Решение № 180 от 17.12.2021, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 180 гр. Разград, 16.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Анелия М. Йорданова

Членове:

Рая П. Йончева

Атанас Д. Христов при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно гражданско дело № 20213300500303 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

С Решение № 332 от 02.07.2021 г. по гражданско дело № 20203330101679 по описа за 2020 година на РС – Разград, поправено по реда на чл. 247 ГПК с Решение № 415 от 05.08.2021г. и с Решение № 500 от 01.10.2021г., съдът е постановил следното:

ОСЪЖДА УЛУСОЙ-БГ ООД, ЕИК 201587467 гр.Разград, представляван от пълномощника адв. Д. Д. да заплати на Д. АТ. АТ., ЕГН ********** от ***, представляван от пълномощник адв. Б.Р. сумата от 13500лв. /тринадесет хиляди и петстотин лева/, явяваща се обезщетение за причинени неимуществени вреди от трудова злополука от 13.06.2018г., сумата от 118.50лв. /сто и осемнадесет лева и петдесет стотинки/ обезщетение за претърпени имуществени вреди, двете ведно със законната лихва, считано от 14.06.18г. до окончателното им изплащане КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете по чл.200 КТ до първоначално предявените размери над горепосочените суми да 45000лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди и до размера на 395лв. обезщетение за причинени имуществени вреди КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОСЪЖДА Д. АТ. АТ. да заплати на УЛУСОЙ-БГ ООД сумата 1674.30лв./хиляда шестстотин седемдесет и четири лева и тридесет 1 стотинки/ съдебни разноски

ОСЪЖДА УЛУСОЙ-БГ ООД, ЕИК 201587467 гр.Разград да заплати по сметка на РРС държавни такси в размер на 544.74лв.

Решението е постановено ПРИ УЧАСТИЕТО на третото лицепомагач ЗАД“Армеец“, ЕИК 121076907 на страната на ответника.

Недоволен от това решение в ОТХВЪРЛИТЕЛНАТА МУ ЧАСТ, останал жалбоподателят Д. АТ. АТ., който го обжалва, чрез пълномощника си адвокат Б.М. Р. от АК - Варна. Намира решението в обжалваната част за неправилно, постановено в противоречие с материални закон, при допуснати съществени процесуални нарушения, като същото е и необосновано. Излага подробни съображения. Акцентира, че ищецът не е допуснал груба небрежност по чл. 201, ал.2 КТ. При условие на евентуалност, се сочи, че ако се приеме, че е налице груба небрежност по чл. 201, ал.2 КТ, то процента на съпричиняване не може да бъде по - висок от 30 %, а не приетия от съда – 70%. Прави се искане решението да бъде отменено в обжалваната част и вместо не го да се постанови друго, което исковите претенции бъдат изцяло уважение. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, насрещната по жалбата страна УЛУСОЙ-БГ ООД, чрез пълномощника си адвокат Д. Ст. Д. от АК – София, депозира отговор на жалбата. Оспорва жалбата изцяло жалбата и излага подробни съображения.

Третото лице помагач на страната на ответника

"ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ" АД, чрез пълномощника си юрисконсулт М.Я., депозира отговор на въззивната жалба.

Намира същата за неоснователна. Излага подробни съображения и претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал.8 ГПК.

В срока по чл. 263 ал.2 ГПК, насрещната страна УЛУСОЙ-БГ ООД е подала насрещна въззивна жалба, чрез пълномощника си адвокат Д. Ст. Д. от АК – София, срещу решението в осъдителната му част, с която е осъден да заплати на ответника сумата от 13 500лв. /тринадесет хиляди и петстотин лева/, явяваща се обезщетение за причинени неимуществени вреди от трудова злополука, ведно със законната лихва, считано от 14.06.18г. до окончателното им изплащане. Намира в обжалваната част решението за незаконосъобразно, поради противоречие с материалния закон и необосновано. Счита, че справедливото обезщетение по чл. 52 ЗЗД е в размер на 15 000 лв., а не приетото в мотивите на съда от 45 000 лв. Счита, че процента на съпричиняване следва да бъде 95%, а не приетия в мотивите на съда 70 %. Поради горното, счита че справедливото обезщетение за причинени неимуществени вреди от 15 000 лв., следва да бъде намалено с 95%, поради и което съдът е следвало да уважи иска за неимуществени вреди в размер на 750 лв. Ето защо, обжалва решението в частта относно присъденото обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 750 2 лв. до присъдения размер от 13 500 лв. ведно със законната лихва, считано от 14.06.18г. до окончателното им изплащане. Моли в тази му част решението да бъде отменено и исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал.3 ГПК, не е депозиран отговор на насрещната въззивна жалба.

Съдебното решение, като необжалвано от страните, е влязло в сила в следните му ЧАСТИ, с които:

- искът с правно основание 200, ал. 1 от КТ за обезщетение за причинени неимуществени вреди, е уважен до размера от 750 лева, ведно със законната лихва считано от считано от 14.06.2018г. до окончателното им изплащане,

- искът с правно основание 200, ал. 1 от КТ за обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за лечение, е уважен до размера от 118.50 лева , ведно със законната лихва считано от считано от 14.06.2018г. до окончателното им изплащане Разградският окръжен съд, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните съобразно с разпоредбата на чл. 235, ал.

2 от ГПК и чл. 12 от ГПК, намери от фактическа и правна страна следното:

Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивния съд той се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта – в обжалваната му част. Следователно относно проверката на правилността на обжалваното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата. При извършената от съда проверка по реда на чл. 269, предл. 1 от ГПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Въззивният съд намира, че делото е решено на първоинстационния съд е постановено при правилно изяснена фактическа обстановка, съобразно представените от страните доказателства, като на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд досежно описанието на приетите по делото доказателства и установените с тях обстоятелства.

Настоящия съдебен състав не е съгласен с изводите на първоинстанционния съд само относно размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД, както и с извода, че е налице груба небрежност по см. на чл. 201, ал.2 КТ.

По съществото на спора, в рамките на доводите, заявени с въззивните жалби, от които съдът е ограничен, съгласно нормата на чл. 269, предл. 2 от ГПК, настоящият съдебен състав приема следното:

Съдът намира, че делото е решено при изяснена фактическа обстановка, която въззивният съд не намира за необходимо да преповтаря, а препраща към нея, предвид възможността по чл. 272 ГПК. Съдът ще обсъди само доказателствата, относими към възраженията на страните във въззивното производство.

3

Първоинстанционния съд се е произнесъл по обективно кумулативно съденини искове за заплащане на обезщетение за претърпени от ищеца имуществени и неимуществени вреди, резултат от трудова злополука по чл.

200, ал. 1 КТ.

За да възникне отговорност на работодателя за заплащане на обезщетение на работника за вреди причинени от трудова злополука, от обективна страна следва да са осъществени следните предпоставки: ищецът да установи по предвидения в КСО ред, че е претърпял трудова злополука, произтичаща от изпълнение на задължения по трудовото правоотношение с ответника. От значение е да се установи безспорно, че от тази злополука са претърпени вреди - болки, страдания и разстройство на здравето и не на последно място – те трябва да са в причинна, непосредствена връзка със злополуката. Доказателствената тежест относно посочените факти е на ищеца.

Ответникът по иска (работодателят) следва да докаже правоизключващите или правопогасяващите си възражения, в това число - наличието на предпоставки за съпричиняване на злополуката при условията на груба небрежност - по чл. 201, ал. 2 КТ, въз основа на които отговорността му да бъде намалена.

Безспорно е във въззивното производство, а и от събраните доказателства се установява, че към датата на процесната злополука, между ответното дружество и ищеца е съществувало трудово правоотношение, по силата на което последният е заемал длъжността шофьор на товарен автомолил за осъществяване на международен транспор, с код по НКПД 8332206 /л. 134-135 РС/, както и че на посочената дата на работното му място, претърпял претендираното увреждане.

Не се спори между страните, че посочената злополука има характер на трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО , според която норма трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило неработоспособност или смърт. Квалификацията на злополуката като трудова и обстоятелствата, при които е настъпила, са установени и в представените разпореждане № 19 от 25.07.2018 г. на НОИ – Териториално поделение – Разград по чл. 60, ал. 1 КСО влязло в сила на 29.08.2018г. / л . 18, 184 РС/ и протокол за резултатите от извършено разследване на злополуката № 7 от 10.12.2018г. на НОИ – Териториално поделение – Разград, ползващ се с материална доказателствена сила съобразно чл. 58, ал. 6 КСО /л. 151-152 РС/ - Решение № 63 от 10.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3648/2016 г., III г. о., ГК .

Основните спорни между страните въпроси по същество във въззивното производство са свързани с размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди и наличието на съпричиняване от страна на пострадалия.

По въпроса за справедливия размер на обезщетението за 4 неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД, съдът намира следното:

Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост – чл. 52 ЗЗД. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. Тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики – характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено, вредоносни последици, тяхната продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, неговото обществено и социално положение. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен компенсиране на вредите на увреденото лице от увреждащото действие – виж и т. 11 от Постановление № 4 от 23.12.1968 г., Пленум на ВС.

В разглеждания случай, след преценката на конкретно установените обстоятелства – възрастта на работника, получените травматични увреждания на пръстите на дясната ръка, претъпрените от това болки и страдания, продължителността на оздравителния процес, невъзможностто да се самообслужва, наличието на трайни последици – необратим дефицит във функцията на активната дясна ръка както в дейностите от ежедневния живот, съдът намира че справедлоно обезщетение на неимуществени вреди се явява сумата от 30 000 лв. От значение е и създаденият от съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи, тъй като "справедливостта" до голяма степен отразява обществената оценка на засегнатите нематериални ценности, а в сферата на последните равенството в обществото намира найчист израз /виж Решение № 110 от 25.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2808/2016 г., IV г. о., ГК/. За разликата над 30 000 лв. до пълния претендиран размер от 45 000 лв. искът се явява недоказан, поради което следва да се отхвърли, а обжалваното решение, в частта с която иска е отхвърлен за разликата над 30 000 лв. до претендирания размер от 45 000 лв., следва да се потвърди макар и по различни мотиви.

Горепосочената сума е дължима ведно със законната лихва от момента на настъпване на увреждането /трудовата злополука/ – виж Решение № 217 от 25.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1038/2012 г., ІV г. о., ГК. Ищецът обаче не претендира законната лихва от момента на настъпване на увреждането – 13.06.2018г., а от следващия ден – 14.06.2018г. Предвид диспозитивното начало, законнта лихва върху това обезщетение следва да се присъди от поисканата от ищеца по- късна дата, а именно 14.06.2018г. до окончателното изплащане.