Решение № 80 от 29.10.2021, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 80 гр. Стара Загора, 25.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IА ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Румяна Ат. Танева

Членове:

Анна Т. Трифонова

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Диана Д. Иванова като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно търговско дело № 20215501001123 по описа за 2021 година

С Решение № 260105/26.02.2021г. по гр.д. № 2392/2019г. по описа на Районен съд – гр. К., първоинстанционният съд отхвърля като неоснователен предявеният от „***" ЕООД, ЕИК *** със седалище гр.С., бул. „***“ №**, бл.*, вх.В срещу ИВ. Ж. К., ЕГН: ********** от гр. К., ж.к. „И.“ бл.*, вх.Ж, ет.6, ап.145 със съдебен адрес гр. К., ж.к. „***“ бл.**, вх.Г, ет.З, ап.91 иск да се признае за установено, че ИВ. Ж. К., ЕГН: ********** дължи на „***" ЕООД по издадената Заповед № 682/18.04.2019 по ч.гр.д. № 1127/2019 г. по описа на PC- К. сумата 2503,83лв.- главница, представляваща задължение по договор за потребителски кредит № 5006000906, ведно със законната лихва върху тази сума от подаване на заявлението 16.04.2019 г. до изплащане на вземането.

Настоящото производство е образувано по въззивна жалба от „***” ЕООД срещу горепосоченото решение, но само в частта му, с която се отхвърля искът на дружеството за установяване съществуването на вземането му за неизплатена главница по договор за потребителски кредит № 5006000906/24.02.2014г. в размер на 173 лв., ведно със законна лихва до изплащане на вземането.

1

В жалбата се излагат конкретни съображения относно неправилността и незаконосъобразността на решението в обжалваната част. Поддържа се, че при извод за нищожност на договора за кредит, на основание чл.23 ЗПК, съдът следва в случая е следвало да признае спрямо ответника съществуването на задължението да върне на ищеца непогасения остатък от чистата получена сума по договора, който е в размер на 173 лв. Поради изложеното, се иска отмяната на първоинстанционното решение в обжалваната част и признаване спрямо ответника, че дължи на ищеца сумата от 173 лв главница.

В законния срок не е постъпил писмен отговор от страна на ответника.

Окръжен съд – гр. Стара Загора, като взе предвид твърденията и възраженията на страните, в съвкупност с доказателствата по делото и като съобрази съгласно чл.269 ГПК релевираните във въззивната жалба възражения и очертания със същата предмет на обжалване, намира за установено следното:

С исковата молба е предявен установителен иск с правно основание чл.

422, ал. 1, вр. чл.*5 и чл.124 ГПК, вр .чл.9 ЗПК да се признае за установено, че ответникът ИВ. Ж. К., ЕГН: ********** дължи на ищеца „***" ЕООД, по издадената Заповед № 682/18.04.2019 по ч.гр.д. № 1127/2019 г. по описа на PC- К., сумата 2503,83лв., представляваща задължение по договор за потребителски кредит № 5006000906/24.02.2014г..

В ИМ е посочено, че по така сключения договор, ищецът е отпуснал на ответника кредит в размер на 2000 лв, която сума е била преведена по сметка на ответника. Този факт не се оспорва от ответника, а и се установява от доказателствата по делото (преводно нареждане за кредитен превод №7188172/24.02.20214г.)

В Им също така са изложени са твърдения, че към датата на завеждане на делото, ответникът е извършил плащания по договора общо в размер на 1827 лв. След извършен пред първата инстанция отказ от иск за сумата от 356 лв възнаграждение за отлагане на вноски, ищецът е уточнил (в молба от 18.06.2020г.), че размерът на исковата му претенция (първоначално предявена 2 за сумата от 2859,83 лв) е за сумата от 2503,83 лв, формирана от главница в размер на 1545,04 лв и договорно възнаграждение в размер на 958,79 лв.

Първоинстанционният съд е приел, че клаузите по процесния договор за кредит за ГПР в размер на 1**,24% и за ГЛП в размер на 86,83% са нищожни, на основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД, поради противоречие с добрите нрави, като, след като е стигнал до извод, че това влече нищожност и на целия договор, е отхвърлил предявените искове изцяло. Решението му не е обжалвано в частта, с която е отхвърлен иска за дължимостта на договорната лихва в размер на 958,79 лв, както и на главницата, над сумата от 173 лв, до пълния предявен размер от 1545,04 лв, поради което и е влязло в сила в същата. Ето защо, настоящата инстанция не може да преразглежда въпросите относно съществуването на задължението за договорна лихва, нищожността на клаузите за ГПР и ГЛП, както и на целия договор.

С оглед очертания от въззивника с жалбата предмет на обжалване, във въззивното производство следва да се даде отговор на въпроса относно съществуването на вземане в полза на „***” ЕООД срещу ответника ИВ. Ж.

К. в размер на сумата от 173 лв, явяваща се непогасен остатък от чистата, получена от него като кредит сума по сключения между страните договор за потребителски кредит № 5006000906/24.02.2014г.

По делото не е спорно, а и се установява от представеното от ищеца извлечение по сметка към процесния договор за кредит, че общо платената от ответника сума по същия към 26.08.2019г., е в размер на 1827 лв. В хода на производството пред първоинстанционния съд, както и пред настоящата инстанция, доказателства за други платени от ответника суми по процесния договор не са представени. Няма спор и че ответникът е получил сумата от 2000 лв, а предвид приетата от първоинстанционния съд нищожност на клаузите за ГЛП и ГПР, както и на целия договор, плащанията, извършени от ответника в горепосочения размер, следва да се отнасят като такива за погасяване само на главницата. Следователно, от същата е налице непогасен остатък от 173 лв.

Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за кредит е обявен за недействителен, потребителят дължи връщане само чистата стойност на кредита, но не и на лихва или други разходи по кредита. Ето защо, в случая, ответникът ще дължи на ищеца остатъка до пълния размер на получения 3 кредит, а именно – сумата от 173 лв, до който размер се явява основателен предявения от ищеца иск, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението по чл.*0 ГПК – 16.04.2019г., до окончателното изплащане.

Тъй като първоинстанционния съд е постановил решението си в противоположен смисъл, същото ще се отмени в обжалваната част, с която се отхвърля като неоснователен предявеният от „***" ЕООД, ЕИК *** със седалище гр.С., бул. „***“ №**, бл.*, вх.В срещу ИВ. Ж. К., ЕГН: ********** от гр. К., ж.к. „И.“ бл.*, вх.Ж, ет.6, ап.145 иск да се признае за установено, че ИВ. Ж. К., ЕГН: ********** дължи на „***" ЕООД сумата 173 лв.- главница, явяваща се непогасен остатък от чистата сума, получена от ответника като кредит по сключения с „***" ЕООД договор за потребителски кредит № 5006000906/24.02.2014г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението - 16.04.2019 г., до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена Заповед № 682/18.04.2019 по ч.гр.д. № 1127/2019 г. по описа на PC- К., като вместо това бъде признато за установено спрямо ответника ИВ. Ж. К., ЕГН: ********** от гр. К., ж.к. „И.“ бл.*, вх.Ж, ет.6, ап.145, че дължи на „***" ЕООД, ЕИК *** със седалище гр.С., бул. „***“ №**, бл.*, вх.В, сумата 173 лв.- главница, явяваща се непогасен остатък от чистата сума, получена от ИВ. Ж. К. като кредит по сключения с „***"ЕООД договор за потребителски кредит №5006000906/24.02.2014г., ведно със законната лихва от датата подаване на заявлението - 16.04.2019 г., до окончателното изплащане на задължението.

По разноските:

С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция, в полза на ищеца ще се присъдят разноските във въззивното производство от 28,60 лв за държавна такса и 100 лв юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 260105/26.02.2021г. по гр.д. № 2392/2019г. по описа на Районен съд – гр. К., В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с която се отхвърля 4 предявеният от „***" ЕООД, ЕИК *** със седалище гр.С., бул. „***“ №**, бл.*, вх.В срещу ИВ. Ж. К., ЕГН: ********** от гр. К., ж.к. „И.“ бл.*, вх.Ж, ет.6, ап.145 иск да се признае за установено, че ИВ. Ж. К., ЕГН: ********** дължи на „***" ЕООД сумата 173 лв.- главница, явяваща се непогасен остатък от чистата сума, получена от ответника като кредит по сключения с „***" ЕООД договор за потребителски кредит №5006000906/24.02.2014г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението - 16.04.2019 г., до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена Заповед № 682/18.04.2019 по ч.гр.д. № 1127/2019 г. по описа на PC- К., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ИВ. Ж. К., ЕГН:

********** от гр. К., ж.к. „И.“ бл.*, вх.Ж, ет.6, ап.145, че дължи на „***" ЕООД, ЕИК *** със седалище гр.С., бул. „***“ №**, бл.*, вх.В, сумата 173 лв.- главница, явяваща се непогасен остатък от чистата сума, получена от ИВ.

Ж. К. като кредит по сключения с „***"ЕООД договор за потребителски кредит №5006000906/24.02.2014г., ведно със законната лихва от датата подаване на заявлението - 16.04.2019 г., до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена Заповед № 682/18.04.2019 по ч.гр.д. № 1127/2019 г. по описа на PC- К..

ОСЪЖДА ИВ. Ж. К., ЕГН: ********** от гр. К., ж.к. „И.“ бл.*, вх.Ж, ет.6, ап.145, да заплати на „***" ЕООД, ЕИК *** със седалище гр.С., бул.

„***“ №**, бл.*, вх.В разноските във въззивното производство от 28,60 лв за държавна такса и 100 лв юрисконсултско възнаграждение Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5