Решение № 139 от 14.03.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 139 гр. Велико Търново, 14.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димо Колев

Членове:

Еманоел Вардаров

ЛЮБКА МИЛКОВА като разгледа докладваното от Еманоел Вардаров Въззивно гражданско дело № 20254100500230 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл.435 ал.2 т.7 от ГПК ввр. чл.278 от ГПК.

Производството по делото е образувано по жалба с вх.№1395/22.01.2024г. от страна на ЗK”Лев Инс”АД с ЕИК:121130788, със седалище и адрес на управление: гр.София бул.”Симеоновско шосе”№67-А, представлявано от Изп.директор Павел В.Димитров, Изп.директор Валентин В.Илиев и Изп.директор Владислав В.Милев – заедно от всеки двама от изпълнителнитe директори(чрез юрисконсулт Плaмена М.) – длъжник по изп.дело№ 20247280400750, по описа на ЧСИ Д.Колева с район на действие ВТОС, против Постановление от 23.12.2024г. по изп.дело№20247280400750, по описа на ЧСИ Д.Колева, с което ЧСИ е отказал да намали размера на адв.възнаграждение в полза на взискателя до сумата от 200.00лв., както и определения по изпълнителното дело размер на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ. Според жалбоподателя исканото адв.възнаграждение за изпълнителното производство било прекомерно и не съответствало на правната и фактическа сложност на делото. Счита определената по т.26 от ТТРЗЧСИ пропорционална такса за прекомерна. Включването на адвокатско възнаграждение, което било отделно вземане за разноски по изпълнителното производство в събраната сума по смисъла на т.26 от ТТРЗЧСИ било незаконосъобразно - материалният интерес, върху който се изчислявала пропорционалната такса, бил само присъденото вземане по изп.лист. В условията на евентуалност, в случай, че съдът счетял, че дължимото се адв.възнаграждение следвало да бъде включено в събраната сума, моли да бъде намалено възнаграждението, като се коригира и размерът на начислената по т.26 от ТТРЗЧСИ пропорционална такса. Моли да бъде отменено Постановление от 23.12.2024г. по изп.дело№20247280400750 по описа на ЧСИ Д.Колева, като бъде намален размерът на адв.възнаграждение на взискателя до сумата 200.00лв., както и да бъде коригиран размерът на 1 начислената по т.26 от ТТРЗЧСИ пропорционална така. Претендира направените по възззивното производство разноски.

В срока по чл.436 ал.3 ГПК от страна на Р. М.П.(чрез адв.Ж.Димова от ХАК) - взискател по изп.дело№20247280400750 по описа на ЧСИ Д.Колева с район на действие ВТОС е постъпило становище, с което жалбата е определена като неоснователна. Отговорността за разноски в изп.процес била уредена по начин, различен от исковия. Избягването, респ. намаляването на отговорността за разноски в изпълнителния процес става не по реда на чл.78 от ГПК, а със своевременно(преди образуването на изпълнителния процес) плащане, kойто извод изхождал от чл.79 от ГПК. Критериите по чл.78 ал.5 от ГПК, не намирали приложение в изп.процес.

Извършената от процесуалния представител на взискателя работа по конкретното дело не се свеждала само до подаване на молба за образуване на изп.дело с искане за прилагане на поискания с молбата по чл.426 ал.1 от ГПК изп.способ. Дължимостта на направените от взискателя разходи за адвокат като разноски по изпълнението не била в зависимост от извършената работа от процесуалния представител по изп.дело. Погасяване на задължението в случая не било в резултат на доброволно плащане от страна на длъжника, а би било вследствие реализирано действие по принудителното изпълнение в т.ч. и чрез налагане на „запор“ върху сметките на длъжника. При образуване на изп.дело процесуалният представител на взискателя нямало как да знае и да предвиди какви действия ще се наложи да иска от съдебния изпълнител, поради което е включил в размера на адв.възнаграждение и процесуално представителство за извършвате на действия с цел удовлетворяване на вземането. Моли съда да остави без уважение подадената жалба.

В срока по чл.436 ал.3 ГПК от страна на Ж. Д. Димова - взискател по изп.дело№20247280400750 по описа на ЧСИ Д.Колева с район на действие ВТОС, не е постъпило писменo възражение във връзка с депозираната жалба на длъжника.

Съгласно чл.436 ал.3 изр.II от ГПК са приложени и мотиви по обжалваните действия от страна на ЧСИ Д.Колева с район на действие ВТОС. Заема се становище за неоснователност и недоказаност на жалбата с искане да бъде оставена без уважение. Съгласно т.1 от Тълкувателно решение от 06.11.201Зг. по тълк.дело№6/2012г. на ОСГТК ВКС съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, като в договора следва да е вписан начина на плащане, като дължимостта на разноските в изпълнителното производство е уредена в чл.79 ГПК(освен в посочените в чл.79 ал.1 oт ГПК изключения, като в настоящия случай, не е налице нито една от посочените в закона хипотези, изключващи отговорността на длъжника за разноски). Взискателят е този, който определя обема на представителната власт на пълномощника си(в конкретния случай - да го представлява пред ЧСИ, както за образуване на изпълнително дело, така и за процесуално представителство, защита и съдействие по същото), като на адвоката е заплатено възнаграждение и по чл.10 т.2 от Наредба№1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа. Счита, предвид размерът на дълга по изп.листи към датата на образуването на делото, че адв.възнаграждения не надхвърлят минималния размер определен съобразно чл.10 т.1, т.2 ввр. чл.7 ал.2 т.4 от Наредба№1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа. Счита, че не е налице прекомерност на адв.възнаграждения по чл.78 ал.5 от ГПК и било неоснователно искането за намаляването им, съответно и за редуцирането на таксите по т.26 от ТТРЗЧСч. Моли жалбата да бъде оставена без уважение.

Съдът, след като се запозна с оплакванията в жалбата, мотивите на ЧСИ по обжалваните действия, въз основа на данните в изпълнителното дело и представените от страните 2 доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Изп.дело№20247280400750 по описа на ЧСИ Д.Колева с район на действие ВТОС е образувано на 04.12.2024г., въз основа на молба за образуване на изп.дело и приложени към нея изп.лист№686, издаден на 20.11.2024г. по гр.дело№4934/2023г. на РС-Плевен и изп.лист№687 издаден на 20.11.2024г. по гр.дело№4934/2023г. на РС-Плевен и в полза на взискателите Р. М. П. и Ж. Д. Димова против длъжника ЗK”Лев Инс”АД.

Към датата па образуването задължението по изп.дело към взискателите възлиза на възлиза на - Главница в размер на 2000.00лв. със законна лихва в размер на 551.00лв. за периода:

01.11.2022г.-18.12.2024г., Главница в размер на 100.00лв. със законна лихва в размер на 27.55лв. за периода: 01.11.2022г.-18.12.2024г., 2254.00лв. присъдени разноски, 1250.00лв. разноски по изп.дело за адв.хонорар(п о изп.лист, издаден на 20.11.2024г. по гр.дело№4934/2023г. на РС-Плевен с взискател Р. М. П. и длъжник ЗK”Лев Инс”АД: Главница в размер на 2000.00лв. със законна лихва в размер на 551.00лв. за периода: 01.11.2022г.-18.12.2024г., Главница в размер на 100.00лв. със законна лихва в размер на 27.55лв. за периода: 01.11.2022г.-18.12.2024г., 2254.00лв. присъдени разноски/1143.94лв. присъдени разноски по гр.дело и адв.хонорар в размер на 750.00лв. по изп.дело/; по изп.лист, издаден на 20.11.2024г. по гр.дело№4934/2023г. на РС-Плевен с взискател Ж. Д. Димова и длъжник ЗK”Лев Инс”АД: 1100.00лв. разноски по гр.дело и адв.хонорар в размер на 500.00лв. по изп.дело).

По изп.дело взискатeлите упълномощили процес.представители: Р. М. П. - адв. Ж. Д.

Димова от ХАК с адв.възнаграждение в размер на 750.00лв. и Ж. Д. Димова - адв.Христо Коев от ВТАК с адв.възнаграждение в размер на 500.00лв.

На 04.12.2024г., на основание чл.456 ал.1, ал.2 от ГПК към така образуваното изп.дело с постановление на ЧСИ е присъединена като взискател с изп.лист, издаден на 20.11.2024г. по гр.дело№4934/2023г. на РС-Плевен – адв.Ж. Д. Димова . За присъединените вземания е изготвена ПДИ с изх.№24168/04.12.2024г.

На 04.12.2024г., на основание чл.450 ал.3, чл.507, чл.508 ввр. чл.446 от ГПК е наложен запор върху сметките на длъжника ЗK”Лев Инс”АД в „Юробанк България“АД до размера на общото задължение(по двата изп.листа, вкл. такси и разноски по образуваното изп.дело) – 7097.90лв.

На 10.12.2024г.(след получаване на ПДИ) е подадено до ЧСИ Д.Колева платежно нареждане от 10.12.2024г. за сумата 7103.11лв. На същата дата ЧСИ Д.Колева е постановила вдигане на запора върху сметките на ЗK”Лев Инс”АД в „Юробанк България“АД.

От страна на ЗK”Лев Инс”АД е подадено от дружеството възражение с вх.

№24596/12.12.2024г. по отношение на адв.възнаграждение(общо 1250.00лв.) с искане да се намали размера на адв.възнаграждение в полза на взискателите до сумата от 200.00лв., както и за редуциране на размера на таксата по т.26 от ТТРЗЧСч.

С Постановление от 23.12.2024г. по изп.дело№ 20247280400750 на ЧСИ Д.Колева е отказано да се намали размера на адв.възнаграждение в полза на взискателите до сумата от 200.00лв., както и определения по изпълнителното дело размер на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ, предвид факта, че адв.възнаграждения са съобразени с дълговете по всеки изп.лист и са били съобразени с разпоредбите на чл.10 т.1, т.2 от Наредба№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – не надхвърлят минимално регламентираните размери. С оглед материалния интерес по изп.дело таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ била коректно изчислена, съгласно т.26 б.“г“ от ТТРЗЧСИ.

3

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

В чл.435 ал.2 от ГПК изчерпателно и лимитативно са изброени действията на съдебния изпълнител, които могат да бъдат обжалвани от длъжника. Глава XXXIX от ГПК, обаче, се отнася само за защита против изпълнителните действия. Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата му в ГПК е в Част I “Общи правила”. Тази част важи както за исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство.

Жалбата по чл.435 ал.2 от ГПК е подадена от процесуално легитимирано лице - длъжник по изпълнението, в рамките на преклузивния двуседмичен срок по чл.436 ал.1 от ГПК(на 17.01.2025г.).

Насочена е срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, доколкото обжалваното Постановление от 23.12.2024г.(връчено на 09.01.2025г.) касае разноските по изпълнението, т.е. попада в нормата на чл.435 ал.2 т.7 от ГПК – разноските по изпълнението. Внесена е и дължимата държавна такса. В този смисъл, съдът приема, че жалбата е редовна и процесуално допустима.

При обжалване действията на съдебния изпълнител, съгласно препратката на чл.436 ал.4 от ГПК намират приложение във връзка с администрирането на жалбата нормите на чл.260 от ГПК, чл.261 от ГПК и чл.262 от ГПК.. Разпоредбите на чл.437 ал.1-ал.4 от ГПК, обаче, предвиждат специален ред за разглеждане на самите жалби против действията на съдебния изпълнител, с оглед и на контролно-отменителните правомощия на окръжния съд.

Според чл.79 ал.1 от ГПК, разноските по изпълнителното дело по правило са в тежест на длъжника. освен в случаите, когато: 1.делото се прекрати съгласно чл.433 от ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или 2.изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда. 3.разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени. В настоящия случай същите са обективирани в поканата за доброволно изпълнение, подписана от съдебния изпълнител. Според чл.79 ал.2 от ГПК невнесените от взискателя авансови такси се събират от длъжника.

Както се посочи, с Постановление от 23.12.2024г., издадено на основание чл.434 от ГПК, ЧСИ Дияна Ж.Колева е оставилa без уважение молбата на длъжника(жалбоподател по настоящото производство), в частта и, с която е поискано намаляване на претендираните в полза на взискателите адв.възнаграждения за образуване на изп.производство до минималния предвиден размер от 200.00лв. по чл.10 т.1 от Наредба№1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа. ЧСИ е възложил в тежест на длъжника заплащането на адв.възнаграждение в размер на 1250.00лв. за образуване и водене на изп.производство, съгласно по чл.10 т.1 и т.2 от Наредба№1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа .

Разпечатката съдържа 35 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/37a1670c-a7f9-4543-9ea3-87c2acde0241