Решение № 1671 от 23.10.2019, Районен съд - Русе
- Съд
- Районен съд - Русе
- Дело
- Гражданско дело 8323/2018
- Вид
- Решение № 1671
- Подписан
- 23.10.2019
- В сила
- 19.12.2019
- Състав
- ЕЛЕНА ИВАНОВА БАЛДЖИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.26, ал.1 · Закон за потребителския кредит
Р Е
Ш Е Н
И Е № гр.Русе, 23.10.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, VІ-ти граждански състав, в публично заседание на 26-ти септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА БАЛДЖИЕВА при секретаря Галя Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 8323 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Искът е с правно основание по чл.422 ГПК.
Ищцовото дружество “Фронтекс
Интернешънъл” ЕАД -гр.София, твърди, че на 16.03.2016г. между „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК:********* и ответника С.А.А. е сключен Договор за кредит №172513, по силата на който заемодателя му е отпуснал кредит в размер на 714.42 лева. Ответникът се е задължил да върне предоставената сума, заедно с фиксирани договорна лихва и такси на дружеството на 12 месечни погасителни вноски. Ответникът не заплатил изцяло дължимите се суми и е изпаднал в забава, при което дължи обезщетение за забава. Падежът на цялото задължение е настъпил на 16.03.2017г., с което е станал изискуем целия остатък от главното задължение. На 10.03.2017г. между първоначалния кредитор и “Фронтекс Интернешънъл” ЕАД бил сключен Договор за прехвърляне на вземания /цесия/, съгласно който титуляр на вземанията по договора за паричен кредит станало ищцовото дружество. За цесията ответника била уведомен с писмо, изпратено чрез „БП“, но пратката се върнала, като непотърсена. Излага доводи, че А. се счита уведомен с връчване на исковата молба и приложеното към нея уведомление за цесията. Поради неизпълнение нито към стария, нито към новия кредитор, ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК и било образувано ч. гр. дело № 6047/2018г. по описа на РРС. Длъжникът не е бил открит на установените му постоянен и настоящ адрес и съда му е предоставил 1-месечен срок съгласно чл.415, ал.1, т.2 ГПК за предявяване на иск срещу ответника. Моли съда да признае за установено съществуването на вземането му към С.А.А. за сумите: 498.39 лева – главница, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане, 139.79 лева-договорна лихва за периода 19.10.2016г.- 16.03.2017г. и 91.70 лева- лихва за забава за периода 20.10.2016г.- 23.08.2018г. Претендира и разноски.
Назначеният по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител на ответника С.А.А.., е депозирал писмен отговор, в който оспорва предявените искове по подробно изложените в отговора съображения.
Счита и че ответника не е редовно уведомен за извършената цесия. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли исковете като неоснователни.
По делото са представени писмени доказателства, приложено е ч. гр. дело №6047/2018г. по описа на РРС, приета е и счетоводна експертиза.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Установява се по делото, че между ответника и „Банка ДСК” ЕАД,
ЕИК:********* е бил сключен
Договор за кредит №172513 от 16.03.2016г., с краен срок на плащане- 16.03.2017г., по който А. дължи главница в размер на 714.42 лева. Установява се и че „Банка ДСК” ЕАД е прехвърлило процесните вземания с договор за прехвърляне на вземания от 10.03.2017г. на ищеца „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД.
Представено е и пълномощно, с което цедента е упълномощил цесионера с права да уведоми от негово име всички длъжници по вземания на дружеството за извършената цесия. Представено е уведомително писмо от упълномощения цесионер /л.28/ до ответника, с което го уведомява за цесията, като липсват данни същото да е стигнало до адресата. Ищецът в исковата молба е заявил, че уведомяването за извършената цесия и потвърждването й от цедента следва да се извърши с връчване на исковата молба на длъжника, към която са приложени пълномощно за уведомяване, издадено от цедента за цесионера, уведомление за цесия и писмено потвърждаване.
Разпоредбата на чл.26, ал.1 ЗПК изрично предвижда, че кредиторът може да прехвърли вземането си по договор за потребителски кредит на трето лице, само ако договорът за потребителски кредит предвижда такава възможност. Такава в случая е предвидена в клаузата на чл.16 от ОУ към договора, според която кредиторът има право по всяко време да прехвърли правата си по договора за кредит на трето лице. Във формираната с редица решения на ВКС съдебна практика /напр. решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК, решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК и др./ действително се приема, че уведомлението за цесията, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3, пр.първо