Решение № 13 от 12.03.2025, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. С., 12.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ТРЕТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валентина Т. Бошнякова

Събинска при участието на секретаря Недялка М. Кокудева като разгледа докладваното от Валентина Т. Бошнякова Събинска Търговско дело № 20245400900003 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 432 от КЗ, във връзка с чл. 429, ал. 2, т.

2 от КЗ.

Образувано е по предявените при условията на обективно съединяване искове от „Рожен експрес“ АД, с ЕИК 830166384, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Родопи“ № 130, представлявано от М.В.С., чрез адв.

Е.Р., срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“, с ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Изгрев, ж.к. Дианабад, бул. „Г. М.

Димитров“ № 1, представлявано заедно от поне двама от изпълнителните директори – Б.Г.И., Р.В.М. и Т.Д.Т., за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 30 000 лв. като частична претенция от общата сума 69 948.11 лв., представляващи застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка – гражданска отговорност на автомобилистите за застрахователно събитие, настъпило на 18.02.2023 г., около 19.10 ч. на път II-86 /гр. С. – гр. П./ при 56 км. по застрахователна преписка – щета ***, както и иск за законната лихва върху главницата от 69 948.11 лв., считано от 01.03.2023 г. до предявяване на исковата молба /24.01.2024 г./ в размер на 8 067.48 лв., намалена в хода на производството на 1 790.21 лв. чрез частичен отказ от иск, ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, вкл. и направените по делото разноски.

В исковата молба са наведени твърдения, че на 18.02.2023 г. около 19.10 ч. по път II-86 между с. Н.б. и с. Х. е настъпило ПТП между автобус марка „Ивеко Дейли“ с рег№*, собственост на ищеца в настоящото производство и управляван от М.Я.С. и лек автомобил марка „Опел Астра“ с рег №**, управляван от Р.А.М., които претърпяват насрещен сблъсък след предприета 1 от водача на лекия автомобил маневра изпреварване на няколко автомобила.

Наведени са доводи, че във връзка с произшествието е съставен Констативен протокол за ПТП * г. по описа на РУ - Ч., а също така е образувано и досъдебно производство № 36/20232 г. по описа на РУ – Ч., пр. пр. № 471/2023 г. по описа на ОП – С., което поради настъпилата смърт на дееца е приключило с постановление за прекратяване на наказателното производство, а в мотивите на същото е описана фактическата обстановка на произшествието и причините за него, които са управлението на лекия автомобил с превишена скорост без съобразяване на атмосферните условия, релефа на местността, състоянието на пътя, интензивността на движението и конкретните условия на видимост.

На следващо място е посочено, че според заключението на изготвената в досъдебното производство оценъчна авто-техническа експертиза пазарната стойност на причинените щети на автобуса към 18.02.2023 г. са в размер на общо 79 030 лв., като и двете МПС са имали валидни технически прегледи, валидни застраховки "Гражданска отговорност“ и са били технически изправни.

Ищецът излага аргументи, че в случая е било извършено противоправно действие /процесното ПТП/, налице са настъпили вреди /за автобуса/, причинно-следствена връзка между неправомерното деяние и вредоносния резултат, както и вина на водача на лекия автомобил под формата на небрежност, като настъпилият инцидент се явява застрахователно събитие, а ищецът е увреденото лице, притежаващо право на застрахователно обезщетение.

Ищецът навежда доводи, че своевременно е информирал ответното застрахователно дружество и е завел щета №**** за изплащане на обезщетение относно увредения автобус, на която е получил отговор, че претенцията му не може да бъде удовлетворена, тъй като не може безспорно да се установи наличието на застрахователно събитие и са дадени конкретни указания, след изпълнението на които застрахователят е заплатил обезщетение в размер на 9 081.89 лв. Направен е извод, че по този начин ответникът е признал наличието на застрахователното събитие при обстоятелствата, описани в доказателствените материали на досъдебното производство, което от своя страна опровергава твърдението за съпричиняване, каквото не се установява и от авто-техническата експертиза, и от разпитаните в досъдебното производство свидетели, и от постановлението за прекратяване на наказателното производство. Посочено е, че застрахователят не е заплатил цялото обезщетение, чийто размер е определен в досъдебното производство и представлява действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, т.е. по пазарната им стойност, в какъвто смисъл е и практиката на ВКС, като обезщетението остава дължимо в пълен размер, независимо дали има тотална щета или не. Затова ищецът е предявил претенцията си по съдебен ред за сумата от 30 000 лв. като част от общата сума 69 948.11 лв., ведно със сумата от 8 067.48 лв., намалена на 1 790.21 лв. законна лихва за забава върху цялата главница /69 948.11 лв./, считано от 01.03.2023 г., изменено на 17.11.2023 г. до предявяване на исковата молба – 24.01.2024 г., 2 както и законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателно изплащане на присъдената сума, вкл. и направените по делото разноски.

В предвидения от закона срок ответното дружество, чрез юрисконсулт Й.К. и адв. А.К., е оспорило исковете по основание и размер, вкл. твърденията на ищеца за механизма на настъпване на процесното ПТП, стойността на имуществените вреди и причинно-следствената връзка с удара от инцидента по отношение на някои от тях, като е посочило, че със заплащане на сумата от 9 081.89 лв. изцяло е погасило задълженията си към ищцовото дружество.

Изложени са доводи, че в случая вредите не следва да бъдат отремонтирани, тъй като е налице „тотална щета“ по смисъла на чл. 390 от КЗ досежно процесния автобус и релевантна е действителната му стойност към момента на настъпване на инцидента с приспадане на стойността на запазените части, които са в размер на 25 % - 30 %, в какъвто смисъл е и съдебната практика на ВКС.

Оспорена е също така и претенцията за лихва по основание, размер и досежно началния момент, като е релевирано възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на процесния автобус, който не е управлявал същия със законоустановената допустима скорост за движение.

Ответникът признава единствено наличието на валидно застрахователно правоотношение, обективирано в полица № BG/30/123*** със застрахователно покритие от 25.01.2023 г. до 24.01.2024 г.

Застрахователното дружество моли предявените искове да бъдат отхвърлени и разноските по делото да му бъдат присъдени, вкл. юрисконсултско възнаграждение, а в условията на евентуалност размерът на евентуално присъденото обезщетение да бъде намален.

С.ският окръжен съд, като взе предвид изложеното в исковата молба, писмения отговор, допълнителната искова молба и допълнителния писмен отговор, както и становището на страните по делото и обсъди доказателствата в тяхната съвкупност и поотделно, приема за установено от фактическа страна следното:

На 18.02.2023 г. около 19.20 ч. на път ІІ-86 на 3 км. преди с. Х. в района на 56 километър автобус марка „Ивеко“ модел „Дейли“ с рег№*, управляван от М.Я.С., се е движил в посока от гр. П. към гр. С.. По същото време в обратната посока /от гр. С. към гр. П./ на същия път се е движил и лек автомобил марка „Опел“ модел „Астра“ с рег №**, управляван от Р.А.М., който на горепосоченото място е предприел групово изпреварване в насрещната лента за движение на попътно движещи се МПС, с ускорение на скоростта по направление на траекторията му. Поради неправилна преценка водачът на лекия автомобил не е успял да се прибере навреме в своята пътна лента, пресякъл е траекторията си с тази на автобуса, в резултат на което е настъпило контактно ПТП с директен челен и приплъзващ страничен удар по левите страни между двете МПС, след което автобусът е претърпял и последващ удар с дясната си страна в бетонна подпорна стена, разположена в дясно на платното за движение. Скоростта в момента на удара на автобуса е била 85 км/ч, а на лекия автомобил 83,03 км/ч.

3

Механизмът на настъпване на процесното ПТП е установен с назначената по делото съдебна авто-техническа експертиза. В заключението на вещото лице е посочено, че пътният инцидент е настъпил в тъмната част на денонощието, при сухо и ясно време, суха пътна настилка, без вятър, при изкуствено осветление и добра видимост, като и двамата водачи не са имали възможност чрез аварийно задействане на спирачната система да предотвратят настъпването на ПТП, с изключение на водачът на лекия автомобил, ако не е предприел изпреварването и е запазил движението в собствената лента. Вещото лице е изчислило действителната стойност на процесният автобус към датата на настъпване на описаното ПТП, а именно:

30 177 лв., като в съдебно заседание заявява, че тази цена е изчислена на база средната стойност от намерените от него национални и международни офертни цени, вкл. с приложен коефициент на овехтяване с цел остойностяване към датата на настъпване на ПТП.

В допълнителното заключение на същото вещо лице е отразена стойността на ремонта на автобуса по средни пазарни цени – 39 944.82 лв., която надхвърля 70 % от неговата действителна стойност /30 177 лв./, като е изчислена и стойността на обезщетението за уврежданията по автобуса, определена при условията на тотална щета и след приспадане на запазените части /9 053.10 лв./, а именно: 21 123.90 лв. Отчитайки събраните по делото доказателства досежно закупуването на процесния автобус /на 17.07.2009 г. за сумата от 90 234.21 лв./, вещото лице е посочило, че стойността на автобуса, определена по метода на амортизацията към 18.02.2023 г. е 25 083 лв. При разпита в съдебно заседание вещото лице е уточнило, че не е правило допълнителен оглед, а е работил на база събраните по делото доказателства и специалните знания, които притежава, като е отчел механизма на удара.

Констатираните от страните щети са обективирани в представените по делото претенция за изплащане на щети по МПС и опис-заключение към нея /3 стр./. От удостоверението за техническа изправност се установява, че на 12.11.2022 г. е извършен технически преглед на процесния автобус, който подлежи на преглед до 12.05.2023 г., т. е. същият е бил технически изправен към момента на пътния инцидент.

Наличието на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите досежно лек автомобил марка „Опел Астра“ с рег №** по силата на Застрахователна полица № BG/30/123*** със застрахователно покритие от 25.01.2023 г. до 24.01.2024 г. е безспорно между страните по делото.

Застрахователното дружество е платило на ищеца обезщетение в размер на 9 081.89 лв., във връзка с извънсъдебно релевираната претенция.

При така установената фактическа обстановка С.ският окръжен съд намира исковите претенции за допустими - депозирани са от процесуално правоспособна и активно легитимирана страна, която има правен интерес от търсената защита и са насочени срещу надлежна насрещна страна.

Възникналият правен спор не е решен със сила на пресъдено нещо и е подведомствен на сезирания съд. Анализът на установената фактическа обстановка налага правни изводи, които обуславят частична основателност на 4 предявения частичен иск с правно основание чл. 432 от КЗ и неоснователност на акцесорния иск за лихви, поради следните съображения:

С чл. 432 от КЗ е признато в полза на пострадалото лице право на пряк иск срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на прекия причинител, като отговорността на застрахователя е функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да бъде ангажирана отговорността на застрахователя е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, възникнало от договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между прекия причинител на вредата и застрахователя. Също така пострадалият следва да е провел рекламационното производство по чл. 380 от КЗ.