Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 604 от 25.08.2023, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Частно наказателно дело 4223/2023
Вид
Определение № 604
Подписан
25.08.2023
В сила
16.10.2023
Състав
Светослав Николаев Узунов

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 604 гр. Пловдив, 25.08.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Узунов като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Частно наказателно дело № 20235330204223 по описа за 2023 година намери за установено следното:

Производството е по реда на чл. 243, ал. 5 НПК.

Образувано е по жалба на „Актуал Индъстрис“ ООД, ЕИК *********, чрез повереника му адв. К., срещу Постановление на Районна прокуратура Пловдив от 22.05.2023г., с което наказателното производство по ДП № 63/2019г. по описа на 03 РУ при ОДМВР- Пловдив, водено за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7 вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 НК , е било прекратено.

С жалбата се оспорват изложените констатации в постановения прокурорски акт, като се иска постановлението да бъде отменено и да бъде постановено даване на по-нататъшен ход на делото.

По делото е постъпило и възражение вх. № 74095/14.08.2023г. от защитника на обв. Ф. – адв. К., в което се излагат съображения по съществото на наказателното производство и се прави искане обжалваното прокурорско постановление да бъде потвърдено.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена в законоустановения срок и изхожда от легитимирано лице – ощетено юридическо лице от престъплението, за което е водено досъдебно производство, поради което подлежи на разглеждане по същество.

По основателността на жалбата:

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна по следните съображения:

В рамките на производството по чл. 243 от НПК, съдът следва да прецени обосноваността и законосъобразността на постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство, като държи сметка и за конституционно установените правомощия на прокурора да предприеме или да откаже наказателно преследване срещу определено лице.

1

При проверка дали едно постановление за прекратяване е обосновано , трябва да се изследва въпросът дали фактическите положения, установени по делото, обективно съответстват на събрания и проверен по делото доказателствен материал. В случая, фактическите констатации на прокурора, са подкрепени от събраните по делото гласни доказателства и представените писмени документи. Изводите на прокурора почиват на верен и пълен анализ на събраните доказателства, без да е допуснато изопачаване на смисъла им или превратно тълкуване.

От фактическа страна прокурорът е приел изцяло изложеното в обвинителния акт, внесен в РС-Пловдив с вх. № 35846/31.05.2019г., а именно:

На 10.12.2018г. с РКО от същата дата, на св. Ж.И., *** на Отдел „Продажби“ в „Актуъл Индъстрис“ била изплатена сума в размер на 6500 лв., а на 11.12.2018г., на същият била изплатена сума в размер на 8500 лв.

Посочените парични средства в общ размер на 15 000лв. били предназначени за представителни разходи на фирмата, като владението на посочените суми било предадено на св. И., който имал задължение за тяхното последващо отчитане в дружеството чрез представяне на разходооправдателни документи.

Получените суми св. И. прибрал в най-долното чекмедже на бюрото си в офиса на дружеството.

На 17.12.2018г. обв. Ф., докато изпълнявала служебните си задължения на длъжност „***“ в „Актуал Индъстрис“ ООД, забелязала паричната сума, като взела решение да я отнеме, като след приключване на работния ден се прибрала у дома си и в последващите дни се разпоредила с по-голямата част от сумата.

След като на 01.02.2019г. св. И. установил липсата на паричната сума, били сигнализирани органите на реда и било образувано процесното досъдебно производство.

На 31.05.2019г. по така образуваното досъдебно производство бил внесен обвинителен акт в РС-Пловдив. В диспозитива на обвинителния акт било записано, че паричната сума в размер на 15000 лв. била отнета от владението на Р.Б.Г., *** на „Актуъл Индъстрис“ ООД. По така внесения обвинителен акт било образувано НОХД № 3365/2019г., като производството по него преминало по общия ред. В съдебно заседание на 14.08.2020г. по делото, представител на РП-Пловдив поискал изменение на обвинението в смисъл, че откраднатата парична сума е отнета от владението на Ж. Е. И., като искането било оставено без уважение от съда. Производството по делото приключило с Присъда № 260042 от 15.10.2020г., която била протестирана от прокурор при РП-Пловдив и била обжалвана от защитник на подсъдимата по делото Ф.. В протеста на прокурора, вх. № 272290/19.10.2022г., (л. 2 от ВНОХД № 191/2021г.) и в допълнението към протеста (л. 9-л.10 от ВНОХД № 191/2021г.) е липсвало възражение по отношение на недопускането на изменението на обвинението, като съответният протест е обхванал единствено несъгласието на прокурора с размера на наложеното наказание, като е било поискано увеличаване на наказанието от втората инстанция. За разглеждане на подадените въззивна жалба и протест било образувано 2

ВНОХД № 191/2021г. С Решение № 260092/29.03.2021г., влязло в сила на същата дата, въззивният съд приел, че с оглед недопускането на изменение на обвинението е налице съществено процесуално нарушение при първоинстанционното разглеждане на делото, поради което на основание чл.

334, т. 1, вр. чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3, т. 1 и т. 3 от НПК отменил присъдата по НОХД № 3365/2019г. на РС-Пловдив и върнал делото за разглеждане от друг състав на РС-Пловдив.

Делото било върнато на РС-Пловдив и било образувано НОХД № 2275/2021г., което също протекло по общия ред. В хода на първоинстанционното разглеждане на делото не било направено искане за изменение на обвинението от представител на РП-Пловдив. Производството по делото приключило с Присъда № 42 от 21.02.2022г., която била протестирана от прокурор при РП-Пловдив и била обжалвана от защитник на подсъдимата по делото Ф.. За разглеждане на подадените въззивна жалба и протест било образувано ВНОХД № 40/2023г. С Решение № 116/14.03.2023г., влязло в сила на същата дата, въззивният съд приел, присъдата е била постановена от незаконен състав, поради което на основание чл. 334, т. 1, вр. чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК отменил присъдата по НОХД № 2275/2021г. на РС-Пловдив и върнал делото за разглеждане от друг състав на РС-Пловдив.

Делото било върнато на РС-Пловдив и било образувано НОХД № 1659/2023г. В хода на проведеното разпоредително заседание на 05.04.2023г. съдът счел, че в хода на досъдебното производство е допуснато отстранимо съществено процесуално нарушение, ограничило правата на подсъдимата, изразяващо се в противоречие между обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт по отношение на въпроса от чие владение е била отнета паричната сума, поради което прекратил съдебното производство и върнал делото на РП-Пловдив за отстраняване на констатираните противоречия. Определението не било обжалвано и протестирано, същото влязло в сила на 13.04.2023г. и делото било върнато на РП-Пловдив.

За да прекрати наказателното производство, прокурорът е приел, че с оглед хода на така развилото се наказателно производство, е пропусната възможността да се измени обвинението, като се повдигне ново обвинение спрямо обв. Ф. за това, че откраднатата сума е отнета от владението не на управителя на „Актуал Индъстрис“ ООД Р.Г., а от владението на св. И..

Изводът на прокурора е правилен.

В съответствие с така приетото от фактическа страна, и от приетите доказателства е видно, че отнетата сума предмет на настоящото производство, е била собственост на дружеството „Актуъл Индъстрис“ ООД.

Същевременно обаче, в случая е имало конкретно установен в хода на производството владелец на тази сума, различен от собственика, и това е бил именно св. И., като това е било и посочено в обстоятелствената част на внесения обвинителен акт. Тъй като въпросът от чие владение се отнема вещта се явява основен съставомерен факт от обективна страна на престъплението „кражба“, то и надлежното му въвеждане в предмета на 3 обвинението е абсолютно необходим при очертаването на рамките на обвинителния акт. При така изложеното, правилното посочване на владелеца на вещта е било нужно както в постановлението за привличане на обвиняем, така и в диспозитива на обвинителния акт, защото в противен случай се ограничава правото на защита на обвиняемия и възможността както да разбере конкретното обвинение, така и да се защитава по същото. Доколкото първоначално повдигнатото обвинение (както с постановлението за привличане, така и с обвинителния акт) е било за това, че вещите са отнети от владението на Р.Г. – управител на „Актуал Индъстрис“ ООД, надлежното посочване на действителния владелец на вещта – св. И., е следвало да бъде извършено чрез институтa на изменение на обвинението (било то при условията на чл. 225 от НПК в хода на ДП или при условията на чл. 287 от НПК в хода на първоинстанционното съдебно производство) Правилен е изводът на прокурора и че възможността за изменение на обвинението след последното връщане на делото на ДП също е била преклудирана. В случая от значение е, че макар в хода на първото първоинстанционно разглеждане на делото (НОХД № 3365/2019г. на РСПловдив) да е било направено искане за изменение на обвинението от представителя на РП-Пловдив, което е било оставено без уважение, е липсвал съответен протест срещу крайно постановения съдебен акт, с който да са били изложени възражения срещу недопускането на изменение на обвинението. В този смисъл е и константната практика на ВКС, в която върховната инстанция се е произнасяла по сходни правни въпроси, приемайки, че допускането на изменение на обвинението при тези обстоятелства би се явило съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на подсъдимия:

В решение № 216/12.01.2018г. по н.д. № 833/2017г. на ВКС, I н.о. изрично е посочено, че

„принципно е недопустимо прокурорът съществено да измени обвинението по чл. 287, ал. 1 от НПК при повторното първоинстанционно разглеждане на делото, когато е пропуснал да извърши това при първоначалното първоинстанционно разглеждане на делото/освен ако първоинстанционния акт не е бил отменен именно поради съответен протест за липса на уважаване на искането му по чл. 287, ал.1 от НПК/“.

Съгласно Решение № 60232/17.12.2021г. по дело № 917/2021г. – „ …допустимо ли е да бъде изменено обвинението при повторното разглеждане на делото след отмяна на първоинстанционната присъда и при какви условия може да стане това. Според касационния съдебен състав такава безусловно би била налице, ако прокурорът от Специализираната прокуратура беше проявил дължимата процесуална активност и беше упражнил правомощията си по чл. 287 от НПК, но първата инстанция му беше отказала неоснователно да допусне направеното от него изменение на обвинението, който отказ е дал понататък основание за депозиране на съответен протест срещу постановената присъда“,

Решение № 73/11.04.2016 г. по наказателно дело № 224/2016 г. приема, че „може да се направи извод, че при неоснователен отказ на съда да 4 приеме изменение на обвинението от прокурора, при връщане на делото за новото му разглеждане от първостепенния съд по протест или жалба на частния обвинител на това основание, обосновава становище за допустимост на приложението на чл.287, ал.1 от НПК“ , Съгласно Решение № 55/29.05.2019 г. по дело № 114/2019 г.: „ Съдът от първата инстанция не е имал процесуалната възможност при второто поред разглеждане на делото да приеме повдигнатото обвинение от страна на държавния обвинител. Процедурата по чл.287 от НПК е приложима единствено и само при първото разглеждане на делото и това е така, защото инстанционното производство се развива в определени предели, очертани от окончателното, до приключване на съдебното следствие пред съда от първата инстанция, обвинение и наличието или не на съответни протест или жалби от останалите страни по делото.“ в този смисъл са и Решение № 223/16.06.2014 г. по наказателно дело № 550/2014 г. на ВКС, ІІ наказателно отделение, Решение № 77/08.04.2019 г. по дело № 247/2019 г. и др.

Нещо повече, при второто първоинстанционно разглеждане на делото (по НОХД № 2275/2021г. на РС-Пловдив), въобще е липсвала процесуална активност на представителя на държавното обвинение и искане за изменение на обвинението до приключване на съдебното следствие пред първата инстанция, като впоследствие също е липсвал и съответен протест за това срещу присъдата на първата инстанция.