Решение № 924 от 18.08.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 924 гр. Пловдив, 18.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Узунов при участието на секретаря Марина П. Малинова като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно наказателно дело № 20255330202442 по описа за 2025 година намери следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш серия К, № 10586793, издаден от ОДМВРПЛОВДИВ, с който на Н. Х. М., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата и в допълнителна молба се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност и неправилност на издадения електронен фиш и се моли за неговата отмяна. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.

Прави възражение за прекомерност. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

По делото е представена разписка, видно от която електронният фиш е връчен на 01.04.2025г. Жалбата е подадена по електронен път на 15.04.2025г., поради което и същата е подадена в 14-дневния срок за обжалване. Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

1

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения:

Електронният фиш е издаден за това, че на 20.03.2025г., в 11,25 ч. в гр.

Пловдив, бул. „Васил Априлов“ № 93, посока към бул. 6-ти септември, МПС с рег. № ****, при отчетен толеранс от минус 3 км.ч. в полза на водача, се движел с установена наказуема скорост 79 км/ч., тоест с превишение на скоростта от 29 км.ч. Като собственик на автомобила бил посочен жалбоподателят Н. Х. М..

Изложената в Електронния фиш фактическа обстановка се доказва от приложените по административната преписка статични изображения, които съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. са годно доказателствено средство за обстоятелствата, свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол.

Следва да се отбележи че съгласно представения снимков материал, измерената скорост е в размер на 82,08 км/ч. След правилно приспадане на толеранс от 3 км/ч съгласно Протоколът от проверка № 145-СГ-ИСИС/ 17.10.2024г. за възможна грешка при измерване на скоростта в рамките на плюс/минус 3 км/ч, административнонаказващият орган правилно е установил, че наказуемата скорост е в размер на 79 км/ч.

По отношение на възражението на жалбоподателя, че заснетото от техническото средство МПС е друго с оглед няколкото МПС-та на снимката, видно от приетата по делото Инструкция за експлоатация на АТСС, стр. 3, изрично е посочено, че изображението, запазено от АТСС, съдържа маркер върху автомобила нарушител, получен благодарение на позицията, определена от радара. В случая, както в снимката, представена към административнонаказателната преписка, така и в допълнително изисканите от съда доказателства (л. 17 от съдебното производство) е видно, че маркирано е било именно превозното средство, движещо се в най-лявата лента по посока на движението, с рег. № ****. Посоченото в допълнителното становище, че на първоначално представената снимка маркерът е позициониран между две превозни средства не отговоря на истината, доколкото видно е, че маркерът посочва единствено МПС-то с рег. № ****.

Нещо повече, в инструкцията изрично е посочено, че след като камерата регистрира нарушението, прави снимки на движещото се превозно средство, 2 след което се извършва разпознаване на регистрационния му номер и съхраняване на доказателствените данни във вътрешната памет на ТСКС, като видно от задната страница на снимковия материал, разпознатото МПС е именно с рег. № ****.

Изложената по делото фактическа обстановка се доказва и от представения по делото Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система по чл. 10 от Наредба № 8121з532/12.05.2015г. от 20.03.2025г. От справката за собственост на автомобила е видно, че собственик е жалбоподателят.

Налице са всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з532/12.05.2015г. в редакцията към датата на извършване на нарушението / след изм. и доп. с ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018г/ изисквания за законосъобразност на използването на стационарно техническо средство за видеоконтрол.

-нарушението е установено с автоматизирано техническо средство Celeritas MVD 2020. Техническото средство е от одобрен тип, видно от представеното писмо от БИМ,

- техническото средство е вписано в регистъра на българския институт по метрология под номер В-70, видно от приложеното по делото писмо и извадка от регистър,

-техническото средство е преминало през надлежна метрологична проверка, което се установява от приложения по делото Протокол № 145-СГИСИС/ 17.10.2024г. В Протокола е изрично описано и че е установено наличието на всички необходими надписи и означения върху средството на измерване, като са посочени и номерата на защитните стикери и знакът за проверка,

-надлежно съставен и попълнен е протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., който съгласно трайната съдебна практика представлява официален свидетелстващ документ, който удостоверява мястото, времето и начина на извършване на видеоконтрола и спазването на нормативните и техническите изисквания за неговата законосъобразност.

Същият съдържа всички необходими реквизити. Протоколът е подписан от служителя Румен Станилов. Във връзка с възраженията досежно човешкия фактор при издаване на ЕФ, следва да се отбележи, че при ЕФ законодателят е 3 възприел качествено нов подход на санкциониране на лицата, при който човешкият фактор е ирелевантен, като е въведен принцип на пълен автоматизъм при заснемане, установяване и наказване на дееца. Ролята на човешкия фактор е само да бъде поставена в действие камерата, но служителят няма абсолютно никакво отношение към установяване и заснемане на нарушението, както и към самия процес на издаване на ЕФ, който отново е напълно автоматизиран. Видно от съставения клип служителят се е справил успешно със задачата да включи камерата, а предвид издадения ЕФ, успешно са приключени и процесите по заснемане, установяване и наказване на нарушителя, което впрочем се установява и от приложения протокол по чл. 10 от наредбата, за който вече се каза, че представлява официален удостоверителен документ, включително и за начина на извършване видеоконтрола спазване на всички нормативни и технически изисквания.

Именно поради приетия принцип на автоматизъм за законосъобразността на ЕФ са изцяло ирелевантни: личността на лицето, което е поставило в действие АТСС, неговата квалификация и компетентност (така Решение № 1516 от 16.07.2021 г. по к. адм. н. д. № 1297 / 2021 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1582 от 28.07.2021 г. по к. адм. н. д. № 1183 / 2021 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив), личността на лицето, което физически е разпечатило ЕФ, неговата компетентност и квалификация (така Решение № 1425 от 09.07.2021 г. по к. адм. н. д. № 1198 / 2021 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1272 от 23.06.2021 г. по к. адм. н. д. № 948 / 2021 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1642 от 03.08.2021 г. по к. адм. н. д. № 1508 / 2021 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 699 от 08.04.2021 г. по к. адм. н. д. № 45 / 2021 г. на XIX състав на Административен съд - Пловдив Решение № 1570 от 20.08.2020 г. по к. адм. н. д. № 1335 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив) - Спазено е и изискването на чл. 10, ал.3 от Наредбата изготвянето на протокол за използване на АТСС да е съпроводено със снимка на АТСС. На първо място такава снимка е представена по делото. Нещо повече, изготвянето на дигитална снимка на АТСС е изрично отбелязано в Протокола по чл. 10 от Наредбата, удостоверяващ разполагането и използването на АТСС именно на процесната дата, на посочените в ЕФ време и място, поради което в достатъчна степен е доказана връзката между представения снимков 4 материал и конкретното разполагане и използване на АТСС.

Неоснователно се явява възражението, че мястото на извършеното нарушение не е посочено точно и ясно. Видно е, че мястото е конкретно обозначено - бул. „Васил Априлов“ № 93, както е и обозначена и посоката на движение на МПС-то – към бул. 6-ти септември. Посоченото място съответства и на мястото на контрол, посочен в Протокола по чл. 10, поради което и мястото на извършване на нарушението се явява безсъмнено.

Неоснователно се явява и възражението, че не е посочено изпълнителното деяние. В ЕФ конкретно е посочено, че се касае за нарушение за скорост, като са посочени разрешената стойност на скоростта, установената стойност на скоростта и превишаването й, което е правилно изчислено.

Посочена е правилната нарушена разпоредба, а именно чл. 21, ал.1 ЗДвП.

В същата норма е посочена принципната забрана за водачите на МПС-та от категория „В“ да превишават в населено място скоростта на движение над 50 км/ч. Приложена е коректната санкционна норма-чл. 182, ал.1, т. 3 ЗДвП, като наложената санкция кореспондира със законоустановения размер – 100лв.

Въз основа на гореизложеното, обжалваният електронен фиш се явява законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.

При този изход на делото, разноски са дължими на въззиваемия и при направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за него в това производство, съобразно с нормата на чл.63д, ал.4, вр. с ал.5 от ЗАНН, вр. с чл.37 от ЗПП, вр. с чл.27е от Наредбата за правната помощ и като съобрази характера и тежестта на производството, както и факта, че представителството е осъществено единствено чрез депозиране на писмени становища от юрисконсулт, съдът намери, че следва да присъди в полза на ОД на МВР - Пловдив юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 80 лева.

Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, X н. с., РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К, № 10586793, издаден от ОДМВР- ПЛОВДИВ, с който на Н. Х. М., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

5

ОСЪЖДА Н. Х. М., ЕГН ********** да заплати на ОДМВР-Пловдив сторените в производството пред РС-Пловдив разноски за представителство от юрисконсулт в размер на 80 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6