Решение № 4935 от 14.11.2025, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 3775/2025
- Вид
- Решение № 4935
- Подписан
- 14.11.2025
- В сила
- 14.11.2025
- Състав
- Катя Рудева Боева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.238 · Граждански процесуален кодекс
- чл.238, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.239, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 327, ал.1 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 4935 гр. Пловдив, 14.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Катя Р. Боева при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело № 20255330103775 по описа за 2025 година
Производството е образувано по депозирана искова молба от „СИАД България“ ЕООД срещу „Иновативни технологии“ ЕООД, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 327, ал.1 ТЗ и чл. 86, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца в размер на 1457,10 лева, представляваща възнаграждение за доставка на технически газове и евроцилиндри по договор за търговска продажба, сключен между страните, за която сума е издадена фактура № **/** г., и сумата в размер на 580,78 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 21.11.2021 г. – 26.02.2025 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – ** г., до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се излагат съображения, че между страните бил сключен договор за търговска продажба, по силата на който ищецът се задължил да достави на ответника технически газове и евроцилиндри, а последният да му заплати възнаграждение в размер на 1457,10 лева, включващо цената на стоката, транспортни разходи и наем за ползване на собствени на ищеца съдове. Посочва се, че последният изпълнил точно 1 задължението си, като издал фактура № **/** г. в размер на 1457,10 лева с падеж за изпълнение на задължението – 20.11.2021 г. Ответникът не изпълнил задължението за заплащане на възнаграждение, поради което се предявяват исковите претенции. Претендират се разноски в производството.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на искова молба от ответника.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и твърденията на страните, намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение съгласно чл.239, ал.1 ГПК са ответникът да е уведомен за последиците по чл.238 ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.
Процесуалният представител на ищеца в открито съдебно заседание, проведено на 13.11.2025 г., прави изрично искане за постановяване на неприсъствено решение. Ответникът е редовно призован за датата на първото съдебно заседание – л.** от делото. Препис от исковата молба също е връчен редовно на ответната страна – л.** от делото, а ответникът е редовно уведомен за последиците по чл. 238 ГПК, видно от редовно връчена призовка на л. ** от делото.
Предвид изложеното, налице са предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, регламентирани в чл.239, ал.1 ГПК, а именно: ответникът не е депозирал писмен отговор в законовия срок по чл.131, ал.1 ГПК, уведомен е за последиците на чл.238 ГПК, не се е явил в първото съдебно заседание, редовно призован, не е изпратил представител и не е изразил воля делото да се гледа в негово отсъствие. Едновременно с това, от представените към исковата молба писмени доказателства, се прави извод за вероятна основателност на исковата претенция.
Съгласно чл. 239, ал.2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира.
Поради това, след като са налице предпоставките за постановяването му, следва предявените осъдителни искове да се уважат изцяло.
2
По отношение на разноските:
При този изход на спора, право на разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК има ищцовата страна. Доказателства за такива са представени за заплатена държавна такса в размер на 108,28 лева и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 711,72 лева. Следва в полза на ищеца да се присъдят и разноски за обезпечителното производство по допуснато обезпечение на бъдещ иск по ч. гр. д. № 5210/2025 г. по описа на Софийски районен съд, в която насока са разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ВКС. Доказателства за извършени такива са представени за заплатена държавна такса в размер на 40,00 лева, за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 478,60 лева, за заплатени такси към ЧСИ в размер на 94,00 лева и за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 536,70 лева. С оглед изложеното следва ответникът да заплати на ищеца сумата в общ размер на 1969,30 лева, представляваща разноски в настоящото производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Иновативни технологии“ ЕООД, ЕИК: 201712604, ДА ЗАПЛАТИ на „СИАД България“ ЕООД, ЕИК: 121093877, на основание чл.
327, ал.1 ТЗ и чл. 86, ал.1 ЗЗД сумата в размер на 1457,10 лева (хиляда четиристотин петдесет и седем лева и десет стотинки), представляваща възнаграждение за доставка на технически газове и евроцилиндри по договор за търговска продажба, сключен между страните, за която сума е издадена фактура № **/** г., и сумата в размер на 580,78 лева (петстотин и осемдесет лева и седемдесет и осем стотинки), представляваща обезщетение за забава за периода 21.11.2021 г. – 26.02.2025 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – ** г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „Иновативни технологии“ ЕООД, ЕИК: 201712604, ДА ЗАПЛАТИ на „СИАД България“ ЕООД, ЕИК: 121093877, на основание чл.
78, ал.1 ГПК сумата в размер на 1969,30 лева (хиляда деветстотин шестдесет 3 и девет лева и тридесет стотинки), представляваща разноски в настоящото производство и в производството ч. гр. д. № 5210/2025 г. по описа на Софийски районен съд.
Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред Окръжен съд Пловдив в едномесечен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4