Решение № 805 от 11.06.2026, Районен съд - Велико Търново
- Съд
- Районен съд - Велико Търново
- Дело
- Гражданско дело 255/2026
- Вид
- Решение № 805
- Подписан
- 11.06.2026
- В сила
- 09.07.2026
- Състав
- ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 22 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
- § 2а · Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа
РЕШЕНИЕ
№ 805 гр. Велико Търново, 11.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело № 20264110100255 по описа за 2026 година
Производството е образувано по искова молба на Б. И. Х., в която се излагат твърдения, че с „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД е сключил Договор за потребителски кредит *** като на ищеца е предоставена сумата от 1200 лв., която се задължил да върне на ответника заедно с начислената лихва от 545,40 лв. и застрахователна премия от 175,20 лв. на 20 месечни вноски, в срок до 25.07.2022г. Изтъква се, че договорът е сключен при годишен лихвен процент от 41 % и годишен процент на разходите /ГПР/ от 49,57 % като за погасяване на задълженията по него кредитополучателят е превел по сметка на кредитора 1920,60 лв.
Навеждат се доводи, че сключването на застраховката е било задължително условие за получаване на средствата по договора като застрахователната премия неправомерно е включена към главницата, независимо че представлява разходи по кредита и върху същата е начислена договорна лихва. Изтъква се, че това е довело до неяснота при формиране на ГПР и невключването в него на плащанията за застрахователна премия, с която се надвишава размерът по чл. 19, ал. 4 от ЗПК и че възнаградителната лихва надвишава трикратния размер на законната лихва, с което се накърняват добрите нрави. Поради изложеното се отправя искане до съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на договора, а при условията на евентуалност да прогласи недействителността на клузата, с която е уговорено плащане на застрахователна премия, както и да осъди ответника да възстанови на ищеца платената без основание сума от 639,11 евро, както и да плати направените по делото разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор на исковата молба, в който оспорва основателността на предявените искове. Признава сключването на процесния договор като оспорва размера на извършените от ищеца плащания по него. Изтъква, че 1 оспорените клаузи са действителни и не противоречат на изискванията на ЗПК както и че вземането за застрахователна премия не следва да се включва в ГПР, поради което е налице валидно основание за плащане на задълженията. С оглед изложеното се отправя искане за отхвърляне на исковите претенции и за присъждане на разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото са обективно съединени искове по чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК и по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.
От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
Между Б. Х. и „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит ***, съгласно който банката се задължила да предостави на кредитополучателя сумата от 1200 лв., а последният се задължил да я върне заедно с уговорените лихви от 545,40 лв. и застрахователна премия от 175,20 лв., в срок до 25.07.2022г. на 20 месечни вноски. За да обезпечи кредита, ищецът сключил в полза на ответника застраховка по програма „Защита на кредита” като изразил съгласие премията от 175,20 лв. да бъде платена от кредитора в полза на застрахователя. Страните сключили договора при ГПР от 49,57 % и при годишен процент на възнаградителната лихва от 41 %. Ищецът не оспорва, че след сключване на договора ответникът му е предоставил сумата от 1200 лв. От заключението на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че за периода от 25.12.2020г. до 25.02.2021г.
Б. Х. е внесъл в полза на банката сумата от 1523,81 лв., с която е погасил главницата по кредита от 1375,20 лв. и част от договорната лихва в размер на 135,86 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Процесният договор за кредит е потребителски по своя характер, поради което за него са приложими разпоредбите на ЗПК. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Според § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя” са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Следователно, на основание чл. 19, ал. 1, вр. § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, застрахователните премии представляват общ разход по кредита за потребителя, който трябва да бъде включен в състава на ГПР, когато сключването на застрахователния договор е задължително условие за получаване на кредита или задължително условие за ползване на кредита при конкретните условия.
В чл. 19 от разглеждания договор за кредит и в декларацията към него е предвидена 2 възможност кредитополучателят да сключи или да се присъедини към предлаганите от кредитора застраховки, които не са задължително условие за възникване на кредитните правоотношения. Сключването на застрахователните договори, обаче представлява конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по процесния кредит. В договора е уговорено плащане на застрахователни премии, които са разпределени заедно с главницата на погасителни вноски, като по този начин са заобиколени изискванията на чл.
19, ал. 4 от ЗПК. Размерът на главницата по договора за кредит представлява отпуснатите парични средства, предоставени за ползване на кредитополучателя, които в случая са 1200 лв. Сумата посочена в чл. 7 от договора като условие за усвояване на кредита, обаче включва застрахователна премия от 175,20 лв., която има характер на разход, а не на главница тъй като не е предоставена фактически за ползване на кредитополучателя. Разходът за заплащане на тази премия е част от общите разходи по кредита и следва да се отчита при изчисляването на ГПР като прибавянето му към останалите разходи надвишава над пет пъти размера на законната лихва. Освен това, с включването на застрахователната премия към главницата се нарушава правото на потребителя да сравни условията, предлагани от различни кредитни институции, а оттам и да вземе съответстващо на интересите му решение услугите на коя от тях да избере. По този начин кредиторът е начислявал възнаградителна лихва не само върху реално предоставената сума на длъжника, а и върху застрахователната премия, което е показателно за недобросъвестното изпълнение на задължението за точно, информирано и пълно запознаване на потребителя с параметрите на договора. Посочените съображения навеждат на извод за нарушаване на изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК за определянето на ГПР по ясен и разбираем начин, на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за посочване на взетите предвид допускания при изчисляване на ГПР и на чл. 19, ал. 4 от ЗПК за ненадвишаване на ГПР над пет пъти размера на законната лихва. Това води до недействителност на договора за кредит съгласно чл. 22 от ЗПК, като кредитополучателят следва да върне само чистата стойност на кредита, без начислените лихви и застрахователни премии.
Поради изложеното исковата претенция на Б. Х. по чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК е основателна и следва да бъде уважена. След като ищецът е внесъл по сметка на ответника сумата от 1523,81 лв. при задължение за главница от 1200 лв., разликата от 323,81 лв. /165,56 евро/ е платена без основание и подлежи на връщане, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 06.02.2026г., до окончателното изплащане на задължението, като исковата претенция по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД в посочената част също е основателни и следва да бъде уважена, и отхвърлена за разликата от 165,56 евро до 639,11 евро.
При този изход на делото претенцията на ответника за присъждане на разноски е неоснователна. Съгласно дело С-714/22 на СЕС, чл. 6, § 1 и член 7, § 1 от Директива 93/13, разглеждани с оглед на принципа на ефективност, не допускат национална правна уредба, която позволява потребителят да бъде задължен да понесе част от процесуалните разноски, когато, след установяването на нищожността на договорната клауза, поради неравноправния й характер, искането му за връщане на недължимо платени от него въз основа на тази клауза суми е уважено само частично.
3
Процесуалният представител на ищеца е предоставил безплатно адвокатска помощ и съдействие като на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 и § 2а от Наредба №1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат А. Д. сумата от 490,84 евро за адвокатско възнаграждение за предявените искове. Същото е под минималния размер за исковите претенции, обусловени от едни и същи облигационни правоотношения между страните, съответства на реално извършената работа по делото от процесуалния представител, изразяваща се в запознаване с документите по договора за кредит, които са с малък обем, изготвяне на искова молба и подготовка за съдебно заседание при становище на ответника, че оспорва основателността на исковите претенции. Освен това, делото не се характеризира с правна или фактическа сложност.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да заплати в полза на Великотърновския районен съд 64,83 евро за държавна такса за уважените искове и 25,90 евро за възнаграждение на вещо лице.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
Приема за установено по предявените искове от Б. И. Х. с ЕГН: ********** от ***, срещу „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, ЕИК: 131134023, със седалище и адрес на управление гр. София, район Лозенец, ул. „Димитър Хаджикоцев” №52-54, че Договор за потребителски кредит *** е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от Закона за потребителския кредит.
Осъжда „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, ЕИК: 131134023, със седалище и адрес на управление гр.
София, район Лозенец, ул. „Димитър Хаджикоцев” №52-54, да заплати на Б. И. Х. с ЕГН:
********** от ***, сумата от 165,56 евро /сто шестдесет и пет евро и петдесет и шест цента/ - главница, представляваща извършено без основание плащане по Договор за потребителски кредит ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.02.2026г. до окончателното изплащане на задължението, като отхвърля иска по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД в частта за разликата от 165,56 евро до 639,11 евро.
Осъжда „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, ЕИК: 131134023, със седалище и адрес на управление гр.
София, район Лозенец, ул. „Димитър Хаджикоцев” №52-54, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, да заплати на адвокат А. З. Д. от Софийска адвокатска колегия, ***, от г***, сумата от 490,84 евро /четиристотин и деветдесет евро и осемдесет и четири цента/ за адвокатско възнаграждение.
Осъжда „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, ЕИК: 131134023, със седалище и адрес на управление гр.
София, район Лозенец, ул. „Димитър Хаджикоцев” №52-54, да заплати в полза на Великотърновския районен съд, сумите от 64,83 евро /шестдесет и четири евро и осемдесет и три цента/ за държавна такса за уважения иск, 25,90 евро /двадесет и пет евро и деветдесет цента/ за възнаграждение на вещо лице, както и 2,56 евро /две евро и петдесет и шест цента/ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
4
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 5