Решение № 59 от 29.04.2026, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. Кърджали, 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вергиния Еланчева при участието на секретаря Симона Иванова като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Административно наказателно дело № 20265140200051 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № **** от 27.08.2025 г., издадено от Началник група в сектор ПП-Кърджали към ОД МВР-Кърджали, с което на основание чл.179, ал.1, т.5, пр.5 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 150 лв. /76.69 евро/ и са отнети 13 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР, на Д. М. Х. с ЕГН **********, адрес *******************, за извършено нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят Д. М. Х. намира издаденото наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че при издаването му били допуснати съществени процесуални нарушения. Посочен бил за нарушен чл.6, т.1 от ЗДвП, без да е конкретизирано съответното предложение, което съдържа твърдяното нарушение. Това водело до неяснота относно правната квалификация на деянието и го поставяло в невъзможност да разбере за какво е ангажирана отговорността му. На следващо място, наказващият орган приложил санкционна разпоредба с предложение, което не съответствало на фактически описаното нарушение в обстоятелствената част на наказателното постановление. Това също представлявало съществено процесуално нарушение. Моли съдът да постанови акт, с който да отмени обжалваното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представил е молба, в която поддържа подадената жалба по изложените в същата съображения.

1

Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се явява и не се представлява. Депозирал е чрез юрисконсулт писмена молба, в която оспорва жалбата и моли съдът да потвърди наказателното постановление. Излага подробни съображения за неговата законосъобразност. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-Кърджали.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 08.08.2025 г. свидетелите М. М. и С. С. – мл. автоконтрольори в сектор ПП към ОД МВР-Кърджали, били на работа и осъществявали контрол по спазване на правилата за движение в гр.Кърджали. Около 17.26 часа двамата се намирали на бул.„Беломорски“, до бензиностанция „*******“, когато възприели водача на лек автомобил „********“ с рег.№ ******* да нарушава пътната маркировка. Същият се движел по бул.„Беломорски“, в посока от кръстовище „Веселчани“ към Автогара 21-ви век в гр.Кърджали, при което извършил маневра изпреварване, без да се съобрази със съществуващата маркировка тип М15, създавайки по този начин и опасност за движението. Водачът пресякъл маркировката и неправилно изпреварил колона от автомобили, което станало повод да бъде спрян за проверка от полицейските служители. Свидетелите М. и С. установили самоличността на нарушителя, а именно жалбоподателят Д. М. Х.. За установеното нарушение на жалбоподателя на място бил съставен и връчен АУАН по чл.6, т.1 от ЗДвП, който той подписал и получил без възражения. Въз основа на така съставения акт, на 27.08.2025 г. наказващият орган издал процесното наказателно постановление, с което на основание чл.179, ал.1, т.5, пр.5 от ЗДвП наложил на Д. М. Х. административно наказание „глоба” в размер на 150 лв. /76.69 евро/ за извършено нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП. Постановено било и отнемане на 13 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР.

Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите М.

М. и С. С., на които съдът дава вяра изцяло, защото са последователни, логични и взаимно допълващи се; Акт за установяване на административно нарушение от 08.08.2025 г., чиято доказателствена сила по чл.189, ал.2 от ЗДвП не бе оборена; Докладна записка от 15.01.2026 г.; Справка за собственост на МПС; Справка за нарушител/водач на жалбоподателя; Заповед № **** от 02.12.2021 г. на МВР, установяваща компетентността на длъжностните лица, съставили акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление.

При така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по 2 същество.

Отговорността на жалбоподателя е реализирана за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, който задължава участниците в движението да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.

Преценени поотделно и в съвкупност, доказателства по делото категорично сочат, че на 08.08.2025 г. на бул.„Беломорски“ в гр.Кърджали жалбоподателят, управлявайки лек автомобил „********“ с рег.№ ******* не е спазил пътна маркировка тип М15 - коси успоредни линии, обозначаваща площ, забранена за движение на пътни превозни средства.

Водачът е извършил изпреварване, нарушавайки наличната маркировка М15 - коси успоредни линии, оформящи площ, забранена за преминаване, с което е създал опасност за движението и това е станало повод да бъде спрян и да му бъде съставен акт. Безспорно е, че водачът Д. М. Х. не е съобразил поведението си с пътната маркировка и по този начин е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП. Приложима в случая е санкционната норма на чл.179, ал.1, т.5, пр.2 от ЗДвП, предвиждаща в редакцията към датата на деянието, че който не спазва предписанието на пътната маркировка, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението, се наказва с глоба в размер на 150 лв. Като не се е съобразил с наличната пътна маркировка, извършвайки и изпреварване на тази най-натоварена пътна артерия в гр.Кърджали, жалбоподателят несъмнено е създал опасност за движението и следва да носи администратинонаказателна отговорност. Определената на жалбоподателя „глоба“ е в предвидения от законодателя абсолютен размер, при което са неприложими критериите на чл.27 от ЗАНН и не са налице основания за намаляване на санкцията. Както вече се посочи, установеното деяние на Д. Х. безспорно е нарушение и осъществява състава на чл.179, ал.1, т.5, пр.2 от ЗДвП, но в издаденото наказателно постановление като нарушен е посочен чл.179, ал.1, т.5, пр.5 от ЗДвП. Това налага съобразно разпоредбата на чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН, настоящата въззивна инстанция да приложи закон за същото административно нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, като прецизира и преквалифицира санкционната норма на деянието по чл.179, ал.1, т.5, пр.2 от ЗДвП. Няма пречка това да бъде сторено, предвид тъждеството на фактите, изложени в обстоятелствената част на АУАН и наказателното постановление, относими напълно към състава на нарушението по чл.179, ал.1, т.5, пр.2 от ЗДвП. По силата на цитирания текст от ЗАНН, въззивният съд разполага с пълните правомощия да преквалифицира административното нарушение без да се налага да изменя фактическата обстановка. Такова прецизиране на цифровата квалификация на нарушението не е в състояние да доведе до ограничаване правото на защита на нарушителя, тъй като и в съдебното производство той се защитава предимно срещу фактите, а не срещу правната им квалификация. В случая фактите, покриващи признаците от състава на чл.179, ал.1, т.5, пр.2 от ЗДвП са идентични и в акта и в наказателното постановление, възприети са като такива и в съдебния акт на настоящата инстанция. По изложените съображения, наказателното постановление следва да бъде изменено, като приложената санкционна норма се преквалифицира по чл.179, ал.1, т.5, 3 пр.2 от ЗДвП. Това няма да доведе дори до промяна на санкцията, която се следва на същото основание и е в същия абсолютен размер.

По отношение на отнемането на 13 контролни точки, наказателното постановление следва да бъде отменено, тъй като за нарушението по чл.179, ал.1, т.5, пр.2 от ЗДвП не е предвидено в Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР да се отнемат контролни точки.

Такова отнемане се следва съгласно чл.6, ал.1, т.9 от Наредбата само и конкретно за нарушението по чл.179, ал.1, т.5, пр.5 от ЗДвП.

При извършената служебна проверка не бяха констатирани съществени нарушения на процесуалните правила или материалния закон, допуснати в хода на административнонаказателното производство. Актът за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени от компетентни длъжностни лица, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършено. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога и къде е извършено, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен, налагаща отмяната му. Нарушението се явява напълно доказано от показанията на разпитаните по делото свидетели, както и от съставения акт, чиято доказателствена сила не бе оборена. Неоснователен е доводът, че в акта и наказателното постановление не било посочено конкретното предложение на чл.6, т.1 от ЗДвП и това съставлявало съществено нарушение. Според настоящата инстанция е достатъчно да бъдат изписани съответният член, алинея и точка от нормативния акт, за да е в състояние нарушителят да разбере защо е наказан. Съдът не възприема като съществено и неотстранимо нарушение посочването в наказателното постановление на нарушената норма на чл.179, ал.1, т.5, пр.5 от ЗДвП, вместо чл.179, ал.1, т.5, пр.2 от ЗДвП. Това може успешно да бъде преодоляно, чрез прецизиране на цифровата квалификация на нарушението, за което вече бяха изложени съображения по-горе.

С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63д, ал.4 вр. ал.1 от ЗАНН следва на административнонаказващия орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 130 до 190 лв. В случая по делото е проведено съдебно заседание, в което не е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, но е изготвил и депозирал писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение в минималния размер от 130 лв., или 66.47 евро. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Областна дирекция на МВР-Кърджали, именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице следва да бъдат присъдени разноските 4 по делото.

Така мотивиран, Съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № **** от 27.08.2025 г., издадено от Началник група в сектор ПП-Кърджали към ОД МВР-Кърджали, с което на основание чл.179, ал.1, т.5, пр.5 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 150 лв. /76.69 евро/ на Д. М. Х. с ЕГН **********, адрес *******************, за извършено нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА санкционната норма по чл.179, ал.1, т.5, пр.2 от ЗДвП.

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № **** от 27.08.2025 г., издадено от Началник група в сектор ПП-Кърджали към ОД МВР-Кърджали, в частта, с която на Д. М. Х. с ЕГН **********, адрес *******************, са отнети 13 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР.