Решение № 20052 от 26.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20052 гр. София, 26.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА при участието на секретаря ЙОАНА В. ПАСКАЛЕВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело № 20251110135254 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Предявен е иск от „Г.Ф.“, БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление:

/адрес/, представляван от изпълнителните директори М.К. и С.С., срещу адвокат Г. Й. Й., с личен номер *********, с адрес на адвокатската кантора: /адрес/, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2446,93 евро (4785,77 лева), представляваща обезщетение за претъпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за заплащане на такси и адвокатски хонорар по и.д. № ****/2025 г. по описа на ЧСИ М.Б., както и законна лихва върху присъденото с влязло в сила Решение № 16/10.03.2025 г., постановено по в.гр.д. № 9/2024 г. по описа на Окръжен съд – гр. П. обезщетение за имуществени, неимуществени вреди, както и разноски, за периода 29.03.2025 г. – 29.04.2025 г., вследствие на неоснователно заведено на 25.04.2025 г. от ищеца лично и като процесуален представител на М.Д.Ц. производство по и.д. № ****/2025 г. по описа на ЧСИ М.Б., ведно със законната лихва от 28.04.2025 г. до окончателното плащане на вземането.

Претендират се разноски.

Ищецът твърди, че на 15.01.2024 г. ответникът, в качеството си на процесуален представител на М.Д.Ц., предявил искове пред ОС – гр. П., за осъждането на ГФ да й заплати обезщетение за имуществени и неимуществени вреди вследствие на ПТП, като в исковата молба посочил, че банковата сметка на пострадалата е с IBAN:

**********************. С Решение № **/10.03.2025 г., постановено по гр.д. № 9/2024 г. по описа на ОС – гр. П., ищецът бил осъден да заплати на М.Д.Ц. сумата от 40 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 21.06.2024 г., сумата от 2 851,48 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 15.01.2024 г., както и 3 850 лева възнаграждение на адвокат Г. Й. за оказана безплатна правна помощ. На 14.03.2025 г. ищецът направил опит да извърши плащане по посочената в исковата молба банкова сметка, но установил, че посоченият IBAN е невалиден, поради което на 24.03.2025 г. депозирал молба в ОС – гр. П. за допълване на решението с валиден IBAN. На 25.03.2025 г. ищецът изпратил на електронните пощи на ответника – ********** и 1

/адрес/ покана, в качеството му на процесуален представител на М.Д.Ц., в 3-дневен срок да посочи актуални банкови сметки, по които да бъде извършено плащането. На 25.03.2025 г. ищецът изпратил писмо с искане за посочване на валиден IBAN и на адреса на пострадалата.

На 10.04.2025 г. ответникът депозирал молба до ОС – гр. П. за издаване на изпълнителен лист, а на 22.04.2025 г. – молба в ГФ с искане за изплащане на присъденото обезщетение, като представил данни за ЕГН и адрес на М.Д.Ц. и посочил, че ищецът следва да плати обезщетението с пощенски запис или по сметка в „Р.“, но не посочил данни за титуляр и номер на сметката. С писмо от 25.04.2025 г. до ответника, изпратено до електронни адреси - ********** и /адрес/, ищецът изложил подробно съображенията си защо плащането на присъдените обезщетения е необходимо да се извърши по банкова сметка. С писмо от същата дата ответникът уведомил ищеца, че счита, че в Закона за ограничаване на плащанията в брой /ЗОПБ/ няма изрична разпоредба за плащане по банков път и не желаят плащане по банков път, като са предоставили друг начин за плащане. На 25.04.2025 г. ищецът получил покана за доброволно изпълнение по изп.дело № ****/2025 г. на ЧСИ М.Б., образувано на същата дата, като дължимата сума по изпълнителното дело била заплатена на 28.04.2025 г., а по депозираното възражение от ищеца адвокатското възнаграждение на ответинка, било намалено от 3 500 лева на 200 лева. Ищецът навежда доводи, че на основание чл. 2 и чл. 3 ЗОПБ, във вр. с § 1 от ДР на ЗПУПС, плащанията над 10 000 лева следвало да бъдат извършвани по банков път, като така следвало да бъде заплатено и на пострадалата. Излага съображения, че ответникът, в качеството си на процесуален представител на М.Д.Ц., неоправдано не е приел предложеното изпълнение и не е дал необходимото съдействие, без което ГФ не би могъл да изпълни задълженията си, поради което последният се е освободил от последиците на забавата, с отправените многобройни молби за посочване на банкова сметка. Поддържа, че ответникът е упражнил недобросъвестно субективно право, като образувал изпълнително производство, с произтичащите от това такси по ТТРЗЧСИ, адовокатски хонорар и лихви, които не са били дължими.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Поддържа, че исковата молба е нередовна, тъй като в нея липсва точно описание на обстоятелствата, на които се основава претенцията. Оспорва твърденията, че не е причинил вреда на ищеца с образуването на изпълнително производство и поддържа, че деянието му не е противоправно, а ищецът е налагал желанието си да плати обезщетението по банкова сметка, но в никой нормативен акт няма изискване да се представи удостоверение за банкова сметка. Твърди, че е изразил готовност да представи данни за плащане чрез пощенски запис или по друг начин и няма правен механизъм, по който М.Ц. да бъде задължена да предостави банкова сметка. Поддържа, че в ЗОПБ няма изискване всички плащания над 10 000 лева да се извършват по банкова сметка, че не е имал право да открива банкова сметка на пострадалата и да получава обезщетението по клиентска сметка, а претендираните суми са заплатени на частния съдебен изпълнител.

Моли за отхвърляне на иска и претендира разноски.

В съдебно заседание ищецът се представлява от юрк. Я., който поддържа исковата молба и моли съда да уважи исковете. По делото е постъпила писмена защита.

Ответникът се представлява от адв. С., която поддържа отговора и моли съда да отхвърли иска. По делото с постъпила писмена защита.

По делото са събрани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебно-счетоводна експертиза.

От събраните по делото относими доказателства се установява следното:

С Решение № 16/10.03.2025 г., постановено по гр.д. № */2024 г. на Окръжен съд – гр.

П., ищеца е осъден да заплати на М.Д.Ц., сумата от 40 000 лв. обезщетение за 2 неимуществени вреди от ПТП, станало на 08.02.2023г., и сумата от 2851,48 лв. обезщетение за имуществени вреди, ведно със законна лихва върху сумите от 21.06.23г. до изплащане на вземането.

С писмо, изпратено по електронна поща от 25.03.2025 г. до ответника, ищеца е уведомил адв. Й., че не може да заплати присъдените суми по посечената в исковата молба банкова сметка, тъй като същата е невалидна.

С молба вх. № 3964/10.04.2025 г. до Окръжен съд – гр. П., М.Д.Ц., чрез адв Й., е поискала издаването на изпълнителен лист за присъдените суми.

С молба вх. № **-**-***/23/22.04.2025 г. на Г.Ф., М.Д.Ц., чрез адв Й. е посочила, че иска присъдените суми да и бъдат заплатени чрез сметка в Р., пощенски запис, за който необходимите данни са имената и ЕГН и или пари в брой.

С молба вх. №*****/23.04.2025г., въз основа на издадения по гр.д. № 9/2024 г. на ОС – гр. П., е образувано изп.д. №****/2025г. по описа на ЧСИ М. Б..

С писмо, изпратено по електронна поща от 25.04.2025 г. до ответника, ищеца отново е посочил, че банковата сметка, посочена в ИМ е невалидна, обосновал е твърдение, че плащания над 10 000 лв. следва да се извършат единствено и само по банков път, като е поискал представяне на валидна банкова сметка, по която е изразил готовност за незабавно плащане.

С писмо от 28.04.2025 г., изпратено по електронна поща, ответника е заявил, че не желае плащане по банков път.

На 28.04.2025г. ответника е получил ПДИ изх. №*****/25.04.2025г., въз основа на която е заплатил дължимите по изп. дело суми, ведно с разноски.

С платежно нареждане от 13.05.2025г. ЧСИ е превел по банкова смета на М.Ц. сумата 35456,61 лв., а съгласно Разписка от 12.05.25г., е получила в брой 9200 лв. На същата дата, съгласно приложена по делото разписка, ЧСИ е заплатил в брой и сумата от 9000 лв. на лицето Лъчезар Лулчев.

По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза, от която се установява размера на сумата, получена от ЧСИ по изпълнителното дело, както и размера на обезщетението за забава, за периода от 29.03.25г. до 28.04.25г.

При така установеното съда направи следните правни изводи:

Предявен е иск по чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 3 ГПК.

Според разпоредбата на чл. 3 ГПК, участващите в съдебните производства лица и техните представители са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Разпоредбата на чл. 45 ЗЗД предвижда, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като вината се предполага до доказване на противното. Според чл. 51 ЗЗД обезщетение се дължи за вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

При предявен иск по чл. 3 ГПК, вр. чл. 45 ЗЗД, ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване: процесуално поведение на ответника; противоправност, изразяваща се в злоупотреба с процесуални права; настъпила вреда; пряка причинна връзка между противоправното поведение и вредата; както и вината, доколкото същата се предполага само след установяване на останалите елементи на деликта.

Доказателствената тежест произтича от общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК, според което всяка страна установява фактите, на които основава своите искания или възражения.

Съгласно нормата на чл. 3 ГПК, упражняването на процесуално право от представителите на участващите в съдебните производства лица води до отговорност за нанесените на насрещната страна вреди само тогава, когато са упражнени в нарушение на изискването за добросъвестност и спазване на добрите нрави. Следователно за възникване 3 на виновната деликтна отговорност на това основание е необходимо процесуалното право да е било упражнено превратно на неговото предназначение – с цел да се достигне до увреждане на насрещната страна. В настоящата хипотеза ищецът изтъква, че ответника, като адвокат на М.Ц. по гр.д. № 9/2024 г. на ОС – гр. П., е упражнил правото й на принудително изпълнение на присъдените с решението вземанията, като се е снабдил с изпълнителен лист, като не е посочил валидна банкова сметка, по която ищецът да плати доброволно вземанията и въпреки направените от ищеца опити за доброволно изпълнение на присъдените вземания.

В тази насока на първо място следва да се уточни, че непосочването на банкова сметка от страна на ответника, като пълномощник на ищец по делото, не се явява в нарушение на конкретна правна норма. Това е така, защото разпоредбата на чл. 127, ал. 4 ГПК представлява несъвършена правна норма, която привидно въвежда процесуално задължение, но в действителност се състои единствено от диспозиция, без уредена санкция за нейното нарушаване и без установен ред за контрол на нейното спазване. Както е посочено изрично в чл. 129, ал. 2, изр. 1 ГПК и се приема еднозначно в съдебната практика / Решение № *****/26.09.2022 г. по т. д. № 1964/2020 г. на ВКС, ТК, І т. о., Определение № ***/2.06.2023 г. на ВКС по к. т. д. № 2471/2022 г. на ВКС, ТК, I т. о. и Определение № ****/13.07.2023 г. на ВКС по к. гр. д. № ****/2022 г. на ВКС, ГК, IV г. о. / исковата молба е нередовна само когато не отговаря на изискванията по чл. 127, ал. 1 и чл. 128 от ГПК, поради което непосочването на банкова сметка в нарушение на чл. 127, ал. 4 ГПК, не представлява нередовност на исковата молба, респективно съдът няма правомощия да върне исковата молба на това основание. Следователно, неизпълнението на задължението по чл.

127, ал. 4 ГПК, не представлява отрицателна предпоставка за надлежното упражняване правото на иск, нито друг вид нарушение, съответно съдът не разполага с правомощия да приложи каквато и да било санкция за него. Щом неизпълнението на задължението по чл.

127, ал. 4 ГПК, не представлява вид нарушение, то не представлява такова и посочването на невалидна банкова сметка.