Определение № 9866 от 28.06.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9866 гр. София, 25.06.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Георги Стоев като разгледа докладваното от Георги Стоев Въззивно гражданско дело № 20231100501051 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

В срока за обжалване на решението е постъпило искане за изменение на въззивното решение в частта за разноските, обективирано в касационна жалба, вх. № 31570/19.03.2024 г., подадена от И. П., чрез адв. А..

Настоящият състав намира, че молбата е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна.

Отговорността за разноски в гражданския процес е деликтна и има изцяло обективен характер, като цели да санкционира страната за неоснователно предизвикания от нея правен спор. Правопораждащият фактически състав включва 1) неоснователно иницииран правен спор, относно определено субективно материално право, 2) направени разноски във връзка с образуваното производство и 3) съдебно решение, което потвърждава твърденията на претендиращата разноски страна.

Съдът приема, че не е ограничен от минимума, установен с нормата чл. 7 ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, доколкото следва да се съобрази разрешенията дадени в решение от 28.07.2016г. по дело С-57/2015г. на СЕС и по преюдициално запитване, дадено в т. 1 от решение на СЕС от 23.11.2017г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16 /задължителни за съдилищата съгласно чл. 633 ГПК/, а именно: Съгласно решение от 28.07.2016г. по дело С-57/2015г. на СЕС съдът е извел задължение на националният съд да гарантира присъждане на разумния размер на подлежащите на възстановяване разноски, съблюдавайки принципа на пропорционалност, справедливост, като при необходимост, оставя неприложена всяка разпоредба на националното законодателство, дори последваща, която им противоречи, без да е необходимо да изисква или да изчаква отмяната на такава разпоредба по законодателен или 1 друг конституционен ред - Решение от 09.03.1978 г. по дело 106/1977 на Съда на ЕО. В същия дух е и решение на СЕС от 23.11.2017г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16 по т.1, в което се посочва, че когато правната уредба е от естество да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на чл. 101 пар. 1 ДФЕС, всеки съд следва да прецени дали с оглед на конкретните условия за прилагането й дали нейното съдържание отговаря на легитимни цели и дали наложеното с нея ограничение се свежда до необходимото за изпълнението на тези цели. Това тълкуване и възможността съдът да съобразява посочените критерии при присъждане на разноски и да не прилага част от разпоредби от действащото национално законодателство и определя справедлив и пропорционален размер на адвокатско възнаграждение кореспондира и с разпоредбата на чл.3 от ГПК, задължаваща участниците в гражданското съдопроизводство да упражняват добросъвестно процесуалните си права и съобразно с добрите нрави, респективно – задължение на съда да не допуска злоупотреба с такива. С постановеното решение от 25.01.2024г. по дело С-438/2022 г. изрично е посочено, че съдът следва да откаже прилагането на национална уредба, която определя задължителен минимален размер на адвокатските възнаграждения, когато противоречи на член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС, както и че забраната за уговаряне на възнаграждение под минималните размери в тази уредба респ. съдът да е обвързан и да не може да присъди възнаграждение под този минимален размер несъмнено е „ограничение на конкуренцията“ с оглед на целта, като такова при такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, като във всеки случай, когато съдът установи, че е нарушена забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС е длъжен да откаже приложението на националната уредба.

Именно с аргумента, че с оглед легитимните цели на тежестта за разноски, както и съобразявайки принципа по чл. 3 от ГПК за недопускане злоупотреба с права, включително обстоятелствата, че е делото са предявени два иска в условията на обективно кумулативно съединяване – за обезщетяване на причинените имуществени вреди, както и за причинените неимуществени вреди, то съдът счита възнаграждението от 1 000 лева е справедливо, тъй като е съобразено с фактическата и правна сложност на материалноправния спор.

Воден от горното, Софийски градски съд:

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта относно разноските, обективирано в касационна жалба, вх. № 31570/19.03.2024 г., подадена от И. П., чрез адв. А..

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването пред Върховен касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК.

Председател: _______________________

2

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3