Определение № 951 от 28.09.2020, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 951

18.09.2020 г.

Окръжен съд – Плевен

Град Плевен

ІV въз. граждански състав

На 18.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател: Цветелина М. Янкулова

Стоянова

Членове:

Рени В. Георгиева

Емилия А. Кунчева като разгледа докладваното от Рени В. Георгиева Въззивно частно гражданско дело № 20204400500664 по описа за 2020 година Депозирана е частна жалба от „***“ЕАД със седалище гр.София, чрез пълномощник, против определение № 468/31.01.2020 г. по ч.гр.д.№ 2387/2019 г. по описа на ПлРС, с което е обезсилена изцяло заповед за изпълнение на парично задължение № 1348/16.04.2019 г. срещу П.А..Излагат се доводи, че същото е неправилно поради противоречие с процесуалния закон.Прави се искане да се отмени обжалваното определение като неправилно.

Ответникът по частната жалба - П. А. А. не е депозирал отговор.

Частната жалба е депозирана в преклузивния срок, от надлежно легитимирана страна, поради което е процесуално допустима, а по същество – основателна.

Ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл.269, изр.второ ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба.

Предмет на обжалване в производството е определението на първоинстанционния съд, с което е обезсилена на основание чл.415, ал.2 ГПК заповед за изпълнение на парично задължение № 1348/16.04.2019 г. със заявител кредитора „***“ЕАД със седалище гр.София.

Депозирано е заявление от „***“ЕАД със седалище гр.София за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, като такава е 1 издадена на 16.04.2019 г.

По делото е приложено определение № 55/06.01.2020 г. по гр.д.№ 8172/2019 г. по описа на ПлРС, влязло в сила на 24.01.2020 г., от което е видно, че е прекратено производството по същото като недопустимо поради липса на подадено възражение срещу вземането на основание чл.130 ГПК.Съдът е приел, че длъжникът П.А. (редовно уведомен на 20.08.2019 г., чрез своята съпруга) не е депозирал възражение.

Съгласно т.13 на тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк.д.№ 4/2013 г., ОСГТК, при прекратяване на производството по делото по иска по чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, издадената заповед за изпълнение и изпълнителният лист подлежат на обезсилване, но това разрешение не се прилага при прекратяване на производството по установителния иск, когато съдът прецени, че заповедта за изпълнение е влязла в сила, какъвто е и процесния случай.Посочено е, че компетентен да обезсили заповедта по чл.410 ГПК, каквато е издадена в настоящето производство, при прекратяване на производството по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, е съдът в исковото производство, който е постановил определението за прекратяване, а не и заповедния съд.

Въз основа на гореизложеното съдът счита, че следва да бъде отменено обжалваното определение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 468/31.01.2020 г. по ч.гр.д.№ 2387/2019 г. по описа на Плевенски районен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2

3