Решение № 29 от 20.06.2022, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. Търговище, 20.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. ИВАНОВА при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. Х. като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. ИВАНОВА Търговско дело № 20213500900063 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно осн. чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 60, ал. 2 ЗКИ и чл. 86 ЗЗД от ГПК.

Делото е образувано по предявени от „У.....” АД, ЕИК 83191...., срещу ответниците:

КР. Г. ЯНК., ЕГН **********, с адрес: гр. Търговище, ул. Л.... 54; М. Д. ЯНК., ЕГН **********, с адрес: гр. Търговище, ул. Л.... 54; „М ...“ ЕООД, ЕИК: 20383....., със седалище и адрес на управление: гр. Търговище, ул. Л.... 54 и ЕТ „П... К - М.Я. - К.Я.“, ЕИК: 12556... със седалище и адрес на управление: гр. Търговище, ул. Л.... 54, искове с правно осн. чл.

422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК за признаване за установено съществуването на вземания в полза на банката от ответниците, в условията на солидарност, с ПОСОЧЕН ОБЩ размер 49 157.63 лева (коригиран с уточняващата ИМ, с пояснения към отделните пера), от които:

•48 240.97 лв.- дължима и неизплатена главница по Договор за банков ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо лице № 615/0085/41972947 от 23.06.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от 22.01.2021 г. до окончателното изплащане на задължението

•572,08 лв. - дължими и неизплатени лихви за периода 23.03.2020 г. до 21.01.2021 г., включваща:

-549,47 лв. - лихва върху редовна главница за периода от 23.11.2020г. до 16.01.2021г., формирана на база т. 4 от договора, а именно: на база ГЛП, който се оформя пазарен лихвен индекс от тримесечен SOFIBORкъм дата на сключване на договора- 0.143% плюс фиксирана надбавка към пазарния индекс 7,457%, като общия размер на лихвата, посочен в т.4 е 7,60%;

1

- 8,82 лв. - лихва за просрочена главница за периода от 23.03.2020г. до 21.01.2021г., на осн.т.5.8 от договора във вр. с т. 19 от Общите условия (ОУ);

-11,69 лв. - неустойка за просрочена главница за периода от 23.03.2020г. до 21.01.2021г., на осн. т. 9.8 и т.9.9 във вр. с т.20 от ОУ;

-2,10 лв. - неустойка за просрочена редовна лихва за периода от 23.11.2020г. до 21.01.2021г., на осн. т. 9.8 и т.9.9 във вр. с т.20 от ОУ към договора •56,58 лв. - периодична застраховка, на осн. р.V, т.16 от ОУ към договора, като сумата е формирана от 3 неплатени месечни вноски в периода 23.11.20 – 16.01.21 г.;

•288 лв. - разходи по т.17 от договора във вр. с разпоредбите на ЗКИ за уведомяване на длъжниците за настъпилата предсрочна изискуемост, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

417, т. 2 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 115/2021 г. по описа на РС-Търговище, както и разноски в заповедното производство в размер 983,15 лв.- д.т. и 1519.82 лв.адв.възнаграждение.

В исковата молба, допълнена с уточнителна молба вх. № 1748/16.08.2021 г., в изпълнение указанията на съда в разпореждане № 91/02.07.2021 г., ищецът твърди, че по сключения между банката и ответниците (първата ответница- кредитополучател, останалите-солидарни длъжници) Договор за банков ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо лице № 615/0085/41972947 от 23.06.2016 г. с общ размер на кредита 55 000 лв., срок на погасяване 23.06.2033 г., не били платени в срок дължимите месечни вноски в периода 23.03.2020г.- 23.12.2020 г., общо 10 на брой, в общ размер 1751,41 лв. (описани индивидуално на стр.2 от Извлечение от счетоводни книги от 22.01.2021 г.), поради което на основание т. 17 от договора, във вр. с чл. 29 от Общите условия, кредитът бил обявен за изцяло и предсрочно изискуем от 16.01.2021 г., като на длъжниците били връчени уведомления - покани, чрез ЧСИ, рег. № 769, с район на действие ОСТ. Така посочените в ИМ вземания са присъдени в заповедното производство по ч.гр.д. № 115/21 г. на РСТ, въз основа на издадения ИЛ е образувано изп.д. № 20217690400546 по описа на ЧСИ peг. № 769. В указания с определение от 12.05.21 г. на заповедния съд срок банката подава настоящата искова молба за установяване на оспореното вземане. Претендира разноски за заповедното и исковото производство

Извършена е двойна размяна на книжата.

В постъпилия в срока по чл. 367, ал.1 от ГПК отговор от ответниците, чрез процесуалния им представител адв. С., ТАК, исковете са оспорени със следните възражения:

1.В голямата си част твърденията в ИМ са некоректни и неверни, кредитополучателят КР. Г.

ЯНК. винаги е действала добросъвестно и не е дала повод на банката да обявява кредита за предсрочно изискуем; възразява, че не е ясно от посочените с една обща сума просрочени вноски в периода 23.03.2020г.-23.12.2020г., какво е просрочието по всяка вноска, още повече, че в поканата за доброволно изпълнение, връчена на ответниците на 18.12.2020г. чрез ЧСИ, като крайна дата на допуснатото просрочие е посочена датата 06.07.2020 г.;

2 предвид тези дати и периоди банката не е съобразила императивната разпоредба на чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците, като се има предвид времето на извънредното положение от 13.03.2020г. до 13.05.2020г.; 2. Възражение за липсата на основанията за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, тъй като освен неяснотата относно просрочените вноски, ответниците така и не са получили изрично уведомление за обявената от кредитора на 16.01.2021 г. предсрочна изискуемост на Договора за банков ипотечен кредит, каквото е изискването на чл. 17 от договора - единственото, изпратено им от ищеца е тази „Покана за доброволно изпълнение и уведомление по чл.60. ат.2 от ЗКИ”, която не може да се приеме като заместител на задължителното уведомление. 3. Възражение за нищожност на чл. 17.1 от процесния договор, като неравноправна клауза по смисъла на чл. 146 във вр. с чл. 143, т. 19 от Закон за защита на потребителите (ЗЗП), тъй като във формулировката на чл. 17.1 не е упоменат нито възможен срок на забава на плащането, нито някакъв допустим размер на неизпълнение и по този начин банката си е осигурила възможност да обяви кредита за предсрочно изискуем, при забава дори на незначителна с оглед интереса на кредитора част от дължимите главница и/или лихва, което е във вреда на потребителя, тъй като води до несъответствие с общото изискване за добросъвестност и до значително неравновесие между правата и задълженията на страните; 4.Възразяват, че първата ответница може да има надвнесени плащания, съобразно погасителния план (единствен) към договора за ипотечен кредит – при извършеното едностранното изменение на ГЛП и размера на месечната вноска банката не е уведомила длъжниците за настъпване на предпоставките за изменение на ГЛП, а от там и размерите на анюитетните вноски, в резултат на което банката си е позволила неправомерно да разхвърли равномерните месечни плащания на кредитополучателката за погасяването на завишените лихви по предходни месеци, довело до това, че в приложеното извлечение от счетоводни книги съществува сериозно разминаване между броя на вноските за главница, които не са издължени или са частично погасени (10 бр.) и броя на вноски за договорната лихва, които не са издължени (З бр.). От друга страна, след 18.12.2020г., когато ответниците са получили поканата за доброволно изпълнение, до 25.01.2021г., когато е подадено заявлението по чл. 417 от ГПК, първата ищца е внесла 2 вноски в общ размер 1 023 лв. (на 29.12.2020г.- 503лв., на 22.01.2021г. - 520лв.). Преди това, на 21.09.2020 г., е направила вноска в размер 518.70лв., а на 13.11.2020г. - вноска в размер 505лв. И след издаването на Заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист ищцата е продължила редовно всеки месец да си плаща месечните вноски по кредита. От своя страна ищецът продължава да приема плащанията и да си ги осчетоводява ежемесечно по надлежния ред. Според ответниците това са конклудентни действия на ищеца, с които той практически потвърждава продълженото действие на процесния договор. С оглед на горното считат, че предсрочна изискуемост на кредита не е настъпила, нито пък е извършено надлежно уведомяване за нея, съответно вземането по издадената Заповед № 202/08.02.2021 г. и Изпълнителен лист № 82/08.02.2021 г. по ЧГД № 115/2021 г., на РСТ, в полза на „У.....“ АД, срещу ответниците, към момента на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК не е било изискуемо.

3

В депозираната в срок допълнителна искова молба (ДИМ) ищецът пояснява, че:

1.моментът на неизпълнение на задълженията, както и на спиране на изпълнението по договора са изчерпателно посочени в извлечението от счетоводните книги на банката, описано в заявлението по чл. 417 ГПК (за главница и начислени лихви), в ИМ и в уточнителната ИМ; 2.датата на поканата по чл. 60, ал. 2 от ЗКИ е 06.07.2020 г. (както е посочено в ИМ), а изискуемостта на задължението е обявено на 16.01.2021. В отправената покана на длъжниците е указан 14-.дн. срок за изпълнение, поканата е връчена на 18.12.20г., а изискуемостта на кредита е настъпила след тази дата, поради което и кредитът е обявен за изискуем 6 месеца след приключване на гратисния период в цитирания от ответниците Закон за мерките и действията по време на извънредното положение; оспорват възражението за неравноправност на клаузата на т.17.1 от договора по изложени съображения; 3.банката счита за неоснователно възражението за промяна на лихвения процент, тъй като видно от представените справки и извлечения от сметките по кредита лихвата не е променяна на основание, различно от промяната на БЛП, който не зависи от волята на кредитора.

В отговора на допълнителната искова молба ответниците излагат своите доводи и съображения във връзка със становището на банката в ДИМ.

По допустимостта на иска съдът се е произнесъл с определението по чл. 374 от ГПК, след извършената проверка по приложеното ч.гр.д. № 115/21 г. на РСТ, съобразявайки задължителните указания в т.10а от ТР 4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013г. на ВКС, ОСГТК, че в производството по чл. 422 ГПК исковият съд извършва самостоятелна преценка на процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, т.е. дали възражението по чл. 414 ГПК е подадено в срока по чл. 414, ал. 2 и съдържа ли оспорване на вземането, като не е обвързван от констатациите по тях на съда в заповедното производство.

По депозиранато на 25.01.21 г. (дата на пощ.клеймо 22.01.2021 г.) заявление по чл.

417, ал. 1 ГПК, в образуваното заповедно производство пред РСТ по ч.гр.д. № 115/21 г. е издадена Заповедта е връчена на ответниците на 29.04.21г., които на 07.05.21 г., т.е. в срока по чл. 414 ГПК, са депозирали възражения. В указания на заявителя с определение № 626/12.05.21 г. едномесечен срок, течащ от връчването му (25.05.21 г.), на 24.06.21 г. банката е депозирала настоящата искова молба за установяване съществуването на оспорените вземания, предмет на заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК.

В съдебно заседание страните поддържат исканията и възраженията си, претендират разноски.

В последното по делото заседание ищецът не изпраща представител, представил е по ел.поща писмено становище, че поддържа иска и претендира разноски. Процесуалният представител на ответниците моли съда да отхвърли предявения иск с доводи, че кредитът не следва да се обявява за предсрочно изискуем, в условията на евентуалност – ако съдът приеме, че е станал такъв, то всички разноски, преди те да бъдат присъдени и усвоени, моли да бъдат отнесени към погасяване на главницата по кредита.

4

Ищецът не изпра

След като обсъди събраните по делото писмени доказателства и приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/, както и допълнителна такава, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

От представените писмени доказателства, се установява, че на 23.06.2016 г. между „У.....” АД и кредитополучател КР. Г. ЯНК., солидарен длъжник: М. Д. ЯНК., солидарен длъжник: 2М ... ЕООД, ипотекарни длъжници М. Д. ЯНК. и КР. Г. ЯНК., е сключен договор за банков ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо лице № 615/0085/41972947, по силата на който банката е отпуснала заемна сума в размер на 55 000 лв., със срок на издължаване 17 години - от 23.06.2016 г. до 23.06.2033 г., чрез анюитетни вноски, с падеж на 23 число от календарния месец, дата на първо погашение 23.06.2016 г., съгласно погасителен план, подписан от кредитополучателя и солидарните длъжници (л. 20- 22).