Решение № 1215 от 23.10.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1215 гр. Пловдив, 23.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Мария Анг. Ненова при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело № 20245300501569 по описа за 2024 година

Производство по чл. 258 от ГПК

Предмет на производството са:

1/ Въззивна жалба от ответника по спора А. Т. Ф., ЕГН – ********** срещу Решение № 269 от 09.06.2023 г., пост. по гр.д. № 2485/2022 г. на РС – Асеновград в частта, с която е уважено искането по чл. 127а ал. 2 от СК като е дадено разрешение, заместващо съгласието на въззивника като баща на малолетната С. / родена на *** г. / същата да напуска пределите на РБългария за неограничен брой пътувания в периода на учебните ваканции до всички държави – членки на ЕС, както и до Великобритания, Турция и Сърбия, придружена от майка си Б. З. Л., която да предприеме необходимите действия за издаване паспорт на детето.

Поддържаните оплаквания са за недопустимост на решението поради липса на правен интерес, искането е за неговото обезсилване и прекратяване на производството по делото по иска по чл. 127а ал. 2 от СК. Твърди се, че преди предявяването на исковата молба родителите не са коментирали въпроса за пътувания на детето извън РБългария, този въпрос въззиваемата Б. Л. поставила едва с исковата молба, съответно с отговора въззивника не само не възразил на това й искане, но и представил по делото Декларация - съгласие с нотариално заверен подпис детето му С. да пътува навсякъде в чужбина, придружавано от майка си за срок до 03.01.2027 г.. Така, неправилен е извода на районния съд, че този иск е допустим с мотив, че даденото съгласие бащата може да оттегли във всеки един момент.

Поддържа още, че разрешението по чл. 127а от СК се дава за определен период от време, а не неограничено във времето, в която насока се позовава на ТР № 1/03.07.2017 г. на ВКС, ОСГК. Затова и даденото от него съгласие е до 03.01.2027 г. – навършване на 5 – годишна възраст на детето. Пледира за направените от него по този иск разноски за 1 първоинстанционното производство и за разноските по същия, направени за въззивната му жалба.

Въззиваемата е депозирала отговор по чл. 263 от ГПК за неоснователност на жалбата.

Поддържа, че правен интерес е налице, тъй като съгласието на бащата в казаната негова декларация е до 2026 г. вкл. - тоест до навършване на 5 годишна възраст на С., а съгласно практиката на ВКС заместващото разрешение по чл. 127а ал. 2 от СК за малолетни деца се дава до навършване на 10 годишна възраст от детето. Освен това, поддържа да е правилен извода на съда, че съгласието си бащата може да оттегли във всеки един момент;

2/ Частна жалба от Б. Л. с вх. № 14 213/23.10.2023 г. / по описа на РС – Асеновград / срещу постановеното по първоинстанционното дело по реда на чл. 248 от ГПК Определение № 3878/04.10.2023 г., с което е отказано искането й за присъждане на разноски / 400 лв. адв. възн. / във връзка с постановеното по делото Решение № 397/17.08.2023 г., с което е отказана молбата на А. Ф. за тълкуване на основното Решение № 269/09.06.2023 г. в необжалваната му и влязла в сила част относно режима на лични отношения между бащата и детето през лятото. Поддържа, че извода на съда за недължимост на разноски в несамостоятелните производства по чл. чл. 247,248, 250 и 251 от ГПК е в противоречие със закона – чл. 78 от ГПК, както и чл. 7 ал. 1 т. 8 / отм. / от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения. Счита че от отмяната на чл. 7 ал. 1 т. 8 от наредбата от ВАС не следва извод уговореното в тази разпоредба адв. възнаграждение да не се дължи, тъй като отмяната е единствено по причина на неспазена процедура по изменение на подзаконовия нормативен акт в тази му част.

Ответникът по тази частна жалба Ф. е депозирал отговор да е неоснователна.

Поддържа, че за несамостоятелните производства по чл. чл. 247,248, 250 и 251 от ГПК, съставляващи продължение на основното производство не се дължи ДТ, съответно не се дължат и адвокатски възнаграждения, изобщо тези производства не пораждат нова отговорност за разноски.

3/ Частна жалба от Б. Л. с вх. № 1814/05.02.2024 г. / по описа на РС – Асеновград / срещу постановеното по първоинстанционното дело Определение № 84/09.01.2024 г., с което по реда на чл. 248 от ГПК е изменено Решение № 269 от 09.06.2023 г. в частта за разноските, като на ищцата са присъдени разноски в размер на 305, 70 лв. – по иска за издръжка съобразно уважената му част. Поддържа, че като ищца е заплатила ДТ и възнаграждение за адвокат по всички предявени искове в размер на общо 800 лв. / адв. възн. / и 90 лв. / ДТ /, от които съобразно постановения инстанционен резултат й се дължат 6/7, тоест присъдените с Решението № 269/ 9.6.2023 г. разноски от 762 лева, които поддържа да са правилно определени.

Ответникът по частната жалба Ф. е депозирал отговор същата да е неоснователна.

Поддържа, че разноски не се дължат по исковете, съставляващи спорна съдебна администрация, разноски не се дължат и по недопустимия иск по чл. 127а ал. 2 от СК, както и по иска за издръжка не само в отхвърлената част, но и в признатата от него част – 250 лв. месечно, които е заплащал отпреди и след предявяването на исковата молба. Поддържа разноски да не се дължат и за непризнатата от него, но уважена от съда част по иска за издръжка / разликата от 250 лв. до 300 лв. /, тъй като заплатеното от Л. адвокатско възнаграждение за делото е общо такова за всички предявени от нея искове, без да е посочено в какъв размер е то за всеки от тях.

4 / Частна жалба от А. Ф. с вх. № 1093/22.01.2024 г. / по описа на РС – Асеновград / срещу същото Определение № 84/09.01.2024 г.. Поддържа, че неправилно на ищцата са признати разноски по иска за издръжка, съставляващи адвокатско възнаграждение, т. к. в договора за правна помощ с упълномощения от нея адвокат не е конкретизирано договорено възнаграждение по този иск. Счита, че неправилно му е възложена като разноски и 2 заплатената от ищцата ДТ в размер на 90 лв., тъй като същата е платена от нея по исковете за упражняването на родителските права и режима на лични отношения, както и по иска по чл. 127а от СК – които освен че са искове по спорна администрация – за които не се следват разноски, са и признати от него с отговора на ИМ, като по исковете за издръжка ищците са освободени от заплащане на ДТ.В обобщение поддържа, че на ищцата не се дължат каквито и да било разноски за първоинстанционното производство. Относно присъдените на него разноски счита за недопустимо намаляването им до размер на 71, 43 лева. Настоява, че по иска за издръжка следва да му бъдат присъдени 250 лв. разноски за адв. възнагр. – съобразно уважената от съда част от иска за издръжка във вр. и с признаването му до размер на 250 лв. и изплащането на този размер до и след образуването на делото.

По частната жалба с вх. № 1093/22.01.2024 г. / по описа на РС – Асеновград / ответната страна Б. Л. не е депозирала отговор.

Съдът установи следното:

Производството пред районния съд е образувано по предявена от Б. Л. срещу А. Ф. искова молба да й бъде прездоставено упражняването на родителските права по отношение на детето им С. / род. *** г. /, съответно за определяне на подходящ режим на лични отношения между детето и бащата и за осъждането му да заплаща за С. месечна издръжка в размер на 350 лв., считано от депозирането на ИМ – 15.12.2022 г., както и за разрешение, заместващо съгласието на бащата детето да напуска страната, придружавано от майка си - за посочени времеви периоди в календарна година / 01.04. – 10.04.; 30.06. – 18.12. и 18.12. – 03.01. / и в определени / Турция, Сърбия и Великобритания / и определяеми държави – членките на ЕС.

Исковете се основават на твърдения – за което и няма спор между страните, че с ответника са били във фактическо съжителство до м. декември 2022 г., когато са се разделили и ищцата, ведно с детето им – малолетната С., е напуснала жилището на ответника в село К. и се е установила при родителите си в село И.. Раздялата е трайна, страните нямат намерение да съжителстват съвместно и занапред и като така е необходимо разрешаване на процесните относно детето, по които не са постигнали съгласие с ответника.

Ответникът е депозирал отговор, с които признава исковете по основание, като спорът между страните е бил досежно режима на личните му отношения с детето и размера на дължимата се за последното издръжка. По иска по чл. 127а от СК е заявил да го признава изцяло, като към отговора е представил нотариално заверена декларация – съгласие по чл.

127а ал. 1 от СК и пълномощно за майката да извърши всички необходими действия по издаване на паспорт на детето. Пледирал е за прекратяване на производството по чл. 127а ал.

2 от СК с оглед така представените декларация и пълномощно с твърдения, че би дал такова съгласие и преди завеждането на делото, ако то му беше поискано от ищцата.

Районният съд е намерил иска за допустим и е постановил разрешение малолетната С. да напуска РБългария, пътувайки с майка си в посочените от нея държави за исканите периоди, за определен срок - до навършване на 10 - годишна възраст на детето.

Решението в тази му част - единствено предмет на настоящата въззивна проверка, не е недопустимо – както неоснователно поддържа въззивника – ответник по спора.

Действително, този иск е признат от него с отговора по чл. 131 от ГПК, като към отговора е приложил декларация – съгласие по чл.127а ал. 1 от СК от дата 30.01.2023 г. за това, че е съгласен детето му да пътува до посочените от ищцата държави за исканите периоди, придружавано от майка си, като е ограничил срока на това си съгласие до 03.01.2027 г. – съобразно изрично посоченото от него в декларацията, че същата е валидна до така посочената дата. Т.е. съгласието му е ограничено за срок от 3 години и 11 месеца. За този срок е и представеното пълномощно.

3

Съгласно чл. 36 ал. 1 изр. 2 от ЗБДС на лицата до 18 години се издават паспорти със срок на валидност 5 години, считано от датата на издаването. Следователно, въз основа на дадената от въззивника декларация и приложено към нея пълномощно за пред органите на МВР, ищцата не би могла да се снабди с паспорт на детето, т.к. поставения от декларатора срок на тяхната валидност е по кратък от 5 години. Няма спор между страните, че паспорт на детето не е издаден преди и към 30.01.2023 г. – датите на декларацията и пълномощното от ответника.

С оглед което, правилно като краен резултат съдът е намерил иска по чл. 127а ал. 2 от СК за допустим, като по същество е постановил – в разрез с декларацията – съгласие от въззивника, разрешението да е за срок до навършване на 10 годишна възраст на детето.

Съответно, въззивната жалба на ответника срещу решението в тази му част е неоснователна.

С оглед така постановения инстанционен резултат на въззиваемата се присъждат разноски, предст. заплатеното от нея възнаграждение за един адвокат в размер на 800 лв. – съгласно приложения към отговора по чл. 263 от ГПК договор за правна защита и съдействие.

По частните жалби на страните

–––––––––––––––––––––––––––––––

Неоснователна е частната жалба на от Б. Л. с вх. № 14 213/23.10.2023 г. / по описа на РС – Асеновград /.

Споделят се мотивите на районния съд в обжалваното Определение № 3878/04.10.2023 г. за това, че производствата по чл. чл.248,250 и 251 от ГПК са несамостоятелни такива, които се развиват пред съда, който е постановил основното решение, чието изменение, допълване или тълкуване се иска, поради което тези производства не пораждат нова отговорност за разноски, независимо от постановения по тях резултат. Като така правилно искането на Л. за присъждане като разноски на заплатеното от нея адвокатско възнаграждение за инициираното от противната страна производството по чл. 251 от ГПК е отказано, независимо че молбата на Ф. за тълкуване на съдебното решение в частта относно режима на лични отношения между него и детето му е оставена без уважение.

По частните жалби на страните срещу Определение № 84/09.01.2024 г..