Определение № 629 от 21.10.2024, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 629 гр. Монтана, 18.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Елизабета Кралева

Таня Живкова като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Въззивно гражданско дело № 20241600500206 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.248 от ГПК за изменение на решението в частта му за разноските.

Постъпила е молба вх.№3733/3774/17.09.2024година от Адвокат С. П. от АК *, пълномощник и процесуален представител на М. Б.- въззиваем по В.гр.дело 206/2024 г на МОС в която се твърди, че с решението си № 217 от 16.08.2024 г. , ОС Монтана по горното дело, като въззивна инстанция е потвърдил като правилно и законосъобразно Решението на РС Лом № 52/06.03.2024 г. по гр. дело № 2060/2022 г , с което е признато за установено на основание чл. 422, ал.1 във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК във връзка с чл.

79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че М. Б. с ЕГН * дължи на „Е. З. “ ЕАД, ЕИК *сума в размер на 975,55 лв. /деветстотин седемдесет и пет лева и петдесет и пет ст./, представляваща неплатена сума по КП - главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.08.2022г. до изплащане на вземането,в останалата част над уважения размер, искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан а именно, че М. Б. с ЕГН ********** дължи на ищцовото дружество сумата над уважения размер от 975,55 лева, представляваща част от главница по издадени фактури № 0003230277/ 02.07.2019г., 0003244922/ 18.10.19г., 0003269632/ 22.05.2020г., 0003284349/ 24.09.2020г., **********/ 16.07.2021г., 0003379457/ 17.08.2021г., и 0003409389/ 23.03.2022 г.,както и иска по чл. 86 ЗЗД за дължима лихва в 1 размер на 745,87 лв.

В решението си въззивния съд не се е произнесъл относно разноските по делото във въззивната инстанция, за които разноски са представени както надлежни доказателства /договор за правна помощ/ и е приложен списък на основание чл.80 ГПК, като уточнява, че са направили изрично такова искане за тяхното присъждане с оглед изхода на делото.

Моли на основание чл.248, ал.1 ГПК, съдебното решение да бъде допълнено произнасяйки се по искането за разноските.

Съгласно чл.248,ал.1 от ГПК страната може да поиска в едномесечен срок от постановяване на решението същото да бъде допълнено в частта за разноските.Молба за това може да се подаде в едномесечен срок от връчване на решението или от влизането му в сила.

В случая молителят е узнал за постановеното решение на 13.09.2024година, а молбата е подадена на 17.09.2024година,т.е в законов срок.С оглед горното МОС намира същата за допустима и следва да бъде разгледана.

По делото е изпълнена процедурата по чл.248,ал.2 от ГПК и е изпратена препис от молбата на другата страна за становище.С оглед горното МОС намира, че молбата не следва да се внася за разглеждане в открито заседание, а съдът да се произнесе по нея без призоваване на страните.

В постъпилото от Е.З.» ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. **, бул. ..*” № *, становище се твърди, че възразява срещу изменението на Решение № 217 от 16.08.2024 г. в частта за разноските, тъй като по делото не е представен списък с разноски. На ЕРМ З. не е предоставен списък с разноски с Отговора на въззивна жалба, като дори в приложенията към последния не фигурира такъв документ.

От друга страна, ако такъв списък е бил представен в съдебно заседание, молят съда адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на насрещната страна да бъде определено в минимален размер, съгласно изискванията на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. че

МОС като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направеното искане, приема следното:

2

От приложените по делото писмени доказателства е видно, че с Решение №52 от 06.03.2024година постановено по гр.д.№206082022година по описа на районен съд гр.Лом е признато за установено на основание чл. 422, ал.1 във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че М. Б. с ЕГН * дължи на „Е.З. “ ЕАД, ЕИК *сума в размер на 975,55 лв. /деветстотин седемдесет и пет лева и петдесет и пет ст./, представляваща неплатена сума по КП - главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.08.2022г. до изплащане на вземането,в останалата част над уважения размер, искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан а именно, че М. Б. с ЕГН ********** дължи на ищцовото дружество сумата над уважения размер от 975,55 лева, представляваща част от главница по издадени фактури № 0003230277/ 02.07.2019г., 0003244922/ 18.10.19г., 0003269632/ 22.05.2020г., 0003284349/ 24.09.2020г., **********/ 16.07.2021г., 0003379457/ 17.08.2021г., и 0003409389/ 23.03.2022 г.,както и иска по чл. 86 ЗЗД за дължима лихва в размер на 745,87 лв.

Това решение е потвърдено в обжалваната отхвърлителна част Монтана с Решение№217/16.08.2024година. от ОС

С решението не са присъдени разноски на ищцата.

Съгласно чл.78,ал.3 от ГПК ответникът също има правэ да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иско.

Видно от писмените доказателства в съдебно заседание пълномощникът на въззиваемия е представил списък по чл.80 от ГПК с приложено пълномощно за заплатен адвокатско възнаграждение в размер на 1000.00лева.

Съгласно ТР №6/06.11.2013година по т.д.№6/2012година на ВКС ОСГТК съдебно разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат само когато страната е заплатила възнаграждението.

С молба вх.№2635/2675/21.06.2024година подадена от „Е.З.“ ЕАД за даване ход на делото в нейно отсъствие е направено изрично възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна , за което при условията на чл.78,ал.5 от ГПК МОС дължи произнасяне.

МОС намира направеното възражение за прекомерност за 3 неоснователно.Видно от първоинстанциооното производство касае се за обективно съединени искове за сумата от 6520.30лева главница и 745,87лева мораторна лихва.Исковата претенция в първоинстанционното производство е уважена до размер от 975,55лева главница, а в останалата част исковете са отхвърлени и са били предмет на разглеждане във въззивното производство.

С оглед горното МОС намира, че заплатеното от въззиваемия М. Б. адвокатско възнаграждение е в минимални размери и при условията на чл.78,ал.3 от ГПК следва да му бъде присъдено, като се измени въззивното решение в частта за разноските.

Ето защо молбата е основателна и следва да бъде уважена, като на въззиваемия следва да се присъди възнаграждение в размер на 1000.00лева.

Водим от гореизложеното МОС

ОПРЕДЕЛИ:

Изменява Решение№217 от 16.08.2024година по гр.д.

№206/2024година по описа на МОС,в частта за разноските като:

НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.78,АЛ.2 ОТ ГПК ОСЪЖДА Е.З. “ ЕАД, ЕИК

*да заплати на М. Б. от гр.*сумата от 1000.00лева направени разноски по водене на делото във въззивната инстанция.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС в ЕДНОМЕСЕЧЕН срок от съобщението му на страните, че е изготвено.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4