Решение № 3796 от 11.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3796 гр. София, 11.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Георги Стоев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско дело № 20221100508037 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 2978 от 04.04.2022 г. по гр.д. № 72625/2021 г. Софийски районен съд, 40 състав признал за установено по предявените по реда на чл.

422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че К. М. Н., ЕГН **********, дължи на „С.В.” АД, ЕИК *******, следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 56836/2021 г. на СРС, 40 състав: 934.46 лв. - главница, представляваща задължения за доставена и потребена вода за имот с адрес: гр. София, ж.к. *******“, ул. ******* клиентски № *******, за периода от 01.03.2019 г. до 04.06.2021 г., ведно със законната лихва от 01.10.2021 г. до изплащане на вземането, и 39.77 лв. - мораторна лихва върху главницата за периода от 01.04.2019 г. до 04.06.2021 г., като отхвърлил иска за главница за разликата над уважения размер от 934.46 лв. до пълния предявен размер от 2 803.37 лв., и иска за мораторна лихва - за разликата над уважения размер от 39.77 лв. до пълния предявен размер от 119.32 лв. Съобразно изхода на спора и правилата на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК са разпределени разноските за исковото и за заповедното производство.

1

Срещу решението са подадени въззивни жалби от двете страни.

Ищецът обжалва решението в частта, с която исковете са отхвърлени, с оплаквания за неправилност. Изводът на районния съд, че ищецът не доказал броят на обитателите в имота на ответника да е трима, и затова уважил исковете само за един обитател, не бил съобразен с фактите и събраните доказателства. От приетата и неоспорена експертиза, която съдът кредитирал се установило, че през процесния период консумацията е изчислявана на база брой обитатели (трима), съгласно чл. 39, ал. 5 и ал. 6 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, като стойността на количеството възлиза на 2 803.37 лв. и същата съответства на одобрените от КЕВР цени. Поради това моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната от него част и вместо това постанови друго, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът обжалва решението в частите, с които исковете са уважени, с оплаквания за неправилност. По делото липсвали твърдения във връзка с основанията за начисляване на процесните В и К услуги на база. Посоченото от вещото лице предписание до потребителите, че няма измервателен уред, не било получавано от ответника. Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи в чл. 34а и чл. 39, ал. 5 и 6 предвиждала различни хипотези за такова начисляване, а ищецът не доказал при условията на пълно и главно доказване количеството доставени В и К услуги, както и обстоятелства, които да дискредитират годността на уредите за измерване, предвид което следвало да се приеме, че същите са били изправни и изразходваното количество вода е следвало да бъде реално отчетено от оператора. Моли съда да отмени решението в обжалваната от него част, вкл. в частта за разноските и вместо това постанови друго, с което да отхвърли исковете изцяло. Претендира разноски.

Отговори по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК не са депозирани от страните.

Въззивните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни страни, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което съдът следва да се произнесе по 2 основателността им.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.

№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).

Атакуваното решение е валидно и допустимо. Настоящият състав намира, че при постановяване на решението не са нарушени императивни материалноправни норми, то е правилно и следва да бъде потвърдено, като въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд съгласно процесуалната възможност за това, изрично установена с разпоредбата на чл.

272 ГПК, а предвид разпоредбите на чл. 269, изр. 2 и чл. 272 ГПК намира жалбите за неоснователни и по следните съображения:

Не е било спорно и по делото се установява, че ответникът, като собственик на процесния водоснабден имот, е потребител на В и К услуги по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (обн. ДВ бр. 88/08.10.2004 г.) и § 1, т. 2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ, обн. ДВ бр. 18/25.02.2005 г.).

Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 5 и чл. 11, ал. 7 ЗРВКУ, договорите за предоставяне на В и К услуги на потребителите се сключват при общи условия, одобрени от КЕВР. Приложимите в процесния период общи условия на договора – Общи условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от „С.В.“ АД, одобрени от КЕВР с решение № ОУ-2 от 13.07.2016 г., са публикувани и влезли в сила. Ответникът не е твърдял да е предложил специални условия и да е сключил допълнително споразумение с ищеца, поради което съдържанието на облигационното правоотношение между страните по доставка на В и К услуги се определя от ЗРВКУ, Наредба № 4/2004 г. и действалите в процесния период общи условия.

Съгласно чл. 11, ал. 4 от Наредба № 4/14.09.2004 г., при сгради - етажна собственост и водоснабдявани обекти с повече от един потребител, всеки потребител поставя индивидуални водомери. Съгласно ал. 5 на същия член, 3 доставката, монтажът, проверката, поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери са задължение на потребителите. Съгласно чл. 32 от същата наредба, услугите В и К се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение. За сгради - етажна собственост или за водопроводно отклонение с повече от един потребител изразходваното количество вода се заплаща въз основа на измереното количество, отчетено по общия водомер на водопроводното отклонение за определен период от време. Отчитането на водомерите се извършва, като се прави първи отчет на общия водомер, а след това се отчитат индивидуалните водомери. В чл. 34а и чл. 39 от Наредбата са предвидени хипотези (липса на водомер или липса на изправен такъв), при които количеството на доставената вода се изчислява по реда на чл. 39, ал. 5 и 6 - по 6 куб. м при топлофицирано жилище и по 5 куб. м - при нетоплофицирано жилище за всеки обитател, като до поставянето на индивидуални водомери в сгради - етажна собственост или на водопроводно отклонение с повече от един потребител, определените в ал. 5 количества вода се завишават всяко тримесечие с по 1.0 куб. м за всеки обитател.

Съгласно чл. 40 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., услугите В и К се заплащат по цени, определени по реда на ЗРВКУ, като при неспазване на сроковете за плащане на изразходваното количество вода, определени в общите условия на договорите, се заплаща законна лихва по реда на чл. 86, ал. 2 ЗЗД.

В случая от приетото в първоинстанционното производство заключение на СТЕ, което не е оспорено от страните се установява, че процесният имот е водоснабден, като през процесния период консумацията е изчислявана на база брой обитатели (трима) съгласно чл. 39, ал. 5 и 6 от Наредба № 4 - за потребители без индивидуални водомери. За периода 02.02.2019 г. 01.06.2021 г. е начислена консумация от общо 1 006.027 куб. м на база 3 бр. обитатели и 59.914 куб. м - разпределени количества общо потребление.

Стойността на това количество възлиза на 2 803.37 лв. и същата съответства на одобрените от КЕВР цени.

В откритото съдебно заседание в първата инстанция съдът изрично е указал на ищеца, че негова е тежестта да докаже, че в имота се ползва вода от трима обитатели, както и че не сочи доказателства за този факт.

Доказателства в тази връзка не са ангажирани, поради което правилно 4 районният съд е приел, че главният иск следва да бъде уважен до размер от 934.46 лв. (една трета част от 2 803.37 лв.), представляващ начислена на база консумация за 1 потребител – ответникът. Противно на поддържаното в жалбата на ищеца, доказателство за броя обитатели в имота не съставлява посоченото в заключението на СТЕ – вещото лице само е констатирало, че по данните в счетоводството на ищеца е начислявана консумация на база за трима потребители, без на същото да са предоставени документи, от които да следва такова начисляване.

Доводите в жалбата на въззивника – ответник са преклудирани и съдът не следва да ги обсъжда. С отговора на исковата молба ответникът е оспорил в имота му да е доставено количество вода в претендираните количества, но нито с отговора, нито след изслушване на заключението на СТЕ е твърдял, че в имота му има монтирани по надлежния ред и изправни водомери, а начисляването на база е незаконосъобразно извършвано. Дори такива твърдения да бяха своевременно наведени, в тежест на ответника съгласно правилото на чл. 154 ГПК би било да установи този факт, а доказателства в тази връзка не са ангажирани. Следва да се посочи също, че когато искът е доказан по основание, както е в случая, съдът не може да го отхвърли поради недоказване на размера му, а следва да определи същия по реда на чл. 162 ГПК, което е направено и от районния съд.

Доводите в жалбите са неоснователни, а крайните изводи на двете инстанции съвпадат, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора – жалбите и на двете страни са неоснователни, разноски за въззивното производство не им се следват.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 2978 от 04.04.2022 г., постановено по гр.д. № 72625/2021 г. на Софийски районен съд, 40 състав.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.

5

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6