Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 6680 от 09.04.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 48947/2024
Вид
Решение № 6680
Подписан
09.04.2026
Състав
КРИСТИЯН РОСЕНОВ ТРЕНДАФИЛОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 21 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 228 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 232, ал. 2, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 233, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 236, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 36, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 6680 гр. С., 09.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20241110148947 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от Б. В. Д., чрез адв. М., срещу Е.

Ж. С., с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове, както следва:

1/ иск с правно основание чл. 232, ал. 2, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЗД за осъждане на Е. Ж. С. да заплати на Б. В. Д. сумата от 311,72 евро (609,68 лв.), представляваща дължимата наемна цена за ползването на недвижим имот с адрес: гр. С., район „В.“, ул. „К.“ № 46, ет. 2, ап. 7, предмет на сключен договор за наем от 01.12.2022 г., в периода от 01.07.2023 г. до 21.07.2023 г., ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба – 16.08.2024 г., до окончателното изплащане на вземането;

2/ иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на Е. Ж. С. да заплати на Б. В. Д. сумата от 48,67 евро (95,20 лв.) – лихва за забава, начислена върху главницата от 609,68 лв. за периода от 26.06.2023 г. до 16.08.2024 г.;

3/ искове с правно основание чл. 232, ал. 2, предл. 2 ЗЗД за осъждане на Е.

Ж. С. да заплати на Б. В. Д. следните суми: 95,48 евро (186,75 лв.) – разходи за ползването на В и К услуги, доставени в жилището, предмет на договора за наем от 01.12.2022 г., в периода от 24.08.2023 г. до 26.11.2023 г.; 32,59 евро 1

(63,75 лв.) – разходи за ползването на електрическа енергия, доставена в жилището, в периода от 03.10.2023 г. до 02.12.2023 г.; 43,58 евро (85,24 лв.) – разходи за ползването на природен газ, доставен в жилището, в периода от 01.11.2023 г. до 30.11.2023 г., ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба – 16.08.2024г., до окончателното изплащане на вземанията;

4/ иск с правно основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД за осъждане на Е. Ж. С. да заплати на Б. В. Д. сумата от 158,50 евро (310 лв.), представляваща обезщетение за извършените от наемодателя разходи за ключарски услуги, обусловени от неизпълнението на задължението на наемателя да върне ключа за жилището, ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба – 16.08.2024г., до окончателното изплащане на вземането;

5/ иск с правно основание чл. 236, ал. 2 ЗЗД за осъждане на Е. Ж. С. да заплати на Б. В. Д. сумата от 2348,23 евро (4592,74 лв., след допуснато по реда на чл. 214 ГПК изменение на размера на предявения иск), представляваща обезщетение за ползването на имота след прекратяване на процесния договор за наем, в периода от 22.07.2023 г. до 16.12.2023 г., ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба – 16.08.2024г., до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на 01.12.2022 г. сключил чрез упълномощен представител – С.

Б.в Д., договор за наем с Е. С., по силата на който й предоставил за временно и възмездно ползване притежаван от него недвижим имот, находящ се в гр. С., район „В.“, ул. „К.“ № 46, ет. 2, ап. 7. От подписания между страните Приемопредавателен протокол от 01.12.2022 г. се установявало предаването на държането на имота в полза на ответницата. Според т. 3 от договора, наемателят следвало да заплаща месечна наемна цена в размер на 900 лв., в срок до 25-то число на месеца, предхождащ месеца на ползването на имота.

Договорът за наем бил сключен за срок от една година, като съгласно т. 6, б.

„в“, в случай на забава на плащането на договорения наем от страна на наемателя с десет или повече дни, наемодателят има право да прекрати предсрочно действието на договора с едностранно писмено уведомление, отправено до наемателя. Ответницата не изпълнявала точно задълженията си по договора, като не извършила съответно плащане на дължимия договорен наем за период от повече от десет дни след договорения падеж за м.юли 2023 2 г. В тази връзка, на 21.07.2023 г. ищецът изготвил уведомление за едностранно прекратяване на договора, чието получаване било отказано от наемателя. В уведомлението било посочено, че наемодателят прекратява едностранно договора поради неплащане на дължимия наем в уговорения срок със закъснение от над десет дни, поради което наемателят следвало да освободи имота незабавно. В тази връзка, ищецът твърди, че наемното правоотношение било прекратено считано от 21.07.2023 г. Предвид отказа на ответницата да получи и разпише уведомлението, ищецът изпратил нотариална покана, която се считала за надлежно връчена на наемателя на 25.09.2023 г. Ищецът твърди, че ответницата му дължи уговореното наемно възнаграждение, обезщетение за ползването на имота след прекратяване на договора, както и изискуемите консумативни разходи, съгласно т. 5.1 и т. 5.2 от договора. Излага доводи, че ответницата следва да му заплати сумата от 609,68 лв., представляваща наемно възнаграждение за ползването на имота в периода от 01.07.2023 г. до 21.07.2023 г. Счита, че ответницата дължи и лихва за забава, начислена върху посоченото вземане за периода от 26.06.2023 г. до 16.08.2024 г., в размер на 95,20 лв. Твърди, че ответницата не е заплатила дължимите разходи за комунални услуги, доставени в имота, считано до освобождаването на жилището през средата на месец декември 2023 г. В тази връзка, сочи че дължимите консумативни разходи са, както следва: 186,75 лв. – цена за предоставени В и К услуги от „Софийска вода“ АД в периода от 24.08.2023 г. до 26.11.2023 г.; 63,75 лв. – разходи за ползване на електрическа енергия, доставена от „Електрохолд продажби“ ЕАД, в периода от 03.10.2023 г. до 02.12.2023 г.; 85,24 лв. – разходи за ползване на природен газ, доставен от „Овергаз мрежи“ АД, в периода от 01.11.2023 г. до 30.11.2023 г. Ищецът твърди, че посочените разходи били заплатени от упълномощения му представител – С. Д. на 20.12.2023 г. Излага доводи, че с цел да осигури достъп до собствения си имот е реализирал разходи за ключарски услуги в размер на 310 лв. Твърди, че ответницата не му е върнала ключа за апартамента, като поради извършена от нея в предходен момент подмяна на патрона на вратата, същата се снабдила с нов ключ, какъвто не бил предоставен на наемодателя. Посочените обстоятелства обусловили използването на ключарски услуги от страна на ищеца, с цел подмяна на патрона и снабдяване с нови ключове за апартамента. Ищецът счита, че ответницата следва да му заплати и обезщетение за ползването на имота в 3 периода от 22.07.2023 г. до 16.12.2023 г., след прекратяването на действието на договора. Твърди, че в хода на производството по гр.д. № 56918/2023 г. по описа на СРС, 25 състав, за опразване на процесното жилище, било установено, че ответницата е освободила жилището в средата на месец декември 2023 г. В тази връзка счита, че дължимото обезщетение от ответницата за ползването на имота в периода 22.07.2023 г. – 16.12.2023 г. възлиза на 4592,74 лв. По изложените съображения, ищецът моли съда да осъди ответницата да му заплати следните суми: 609,68 лв. дължима наемна цена за ползването на имота в периода от 01.07.2023 г. до 21.07.2023 г.; 95,20 лв. – законна лихва за забава, начислена върху главницата от 609,68 лв. за периода от 26.06.2023 г. до 16.08.2024 г.; 186,75 лв. – консумативни разходи за ползването на В и К услуги в периода от 24.08.2023 г. до 26.11.2023 г.; 63,75 лв.

– консумативни разходи за ползването на електрическа енергия в периода от 03.10.2023 г. до 02.12.2023 г.; 85,24 лв. консумативни разходи за ползването на природен газ в периода от 01.11.2023 г. до 30.11.2023 г.; 310 лв. – разходи за ключарски услуги; 4592,74 лв. – обезщетение за ползването на жилището след прекратяване на процесния договор за наем, в периода от 22.07.2023 г. до 16.12.2023 г. Претендира заплащането на процесните вземания, ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното им изплащане, както и сторените в производството разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата, чрез назначения й особен представител – адв. С., е подала отговор на исковата молба. Твърди, че ищецът не е подписал лично или чрез пълномощник процесния договор за наем, респ. не е възникнало облигационно правоотношение между страните и договорът бил нищожен поради липсата на съгласие. Сочи, че договорът за наем бил подписан от С. Д. в лично качество. Не оспорва факта, че ищецът е собственик на процесното жилище. Оспорва предаването на имота от страна на ищеца.

Оспорва връчването на уведомление за прекратяване на договора на 21.07.2023 г. Оспорва основанието и размера на претендираните вземания.

Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.

Претендира разноски.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:

4

С проекта за доклад по делото, обективиран в Определение № 33149 от 07.08.2025 г. и приет за окончателен без възражения от страните в проведеното открито съдебно заседание на 23.10.2025 г., на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че Б. В. Д. е собственик на недвижим имот с адрес: гр. С., район „В.“, ул. „К.“ № 46, ет. 2, ап. 7.

По делото е приложено пълномощно от Б. В. Д., по силата на което същият упълномощава С. Б.в Д. да сключи от името на упълномощителя (Б.

В. Д.) и за негова сметка договор за наем във връзка със собствения му недвижим имот, находящ се в гр. С., район „В.“, ул. „К.“ № 46, ет. 2, ап. 7, включително – с правото да избере и определи по негова преценка наемател на имота, да определи размера на наемната цена, да определя условия и срокове за заплащане на наемната цена, включително да получава наемната цена от негово име и за негова сметка. В т. 3 от пълномощното е посочено, че упълномощеният представител може да изготвя, подписва, подава и получава всякакви документи, свързани със сключения договор за наем и възникналите за страните по него права и задължения.

Като писмено доказателство по делото е представен договор за отдаване на недвижим имот под наем, сключен на 01.12.2022 г. между С. Б.в Д., в качеството му на наемодател, и Е. Ж. С., като наемател, с предмет – апартамент № 7, находящ в гр. С., район „В.“, ул. „К.“ № 46, ет. 2. Съгласно чл. 2 от договора, същият се сключва за срок от една година, считано от 01.12.2022 г. В чл. 3 е уговорено, че наемателят заплаща на наемодателя за ползването на имота месечен наем от 900 лв., платими от 20-то до 25-то число на месеца, предхождащ месеца на ползването на имота.

От представения по делото приемо-предавателен протокол от 01.12.2022 г. се установява, че наемодателят С. Б.в Д. е предал на наемателя владението върху недвижимия имот, предмет на сключения на 01.12.2022 г. договор за наем.

Представено е уведомление за едностранно прекратяване на договора за наем, в което е посочено, че договорът между С. Б.в Д. и Е. Ж. С. се прекратява едностранно от наемодателя, поради неплащане на наема от страна на наемателя в уречения срок и със закъснение повече от 10 дни. По делото не са ангажирани писмени доказателства, които да удостоверяват получаването 5 на уведомлението от страна на ответницата.

Като писмено доказателство по делото е приета и нотариална покана № 68, том II, рег. № 4045/2023 г. от 08.08.2023 г., изпратена от С. Б.в Д., в качеството му на наемодател, до Е. Ж. С., в качеството й на наемател, чрез нотариус М.К. с рег. № 425 при НК, с която наемодателят прекратява едностранно сключения с ответницата договор за наем от 01.12.2022 г., като претендира незабавно предаване на имота във вида, в който е бил получен. От данните в поканата се установява, че същата е връчена на ответната страна по реда на чл. 47 ГПК на 25.09.2023 г. Представена е разписка за извършено плащане към „Софийска вода“ АД на 20.12.2023 г., с наредител – С. Б.в Д., за сумата от 186,76 лв., представляваща сбор от задълженията по фактура № ***********/05.10.2023 г., в размер на 64,50 лв., фактура № *********/06.11.2023 г., в размер на 68,20 лв., както и фактура № ********/06.12.2023 г., в размер на 54,06 лв., издадени на името на потребителя – Б. В. Д., с клиентски № *********, за имот с адрес: гр. С., ул.