Определение № 2795 от 03.10.2023, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно частно гражданско дело 2844/2023
- Вид
- Определение № 2795
- Подписан
- 03.10.2023
- В сила
- 03.10.2023
- Състав
- Дияна Ценева, Теодора Гроздева, Милена Даскалова
Цитирани разпоредби
- чл.274, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274, ал.3, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 или ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1, т.1 и т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1, т.1 и т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 или ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.30 · Закон за наследството
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2795 гр. София, 03.10.2023 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Дияна Ценева
Членове:
Теодора Гроздева
Милена Даскалова като разгледа докладваното от Теодора Гроздева Частно касационно гражданско дело № 20238003102844 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по подадена от Х. П. Д., Й. П. Д. и Г. Г. Д. частна жалба срещу определение № 1010 от 10.04.2023 г. по въззивно ч.гр.д.№ 590 от 2023 г. на Бургаския окръжен съд, IV въззивен граждански състав за потвърждаване на определение № 851 от 08.02.2023 г. по гр.д.№ 3932 от 2022 г. на Бургаския районен съд, с което съдът е отказал да приеме за общо разглеждане с предявения иск за делба на апартамент, находящ се в гр.Бургас, ж.к.“Л.“, бл. ...., вх.2, ет.7, в ляво, насрещен иск по чл.30 ЗН за възстановяване на запазената част на ищците по насрещния иск от наследството на Й. Ч. Д. чрез намаляване на извършеното от Й.ка Д. в полза на нейната дъщеря К. Х.
М. дарение от 25.07.2014 г. на 2/3 ид.ч. от апартамента.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение и се моли то да бъде отменено. Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Твърди се противоречие на обжалваното определение с практиката на ВКС /конкретно с определение № 72 от 27.05.2021 г. по ч.гр.д.№ 1653 от 2021 г. на ВКС, ГК, I г.о./ по въпроса: Длъжен ли е въззивният съд да извърши служебна справка в НБДН за гражданския статус на трето неучастващо в процеса лице, 1 установяването на който е от значение за предмета на делото, когато стрА.та няма достъп до НБДН и сама не може да извърши такава справка ?
Евентуално се сочи, че произнасянето на ВКС по този въпрос би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение приема следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирани страни /ответници по иска за делба и ищци по неприетия за разглеждане насрещен иск по чл.30 ЗН/, в едноседмичния срок по чл.275, ал.1 ГПК /жалбоподателите са били уведомени за определението на Бургаския окръжен съд на 03.05.2023 г., а частната жалба е подадена по пощата на 10.05.2023 г./ и срещу определение на въззивен съд, което съгласно чл.274, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК.
За да потвърди първоинстанционното определение, въззивният съд е приел, че насрещният иск по чл.30 ЗН за възстановяване на запазена част от наследството на Й.ка Чернева Д. чрез намаляване на извършено от Й.ка Д. в полза на Катя Христова М. дарение от 25.07.2014 г. на 2/3 ид.ч. от апартамент, находящ се в гр.Бургас, ж.к.“Лазур“, бл.18, вх.2, ет.7, в ляво, е недопустим, тъй като по делото няма доказателства и не се твърдяло от страните, че Й.ка Чернева Д. е починала, а искът по чл.30 ЗН за възстановяване на запазена част от наследството на дадено лице може да бъде предявен едва след като това наследство бъде открито. Съдът е отчел, че въпреки оставяне на насрещната искова молба без движение и дадения срок за отстраняване на нередовностите й, ищците по насрещния иск не са представили доказателства, че Й.ка Д. е починала. Приел е, че не е длъжен служебно да изисква справка за статуса на Й.ка Д., тъй като страните са имали възможност поради родствената си връзка с нея сами да се снабдят с необходимите документи за смъртта на Д., дори без съдът да им издава удостоверение.
Предвид тези мотиви на съда в обжалваното определение не са налице сочените основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване на определението по поставения въпрос, тъй като той няма отношение към конкретното дело. Самият въпрос предпоставя, че 2 жалбоподателите нямат достъп до НБДН и не могат сами да се снабдят с доказателства за гражданския статус, респ. за смъртта и наследниците на Й.ка Д., докато по конкретното дело за жалбоподателите не е имало пречка да се снабдят с такива документи предвид близките си родствени връзки с Й.ка Д.
/баба на Х. Д. и Й. Д./. Поради това няма и противоречие с посочената практика на ВКС- определение № 72 от 27.05.2021 г. по ч.гр.д.№ 1653 от 2021 г. на ВКС, ГК, I г.о., което касае случай, при който стрА.та не е имала достъп до НБДН, тъй като не е била наследник на починалото лице /в случая арендатор по договор за аренда на земеделска земя/.
Не са налице и основанията на чл.280, ал.2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на определението: Няма вероятност то да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна частна жалба, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на тази жалба.
Определението не е очевидно неправилно. За да е налице очевидна неправилност на съдебен акт като предпоставка за допускане до касационен контрол по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, е необходимо неправилността на акта да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирА. от съда само при прочита на решението, без да е необходимо запознаване с и А.лиз на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирА. форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона- материален или процесуален, или явна необоснованост. В случая обжалваното определение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави определението си, съдът е приложил относимите към спора норми на ЗН и ГПК, в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл.
Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.
3
Предвид изложеното касационното обжалване на определението на Бургаския окръжен съд не следва да се допуска.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1010 от 10.04.2023 г. по въззивно ч.гр.д.№ 590 от 2023 г. на Бургаския окръжен съд, IV въззивен граждански състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4