Решение № 26 от 08.01.2020, Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 26

08.01.2020г., гр. Пловдив В И

М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, VІІ състав, в открито съдебно заседание на десети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СТЕФКА МИХОВА

ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ

ХРИСТО ИВАНОВ при участието на секретаря Ангелина Костадинова, като разгледа докладваното от съдия Илиев въззивно гражданско дело №2450/2019г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на З. А. Р. ***,

ЕГН **********, чрез назначения й процесуален представител по делото адв.

Н. П., против Решение №2692 от 27.06.2019г., постановено по гр.д. №12815/2018г. по описа на Районен съд- Пловдив, ХVІІ гр.с., в частта му, с която са били отхвърлени предявените от нея против ответниците И.

Т. А., ЕГН

**********, и Р.

И. А., ЕГН

**********, искове за премахване на незаконно изградената стена и врата в общите части на ет.4 пред апартамент №12 на ул. ***, гр. Пловдив, и за осъждане на ответниците да й заплатят сумата от 240 лв., представляваща обезщетение за причинените й вреди за периода

06.08.2017г.-06.08.2018г. от заграждането на общите части на ет.4 пред апартамент №12 на ул. *** гр. Пловдив.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението в обжалваната му част, като се иска отмяната му и уважаване на исковите претенции.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от ответната страна по нея- Р.

И. А., чрез пълномощника й адв. К. А., с който същата се оспорва и се иска потвърждаване на решението.

Ответната страна по въззивната жалба И. Т. А. в съдебно заседание оспорва жалбата и иска оставянето й без уважение.

Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

В обжалваната част на решението първоинстанционният съд е бил сезиран с искове на З.

А. Р. против ответниците И. и Р. А. с правно основание чл.109, ал.1 от Закона за собствеността и чл.45, ал.1 от

ЗЗД за осъждане на ответниците да премахнат незаконно изградената стена и врата в общите части на ет.4 пред апартамент №12 на ул. ***гр. Пловдив, и да й заплатят сумата от 240 лв., представляваща обезщетение за причинените й вреди за периода 06.08.2017г.-06.08.2018г. от заграждането на общите части.

От фактическа страна по делото няма спор между страните, а се установява и от представените писмени доказателства, че ищцата притежава идеални части от правото на собственост на апартамент №11, находящ се в гр. Пловдив, ул.***, а ответниците са собственици на намиращия се на същия етаж апартамент №12. Няма спор, а и се установява от заключението на приетата съдебно- техническа експертиза, че част от стълбищната площадка на етажа с площ от около 4,50 кв.м., която достига до ап.12 е преградена с входна дървена врата, като същата се ползва от ответниците.

Вещото лице е установило, че подобно преграждане е осъществено на същото място на всичките седем етажа от жилищния блок. С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че така извършеното преграждане не пречи на ищцата да упражнява правото си на собственост върху притежавания от нея апартамент, доколкото преградената част осигурява достъпа до апартамента на ответниците, а и по делото не е установено ограничаване на дневната светлина. Предвид горното съдът е отхвърлил претенцията на ищцата за премахване на изградената от ответниците врата в общите части. По претенцията за заплащане на обезщетение съдът е приел, че същата е неоснователна, тъй като по делото се установявало, че на ищцата също била предоставена за ползване площ от общите части, а и за претендирания размер на обезщетението не били събрани доказателства.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че същото е валидно и допустимо и при постановяването му не е било допуснато нарушение на императивни материалноправни норми. Предвид горното и на основание чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде проверена правилността на решението съобразно посоченото в жалбата, като въззивната инстанция се произнесе по съществуващия между страните правен спор.

По отношение на възприетата от районния съд фактическа обстановка следва да се посочи, че въззивният съд е обвързан от онези фактически изводи, за които във въззивната жалба и отговора към нея липсват оплаквания, т.е. настоящата инстанция не може да приеме за установена различна фактическа обстановка без нарочни възражения в този смисъл от страна на жалбоподателя и/или въззиваемата страна.

Съгласно разпоредбата на чл.109 от ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право, като в съдебната практика е безспорно, че предвидената в посочената разпоредба защита е приложима и при негативни въздействия от етажен собственик спрямо общи части от сграда- етажна собственост. В настоящия случай по делото се установява от показанията на свидетелите В. Г.-

Л. и Т.

В., че преграждането с врати на коридорите към десните апартаменти на всички етажи във входа е извършено по решение на Общото събрание

/ОС/ на етажната собственост, с което тези площи са били предоставени за ползване срещу заплащане на наем на собствениците на съответните апартаменти. Така депозираните от свидетелите показания кореспондират и с твърденията на самата ищца и с представеното от нея решение на ОС без дата- „да бъдат остъклени и затворени с врата общите части откъм десните апартаменти“. Посоченото решение е в рамките на правомощията на

ОС на ЕС съгласно разпоредбите на 11, ал.1, т.10., б.Б и б.И от ЗУЕС, според които

Общото събрание приема решения за отдаване под наем или за предоставяне за безвъзмездно ползване на общите части на сградата при спазване на нормите за пожарна и аварийна безопасност, както и за използване на общите части на сградата и прилежащата й площ при възникнали спорове. За приемане на решения по посочените въпроси в ЗУЕС не е предвидено изискване за квалифицирано мнозинство, поради което обстоятелството, че ищцата не е гласувала за приемане на посоченото решение не се отразява на валидността му. Няма данни решението да е отменено като незаконосъобразно по реда на чл.40 от

ЗУЕС, поради което и съгласно разпоредбата на чл.6, ал.1, т.8 от