Решение № 77 от 16.01.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. Пловдив, 16.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Г. Калибацев при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова като разгледа докладваното от Иван Г. Калибацев Административно наказателно дело № 20245330204904 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 24-1030-006450/ 09.08.2024г. на Началник група в Сектор “Пътна полиция” при ОДМВР – Пловдив, с което на Б. И. С., ЕГН: **********, от гр. Пловдив, ул. ****, е наложено административно наказание: на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП - ГЛОБА в размер на 100 /сто/ лева за нарушение на чл.150А, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят С., в жалбата си и писмена защита, както и лично в съдебно заседание, моли съда да отмени процесното НП като неправилно и незаконосъобразно. Оспорва по същество вмененото му нарушение, доколкото управлението на процесния мотоциклет се е случило в частен имот, а не на път, отворен за обществено ползване. Навеждат се доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, касаещи неправилно определено място на нарушението.

Въззиваемата страна - Началник група в Сектор “Пътна полиция” при ОДМВР – Пловдив, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание. В молба - становище навежда аргументи за безспорно установени деяние, самоличност на нарушителя и неговата вина, за които е издадено атакуваното наказателно постановление. Пледира за потвърждаване на НП.

1

Прави възражение за прекомерност на размера на адвокатско възнаграждение, в случай на претендирано такова.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в предвидения от закона срок, предвид което е допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На 14.07.2024г. в гр. Пловдив полицейски автопатрул, в чийто състав бил и св. И. С. Г., на длъжност „мл.автоконтрольор“ при сектор „Пътна полиция“ – Пловдив, извършвал обход, следейки за пътни нарушения. Около 20:35ч., в имот на бул. „Пещерско шосе“ до № 114 забелязали жалбоподателят Б. И. С. да управлява личния си мотоциклет „Сузуки УЕ 125“ с рег. № ****, категория L3e, возейки отпред дете. Конкретното място на управление представлявало частен имот, състоящ се от двор с обособени парко места и жилищна сграда. Достъпът през двора обаче бил свободен за превозни средства и пешеходци, предвид позиционираните магазини на партерно ниво.

Движението на моторните превозни средства в двора се регулирало посредством пътни знаци и табели с указания по Закон за движение по пътищата – за задължителна посока на движение при навлизане /надясно/, максимална скорост на движение от 20 км/ч и забрана за престой и паркиране.

Автопатрулът навлязъл в двора и включил светлинен и звуков сигнал за извършване на проверка, а водачът на мотоциклетът се приближил към него и преустановил движение. В хода на проверката било установено, че жалбоподателят С. управлява МПС без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство, а именно категория А.

За направените констатации св. Г. съставил срещу С. АУАН Серия GA AKT № 1327316/14.07.2024г на място за извършено нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДвП. Жалбоподателят подписал АУАН с изричното отбелязване, че няма възражения по констатациите в него, който факт удостоверил с подписа си.

Въз основа на съставения АУАН, било издадено обжалваното НП № 241030-006450/09.08.2024г. на Началник група в Сектор „Пътна полиция” при ОДМВР – Пловдив, с което на Б. С. е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева, на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП.

2

Тази фактическа обстановка се установява въз основа на приложените и събрани по делото писмени доказателства, гласните доказателства – показанията на св. И. С. Г., както и от вещественото доказателство - 1 брой диск, съдържащ запис Камери Пловдив_ch5, касаещ конкретния случай.

В хода на съдебното производство в качеството на свидетел беше разпитан актосъставителя И. С. Г., който потвърждава авторството на съставения от него АУАН и направените в него констатации. Същият не заявява повече подробности по случая, поради липса на спомен.

Съдът кредитира изцяло показанията на св. Г. като обективни и кореспондиращи с приетите по делото писмени доказателства, а липсата на повече конкретика по случая от свидетеля, съдът го намира за нормално, предвид многократното ежедневно констатиране на нарушения по ЗДвП.

От съдържанието на диска се установява управлението на процесния мотоциклет от жалбоподателя в процесните време и място, От приложения по делото снимков материал съдът установи особени характеристики на процесното място представляващо частен имот, състоящ се от двор и жилищна сграда, с обособени магазини на партерно ниво, свободен достъп на МПС и пешеходци в него, включително въведени правила за движение според ЗДвП посредством пътни знаци и указателни табели.

Нещо повече съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, т. е. съставеният АУАН има материална доказателствена сила и доколкото същата не беше оборена от жалбоподателя, следва да се приемат за доказани посочените в последния обстоятелства.

При така изложената по делото фактическа обстановка Съдът намира следното от правна страна:

В конкретния случай при така установените фактически констатации и с оглед събрания доказателствен материал, Съдът намира за правилно прието от наказващият орган, че с поведението си жалбоподателя виновно е нарушил разпоредбите на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП. За да има право да управлява МПС, водачът трябва да притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство. Свидетелството за управление на МПС се издава от органите на Министерството на вътрешните работи при наличието на 3 предвидените в закона условия (чл. 151 и чл. 152 от ЗДвП) и удостоверява, че лицето има право да управлява МПС от съответната категория. В конкретния случай безспорни факти са, че С. е управлявал мотоциклет „Сузуки УЕ 125“ с рег. № ****, категория L3e без да притежава нужната категория за управляваното МПС, а именно категория А.

Правилно е определено мястото на нарушението, а именно гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ до № 114, тъй като имотът – жилищна сграда с двора към него, където е бил управляван процесният мотоциклет, се намира именно на този административен адрес. В този смисъл не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, във връзка с мястото на нарушението, както твърди жалбоподателят.

Съдът намира за неоснователно и възражението на жалбоподателя, с което оспорва по същество вмененото му нарушение, доколкото управлението на процесния мотоциклет се е случило в частен имот, а не на път, отворен за обществено ползване, цитирайки редица разпоредби в тази връзка. Тук следва да се отбележи, че съгласно чл.1, ал.1 от ЗДвП този закон урежда правилата за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, изискванията към пътните превозни средства за участие в движението по тези пътища, изискванията за правоспособност на водачите на пътните превозни средства, правата и задълженията на участниците в движението и на съответните служби и длъжностни лица, както и принудителните мерки, които се прилагат, и наказанията за нарушаване на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове. Внимателното тълкуване на разпоредбата води до извод, че нормата групира няколко вида правила – такива за пътища, отворени за обществено ползване, изисквания към ППС, изисквания към участниците и пр. – пунктуационно отделени, като за всяко е преповторено изразно и отделно че са „изисквания“, „правила“, „права и задължения“ и т.н. С последното е придадено самостоятелно значение и независимост на всяка една поотделно от тези групи правила, включително така, както е сторено и за спазване изискванията за правоспособност на водачите на пътни превозни средства, независимо от други условности, засегнати от конкретния казус. В този смисъл към чл.150а, ал.1 от ЗДвП императивно изискваща водачът да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, за да го управлява въобще, се прилагат именно правилата за правоспособност на водачите по ЗДвП, без значение, дали е това е сторено 4 на път, отворен за обществено ползване или друго условие.

Нещо повече, в случая видно от приложените по делото диск и снимков материал, касаещи мястото на нарушението се установява, че имотът – жилищна сграда с обособен двор, макар частен, е с регулиране на движението на МПС-та в него посредством правилата на ЗДвП – с пътен знак за задължителна посока /надясно/ при навлизане в двора, пътен знак за максимална скорост на движение от 20 км/ч, забрана за престой и паркиране /предвид частните парко места/ - всички тези горни правила, присъщи и за път, отворен за обществено ползване от МПС - та. Прави впечатление и това, че самият достъп през двора е абсолютно свободен за пешеходци и превозни средства, още повече, че на партерното ниво от сградата се установиха работещи магазини, които всяко едно външно лице би могло да посети.

Противното, един изцяло частен имот с абсолютно затворен достъп за външни лица, не се ползва с каквато и да е регулация за движение по ЗДвП, а е оставен по усмотрение на всеки един стопанин да борави с него, както намери за добре.

Предвид горното, съдът намира, че напълно основателно е ангажирана отговорността на жалбоподателя С. за вмененото му нарушение по чл. 150а, ал.1 от ЗДвП с осъществени и доказани всички елементи от неговия състав, а наведените от жалбоподателя възражения в тази връзка, целят единствено освобождаването му от отговорност на формално основание.

При разглеждане въпроса за съответствието на наложеното по реда на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП наказание с тежестта на извършеното нарушение, следва да се посочи, че съгласно посочената разпоредба е предвидено административно наказание – глоба в размер от 100 лева до 300 лева. В случая наказанието е индивидуализирано в минимален размер, а именно – глоба в размер на 100 лева, която не подлежи на редуциране от съда. Същия размер на наказанието е законосъобразен и справедлив.

Настоящият случай съдът не може да определи като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, съобразявайки се със запрета по чл.189з от ЗДвП.

При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на наказателното постановление.

Предвид гореизложеното, съдът счита, че обжалваното наказателно 5 постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

По отношение на вещественoтo доказателствo: 1 бр. диск, съдържащ запис Камери Пловдив_ch5, касаещ конкретния случай, следва да останe по делото след влизане на съдебното решение в сила.

По делото няма изрично искане за присъждане на разноски от никоя от страните, поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-1030-006450/ 09.08.2024г. на Началник група в Сектор “Пътна полиция” при ОДМВР – Пловдив, с което на Б. И. С., ЕГН: **********, от гр. Пловдив, ул. ****, е наложено административно наказание: на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП - ГЛОБА в размер на 100 /сто/ лева за нарушение на чл.150А, ал.1 от ЗДвП.

ПОСТАНОВЯВА вещественото доказателство – 1 брой диск, съдържащ запис Камери Пловдив_ch5, касаещ конкретния случай, ДА ОСТАНЕ по делото, след влизане на решението в сила.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му пред Административен съд гр.Пловдив по реда на АПК.