобразна последица връщане на исковата молба съгласно чл. 129, ал. 3 ГПК, трябва да бъдат ясни, точни, конкретни, изчерпателни и изпълними относно всяка констатирана нередовност на исковата молба, и да указват начина, по който тя може да бъде отстранена. Неизпълнението на неточни или неясни указания не влече неблагоприятни последици за ищеца и не е основание за връщане на исковата молба (така Определение № 118 от 23.03.2022 г. на ВКС по частно търг. дело № 430/2022 г., I т. о., и цитираните в него).

В исковата молба е посочено, че сумата от 23250 лева е „общата 3 стойност на разходите за операция, рехабилитационни процедури, болничен престой и всички използвани при възстановяването средства“. В разпореждането от 14.04.2025 г. съдът е дал указание „да бъдат конкретизирани исковете за имуществени вреди като бъдат наведени съображения как се формират тези претенции“. Това указание е твърде общо и не отговаря на изискването да бъде ясно и изчерпателно спрямо конкретиката на исковата молба. В обжалваното разпореждане СРС е приел, че „ищецът не е индивидуализирал всяка една претенция и всеки един разход по основание и размер“, но тъй като такова указание не е давано, жалбоподателят не следва да понесе санкцията по чл. 129, ал. 3 ГПК. Липсата на конкретика на дадените указания възпрепятства възможността за тяхното точно изпълнение. По отношение на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, ищецът е изпълнил дадените му указания като е посочил периода, за който се претендира мораторната лихва, поради което връщането на исковата молба по този иск е незаконосъобразно на това основание. Изводът на СГС е, че исковата молба е върната в нарушение на процесуалните правила, обжалваното разпореждане следва да бъде отменено и делото върнато на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Настоящият състав приема, че исковата молба е нередовна на основание чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, тъй като твърденията на ищеца за претендираните от него имуществени вреди са от различен вид и с различен източник, поради което е необходимо да бъдат надлежно индивидуализирани. Ищецът трябва да посочи каква точно сума претендира като имуществено обезщетение от претърпяната операция, в какво се състои тя и кога е била осъществена. По отношение на рехабилитационните процедури следва да бъде посочена тяхната обща стойност, която се претендира, в какво се изразява рехабилитацията и да се посочи периодът, в който тя е извършена. Следва да бъдат конкретизирани обстоятелствата по претенцията за обезщетение за заплатен болничен престой – неговата обща стойност и период, както и дали престоят се отнася за ищеца или трето лице, негов придружител. Необходимо е да бъдат наведени конкретни твърдения от ищеца какво включва претенцията му за обезщетение от „всички използвани при възстановяването средства“ – те трябва да бъда индивидуализирани по вид, размер и период на извършване.

Следва да бъдат дадено изрично указание на ищеца, че трябва да изпълни указанията на съда като наведе фактически твърдения като препращането към 4 представени с исковата молба доказателства не представлява надлежно изпълнение на задължението му.

Така мотивиран, Софийски градски съд, IV-В въззивен състав, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане рег. № 96625 от 18.06.2025 г., с което на основание чл. 129, ал. 3 ГПК е върната исковата молба и е прекратено производството по гр. дело № 52624/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 159-и състав, в частта, по подадения от И. Р. С. иск за осъждане на ответника „Норд Спорт“ ЕООД, да й заплати сумата от 23250 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба, 19.07.2024 г., и сумата от 1830,52 лв., представляваща обезщетение за забава.

ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5