Решение № 333 от 28.04.2026, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 333 гр. Добрич, 28.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XIX СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Деница Б. Петкова при участието на секретаря Геновева Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Деница Б. Петкова Гражданско дело № 20253230100058 по описа за 2025 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по предявени от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД ЕИК 203374133 гр.София , бул.“България“ № 81В ,ап.3 срещу Р. Н. Й. с ЕГН **********, с настоящ адрес: село Б., община Д., ул. „***“ №***, искове по чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415 от ГПК за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, предмет на издадената по ч.гр.д. №2921 /2024г. на ДРС заповед по чл. 410 от ГПК №1462 от 16.09.2024г., а именно 1) 1000.00 лева /511,29 евро , представляващо главница по договор за потребителски кредит №1172398, сключен между длъжника и „Кредисимо“ ЕАД на 23.11.2018г., погасена от поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 13.08.2024 г. до окончателно изплащане на сумата; 2) 563.24 лева/287,98 евро , представляващо обезщетение за забава върху главницата по процесния договор за кредит от 23.11.2018г., за периода от 23.11.2018г. – 05.08.2024г.

Претендират се сторените по делото разноски, включително и по заповедното ч.гр.д. № 2921/2024г. по описа на ДРС.

Исковата молба се основава на следните обстоятелства: Сключен между „Кредисимо“ и ответника договор за потребителски кредит от разстояние с № 1172398/23.11.2018г., по силата на който на ответника е предоставена в заем 1 сумата от 1000 лева. Твърди се пълно неизпълнение на договора. Вземанията по договора са обезпечени с договор за предоставяне на поръчителство с „Ай Тръст“ЕООД. Впоследствие вземанията по договора са прехвърлени с договор за цесия на ищеца. Твърди се надлежното уведомяване на ответника за извършеното прехвърляне на вземанията по договора. Поради пълното неизпълнение се претендира уважаване на установителните искове за главница в размер на 1000 лева и за лихвата за забава в размер на 563,24 лева, за периода от 23.11.2018г. – 05.08.2024г.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез особен представител, депозира писмен отговор, с който не се оспорва сключването на процесния договор за кредит за посочената сума. Твърди се, че договорът е нищожен на основание чл. 22 от ЗПК, поради заблуждаващо и некоректно посочване на ГПР в същия.

Сочи се, че при изчисляването на ГПР е следвало да бъде включено и възнаграждението за поръчителя. Настоява се съдът да обяви процесния договор за нищожен, поради което, според ответника, е основателен иска само за главница в размер на 1000 лева. Настоява се за отхвърляне на акцесорния иск.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявените искове черпят правното си основание от разпоредбите на чл.

430 от ТЗ вр. чл. 60, ал. 2 от ЗКИ вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240 ЗЗД и чл.

86 ЗЗД. Исковете са предявени като установителни в срока по чл. 415, ал.

2 от ГПК, след връчване на заповедта по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен положителен установителен иск с горепосоченото правно основание, ищецът да докаже възникването на спорното право, а ответникът фактите, които изключват, унищожават или погасяват това право. Предвид горепосочената материалноправна норма, на която се основава присъденото със заповедта вземане, уважаването на иска е обусловено от наличието на установено от ищеца валидно облигационно правоотношене между страните по силата на сключен между тях договор за потребителски кредит, по който е изправна страна; настъпил падеж за плащането на цялата сума по него; размера на претендираното обезщетение за забава - главница върху която се изчислява, период и стойност на лихвения процент. В тежест на ищеца е да установи сключването на договор за цесия с твърдяното съдържание, както и 2 факта на съобщаване на процесния договор за цесия на длъжника от страна на цедента. Респективно следва ответникът да не е провел успешно доказване за точно в количествено и времево отношение изпълнение на задължението си за връщане на заетата сума по договора или наличието на други правопогасяващи обстоятелства.

Установява се, че по силата на договор за потребителски кредит № 1172398 /23.11.2018г. "Кредисимо" АД се е задължило да предостави на ответника сумата от 1000,00 лева, а последният се е задължил да върне сумата на тринадесет месечни вноски от по 86.79 лв. Общият размер на всички плащания по договора възлиза на сумата 1 128.27 лв В тази сума е включена главницата и възнаградителната лихва в размер на 21,24 %.Ответникът се е задължил да представи обезпечение на кредита. В тази връзка, на основание чл. 4, ал. 1, б. (ii) от договора, ответникът се е задължил да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от "Кредисимо" юридическо лице в срок до 48 часа от подаване на заявлението. На същата дата - 23.11.2018 г., ответникът е сключил "договор за предоставяне на поръчителство" с "Ай Тръст" ЕООД. По силата на този договор ищецът се е задължил да сключи договор за поръчителство с "Кредисимо" АД и да отговаря като поръчител за задълженията на ответника по договора за потребителски кредит. От своя страна ответникът се е задължил да плаща месечно възнаграждение за срока на договора - видно от приложение № 1 към договора. В изпълнение на договорните си задължения "Ай Тръст" ЕООД е сключило договор за поръчителство с "Кредисимо" АД и по този начин се е задължило да отговаря солидарно с ответника за задълженията му по договора за потребителски кредит.

По делото не е спорно, че кредитодателят " Кредисимо" АД е изпълнил задължението си и е превел на ответника сумата от 1000 лева .

По делото не е спорно, че по договора няма постъпили плащания, т.е. налице е пълно неизпълнение.

Процесните вземания са били прехвърлени на ищеца с договор за цесия .

Извършеното прехвърляне е потвърдено писмено от цедента на основание чл.

99, ал. 3 от ЗЗД. Уведомлението за извършената цесия е било съобщено на длъжника чрез електронната му поща, посочена в договора за кредит. Следва да бъде добавено, че изискването на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД се счита за изпълнено и в момента на получаване на книжата по делото от особения представител на 3 ответника. В този смисъл е Решение № 198 от 18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 на Първо т. о. ВКС, в което е прието, че "Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици.В условията на пълно и главно доказване ищецът установи наличието на валидно облигационно отношение с ответника, възникнало въз основа на договор за потребителски кредит №1172398/ 23.11.2018г. Установи се, че кредиторът "Кредисимо" ЕАД е изпълнил основното си задължение по договора и ответникът е усвоил сумата от 1000,00 лева.

В разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК законодателят установява задължение за всяка страна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Оттук следва, че всяка страна носи доказателствена тежест за фактите, от които извлича изгодни за себе си правни последици. При неуспешно проведено пълно и главно доказване на тези факти, съдът следва да ги приеме за неосъществили се в обективната действителност и на тази основа да постанови решението си. В този смисъл е и Решение № 25 от 27.01.2012 г. по гр. д. № 1832/2010 г. на IV г. о. на ВКС. В тежест на ответника е да докаже, че е платил задълженията по договора. Същият обаче не ангажира доказателства в тази насока, поради което следва да бъде направен категоричен извод за неплащане на процесното вземане. Изискуемостта му е настъпила на 31.12.2019 г., когато е падежът на последната вноска.

Възраженията на ответната страна за нищожност се явяват неоснователни, доколкото се претендира неплатена главница и мораторна лихва. Съдът не е сезиран с искания за присъждане на възнаграждение за поръчителя.

Посоченият в договора ГПР в размер на 50,00% не надвишава максимума от 50%, установен с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, а именно пет пъти размера на законната лихва към момента на сключване на договора. Съгласно чл. 1 от ПМС № 426 от 18 декември 2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения, Обн., ДВ, бр. 106 от 23.12.2014 г., годишният размер на законната лихва за просрочени парични задължения е определен в размер на основния лихвен процент на БНБ в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта. Към 17.06.2017 г. ОЛП на БНБ е 0,00%, т. е. законната лихва възлиза на 10%.Предвид изложеното, предявените искове следва да бъдат уважения в цялост, в заявените размери и за посочените периоди.

4

Относно отговорността за разноските:

С оглед изхода на спора, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените по заповедното производство разноски, както следва: 67,11 евро, от които: 15,98 евро за държавна такса и 51,13 евро за юрисконсултско възнаграждение, както и по настоящото установително производство: 35,15 евро заплатена държавна такса; 100 евро юрисконсултско възнаграждение, определено от съда, съобразно фактическата и правна сложност на делото, и 204,52 евро - депозит за особен представител.

Така мотивиран, ДРС

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание на чл. 422, ал. 1 във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК в отношенията между ищеца "АПС Бета България" ЕООД, с ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

"България" № 81В, ап. 3, и ответника Р. Н. Й. с ЕГН **********, с настоящ адрес: село Б., община Д., ул. „***“ №***, че ответникът дължи на ищеца сумите, предмет на издадената по ч.гр.д. №2921 /2024г. на ДРС заповед по чл.

410 от ГПК №1462 от 16.09.2024г., а именно 1) 1000.00 лева/511,29 евро , представляващо главница по договор за потребителски кредит №1172398, сключен между длъжника и „Кредисимо“ ЕАД на 23.11.2018г., погасена от поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 13.08.2024 г. до окончателно изплащане на сумата;

2) 563.24 лева/287,98 евро , представляващо обезщетение за забава върху главницата по процесния договор за кредит от 23.11.2018г., за периода от 23.11.2018г. – 05.08.2024г.

ОСЪЖДА Р. Н. Й. с ЕГН **********, с настоящ адрес: село Б., община Д., ул. „***“ №***, да заплати на "АПС Бета България" ЕООД, с ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "България" № 81В, ап. 3, сторените по заповедното производство разноски по ч.гр.д. №2921 /2024г. на ДРС - 15,98 евро за държавна такса и 51,13 евро за юрисконсултско възнаграждение, както и по настоящото установително производство по гр. дело № 58/2025г. на ДРС : 35,15 евро заплатена държавна такса; 100 евро юрисконсултско възнаграждение и 204,52 евро - депозит за 5 особен представител.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Добрички окръжен съд в двуседмичен срок, който тече от датата на връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________ 6